понеделник, 25 януари 2021 г.

💗⚡Какво е силата!? ⚡💗

 

Очите на Деян, след поредният стречинг

Това, което изглеждат нещата отстрани няма нищо общо с това, което СА всъщност!

И хората често са склонни, да реагират първосигнално, без да се замислят!

Когато Деян беше по-малък, сме се наслушали на изказвания от рода на "Лесно ти е на теб, Деян не ти търчи като изоглавен и не ти надува цял ден главата с безспирното си бърборене!"...

Разбирам ги, напълно! "Всеки плаче за онова, което няма"! Всички имаме нужда от миг спокойствие. От време за едно дълбоко вдишване,... за една цигара или едно кафе, с приятел, в това стремглаво и неумолимо препускащо време! Поне миг, САМО ЗА СЕБЕ СИ, за да превключим! 💖 

Но ние хората обикновено сме свикнали, да се фокусираме, върху това, което не ни достига. Не сме свикнали, да мислим за това, което ни е дадено по рождение.

Не го ценим! 

Просто сме го приели, за даденост!

Повечето от нас, дори за миг не допускат, че някой може да мечтае за него! 💞

Повечето от нас не допускат, че за някой то може да струва много, много системни и продължителни усилия, труд и болка!... Истинска болка!


А никой, не иска да страда! Или да вижда, как страдат любимите му хора!💞 

Наслушали сме се и на другата крайност: "Горкичките, колко ли ви е трудно!!!"

Не, хора! На нас не ни е трудно!

Да. Струва допълнителни усилия, ангажименти и дискомфорт, но ние живеем нормално и пълноценно. Обичаме, работим, забавляваме се. Грижим се за себе си и за хората, които обичаме! 💖

Истински трудното, стресиращото и болезненото е за децата! 💓

Когато имаш ясното съзнание и чувствителност, а тялото ти не се подчинява, на твоите желания!!!... 

Когато знаеш какво искаш и какво чувстваш, а не можеш, да го споделиш!... 


Рехабилитацията е комплексен системен, ежедневен и безкраен процес!...

Тя НЕ е пожелание!

Тя НЕ е лечение! 

Тя НЕ е и "спорт, за здраве"! Нито, за удоволствие.

Тя е необходимост за деца като Деян, за да могат да наваксат онова, което на повечето от нас, е дадено по рождение. За да станат по-самостоятелни и независими, и за да имат повече шанс, за по-пълноценен живот,   който повечето от нас, са приели, за нещо дадено и "разбиращо се, от самосебе си".

Тя е, необхидимост, за Живот! 💞


Необходимост, която е свързана с много усилия и ежедневен труд. И често, (особено при по-тежките случаи, като Деян) с много болка!💗

И за това, за напредъка, се изисква много сила. Най-вече вътрешна! Сила и мотивация, на които много от нас, не биха били способни, защото се проявават само, при екстремни обстоятелства! 


Сетих се за това стихотворение, от преди няколко години, докато гледах Деян, на вчерашният стречинг!💞


И аз(както повечето от вас) не обичам никак снимки на страдащи хора!

Особено, на деца! 💔

Сега обаче, ще поместя две снимки.

Най-щадящите!!! 💖 

Защото само онзи(родител или специалист), който го е видял с очите си и съпреживял със сърцето си знае, колко искрена, неподправена радост, от едната крачка или друга малка моментна победа и колко усилия и истинско страдание, са видели и чули стените на залите за рехабилитация!

Пиша това, защото сме се наслушали и на упреци и скандали, как синът ни крещял и се чувало из целият блок (когато му правим жизненоважната за него рехабилитация, вкъщи!) 


                💖 💖💖


💗⚡Какво е СИЛАТА⚡💗

(За сълзите в очите ти, сине! 💖 )


Спънат ли те, Сила е да ставаш,

без да търсиш мъст със злъч и псуване...

Спрат ли те, напред да продължаваш

към целта на своето пътуване.


Силата е не да вземаш, а да даваш,

в грозното, да търсиш красотата...

Сила е докрай да се раздаваш, 

без да дириш никаква отплата.

Да разменяш конят, за кокошка, сила е...

любов да подаряваш...

Сила е и да поискаш прошка, 

Сила е при грешка, да прощаваш.


Сила е, не тежката плесница...

Силата е, да докосваш с нежност...

В трудността, да подадеш десница...

Сила е да подариш безбрежност...


Силата е, не стени да сриваш,

Сила е, мостове да изграждаш

Сила е, не в ужас да убиваш...

Истинската Сила е, да РАЖДАШ. 


Сила е, не да 'дариш букети 

от стотици най-прекрасни рози...

Силата е, да отгледаш цвете...

Сила е, да пазиш от угрози.


Силата, не спира да мечтае,

но мечтите си превръща в цели...

Сила е дори да поридаеш...

да знаеш, че и губиш, щом печелиш.


Силата преодолява граници,

триж' по-силна, винаги се връща...

знае тя от срещаните странници,...

без сърце, домът е просто ... къща.


Силата съвсем не е безстрашна,

но "държи страхът си за юздите".

Може битка да изгуби днешна,

но печели винаги войните.


Ивайло Апостолов 

25.03.2013


Няма коментари:

Публикуване на коментар

ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!)  Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...