понеделник, 25 януари 2021 г.

💗⚡Какво е силата!? ⚡💗

 

Очите на Деян, след поредният стречинг

Това, което изглеждат нещата отстрани няма нищо общо с това, което СА всъщност!

И хората често са склонни, да реагират първосигнално, без да се замислят!

Когато Деян беше по-малък, сме се наслушали на изказвания от рода на "Лесно ти е на теб, Деян не ти търчи като изоглавен и не ти надува цял ден главата с безспирното си бърборене!"...

Разбирам ги, напълно! "Всеки плаче за онова, което няма"! Всички имаме нужда от миг спокойствие. От време за едно дълбоко вдишване,... за една цигара или едно кафе, с приятел, в това стремглаво и неумолимо препускащо време! Поне миг, САМО ЗА СЕБЕ СИ, за да превключим! 💖 

Но ние хората обикновено сме свикнали, да се фокусираме, върху това, което не ни достига. Не сме свикнали, да мислим за това, което ни е дадено по рождение.

Не го ценим! 

Просто сме го приели, за даденост!

Повечето от нас, дори за миг не допускат, че някой може да мечтае за него! 💞

Повечето от нас не допускат, че за някой то може да струва много, много системни и продължителни усилия, труд и болка!... Истинска болка!


А никой, не иска да страда! Или да вижда, как страдат любимите му хора!💞 

Наслушали сме се и на другата крайност: "Горкичките, колко ли ви е трудно!!!"

Не, хора! На нас не ни е трудно!

Да. Струва допълнителни усилия, ангажименти и дискомфорт, но ние живеем нормално и пълноценно. Обичаме, работим, забавляваме се. Грижим се за себе си и за хората, които обичаме! 💖

Истински трудното, стресиращото и болезненото е за децата! 💓

Когато имаш ясното съзнание и чувствителност, а тялото ти не се подчинява, на твоите желания!!!... 

Когато знаеш какво искаш и какво чувстваш, а не можеш, да го споделиш!... 


Рехабилитацията е комплексен системен, ежедневен и безкраен процес!...

Тя НЕ е пожелание!

Тя НЕ е лечение! 

Тя НЕ е и "спорт, за здраве"! Нито, за удоволствие.

Тя е необходимост за деца като Деян, за да могат да наваксат онова, което на повечето от нас, е дадено по рождение. За да станат по-самостоятелни и независими, и за да имат повече шанс, за по-пълноценен живот,   който повечето от нас, са приели, за нещо дадено и "разбиращо се, от самосебе си".

Тя е, необхидимост, за Живот! 💞


Необходимост, която е свързана с много усилия и ежедневен труд. И често, (особено при по-тежките случаи, като Деян) с много болка!💗

И за това, за напредъка, се изисква много сила. Най-вече вътрешна! Сила и мотивация, на които много от нас, не биха били способни, защото се проявават само, при екстремни обстоятелства! 


Сетих се за това стихотворение, от преди няколко години, докато гледах Деян, на вчерашният стречинг!💞


И аз(както повечето от вас) не обичам никак снимки на страдащи хора!

Особено, на деца! 💔

Сега обаче, ще поместя две снимки.

Най-щадящите!!! 💖 

Защото само онзи(родител или специалист), който го е видял с очите си и съпреживял със сърцето си знае, колко искрена, неподправена радост, от едната крачка или друга малка моментна победа и колко усилия и истинско страдание, са видели и чули стените на залите за рехабилитация!

Пиша това, защото сме се наслушали и на упреци и скандали, как синът ни крещял и се чувало из целият блок (когато му правим жизненоважната за него рехабилитация, вкъщи!) 


                💖 💖💖


💗⚡Какво е СИЛАТА⚡💗

(За сълзите в очите ти, сине! 💖 )


Спънат ли те, Сила е да ставаш,

без да търсиш мъст със злъч и псуване...

Спрат ли те, напред да продължаваш

към целта на своето пътуване.


Силата е не да вземаш, а да даваш,

в грозното, да търсиш красотата...

Сила е докрай да се раздаваш, 

без да дириш никаква отплата.

Да разменяш конят, за кокошка, сила е...

любов да подаряваш...

Сила е и да поискаш прошка, 

Сила е при грешка, да прощаваш.


Сила е, не тежката плесница...

Силата е, да докосваш с нежност...

В трудността, да подадеш десница...

Сила е да подариш безбрежност...


Силата е, не стени да сриваш,

Сила е, мостове да изграждаш

Сила е, не в ужас да убиваш...

Истинската Сила е, да РАЖДАШ. 


Сила е, не да 'дариш букети 

от стотици най-прекрасни рози...

Силата е, да отгледаш цвете...

Сила е, да пазиш от угрози.


Силата, не спира да мечтае,

но мечтите си превръща в цели...

Сила е дори да поридаеш...

да знаеш, че и губиш, щом печелиш.


Силата преодолява граници,

триж' по-силна, винаги се връща...

знае тя от срещаните странници,...

без сърце, домът е просто ... къща.


Силата съвсем не е безстрашна,

но "държи страхът си за юздите".

Може битка да изгуби днешна,

но печели винаги войните.


Ивайло Апостолов 

25.03.2013


Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...