12 простички правила, които ще ви улеснят при общуването с незрящи хора

12 простички правила, които ще ви улеснят при общуването с незрящи хора

1. Аз съм обикновен човек, просто сляп... Не е нужно да ми повишаваш тон или да се държиш с мен, сякаш съм дете... Не питай моя придружител какво искам, просто се обърни директно и попитай мен. Помни, че просто не виждам, но чувам ясно.. Говори с мен, за да се разберем по -добре.

2. Когато вървим заедно, не ме хващай за ръцете, остави ме аз да се хвана за теб. Ще изоставам с половин крачка назад, за да се ориентирам по-лесно ако пред нас има бордюри или стълби. Не бъди прекалено предпазлив и не спирай на всяка крачка. Ходи нормално и движението на тялото ти ще ми подскаже какво да правя.

3. Когато видиш как вървя сам в подлеза, не се колебай да ми предложиш помощ. Просто докосни леко рамото ми и кажи, "Извини ме" или "Здравей", за да привлечеш

вниманието ми. Не шепни зад гърба ми, аз не съм извънземно от Космоса, от което да се плашиш, или да ми се смееш..

4. Обади се, когато влизаш в стаята, добре е да знам кой идва. Хубаво е да се представяш или да поздравяваш всеки път, когато се срещнем, в случай, че наскоро сме се запознали, за да се ориентирам кой си. . Запознай ме с други, ако има деца, и ми кажи дали има котка или куче. Насочи ръката ми към стол, за да открия облегалката му.

5. Вратите на стаи, шкафове, коли, оставени частично отворени, са опасност за мен. Създай си навик да оставяш вратите или чекмеджетата на шкафовете напълно отворени или затворени. Имам нужда от усещане за сигурност в стаята. Вещите в стаята е добре да имат определени места, за да мога да запомня кое къде се намира. Не оставяй столове или чанти по средата на стаята, защото може да се спъна в тях.

6. Имам умения за самостоятелно хранене на маса. Използвай метода на часовника, когато ми описваш храната в чинията, позицията на чашата с вода, или чаша кафе. Например ако кюфтето е в най -горния край на чинията, можеш да кажеш, че е на 12:00 ч. А ако чашата ми с вода се намира от горната лява страна, можеш да кажеш, че е на 11:00 ч. и т.н.

7. Не избягвай думи като виж, аз също го използвам. Винаги се радвам да те видя. Моето обоняние, допир или слух не са се подобрили, когато съм ослепял.

Просто ми помагат да получа повече информация и разчитам повече на тях. Това е всичко !.

8. Ако ме поканиш на гости, покажи ми къде се намират банята, килерът, скринът, прозорците и ключът за осветлението. За мен е важно да знам дали лампите светят.

9. Ако си любопитен, можем да обсъдим с теб темата за слепотата, но това е минало за мен. И моите интереси са същите като твоите. Не се страхувай обаче да задаваш въпроси! Незрящите хора сме готови да ти обясним всичко, което искаш да знаеш. По -добре е да се изясняват нещата, които не се разбират, вместо да се правят прибързани предположения. Не се притеснявай, не въпросите, а невежеството боли!

10. Моля, направи ме част от твоя свят. И аз се радвам на същите неща, които харесваш - партита, музика, кино, пазаруване и състезания. Позволи ми да участвам

във всяка от твоите дейности и ще се изненадаш, че мога да бъда забавен, както всички останали.

11. Не мисли за мен като за незрящ човек. Аз съм просто човек, който случайно е сляп.

12. Не ходи зад мен, може и да не водя. Не ходи пред мен, може и да не те последвам. Просто върви до мен, като приятел !

Слепите очи са по -добри от слепите умове.

ние, хората с увредено зрение, не сме инвалиди! ние можем, но по различен начин!!!

(от Кристина Александрова,

чрез Веска Събева )

ЖИВЕЙ ОТ ДНЕС❗💓

 

Да можех, мислех си, да почна пак живота си, отново!

Без, да допусна всички днешни грешки...

Дори и да поправя днешните,

дори да не допусна всички чужди,

пак бих допуснал, друже други грешки, нови!

Защото, да се учим с грешките си е естествено и нужно!... 

И е полезно и съвсем човешко!

Не можеш чужд живот, да заживееш на готово.

Ала не бих бил същия тогава.

Живота ни осмисля всичко сторено.

Парадоксално, всеки крах ни извисява,

щом продължим. Макар, да сме съборени.

Защото опитът е най-добър учител.

Животът чужд, тъй често е химера.

Защото всеки избор те превръща във творец, от зрител.

Ти не приемай всичко, като лъскава монета, на доверие!

В живота ДНЕС, да бъдем и творци, и главни персонажи.

Със собствени мечти, любов и сбъдване.

Със свои думи всичко, да разкажем,

е по добре, отколкото за чужди, да бленуване и мрънкаме.

Защото всяка грешка, всяко чувство ни изгражда.

И с всеки избор по-добри и силни, ще израстваме.

Да бъдеш себе си и да споделяш, по-добре е от прераждане.

А да обичаш споделено, е възможно най-прекрасното!

И за това, не скланяй ти глава!

Мечтай и сбъдвай! Със своя светлина блести, с финес!

Втори живот, не чакай за това!

Обичай, вярвай и споделяй всичко ДНЕС!

© Ивайло Апостолов 

    06.10.2025

5 ОКТОМВРИ - Международен ден на Учителя

 

"Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален"  ~Плутарх~

Всеки има в живота си поне един учител, който, да е открил и оценил вътрешният му потенциал, без значение какъв е той! И да е разпалил искрата му ❗✨

Благодаря на всички мои Учители, които ми показаха искрата у себе си, и разпалиха моята❗

Най-сърдечни благопожелания и на всички Учители, които правят със сърце и ерудиция същото, за децата ни❗💞

ЧЕСТИТ МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА УЧИТЕЛЯ ❗🍀🔔🍀

____________

💐Международният ден на учителя се празнува на 5 октомври по препоръка на ЮНЕСКО, откогато и се отбелязва ежегодно в над 100 страни по света. Целта на празника е да изрази почит към учителите за техния всеотдаен и неуморен труд, като същевременно подчертава важната роля на професията в изграждането на обществото и бъдещето на всяка нация. 

Притча за усмивката

 

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.

Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.

Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”

Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот.

Източник: women.bg

сн. Internet 🛜 

УСМИВКАТА

Всяка година, в първият петък на октомври отбелязваме Международният ден на усмивката 😄❗

Дано #всички имаме повече споделени моменти на радост и да ги ценим по достойнство ❗

УСМИВКАТА 

(NAW 🆕 )

Усмивката, разказва една легенда стара,

родена е от първия лъч слънчев, на разсъмване,

от щипка обич светла, от две-три капки вяра,

и шепа обещание, за сбъдване.

Усмивката изгрява и няма предразсъдъци.

Тя всекиго приема безусловно.

Усмивката ти дава криле. Променяш ръста си.

И болките лекува чудотворно.

Усмивката познава десетки тайни истини

и пътищата направо към сърцето.

Усещаш я, когато е плаха и неискрена

или е лицемерна и превзета.

Усмивката променя света и мирогледа ти.

Тя толкова обича, да споделя!

И както слънцето оглежда лице в слънчогледа,

с нея душата ти лети към апогея.

Усмивката е най-универсалният език.

Привързва тя сърцата ни с добро, едно към друго.

С любов и доброта тя озарява твоят лик.

И за човечността е най-истинското чудо.

И за това, на пук на всичките злини

и завист, УСМИХНИ СЕ❗ УСМИХНИ😄❗

© Ивайло Апостолов 

    03.10.2025

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 

За съжаление, днес много експерти в хуманитарните професии забравят, че те са именно такива! 

Не малка част, се комерсиализират. 

При други, просто в рутината или забързаното, претоварено и напрегнато ежедневие постепенно човечността угасва!... Но и едните, и другите забравят основният принцип при всички хуманитарни професии - "Да не вредиш, с действие или бездействие❗"

Това е един блестящ пример, за лекар с мисия или както казват руснаците "Лекар ,от Бога!" 💛

 Това е, Докторът на бедните - Мохамед Машали. 💞

В течение на кариерата си, д-р Мохамед Машали се е прославил с това, че е оказвал медицинаска помощ на жителите на бедните селца, намиращи се наблизо до мястото му на живеене в Танта.

Той бил специализиран в ендемичните болести, биларгии и глистни заболявания, които като цяло поразяват бедните.

Според информацията за него, той взимал от пациентите не повече от 10 египетски фунта за преглед, за разлика от колегите си, които взимат по 400 фунта.

Понякога се е отказвал от заплащане и сам купувал на пациентите лекарствата.

Веднъж в интервю, на въпроса защо взима само по 10 фунта (0,62 долара), той отговорил: "Защото хората са бедни, а аз сам израстнах в бедност. Преди баща ми да почине, ми каза, че трябва да се грижа за бедните."

"Не искам кола, дълга 10 метра или костюм за милион или хиляда фунта. Или нещо подобно. Доволен съм и на малките неща. Стига ми сандвич с флафел."

Машали също така казвал, че жена му живее добре, а на децата му е комфортно.

Машали си спомнял, че за неговата работа получил мотивация от случката с малко момче, което умолявало майка му да му бие инжекция с инсулин заради диабета му, но тя му отказала, защото, ако купела инсулин, не би могла да купи храна за братята и сестрите му.

Имала пари само за хляб и фалафел.

Момчето се самозапалило, казвайки на майка си, че щом е така, то не желае да е тежест за семейството, и го прави, за да могат братята и сестрите му да имат какво да ядат. Извикали Машали, но не могъл да спаси момчето и то издъхнало в ръцете му.

"От този ден се заклех, че се посвещавам да служа на бедните" - казал той в интервю за Deutsche Welle.

По-късно добавил: "Медицината е хуманитарна професия, а не комерсиална."

"Един от докторите, от които съм се учил в университета, веднъж ми каза: 

"Ако възнамерявате да се занимавате с медицина, за да си построите къща или да си купите впечатляваща кола, не учете медицина. По-добре отидете на фондовата борса или в международна търговия."

Този човек със златно сърце помага на бедните до последно. Той умира на 28 юли 2020 г. на 76 годишна възраст.

( Чрез: Калин Великов Красимиров )

И ТОВА, ЩЕ МИНЕ

Отминава всичко - щастие, тъга.

Бурята утихва, ражда се дъга.

Страдал си до вчера, днес е вече минало.

Ти не позволявай нищо, да те срине!

Просто напомни си: И това, ще мине!

Всичко е до време - Устреми, падения.

Всеки избор има своето значение.

Своите последствия, всякое решение.

Не търси вината, нито извинения!

Може още утре, може след година...

Просто не забравяй : И това, ще мине!

Изгреви и залези. Пролетни и есени.

Има и в страданието смисъл и в песните.

Дават мъдрост загубите... Щастието, вяра.

Безпристрастен знай е, на съдбата зара.

Пулс докато имаш, няма да загинеш.

Просто не унивай: И това, ще мине!

Всеки губи пътя някога в мъглата.

Или в кръстопътя, хваща през житата.

Не във съвършенството смисълът се крие.

Всеки в своята тленност, сам ще го открие.

Просто със достойнство мини през годините.

Не губи надежда: И това, ще мине!

Няма нищо вечно. Суета и прах.

Прекрачи с човечност ти през всеки страх.

Само в неизвестното, преоткриваш себе си.

Просто влизай с честност ти във всички ребуси.

Сбъдвай, наслаждавай се и прави добро.

Щом не ти изнася знай, не си дърво.

Следва своят ритъм нашият живот.

Не предавай никому своя, за хомот.

Страстно ти обичай и мигът споделяй.

Не отлагай Утре-то нито за неделя.

Сбъдвай ДНЕС мечтата си, даже да се срине.

Запиши в главата си: И това, ще мине!

И помни, че даже непрогледен мрака

пак избутва времето. Времето не чака.

Ти не го пилей ни миг в самозаблуди.

Искаш, да успееш - трябва малко лудост.

Трябва много вяра и сърце, в творбата ти.

Сам ковеш крилете си в полет към мечтата си.

По-добре, да пробваш и да не успееш,

нежали живота си в страх, да изживееш.

Ако си споделял, ако си обичал.

Ако си раздавал, ако си се вричал

и си изпълнявал, диря си оставил.

Никой друг съдбата ти знай, не е орисал.

Минал е живота ти в щастие и смисъл.

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

    02.10.2025