сряда, 9 юли 2025 г.

Защо синът не уважава майката: Зигмунд Фройд посочва 7 причини за неуважението към майката

Замисляли ли сте се защо синът, когото сте отгледали с любов, изведнъж престава да ви цени?


Неговата хладност, безразличие или дори резки думи нараняват като нож, и вие се питате: „Какво направих погрешно?"

Зигмунд Фройд, основателят на психоанализата, виждал в отношенията между майка и син не просто семейна връзка, а сложен танц от несъзнавани мотиви, скрити конфликти и дълбоки желания.

Днес ще разгледаме седем психологически причини, поради които синът може да не цени майка си - въз основа на мъдростта на Фройд. Това не са обвинения, а ключове към разбиране, които ще ви помогнат да надникнете в душата му и, може би, да изцелите връзката си.

Фройд учел, че отношенията ни се формират не само от действията, но и от онова, което се крие в дълбините на съзнанието ни.

Майката за сина не е просто жена, която го е родила, а първият и най-важен образ в живота му. Тя е източник на любов, сигурност, но понякога и на напрежение, което той не може да изрази с думи.

Когато синът се отдалечава, това не винаги е свързано с вашите действия.


Често корените са в неговия вътрешен свят. В конфликти, които сам не осъзнава.


Днес ще разгледаме седем такива причини. Всяка от тях е, като парче от пъзела, който изгражда картината на неговото поведение. 

А накрая, ще получите практични стъпки как, да върнете топлината в отношенията си. И една мисъл на Фройд, която може, да ви послужи за ориентир.


7 причини, поради които синът не уважава майката:


 1. Несъзнаван стремеж към независимост


Фройд казвал, че синът е свързан с майката с мощна емоционална нишка още от раждането, но съзряването изисква прекъсване на тази връзка.

Това е част от неговото психическо развитие - особено в юношеството или ранната зрелост. Той може да не цени майка си, защото я възприема като символ на зависимост, от която иска да се освободи.

Например, синът може да отговаря рязко или да избягва разговори, за да докаже: „Аз съм самостоятелен." Фройд наричал това сепарация - процес, в който синът съзнателно отблъсква майката, за да потвърди своята идентичност.


Практичен съвет:

Дайте му пространство. Не настоявайте на близост, но покажете, че сте там. Кажете: „Уважавам решенията ти и съм тук, ако имаш нужда." Това ще намали вътрешното му напрежение.


2. Неразрешен Едипов комплекс


Според Фройд в ранното детство момчето несъзнателно възприема майката като обект на любовта, а бащата като съперник. Ако този вътрешен конфликт не бъде разрешен, той може да прерасне в прикрита обида или отчуждение.


Например: синът може да се чувства, че майката е била прекалено контролираща и не му е дала свобода да „победи" в това въображаемо съперничество. В зряла възраст това се проявява като хладност и дистанцираност.

Практика: започнете разговор за миналото. Попитайте: „Помниш ли какво обичаше, когато беше малък? Какво не ти харесваше?" Това ще му помогне да осъзнае чувствата си, без да се чувства осъден.


3. Проекция на собствени неуспехи


Фройд казвал, че често проектираме вътрешните си конфликти върху най-близките. Ако синът се сблъсква с трудности в кариерата, връзките или самооценката, може несъзнателно да обвинява майка си защото тя е най-безопасният обект за тези емоции.


Например: „Ако ме беше възпитала по друг начин, щях да съм по-успешен. Това е ирационално, но е механизъм за справяне с вътрешната болка.


Практичен съвет:

Не приемайте обвиненията лично. Говорете спокойно: „Чувам те. Хайде да разберем какво точно те притеснява.“


4. Несъзнавана завист към майчината сила


Фройд подчертавал, че майката е фигура на власт. Тя дарява живот, грижи се, поставя граници. Ако синът се чувства слаб или неуверен, може да завижда на тази сила не буквално, а като усещане, че тя е прекалено значима фигура, а той маловажен до нея.

Това може, да се прояви в омаловажаване да не слуша съветите ви, да критикува, да ви осмива.


Практика: Изтъкнете неговата сила. Кажете: „Гордея се с теб. Справяш се чудесно." Това ще го накара да се почувства равен.


5. Влияние от бащата или Фигури авторитети


Фройд смятал бащата за ключова фигура и формирането на личността на сина. Бащата или друг авторитет (например, доведен баща или по-голям брат е бил пренебрежителен към майката, синът също може, да приеме този модел на поведение.

Особено ако майката е била в подчинена роля, а бащата доминиращ. Синът може да не ви уважава, защото е научил, че така се отнасят към жените.


Практичен съвет: Говорете за ценностите. Попитайте: „Какво за теб означава уважение в семейството? Как виждаш нашите роли?" Това ще го накара да се замисли за наследените модели.


6. Подтиснати емоции от детството


Фройд вярвал, че детските преживявания оформят възрастния човек. Ако синът е чувствал, че неговите емоции са били игнорирани или осмивани, може да израсне с обида към майката като най-близка фигура.


Пример: ако сте казвали „Не плачи, бъди мъж!", той може да е усетил, че не е приет в уязвимостта си. Това по-късно води до хлад и дистанция.


Практичен съвет: Създайте безопасно пространство за чувства. Кажете: „Искам да те разбирам по-добре. Разкажи ми какво те тревожи няма да те съдя."


7. Страх от собствената уязвимост


Фройд казвал, че връзката с майката е първата и най-дълбока привързаност, но тя носи и уязвимост. Синът може да се дистанцира, защото се страхува от тази зависимост. Да признае, че има нужда от вашата любов, му се струва проява на слабост. Избира хладност, за да пази егото си.

Това е още по-силно в култури, където мъжете трябва да бъдат силни и емоционално сдържани.

Практичен съвет: Покажете, че уязвимостта не е слабост. 

Споделете своята история. Кажете: „Аз също съм имала трудни моменти и съм искала помощ. Радвам се, когато сме честни един с друг."


Да свържем всички причини в цялостна картина


Фройд учил, че нашите действия са само върхът на айсберга - отдолу са скритите ни мотиви.


Синът не уважава майката не защото тя не го заслужава, а защото вътрешно се бори. Между стремежа към независимост и детските обиди се издига стена. Но тази стена не е присъда.


Всяка от тези причини е възможност за разбиране и изцеление. Вие не можете да промените неговия ум, но можете да промените начина, по който му се показвате, собственото си поведение и отношение към него и към себе си.


Представете си: синът ви отново ще ви гледа с топлината, която заслужавате. Ще Ви цени не за това, което правите, а за това коя сте.

За да е възможно започнете с малки стъпки. 

Уважавайте неговите граници. Говорете за чувства. 

Уважавайте и себе.


Фройд казвал: „Любовта не е само дар, тя е работа."


Работата ви не е да го накарате да ви цени, а да покажете, че вие цените себе си.


Защо е толкова трудно да приемем неговата студенина?


Фройд обяснявал, че майчината любов е най-мощната сила, но и най-голямата уязвимост. Искате да сте всичко за него, но това може да пречи на неговото израстване. 

Обществото учи майките да се жертват, но Фройд виждал в това капан. Когато се жертвате прекалено, синът ви може да се чувства виновен или притиснат. И това, да го отдалечава.


Вместо това, дайте си правото да бъдете не само майка, а и жена със свои мечти, достойнство, радост и граници. Помислете за моментите, в които сте били наранени от сина си. Запишете ги. Попитайте се: Какво чувствам? Какво искам да променя?

Фройд учел, че осъзнаването е първата крачка към свободата.


Синът ви не е враг - той просто търси себе си. Вашата сила е в това да му помагате, без да се изгубвате.


Понякога изглежда, че неговата хладност е край. Но Фройд вярвал, че в конфликтите има шанс. Представете си майка, която спира да търси внимание, започва да живее пълноценно пътува, създава, радва се. И тогава синът й сам се сближава с нея. Или майка, която каза: „Искам честност." И това отваря сърцата им.


Тези истории са истински. И започват с едно решение: „Заслужавам уважение."


Помнете не можете да контролирате неговите чувства, но можете да управлявате своите.


Източник: "Свобода зона"

вторник, 8 юли 2025 г.

БУРЯТА




Всяка буря е изпит по житейският друм..

Ала някои разчистват път, душевност и ум.

Иззад мрачните облаци, ти рисуват дъга.

И отмиват тревогите,... и вина и тъга.


И заставаш пред избора, да потънеш ли в мрак,

да продължиш ли към изгрева,... да подвиеш ли крак?...

Знай, живота магия е, и борба е, докарай!

За това, не унивай, с чест бъди, и дерзай!


И дори, да отстъпиш, и дори да поспреш

с доброто в сърцето продължи, да растеш.

И с мъдрост в ума си продължавай наред!

Разширявай духа си,...добрата, мироглед...


Всяка трудност и болка претворявай в добро,

без да дириш отплата, влагай ум и човечност!

Срещу всяка неправда, застани с мъжество!

Благодарност не чакай, за своята сърдечност.


И бъди, като огън, запалвай искри 

в душите всички с изгаснала вяра!

И бъди като бурята, която разчиства,

дава сила на слабия и криле на бунтара!


Всяка буря е изпит, вълна в житейския извор.

Ти избираш! С чиста съвест и мъдрост направи ли избор!?


© Ивайло Апостолов 

    09.07.2025

неделя, 6 юли 2025 г.

 Автор Събина Андреева 

Еволюцията има интересна теория, за произхода на целувките.

Целуването между хората не е възникнало заради романтиката и любовта

Целувката – този на пръв поглед прост акт на привързаност и близост – всъщност има дълбоки корени в еволюционната ни история, показва скорошно проучване, ръководено от Адриано Р. Ламейра, доцент по психология в университета "Уоруик" във Великобритания.

 Ламейра смята, че целувката не е просто символ на любов, а остатък от древен инстинкт за обгрижване, свързан със специфично обгрижване и грижа за хигиената. „Целувката не е просто производен знак на привързаност при хората,“ обяснява Ламейра пред Daily Mail. Според него, целувката е рудиментарна форма на обгрижване при приматите, която с времето е запазила основната си функция, макар и в по-семпъл вид.

В хода на наблюдения върху поведението на маймуните, Ламейра и неговият екип открили, че някога обгрижващите действия са включвали контакт с устата, когато приматите са засмуквали козината или кожата на другия, за да премахнат паразити или остатъци. Този тип обгрижване или почистване е бил от съществено значение за хигиената на животните, особено като се има предвид голямото паразитно натоварване в природната среда.

С течение на еволюцията и с намаляването на окосмяването по тялото на нашите предшественици, необходимостта от подобни обгрижващи действия отпаднала, но самият акт на засмукване и контакт с устните останал. Така се е стигнало до това, което днес познаваме като целувка. 

Според Ламейра, преди около 2 до 4 милиона години хората са започнали да използват целувката като жест на интимност и комуникация. Първите писмени доказателства за целуване се срещат в древни месопотамски текстове от около 2500 г. пр.н.е.

Едно от загадъчните развития в историята на целувката според Ламейра е трансформирането ѝ в акт със сексуален подтекст...

Днес целувката е "кристализиран символ на доверие и принадлежност" учения.

 Малко други човешки жестове носят със себе си толкова много символика и социални очаквания, както целувката. От акт на интимност до поздрав или израз на приятелство, тя продължава да играе важна роля в социалното и емоционалното ни общуване.

четвъртък, 3 юли 2025 г.

ПРАТЕТЕ ЦИРКЪТ НА ДАЛЕЧ, ДА ГАСТРОЛИРА



Омръзна ми от псевдо самаряни,

от самопровъзгласили се светци,

които сочат с пръст и сипват сол във раните ти,

докато кал и кръв под ноктите им бият на очи.


Омръзна ми от идоли гротески,

от колоси с крака и със сърца от глина,

които търсят в чуждите очи трески,

а в собствените си, не виждат и гредите, в руини.


Омръзна ми и от лъжепророци,

които са готови назидателно, да те бичуват

уж в името на вярата на наш'те свети праотци,..

отдавна спрели, да я чувстват и изпразнени от нея,... възвисеното, да чуват.


Омръзна ми от ангели с пречупени души,

които си играят с чуждата човечност!...

От мними "жертви", чието скрито хищничество безпощадно те души

и лочи от доброто в теб, без свян и съвест безсърдечно!...


Омръзна ми от предразсъдъците на полуинтелигенти,

които те осъждат и захвърлят те във клетката

на свойте страхове и стигми!...

И без да съм поръчвал, нито пил, да плащам сметката им!


Омръзна ми, от консумиращи "приятелства"...

от лицемерни вълци, в овчи кожи,

за тях респект е равно, на ласкателство,

а чест, доверие, достойнство,... просто поза.


Моралът е заместен с интереса,

а "съвест" и "вина", са кухи фрази.

Там всеки истински мотив е, зад завеса...

Страх, алчност, завист и клокочеща омраза!...


"Достоинство", по презумпция е, фикция,

а чуждите емоции - валута!

Човешкият живот, по дефиниция

се жертва щом е чужд, за под минута,

щом има келепир, за ненаситната амбиция!


Омръзна ми, от евтини интриги!

От пошли циркове и клоунади!

Да се опитват, без да съм с брада, да я подстригват !

И здрави зъби, ми додея, да ми вадят!


Махнете всичките маймуни от гърба си!

И си сипете по една студена бира!

Заплетен ли е текелажа, отрежете го от борда! Разчистете пътя си!

И изпратете циркът на далеч, да гастролира!


© Ивайло Апостолов 

    04.07.2025

сряда, 2 юли 2025 г.



Зареждайте собствената си искра и изпълвайте живота си със смисъл, а себе си, със стойност. 

Колкото повече човек има в себе си, толкова по-малко очаква от другите и по-малко се влияе от чуждото мнение и одобрение.

Стремежът на посредствеността е, да маскира, омаловажи и унищожи вашата стойност. И колкото по-силно чувства, че контрастирате и изпъквате, толкова по-силен е този стремеж, независимо от посоката! Макар, че е по-склонна снизходително, да съжали по-слабите, отколкото би простила, на по-силните! Особено, в момент на затруднение.

Подтиснат или не Страхът от по-доброто, винаги, ще е основен мотив в действията на посредствеността, защото неизвестността относно истинските граници на нейните възможности, допълнително подклаждат този страх. И разпалват в нея завист и омраза. А всичко това, провокира в посредствеността гняв и агресия.

Не се страхувайте, да бъдете себе си! Да сте различни от масата. Да сте цветното петно в сивото и "черната овца" в стадото.

По-добре, да блестите рискувайки, атаките на враните, отколкото, да оставите тълпата да ви погълне и да изличи цветовете ви❗

Бъдете сигурни, че рано или късно, ще намерите себеподобни, които да оценят истинската ви стойност, по достойнство❗


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

вторник, 24 юни 2025 г.

НЕ ВСЯКО...



Не всеки дъжд е локви, кал или тъга.

Често е обещание, за синева и за дъга.

За нещо ново, чисто и прекрасно,

което от сълзите бистри, ще порасне!


Не всяка буря, просто разрушава

живота и душите ни, приятелю.

Не всеки огън всичко в прах изпепелява

в света на често заслепените мечтатели. 


Не всяко чуто "Браво!", бива искрено

и не всяка усмивка е сърдечна и от радост.

Не всяко "С теб съм!", бива недвисмислено

и не всяка победа, носи сладост!


Не всяко знание е мъдрост 

и по-широк, и по-далечен кръгозор.

Кураж помни, не бива всяка дързост.

Не всяка птичка, пее в хор.


Не всяка обич, бива споделена

Не всяко "Да живей!", възвеличава.

Не всяко "Можеш още!", порицава...

Беди и клетви - всичко е, до време.


Не всяка прошка, истински прощава.

Не е триумфа винаги с фанфари.

Дори и любовта понякога, изпепелява.

Ако ли не, поне, ще те опари.


Не всяко "Тръгвам си!", е призив за раздяла

и не всяко "Здравей!"- благословия.

Доверието, често се предава.

И не е стигма, всяка орисия.


Помни, че с всеки избор се променяме

и често преобръщаме живота си!

Че всяко зло и благо, са до време

и че сами съдбите си ковеме!


Живота е магия! Не просто пошли фокуси!


© Ивайло Апостолов 

    20.06.2025

понеделник, 23 юни 2025 г.

ПО ЕНЬОВДЕН❗

Еньовден е.
Празникът честващ раждането лятното Слънцестоене и раждането Св. Йоан Предтеча, когато в традициите,  се преплетат Християнството и Окултното, което според някои изследователи датира още от времето на мистичните траки. 
Честит имен ден,  на порасналото ни Слънце Деян и всички именяци❗🍀🪻🌾🌿





ПО ЕНЬОВДЕН❗

Розова цъфва зората.

Слънце играе в тревата.

Слънце по изгрев видя ли?

С него в росата игра ли?

'Ми ли с росица очите?

Ходи ли заран с момите,

билки на китки, да правиш.

Китки от билки, за здраве.

Според рецептите стари

на беловласи знахари,

китка за обич, набра ли?

( За да е силна е знайно, че

трябват люляк, имел и омайниче.)

Броди ли, снощи да дириш,

в тихите горски баири

извор със бистра водица.

Преди, да светне Зорница,

пълни донесе ли стомни,

думичка без, да пророниш.

Срещна ли Еньова буля

и благослова й чу ли, а?

По заник слънце с момците,

беше ли пръв във игрите.

Скача ли огън, за здраве?

Дири ли скрито имане?

Еньо мистерии крие!

Ще ли пред теб ги разкрие?


© Ивайло Апостолов 

24.06.2025

СТАНИ❗💓

Стани, когато паднал си приятелю! Не се страхувай и недей почервенява ти от срам! Човешко е, да падаме понякога! С паденията си порастваш по...