СПАСЕНИЕ

 

сн. Internet 

Обичай свойта сенчеста страна!

Знам, Щастието лесно се обича!

Но сенките, са нашата вина

и границата трудно се пресича!

Подсилвай свойта вътрешна искра,

но без любов към сянката човешка

не можем, да намерим светлина

и да простиме всички свои грешки!

Само тогава можем, да сме цели.

Каквито сме, да се приемем и обичаме

спокойно и уверено. Приели,

че всички хора са несъваршени. 

Че истинската сила е в това,

да приласкаем всички свои демони.

Да ги възлюбим, въпреки страха

и укротим, в едно събрали Егото ни. 

В едно събрали тъй и ум, и тяло...

И мрак и светлина в свещенно цяло, 

намерили и смисъл, и смирение, 

ще сме достигнали до своето Спасение!

Ивайло Апостолов

30.04.2023

БОГАТСТВО

 

Богат съм, ала не с пари и злато.

Не ме ласкаят материалните неща.

Сърцето ми е пълно и богато

на спомени, любов и красота.

Богато е на хиляди усмивки,

на мигове с приятел споделени. 

Богато е на нежност и почивка,

богато на мечти и на промени, 

на съпреживяното с най-близките ми време.

Богат съм с покорени върхове.

Богат на изгреви и на дъги след бурята..

Богат със звездопада с теб под дюлята.

Богат на залези с далечни брегове...

Богат на сбъдвания малки и големи.

Богат съм на познания и вяра.

На благодарност и на прошка съм богат.

И щом поставя всичко на кантара,

в сърцето ми е цялият ми Свят!

Ивайло Апостолов

29.04.2023

МИГ КАТО ВЕЧНОСТ, ЛИ?

 

сн. Internet

( Задъхваме се в непрестанно тичане, а живеем, сякаш няма да умрем! )

Тъй през Живота си препускаме улисани... 

( Във търсене на щастие, успех, любов и смисъл ли!?) 

И във това неспиращо препускане

най-важните неща и хора ний пропускаме.

Преследващи триумфът и успехите,

все още се посрещаме по дрехите

Все още, колкото да е обидно то,

съдим един за друг по очевидното! 

Заплетени в душевните си ребуси

сме най-върлите предатели на себе си! 

Евтино служим за парите, на богатите,

на посредствеността и тарикатите.

Да бъдем благодарни, все забравяме

и все по-трудно някак си прощаваме!

Копнеем за любов, а не обичаме!

Любимите си пренебрегваме! Все тичаме!... 

Казват преди, да склопиме очи в момента

минавал ни за миг живота като кинолента.

Така е! Този миг на който сме създатели,

нарича се... Живот, приятели❗

Ивайло Апостолов

29.04.2023

ПОНЯКОГА СЕ СЛУЧВА И ТАКА

 

сн. Internet 

(Посветено на всички, които някога са се чувствали така! Изковете себе си в огъня от собствената си искра и блестете!

Не се опитвайте, да се греете на чужди и не позволявайте на никой и на нищо, да се опитва, да я затъмни!

Човекът на който винаги можете да разчитате, сте самите вие! Всички останали, са подарък📦!) 

 

Понякога се случва и така

Човека със човек се разминава,

реката не се влива във река,

Ръката ти, във въздуха остава.

До рамото ти, няма в труден миг

опира от приятелското рамо.

Наместо помощ, дават ти пестник,

при устрема ти,... в спиците ти камък...

Щом имат нужда,

                               те намират чак

през девет планини, на връх десета

Щастлив ли си, ще ти подложат крак... 

Ако си паднал, подминават като чужди

заобикаляйки възможно най-далеко!

Човека е такъв, не се сърди

недовечив, комерсиален и безочлив.

В свойто око не виждаме греди,

но в чуждото, тресчица ще посочим!

Човека е такъв, несъваршен.

Не го вини, типично по човешки

сгреши ли друг, за него е кретен,

но оправдава всички свои грешки!

Недей ропта, човека е такъв

пасивността си крие зад халтурата. 

За долар, ще те ползва като стръв

За два, ще блъсне теб пред амбразурата!

Но не тъжи, добрата новина е,

че има и порода друга хора.

За правдата и за доброто те Дерзаят

и със сърце за тях, не спират, да се борят.

За непознат те в огъня, ще влезнат

и за приятели, ще прекосят безкрая.

Светът променят. И не ще изчезнат.

Те благодарност и подкрепа заслужават.

За да ги има и за да Дерзаят ❗

Ивайло Апостолов

27.04.2023

ПОНЯКОГА МИ ИДВА, ДА КРЕЩЯ❗❗❗

 

сн. 1x.com

Автор: Tong Tong

Понякога ми идва, да крешя!

Една след друга маските да свалям❗

И да разкъсам с нокти лицемерието на Света❗

От толкова лъжи в очите ми, сърцето ми изгаря❗💔

Простете ми❗Не мога, да съм мил

и другата си буза, да обръщам,

дете щом някой грубо нарани

и после, с чиста съвест се прибира вкъщи❗

Децата си невинни, да прегръща, 

ръцете си като Пилат измил❗

От душевно мъртви бюрократи ми се доповръща ❗

Не искам, да съм хрисим, нито мил❗

Очите си не искам, да затворя,

щом сблъскам се с "човек" душевно гнил,

като десетки други, апатични хора❗

Кръвта нахлува в мойте слепоочия,

семейството ми някой нарани ли, 

готов съм връз' нещастника, да скоча❗

Простете, но не мога, да съм мил❗

Човек съм❗И напълно по Човешки

несъвършен съм, с всички недостатъци и грешки ❗

Ивайло Апостолов 

28.11.2022

🤔 Може би архаичните ми ортодоксални ценности са ми враг?...  Може би - честта и нуждата от справедливост. .. Може би, Човечността... Може би, чувствата❗...

Най-вече, чувствата❗

Простете ми, Човек съм... Несъваршен съм... Чувствам❗💗

Благодаря на Създателя❗🙏... Човек съм, Все още Чувствам, въпреки всичко❗💗

Съжалявам❗Старомоден съм❗

Политкоректността не ми е силата❗

Всеки човек, който срещаме по пътя си е наш учител, ако сме готови, да научим урока, който ни поднася и благодетел, единствено в този смисъл❗

 

Все още се уча, да бъда смирен! 🙏

Трудно ми е, да приема за "благодетели" онези, които целенасочено и умишлено причиняват страдание на семейството и децата ми(или на деца, изобщо) , по съвсем лични или меркантилни причини, под предлог, че защитават " най-добрият им интерес" ❗ 💔

А, вие!? 🤔

КРЪСТОПЪТ

 

Все някога, между заблудите,

решаваш на живота ребуса.

Да бъдеш друг, заради другите

или да бъдеш просто себе си.

Да носиш лицемерна маска,

но Егото ти, да погалят.

Или да си изпъкнал рязко,

но завистта, да те изкаля!

Да влезеш в тясната черупка

на всеприетите очаквания

или пък камъче в обувката, 

ругано с клетви и оплаквания!

Да си добър, учтив, прилежен

по всеприетите стандарти

или свободен и безбрежен

като море или гепард ти.

Да си за другите послушен

и с вътрешния си родител

в съгласие, но не изслушан.

И трупащ гняв, но "под прикритие"!

Да се изкачваш към успеха,

ала преглътнал куп обиди!

Но из под лъскавата дреха,

болката никой, да не види

и всички разочарования,

компромисите неизречени,

платил с цената на мълчанието

и своите мечти, посечени!

Да си клише безлично в прозата

или фриволен стих, без граници!

Да си застинал вечно "в поза"

или свободен, без багаж и раница!

Да бъдеш трън, в петата чужда,

но в мир със собствената личност!

Да бъдеш вечно свой, сред чужди,

с неповторима идентичност!...

Юг на сърцето ти компаса,

да сочи между ум и тяло!

Раят житейска е нагласа,

когато си единно цяло

със себе си.

Че тъй живота ни не пита,

а сблъсква ни с милиони избори,

дали във крак, да сме с "елита"

или спокойни бистри извори!

Знай, всичко има си цената!

Единствено от теб зависи,

какви залози, ще платиш в играта

Успешен ли или Щастлив, ще си!

Ивайло Апостолов

27.04.2023

Човекът твърде често е разкъсван между Егото и потребността от сигурност и принадлежност❗💔

Не губете себе си, по пътя към другите ❗

Не загърбвайте другите, по пътя на себеопознаването❗

🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤

ЕДИН ЖИВОТ

 

сн. . Internet 

Един живот, а все не можем

по равно, да го разделим.

За бъдещето се тревожим!

За миналото се гнетим!

Все търсим в другите вината. 

Не я делим наравно с тях!

И търсим пак от тях отплата, 

за своите страхиве и крах!

Все търсим вън от нас причината

за собствените си страдания,

за пътищата неизминати

и своите разочарования!

Пак някой друг ни е виновен

за все отричаните истини.

И с жлъч най-близките си тровим

макар, да са за нас единствени.

Сред спорове и обвинения

десетки мигове погубваме.

А в неприетите решения

и не направените избори

обичните за нас разлюбваме. 

И губи се след нас следата.

Отровихме десетки извори

и давиме се в разкаяние.

Всеки потъва в самотата си,

в недоизречено мълчание

и в благодарност неизказана, 

в обидата, назад не взета

и в прошка, на любим недадена, 

и в извинения - клишета... 

в някой прегръдка неполучена... 

в някой любов несподелена.

в уроците ни не научени

и миговете пропилени.

А някъде над нас часовника,

безмилостно брои минутите,

докато търсиме виновника

сред извинения нечути.

А любовта е толкоз проста,

но тъй целебна и възвишена!

На този свят сме просто гости!

Приятели не пропилявайте живота си,

за да си търсите залози и мишени!

Обичайте, целувайте, прегръщайте

Заедно сбъдвайте и пресъзавайте

Доброто и красвото!

Само така, макар и да сте същите!

Ще сте живели истински щастливи!

Ивайло Апостолов

24.04.2023