понеделник, 29 юли 2024 г.

ПРИЯТЕЛИ



Те те познават по-добре от всеки друг.

Залитнеш ли, за тебе са опора.

При трудности, сте като пръсти във юмрук.

Боли ли те - са ласка , в океан бездушни хора.


Със теб, скръбта на половин делят,

а радостта щом споделиш със тях , е вече двойна.

Безкрили са, но в миг ще долетят

във трудност, за да бъдеш по-спокоен.


И сякаш с тях едно сърце делиш.

Усещат струната на всяко твое чувство.

Подкрепят ли те, сякаш можеш, да летиш.

И всичко можеш с тях, да споделиш.


Във всяка битка, ще се хвърлят редом с теб,

за да намериш пътя, щом е сложно.

Дори в най-непрогледен мрак, са като цъфнал слънчоглед.

и с тях, сякаш няма нищо невъзможно!


И в свят изпълнен с лицемери и предатели,

с бездушни подлеци, на интересите робуващи,

със няколкото предани приятели 

живота има смисъл и си струва!



Ивайло Апостолов

30.07.2024


Да е честит на всички ни

Международният ден на приятелството! 💖 

Приятелството е разнообразие от лица, които са отражение на едно-единствено - на нашата душа. Разпиляна в няколко човека, но никога цяла. Искрена с всеки от тях, за да бъде искрена със себе си.


                                💖💖💖


Международният ден на приятелството дълги години се е отбелязвал на различни дати. Но още през 1958 г. има данни за избирането на 30 юли. Официално обаче това става през 2011 г., когато е обявен за Международен ден на приятелството от ООН


💕Благодарим на всички от вас, които сте влезли в живота ни, за да останете истинска част от него ❗ 💕🙏 💕


МОЛИТВА

 


Господи мъдър и справедлив,

всяка сутрин горещо се моля.

Сили дай ми, да бъда щастлив

и за мечтите си аз, да се боря!


Сили дай ми, да бъда смирен!

Да не препускам така през живота.

Пак да простя, ако падна ранен,

но да продължа, научил урока!


Сили дай ми, да бъда Човек!

Човечността, да не губят по пътя.

В този безмилостен, шеметен век 

съпричастност, да давам и да упътя .


Сили дай ми, да запазя в душата си

аз благодарност, за всичко красиво.

Достойнство и чест, 

                                    да дам утеха на брата си.

страдалец злочест, 

                                   в бездната горестно сива.


С разум бистър дари ме, да не съм заслепен 

от външното, плиткото, очеизвадното .

И с кураж и любов, да се боря вес ден,

за правдата и срещу ретроградното❗


Господи благ, горещо те моля,

Обич ми дай, да горя❗ Да не тлея❗

И във живота си главната роля,

аз до самия си край, да живея❗



Ивайло Апостолов

29.07.2024




БОГАТСТВО

 


Нощта ни приласкава в свойта пазва

от облаци и черно кадифе.

Вълшебни приказки южнякът ни разказва,

с дъх на лято, водорасли и море.


Луната, като щит от старо злато

блести над нас сред облак звезден прах

отблъсквайки съмнения и страх.

И прави ни щастливи и богати


на обич, на доверие и чест,

на споделеност, сбъднатости и усмивки.

Със спомени за онзи тайнствен лес,

където с тебе станахме тъй близки.


Където онзи огън претопи 

и гордост, и амбиции и его.

И в НИЕ, Аз и Ти се прероди.

Като вълшебен Феникс с теб до днес 

летим на него!



Ивайло Апостолов

28.07.2024

четвъртък, 11 юли 2024 г.

КОЛКО ДЕЦА, ДА ИМАМЕ!? ...

 Преди известно време, в една група възникна дискусия относно това, колко деца трябва, да от гледаме?... Дали няколко или едно, върху, което да фокусира е цялото си внимание, грижа, родителски потенциал и ресурси, за да му осигурим максимално "добър старт"!...


Според мен, за да бъде ефективна подобна дискусия трябва първо, да се изясни представата на всеки от участниците за "добър старт", защото тази представа е доста субективна при всеки! Макар че по-голямата част от обществото стандартно се фокусират върху материалната й страна, т.е. финанси за алианс и добро образование, марково облекло и дрехи, личен автомобил и недвижимо имущество и т.н.


Безспорно материалната обезпеченост е фактор, който оказва осезателно въздействие върху осигуряването на по-добър старт. Има обаче и доста други "променливи" в уравнението, които НЕ зависят изобщо от нас, но са не по малко важни, а сме склонни, да пренебрегваме!


Едните от тях, са свързани пряко с родителските ни потенциал, мироглед, личните ни ценности и приоритети, и с това КАК и КОЛКО ефективно участваме пряко в живота на децата си. 

Вторите са свързани с нашите корени и "родова памет". Такива са нашият етнос, националност, цвят на кожата и други чисто физически белези например. А особено с втората група фактори са свързани и типичните за всеки от нас лични или групови предразсъдъци, свързани с всеки от тези "белези".

За това, 

Никога не бива да прибързваме със заключенията спрямо другите, да осъждаме тяхната гледна точка и действия!


Особено при условие, че обикновено не знаем нищо за тяхната лична история и мотиви!

Освен това трябва, да сме наясно с какво сравняваме! А то обикновено, е също просто нашата лична гледна точка, в основата на която са нашите собствени интереси, ценности, приоритети и... предразсъдъци! Или такива, които сме интегрирани, защото са изказани от някой, който сме приели, за авторитет (или от мнозинството)...

Споделил съм тази гледна точка именно, защото е различна от общоприетата! Защото провокира... мислене и диалог!...

Повтарям... ефективно МИСЛЕНЕ и диалог!... Не казвам, че съм съгласен!

И съвсем целенасочено, не съм изказал мнение!

Аз самият имам три деца. От които едното е осиновено. Със съпругата ми сме приемни родители и в работата си съм единственият познат "бащински автиритет", за още дузина-две младежи!...

Семейството и децата са за мен главен приоритет и ценност!...


Но дамата е изложила личните си аргументи! Тя има свои ценности, приоритети и родителски потенциал. Склонна е на много по-малко компромиси с тях и сама е преценила, че е по-добре, да даде "по-добър старт"  на едно дете, отколкото, да "изнемогва" на всяка цена, с повече!...

Родителството НЕ е състезание!

Ако броят на децата, беше показател за добра родителска компетентност! Тогава нямаше, да се допуска деца, да раждат деца... Нямаше, да има цели фамилии с по N- брой деца, които да са отглеждани по институциите! Нито пък, институциите, да са пълни с безотговорно "наплодени" деца! 


Тук няма добра и не добра гледна точка!... Има отговорен и безотговорен подход на родителя към ролята му на такъв и към децата, без значение на техният брой!

Помислете върху това и ми кажете какво мислите!? 🤔

неделя, 7 юли 2024 г.

Майкъл Джей Фокс, който се бори с Паркинсон вече 30 години и няма намерение да спира

 


Когато е само на 29 години, актьорът Майкъл Джей Фокс е диагностициран с Паркинсон. Само пет години по-рано, през 1985г. Фокс влиза в емблематичната роля на Марти Макфлай в хитовата комедия "Завръщане в бъдещето", а впоследствие и продълженията ѝ през 1989 и 1990 г. 



По-късно изиграва главната роля в сериала „Шеметен град“, като през 2000 г. печели награда "Еми" за нея, въпреки болестта.  Това е последната година, в която Фокс участва в продукцията.

Страшната диагноза не го спира да изгради кариера в киното, като същевременно основава фондация, която търси лек за болестта.



Майкъл Андрю Фокс се ражда в канадския град Едмънтън през 1961 г. По-късно второто му име - Андрю, се превръща в Джей в знак на почит към легендарния актьор Майкъл Джей Полард.





Фокс започва актьорската си кариера на 15 години и така и не завършва училище. На 21-годишна възраст вече печели 6-цифрени сума седмично. На 29 е диагностициран с Паркинсон. Десет години по-късно той основава фондация, която търси лечение за болестта. Днес той е носител на няколко награди "Еми", а чрез фондацията си е събрал над 1,5 милиарда долара.


През ноември 2022г.  холивудският актьор Майкъл Джей Фокс беше награден с почетен Оскар за дейността си по популяризиране на проблемите, свързани с болестта на Паркинсон. 

Като малък Фокс мечтае да стане състезател по хокей на лед, но е твърде дребен за целта. Затова се насочва към актьорството. На 15 получава първата си роля в канадския ситком "Лео и аз".

Две години по-късно напуска гимназията и отпътува заедно с баща си за Лос Анджелис, за да участва в друг сериал. През 1982 г. той получава и ролята, която му носи известност - тази на Алекс П. Кийтън в сериала "Семейни връзки".

"На 21 години вече печелех шестцифрена сума на седмица. На 23 години вече имах Ферари. Беше лудост", казва Фокс пред Американска асоциация на пенсионерите (ААП)



Една сутрин през 1990 г. Фокс се събужда и забелязва, че малкият му пръст трепери, но той го отдава на махмурлук и прекомерна употреба на алкохол. Той посещава няколко лекари и година по-късно е диагностициран с болестта на Паркинсон. Тогава лекарите му казват, че в най-добрия случай ще може да играе още 10 години.

"Предполагаше се, че ще бъда в инвалидно състояние", казва Фокс пред ААП.

В продължение на 7 години той крие заболяването си от света от страх, че това ще намали предложенията му за работа. Държи на разстояние и семейството си.

"Жена ми искаше да ми помогне с това, но аз се съпротивлявах", казва той. В крайна сметка обаче болестта ги сближава. "Колкото повече проблеми решавате заедно и колкото повече преживявания имате, колкото повече се смеете заедно, толкова по-сплотени ставате", казва той за ААП.

През 2000 г., малко след оттеглянето си от "Шеметен град", Фокс създава фондацията "Майкъл Джей Фокс". Тя е посветена на намирането на лек за болестта на Паркинсон чрез финансирането на изследователска програма и осигуряването на подобрени терапии за хората, които живеят с Паркинсон.

По-късно въпреки болестта си участва в няколко телевизионни сериала. Сред тях са "Адвокатите от Бостън""Спаси ме", за който получава още една награда "Еми" през 2009 г. За кратко участва и в "Шоуто на Майкъл Джей Фокс", комедия, в която играе водещ на новини с болестта на Паркинсон.

Канадският актьор е и човекът, който озвучава говорещото мишле Стюарт Литъл в поредица от анимационни филми, базирани на героите от детската книга на Е. Б. Уайт.

"Не можех да се съсредоточа върху една реплика... Не съм се укорявал. Не можех да го правя, така че не го правех повече", казва той за списание Пийпъл.

Актьорът неведнъж е минавал през трудни моменти. В мемоарите си той описва 2018 г. като най-лошата година в живота си. Тя започва с рискована операция на гръбначния мозък за отстраняване на тумор. Впоследствие чупи лявата си ръка.

2022 г. обаче се оказва с още повече предизвикателства. "Счупих си скулата, след това ръката, после рамото, сложиха ми заместващо рамо и си счупих [дясната] ръка, после си счупих лакътя", казва Фокс пред Пийпъл.

Въпреки всички трудности, с които се сблъсква, Фокс намира начин да остане позитивен.

"Беше трудно, но съм щастлив", казва той за Пийпъл. "Казвам това, защото се надявам, че на някакво ниво хората могат да намерят щастие въпреки това, през което преминават".

Днес фондацията на Фокс е най-големият в света нестопански фонд за финансиране на разработване на лекарства за Паркинсон. Към 2022 г. тя е събрала над 1,5 милиарда долара. Същевременно Фокс съобщава пред Пийпъл, че работи по нов проект - документален филм, който се очаква да бъде излъчен през 2023 г.



И до сега, актьора  който преди по-малко от месец навърши 63г. Участва в благотворително концерти❗❤️




сн. Instagram & Poeple.com

По мотиви от "Свободна Европа"




събота, 6 юли 2024 г.

КАЗВАТ,ЧЕ ОЧИТЕ НА ЧОВЕКА, БИЛИ ПРОЗОРЕЦ КЪМ ДУШАТА

 

сн. Internet 

Казват, че очите на човека били прозорец към душата...

Нагледах се на очи, на които прозорците са по-зацапани, от тези на отдавна изоставено хале за отровни отпадъци. Зацапани до толкова, че не прозира нищо. Нито навътре, нито навън! А духовната нищета зад тях е толкова дълбока бездна, че няма как светлината, дори да достигне мрака! Камо ли, да го разпръсне!...


Очи-мъгла, в които душата е толкова объркана и изгубена, че дори, да я хванеш за ръка, за да я обърнеш в правилната посока, страхът е толкова всепоглъщащ, че тя ще продължи, да се дърпа и да се лута. Опитвайки се, да те повече със себе си!...


Очи-стена, като студен каменен зид, просмукан от стичащата се влага и обрасъл с духовната плесен на стереотипите, в които прозира единствено плесенясало от предразсъдъци и суеверия ограничено полусъзнание, под което някъде дълбоко вероятно отдавна агонизират полумъртви някакви бледи сенки, на емоции!...

Казват, че очите на човека, са прозорец към душата... Смисълът на всеки прозорец е, да е проводник на светлината. За това, колкото и здраво, да са подлостени кепенците... колкото и клеясали и ръждиви, да са катинарите, които ги заключват, те си заслужават усилието, да опитаме, да ги отворим и почистим! Но могат, да бъдат отворени само отвътре!

А ние, не заслужаваме, това усилие, да ни коства собствената ни светлина!


🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤


четвъртък, 4 юли 2024 г.

ИЗКУСТВОТО, ДА СЛЕПИШ ПАРЧЕТАТА...



- Беше толкова красив!!! - Изхлипа Алиса!Погледа й не можеше, да се отлепи от разпилените парчетата от порцелановият чаен сервиз, които дори и сега, все още напомняха, за неговото предишно великолепие, а в очите й, напираха сълзи.

- Не плачи! - каза Лудият Шапкар и я погали бащински по косата. Дори и в Страната на чудесата, няма нищо вечно!

А и все пак, да не забравяме, че често счупеното носи щастие! 💗


Понякога рутината ни привързва твърде силно към вещи и хора, които са били около нас твърде дълго и сме приели, като неразделна част от битието си, но са се превърнали в излишен "товар". 

Рутината и чувството за илюзорна сигурност, което ни създава познатото и предвидимото, изгражда от тях мнима "зона на комфорт", а временната наслада и притежанието на натрупаните материалности, ни осмисля и ни дава усещане, за по-голяма лична значимост и същественост!... И за това, продължаваме, да влачим тези вещи, изчерпани и изчерпващи познанства със себе си, докато веригата не се строши!

Лудия Шапкар говореше тихо и някак напевно, а гласът му - дълбок и плътен, сякаш нежно обгръщаше Алиса като кадифено наметало.

- Казвам, понякога... (Защото нещата, никога не са едни и същи!)

Но достатъчно често!


Колкото до времето, при правилната нагласа и вътрешен мир, то е от точно толкова голямо значение, колкото сами му придаваме!

Защото дори и тук, както навсякъде по света, времето е условност! Условност, която много, много отдавна хората, са измислили именно, за да могат, да отбележат промяната в това, което се случва във и около тях! За това, няма как времето, да бъде присвоено или откраднато...

- Знаеш ли Алиса, че японците понякога пишат десетилетия съвършеното хайку на живота си!?... Онова, което най-пълно изразява вътрешният им свят и им носи мир и хармония със себе си!


И пак те, са превърнали в прекрасно изкуство умението, да слепим отново веднъж счупеното, като направим от него нещо още по-красиво!? Нарича се кинцуги!...


А златното лепило с което слепват парчетата е като красотата и силата на човешкият дух!...


Изкуството, да слепим по същият начин разбитата си душа пък, психолозите наричат резилианс!


Пожелавам от все сърце, подобна нагласа, сила и умиротворение на всеки от нас ❗ 💞 🙏 💞

04.07.2023

 Чудя се на хората, който всяка година надигат глас срещу това, че един ден в годината позволяваме на децата, да сложат маски, за да се заба...