Очите на Деян, след поредният стречинг
Това, което изглеждат нещата отстрани няма нищо общо с това, което СА всъщност!
И хората често са склонни, да реагират първосигнално, без да се замислят!
Когато Деян беше по-малък, сме се наслушали на изказвания от рода на "Лесно ти е на теб, Деян не ти търчи като изоглавен и не ти надува цял ден главата с безспирното си бърборене!"...
Разбирам ги, напълно! "Всеки плаче за онова, което няма"! Всички имаме нужда от миг спокойствие. От време за едно дълбоко вдишване,... за една цигара или едно кафе, с приятел, в това стремглаво и неумолимо препускащо време! Поне миг, САМО ЗА СЕБЕ СИ, за да превключим! 💖
Но ние хората обикновено сме свикнали, да се фокусираме, върху това, което не ни достига. Не сме свикнали, да мислим за това, което ни е дадено по рождение.
Не го ценим!
Просто сме го приели, за даденост!
Повечето от нас, дори за миг не допускат, че някой може да мечтае за него! 💞
Повечето от нас не допускат, че за някой то може да струва много, много системни и продължителни усилия, труд и болка!... Истинска болка!
А никой, не иска да страда! Или да вижда, как страдат любимите му хора!💞
Наслушали сме се и на другата крайност: "Горкичките, колко ли ви е трудно!!!"
Не, хора! На нас не ни е трудно!
Да. Струва допълнителни усилия, ангажименти и дискомфорт, но ние живеем нормално и пълноценно. Обичаме, работим, забавляваме се. Грижим се за себе си и за хората, които обичаме! 💖
Истински трудното, стресиращото и болезненото е за децата! 💓
Когато имаш ясното съзнание и чувствителност, а тялото ти не се подчинява, на твоите желания!!!...
Когато знаеш какво искаш и какво чувстваш, а не можеш, да го споделиш!...
Рехабилитацията е комплексен системен, ежедневен и безкраен процес!...
Тя НЕ е пожелание!
Тя НЕ е лечение!
Тя НЕ е и "спорт, за здраве"! Нито, за удоволствие.
Тя е необходимост за деца като Деян, за да могат да наваксат онова, което на повечето от нас, е дадено по рождение. За да станат по-самостоятелни и независими, и за да имат повече шанс, за по-пълноценен живот, който повечето от нас, са приели, за нещо дадено и "разбиращо се, от самосебе си".
Тя е, необхидимост, за Живот! 💞
Необходимост, която е свързана с много усилия и ежедневен труд. И често, (особено при по-тежките случаи, като Деян) с много болка!💗
И за това, за напредъка, се изисква много сила. Най-вече вътрешна! Сила и мотивация, на които много от нас, не биха били способни, защото се проявават само, при екстремни обстоятелства!
Сетих се за това стихотворение, от преди няколко години, докато гледах Деян, на вчерашният стречинг!💞
И аз(както повечето от вас) не обичам никак снимки на страдащи хора!
Особено, на деца! 💔
Сега обаче, ще поместя две снимки.
Най-щадящите!!! 💖
Защото само онзи(родител или специалист), който го е видял с очите си и съпреживял със сърцето си знае, колко искрена, неподправена радост, от едната крачка или друга малка моментна победа и колко усилия и истинско страдание, са видели и чули стените на залите за рехабилитация!
Пиша това, защото сме се наслушали и на упреци и скандали, как синът ни крещял и се чувало из целият блок (когато му правим жизненоважната за него рехабилитация, вкъщи!)
💖 💖💖
💗⚡Какво е СИЛАТА⚡💗
(За сълзите в очите ти, сине! 💖 )
Спънат ли те, Сила е да ставаш,
без да търсиш мъст със злъч и псуване...
Спрат ли те, напред да продължаваш
към целта на своето пътуване.
Силата е не да вземаш, а да даваш,
в грозното, да търсиш красотата...
Сила е докрай да се раздаваш,
без да дириш никаква отплата.
Да разменяш конят, за кокошка, сила е...
любов да подаряваш...
Сила е и да поискаш прошка,
Сила е при грешка, да прощаваш.
Сила е, не тежката плесница...
Силата е, да докосваш с нежност...
В трудността, да подадеш десница...
Сила е да подариш безбрежност...
Силата е, не стени да сриваш,
Сила е, мостове да изграждаш
Сила е, не в ужас да убиваш...
Истинската Сила е, да РАЖДАШ.
Сила е, не да 'дариш букети
от стотици най-прекрасни рози...
Силата е, да отгледаш цвете...
Сила е, да пазиш от угрози.
Силата, не спира да мечтае,
но мечтите си превръща в цели...
Сила е дори да поридаеш...
да знаеш, че и губиш, щом печелиш.
Силата преодолява граници,
триж' по-силна, винаги се връща...
знае тя от срещаните странници,...
без сърце, домът е просто ... къща.
Силата съвсем не е безстрашна,
но "държи страхът си за юздите".
Може битка да изгуби днешна,
но печели винаги войните.
Ивайло Апостолов
25.03.2013
