Ханс Кристиан Андерсен
Световноизвестният датски разказвач на истории Ханс Кристиан Андерсен пише първите си творби на десетгодишна възраст. Роден е в бедно семейство с любяща, любезна майка, която е критик и ценител на първите му творби. Ученето в училище не беше лесно за него, тъй като абсолютно не беше податлив на грамотност (по онова време те още не знаеха, че подобно явление се нарича дисграфия). Ханс успя да получи само основни познания по аритметика и правопис и въпреки това неговите творби са наистина брилянтни. Противно на общоприетото схващане, че човек с дислексия не може да бъде писател, историята отново представя приятна изненада за човечеството. Андерсен притежава романи, пиеси, пътни бележки, стихотворения. Въпреки това, в литературата и за широката публика той е бил и остава преди всичко автор на приказки и разкази, които съставляват 24 сборника.
Син на беден обущар, роден в малка къща под керемиден покрив в град Оденсе, той рано усеща привличане, далеч от скромната роля, която му е била предназначена в живота: да наследи работата на баща си. Добре развитото въображение, толкова присъщо на дислексичната ребека и мечтателната му душа, беше омагьосано от театъра. Тийнейджърът Ханс Кристиан, едва на 14 години, пътува до Копенхаген, за да стане актьор. Той не се качи на сцената, но наивните му драматични „опити за писане“ привлякоха вниманието на ръководството. Отначало в Копенхаген се разпространяваха слухове за зашеметяващо неграмотен автор, а един от местните вестници дори публикува критична статия, в която журналист пише, че човек, който се присмива на родния си език, не може да бъде писател. Но талантът или „Дар от дислексия“ печели и Андерсен получава стипендия и право на безплатно обучение в латинско училище. Като студент той пише забавна и щедра книга „Пътуване пеша от канала Холмен до източния нос Амагер. Именно тук зърната започват да покълват лесно, от които по-късно ще пораснат златните класове на неговите омайни приказки. Потвърждавайки добре известните думи на Тургенев, изречени много по-късно, че е невъзможно да се напише добра проза преди тридесет. Андерсен, веднага след прага на тридесетте си години, си позволява да стане такъв, какъвто е бил всъщност. Като от рог на рог паднаха „Кремень“, „Вълшебен хълм“, „Принцесата и граховото зърно“, „Малката русалка“ и други шедьоври, съставили три тома на „Приказки, разказани за деца“.
Андерсен винаги е обичал и познавал народната приказка, на тази солидна почва разцъфтява големият му талант. Човек не може да се съгласи с тези, които свеждат творчеството на Андерсен само до фолклорна традиция. Той се разделя с магьосници, феи, кралици на въображаеми държави, приказни гори и води, привлича го околните, хора от плът и кръв, с техните грижи, радости, неприятности и надежди, с тяхното достойнство и несъвършенство, с тяхната не проста съдба. Самият Андерсен каза за това по следния начин: „Няма по-добра приказка от тези, които самият живот създава“.
Той се раздели с приказни реквизити и неизменно щастливи краища. Това златно правило беше променено от разказвача на деца в „Малката русалка“. По този начин той спря да се обръща към тях само към деца, не изключвайки, разбира се, тях от своите читатели. Дълго време искаше да говори с унила тъга, възрастни. Андерсен пише прозаични басни, алегории, кратки новели, просто истории, в които понякога се запазва страхотен тон, но от приказката няма нищо друго. И нарече по-късните си творби не приказки, а истории.
Той майсторски, с характеристиката на дислексиците, образното мислене, комбинира два плана - магически и ежедневен. Ежедневни подробности, понякога хумористични, като „почетни стриди“ на опашката на благородна леля-русалка, естествено се въвеждат в приказния сюжет на „Малката русалка“. Поетичната структура на тази любовна песен почти не намалява, но за читателя всичко това придобива чертите на реалността, а неземната любов на малката русалка към принца е вкусът на сродни мъки. В същото време той знае как в скучното ежедневие на заобикалящите го предмети от бита да открие чудотворното, да извлече поетичен смисъл от игла за миг или стара нишестена яка. Най-често Андерсен използва тази техника за сатирични цели: хуманизира неживите предмети, осмива и осъжда невинната им същност, а човешките пороци: арогантност, самохвалство, личен интерес, суета. Случвало се е, че същата техника Ханс Кристиан е възвишавал най-ценните човешки качества: издръжливост, смелост, лоялност, социална полезност. Творчеството на Андерсен е литературно чудо! От датския магьосник сме наследили немалко такива чудеса: „Снежната кралица“, „Непоколебимият калайджийски войник“, „Новата рокля на краля“, „Диви лебеди“, „Грозното патенце“, „Свинарчето“, „Галоши на щастието“, „Малката русалка“ "," Принцеса на граховото зърно ". Много имена отдавна са станали домакински имена. Колко често без колебание, когато говорим за капризен човек, казваме: „принцесата и граховото зърно“, а когато описваме смел човек, няма по-висока похвала от „непоклатимия калайджия“. Човечеството може да бъде лишено от такива великолепни образи, ако не е в природата, „Дарът на дислексията“.
