сряда, 26 ноември 2025 г.




 Не можем, да предпазим децата си от всичко!... И НЕ е нужно!

Напротив!


Децата ни имат нужда от ясни граници, защото те им дават сигурност.

Имат нужда, да разберат, че и ние сме хора - несъвършени, допускащи грешки, имащи нужди, желания, цели, мечти и личен живот.

Имат нужда, от малко дискомфорт, за да оценят по-добре комфорта, който се опитваме, да им дадем.


Имат нужда от малко липса, за да се престрашат, да излязат от зоната си на комфорт и да се научат, да се справят сами.

Имат нужда, да се изправят срещу страховете си, за да прекрачат отвъд тях.

Имат нужда, да постигнат сами, свои собствени успехи. За да са по-уверени в себе си и да е самочувствието им основателно.

Имат нужда, да преживеят някои лични загуби, за да оценят по-добре това, което имат.

Имат нужда, да правят собствени избори, за да се научат, на носят отговорност.


Имат нужда, да направят собствените си грешки, за да научат уроците си от личен опит, а не от чужди приказки...


Имат нужда, да знаят, къде да ни намерят и че могат да разчитат, че ще сме до тях, АКО се наложи, а не да живеем вместо тях.

неделя, 23 ноември 2025 г.

НОВО НАЧАЛО



Когато рутината те убива

с уютният си, сигурен комфорт.

Край тебе всичко пъстро става сиво 

и губиш вкус и сили, за живот.


Когато всичко бавно губи светлината

и смисъла си. Само "Трябва!" чувстваш, по принуда.

Щом "Днес" и "Утре" губят се в мъглата.

Не чакай повече разсъмване, "като по Чудо"!


Мечтите ти, когато бавно тлеят,

а огънят у теб едва мъждука,

не чакай вече Слънце, да изгрее!

Стани и сам с Неволята дири сполука!


Не чакай ни късмета, ни съдбата,

да променят агонизиращото настояще.

като Мюнхаузен, дръпни се за яката.

Не позволявай друг, в съдбата ти, да дращи!


Защото Ти си сценариста и героя

в романа на живота си. Не кръшкай!

Да, сух не ще излезеш от пороя.

Но в буря се каляваме, по мъжки!


Помни! Не си "спасителят в ръжта",

да грижиш и спасяваш вечно всички.

Живота си красиво изпиши, 

без многоточия и без кавички.

Свободен си. Танцувай под дъжда!


В живота си най-ценният си ти.

И тез' в които с обич утрото ти се оглежда.

Душата е родена, да лети.

Пълзи ли дълго в кал, разяжда я ръжда.

Ти не губи надежда!


И вяра не губи... и любовта.

Защото тя е истинското чудо.

В любов се раждат мъдростта и дързостта.

Ала и малката искра градивна лудост.


Знай, щастието ти е в твоите ръце!

Сами го правим, да ни е по мярка.

Когато вложиш разум и сърце,

не може, да не топли нежно. И огрява ярко.


Не знам рецептата, за щастие. Уви.

Упътване за ползване и схема, също няма.

Ала не ще, да спре със сигурност сърцето, да кърви,

ако не се раздигнем от дивана.


© Ивайло Апостолов 

     24.11.2025

СИЛНИТЕ ХОРА, СА СВОБОДНИТЕ ХОРА

 

сн.Pinterest 

-Питаш ме, защо вярвам толкова силно в теб?...

Лудия Шапкар приближи до Алиса, която беше седнала на един обрасъл със свеж зелен мъх камък, в края на поляната.

Той приклекна леко срещу нея. Хвана с една ръка нежно рамото й. А с другата, повдигна леко брадичката й, за да срещне погледа й. В очите й се четеше леко колебание. 

- Питаш ме, защо толкова непоколебимо вярвам в твоята вътрешна сила? - повтори отново той. - Защото познавам душата ти.

Тя е свободна. Свободна от тясната клетка на предразсъдъците към другите. Към различните на пръв поглед. Свободна, да погледне отвъд очевидното... Отвъд утре...

Отвъд "Ами,ако!?"... Свободна от оковите на чуждите мнения и желанието, за нечие одобрение. Свободна от страха, да не бъде отхвърлена и посочена с пръст, заради това, което Е... А свободата е сила! Най-голямата сила, защото изисква вътрешна зрялост и осъзнатост независещи от условности като възраст, етнос, пол, класа или религиозни убеждения. Свободата е вътрешна яснота относно собствените качества и потенциал. И увереност в собствените сили и способности, независимо от чуждите оценки и присъди. За свободата се изисква огромна сила и сама дава изключителна сила и кураж. Защото свободният човек е прегърнал и успокоил страховете си и е приел, че страха и искрицата съмнение са естествена част от човешката природа, защото пълната липса на страх ни прави безотговорни и непредпазливи, а искрицата съмнение поддържа будно критичното ни мислене, вниманието към детайла и способността, да анализираме причините и обстоятелствата. И да търсим алтернативи.

Свободният човек е наистина силен, Алиса.

Силен е, защото е свободен от удобната вътрешна нагласа, че някой друг, ще реши проблемите му. Че някой друг може, да е по-загрижен, за неговите лични интереси от самия него. Той винаги тръгва с буден разум и чисти мисли и сърце. Не се страхува, да изгуби битка и става сам, за да продължи напред. Без да чака някой, да го вдигне. Защото знае, че никой не му е длъжен. Знае, че загубите и грешките, са естествена последица от изборите и решенията, които правим и ни дават най-добрите уроци. 

Свободният човек е силен, защото победите не го главозамайват, а дори света около него, да се обърне с главата надолу, той не губи своя вътрешен център .


🎩" Рошавите мисли на Лудият Шапкар "🧤  22.11.2025

 


ВСЕКИ ДЕН има какво, да научим; какво, да запомним и какво, да забравим❗


ВСЕКИ ЕДИН ДЕН има какво, да простим(на другите и на себе си) и за какво, да сме БЛАГОДАРНИ❗


ВСЕКИ ДЕН има за какво, да мечтаем; за какво, да се борим и в какво, да сме малко по-добри❗


ВСЕКИ ДЕН има нещо, за което си струва и да намерим смисъл, ДА ЖИВЕЕМ❗💖


  💞💞💞


Ако искате, да подкрепите Деян, знаете как: paypal.com/paypalme/helpdeyan


ВЕЧЕ МОЖЕТЕ, ДА ПОДКРЕПИТЕ ДЕЯН и чрез Revolut . ⚠️

🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀

ХОРАТА СЪС СИНДРОМ НА ДАУН МОГАТ, ДА ПРАВЯТ НЕВЕРОЯТНИ НЕЩА, АКО И СЕ ДАДЕ ШАНС."


🎙️ Акценти от мощната реч на Kevin Iannucci на модното ревю на GLOBAL BeBeautifulBeYourself. Реч, която изправи публиката на крака, напомняйки ни колко далеч сме стигнали и колко далеч трябва да отидем.


✨Кевин е талантлив актьор, участващ във филми като „Шампиони“, „Най-доброто от враговете и други."

Застъпвайки се, за включването на хората със Синдром на Даун на и извън екрана, Кевин наистина прави света по-добро място!

🎬 Вижте във видеото👇



събота, 22 ноември 2025 г.

 



Днес честваме един от най-големите християнски празници  - деня, в който родителите на светата Божия майка Йоаким и Анна, въвеждат  дълго чаканата си дъщеря Мария в храма и Вярата, честван още като Ден на Християнското семейство ❗


Семейството е първичният извор на Любов, приемане и подкрепа, които са в основата на нашата личност, мироглед, на моделът ни на поведение и взаимоотношения, които белязват целият но живот❗💗

Мястото, където не просто се учим, да говорим. А как, да общуваме с другите.

Мястото, където не просто прохождаме, а се учим как, да пристъпваме към другия. Как да ходим заедно с него (или не), напред към своето бъдеще. И че, да падаш не е страшно, когато си се научил, да се изправяш и да продължиш напред. Защото падането е част от естествения процес на израстване.

Семейството е мястото, където се учим колко важна и благодатната почва, за да се развие една здрава коренова система. И колко важни са здравите корени, за да израснеш силен, здрав и достатъчно мощен, за да не те пречупят бурите на живота. И че колкото по-високо израстваш, толкова повече светлина трябва, да пускаш в себе си, за да стават по-малки сенките на страховете и съмненията.

Семейството е мястото, където научаваме, колко важно е, да се научиш, да споделяш и да съграждаш...

И най-важното - да обичаме безусловно! Защото любовта е единствената магия, която превръща къщата, в дом; хората, в истинска общност; доверието, в искрена вяра; мечтата, в реалност, а реалността, в щастие!

Днешният празник ни напомня, да пазим жив пламъка на Любовта, към себе си и ближния; огъня на вярата и пламъка помежду си, и здрави истински стойностите ценности и морал❗


И че семейството е пристанът, от който тръгваме и в който завършваме всяко пътуване,  но е и нашият двигател, основен смисъл и мотив за всяко важно решение и действие по време на пътуването, във всяко ТУК и СЕГА❗💛


Защото, както казва Джоузеф Файндър в 

"Параноя'' :

" И онези , които обичаш на тази земя...    са ти отпуснати назаем, разбираш ли? Така че, най-добре ги обичай, докато можеш."

ЧЕСТИТ ДЕН НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО, ПРИЯТЕЛИ ❗  🙏 ⚓💞

Вие и любимите ви хора,

Здравейте, Обичайте и Дерзайте❗ 💛🙏💛

...

👫💞🧑‍🦽Ако искате, да подкрепите Деян, знаете как❗💙

Благодарим ви, предварително ❗ 💝

четвъртък, 20 ноември 2025 г.

ЗА ЧОВЕЦИТЕ и ХОРАТА

сн.internet🛜

 Странно нещо са хората.

🔖Очите им все гледат чуждото, а приемат за даденост, това което сами държат в ръцете си вече толкова дълго време.

🔖Смятат, че другите са длъжни, да им помагат в нужда и без нужда. Да съпреживяват болката им. Да отделят за тях от времето, вниманието и енергията си. А остават безразлични към чуждото страдание, дори на хора, които са ги подкрепяли безрезервно!

🔖Не благодарят и не признават грешките си, но очакват още и още жестове от другите !

🔖Правят си злини едни на други, под маската на лицемерието и притворството, а после очакват от Бог опрощение!

🔖Не дават обикновена прошка на ближния си, но очакват Неговата благословия и благоволение, молейки се, за сбъдване на невъзможното, без дори да полагат усилия!

Странно нещо да хората.

🔖Винаги се сравняват с другите, но очите на тяхната Темида, са слепи само за собствените им придобивки или грешки!

🔖Искат чуждото, но нямат куража, да поемат риска и жертвите, да го постигнат. Нито отговорността и последствията от собствените си избори и решения!

Странно нещо да хората.

🔖Не полагат усилия и не се опитват, да се развиват, да стават по-добри, да надграждат собственото си "Аз", но тайно желаят или дори тайно се опитват, да саботират и подкопаят успеха на онези, на които открито привидно се възхищават и славословят, защото нямат куража, да се заявят и конкурират открито. А чуждият успех ги кара, да се чувстват малки.

Виж, Човеците са друга порода. 

Големи отвътре, обрани и скромни отвън.

Много съдържание и смисъл, в малко обем!...

Но са рядка порода. Порода, която е на изчезване❗


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

21.11.2025

ТОВА СЪМ АЗ - пет години по-късно.

- аз все още съм тук (Посветено на първородният му син и всички, които се припознаят ❗💓) 📚📖📚 Казват, че бил съм приятел на сенките и тъм...