Преди известно време, в една група възникна дискусия относно това, колко деца трябва, да от гледаме?... Дали няколко или едно, върху, което да фокусира е цялото си внимание, грижа, родителски потенциал и ресурси, за да му осигурим максимално "добър старт"!...
Според мен, за да бъде ефективна подобна дискусия трябва първо, да се изясни представата на всеки от участниците за "добър старт", защото тази представа е доста субективна при всеки! Макар че по-голямата част от обществото стандартно се фокусират върху материалната й страна, т.е. финанси за алианс и добро образование, марково облекло и дрехи, личен автомобил и недвижимо имущество и т.н.
Безспорно материалната обезпеченост е фактор, който оказва осезателно въздействие върху осигуряването на по-добър старт. Има обаче и доста други "променливи" в уравнението, които НЕ зависят изобщо от нас, но са не по малко важни, а сме склонни, да пренебрегваме!
Едните от тях, са свързани пряко с родителските ни потенциал, мироглед, личните ни ценности и приоритети, и с това КАК и КОЛКО ефективно участваме пряко в живота на децата си.
Вторите са свързани с нашите корени и "родова памет". Такива са нашият етнос, националност, цвят на кожата и други чисто физически белези например. А особено с втората група фактори са свързани и типичните за всеки от нас лични или групови предразсъдъци, свързани с всеки от тези "белези".
За това,
Никога не бива да прибързваме със заключенията спрямо другите, да осъждаме тяхната гледна точка и действия!
Особено при условие, че обикновено не знаем нищо за тяхната лична история и мотиви!
Освен това трябва, да сме наясно с какво сравняваме! А то обикновено, е също просто нашата лична гледна точка, в основата на която са нашите собствени интереси, ценности, приоритети и... предразсъдъци! Или такива, които сме интегрирани, защото са изказани от някой, който сме приели, за авторитет (или от мнозинството)...
Споделил съм тази гледна точка именно, защото е различна от общоприетата! Защото провокира... мислене и диалог!...
Повтарям... ефективно МИСЛЕНЕ и диалог!... Не казвам, че съм съгласен!
И съвсем целенасочено, не съм изказал мнение!
Аз самият имам три деца. От които едното е осиновено. Със съпругата ми сме приемни родители и в работата си съм единственият познат "бащински автиритет", за още дузина-две младежи!...
Семейството и децата са за мен главен приоритет и ценност!...
Но дамата е изложила личните си аргументи! Тя има свои ценности, приоритети и родителски потенциал. Склонна е на много по-малко компромиси с тях и сама е преценила, че е по-добре, да даде "по-добър старт" на едно дете, отколкото, да "изнемогва" на всяка цена, с повече!...
Родителството НЕ е състезание!
Ако броят на децата, беше показател за добра родителска компетентност! Тогава нямаше, да се допуска деца, да раждат деца... Нямаше, да има цели фамилии с по N- брой деца, които да са отглеждани по институциите! Нито пък, институциите, да са пълни с безотговорно "наплодени" деца!
Тук няма добра и не добра гледна точка!... Има отговорен и безотговорен подход на родителя към ролята му на такъв и към децата, без значение на техният брой!
Помислете върху това и ми кажете какво мислите!? 🤔