Какво казах и какво забравих да кажа на детето си, в първият учебен ден

Всяко пътуване, дори най-дългото, започва с първата крачка!...

Моментът, когато детето ни пристъпва за пръв път през училищният праг, за да тръгне по дългият и наистина неравен път на Знанието, е едно от наистина запомнящите се събития!

Образованието е само един от "лостовете" на Системата , да ни обезличи и да ни направи лесни за манипулиране!

Но тръгвайки с ясното съзнание, за това, от нас като Личности и още повече, като родители зависи, как ще преминем през това предизвикателство, след като сме решили да Останем (тук, в България), как ще се адаптираме и как ще се Себесъхраним по време на тази адаптация, в конкретните условия! Какво ще научим, преминавайки през това пътуване и как ще използваме наученото! Защото каквото и както и да се случва, децата ни имат нужда от образци за подражание. Имат нужда от модели, от които да се учат. И няма кой да стори това, по-добре и с повече загриженост и подкрепа от нас, като техни родители!...

И най-вече, как ще научим децата си,да го правят! Защото без значение, да ли са със "специални" според, общоприетите социални критерии или не, винаги ще се най-специалните за нас, техните родители! И защото каквито и да са децата, те имат едни и същи основни потребности

- да бъдат обичани и обгрижени

- от сигурност- да знаят и да чувстват, че каквито да са и каквото и да направят, винаги ще има поне едно място, където да се върнат и да бъдат приети и подкрепени, въпреки всичко

- да бъдат част от нещо по-голямо - семейство, клас, отбор, приятелски кръг, където да са приети такива, каквито са

А със сигурност няма как да научат всичко това, ако абдикираме от личните си отговорности като родители и ако делегираме тези отговорности изцяло на Образованието, както правят много от родители, днес!... И да имаме само изисквания и очаквания!...

Калкото до празничността на "първият учебен ден "!

Вярвам, че именно заради цялата помия която ни залива ежедневно, е добре да използваме всеки повод, да си създаваме положителни емоции и спомени, заедно с децата си! Защото това е едно от истински важните неща, заради които живеем!

Ето няколко неща, които е по-добре децата ни да научат по-рано, отколкото късно!

* * *

9 неща, които пропуснах да кажа първият учебен ден на моето дете

Първият учебен ден! Прекрасен и слънчев, септемврийски празник! Началото на учебната година - вълнения, трепети и пожелания „На добър час!“

Беше отдавна, когато моята дъщеря прекрачи прага на училището. Като родител успях да натрупам 12 годишен стаж в училище. Дванайсет години на радости и вълнения, на смях и сълзи, на двойки и шестици, на родителски срещи и контролни, на препоръчителни списъци и на съвети от стари и нови учители.

И някак се замислих, не толкова празнично, какво пропуснах да й кажа в началото.

Кои са тези истински и смислени думи, които да й помогнат да преодолее предстоящите трудности и ненужния стрес. А в училище има достатъчно и от двете - от ранното ставане и тежката раница до взаимоотношенията с учители и съученици, които понякога стават твърде сложни.

Тези девет неща бих й казала – девет не толкова празнични, но важни и които ще й потрябват в училище. И това е толкова сигурно и неизбежно, колкото уравненията по математика и формулите по химия.

1. Не преследвай на всяка цена високия успех и отличните оценки! Те нямат никаква стойност отвъд прага на училището.

2. Не се чувствай длъжна да бъдеш приятел с когото и да е. Училищното приятелство е нещо прекрасно, но може да се случи така, че твоят приятел, просто да не е в същия клас. Не се огорчавай, върви напред по своя път и непременно ще го срещнеш.

3. В училище няма „специални“ деца. Ще бъдеш заедно, в един клас с пълноценни, макар и все още подрастващи личности. Почти в същия състав ще прекарате, заедно 11 училищни години. И от първия ден започва изграждането на вашите взаимоотношения. Постарай се да се впишеш достойно. Не позволявай да те обиждат и не обиждай никого.

4. Не участвай в никаква форма на тормоз. И ако се случи около теб – не бъди част от това, а ми разкажи и аз ще намеря правилния възрастен в училище, който да го прекрати.

5. Никой не може да ти се присмива и да те унижава. Особено твоя учител. Дори да пееш фалшиво.

6. Ти си малка, но това не означава, че трябва да правиш всичко, което другите искат от теб. Ако не искаш да закусваш – не го прави. Изисквай уважение, но уважавай и другите.

7. Учителят не винаги е прав. Възможно е този човек, способен да бъде учител с голяма буква, понякога да сгреши. Възможно е дори да бъде жесток. С огромно уважение към мисията на учителите, но за съжаление,, понякога в класната стая влизат обидени на живота, слаби, раздразнителни, неприятни и лоши хора.

8. Никой не може да те заплашва.

„Ще ти счупя телефона“ , или „…ще го взема и няма да ти го върна“, „Вържи си косата или ще те подстрижа“ – това нека го кажат на мен! Зная как да им отговоря. А ти стой, слушай и не го вземай присърце.

9. Винаги и във всяка ситуация знай, че имаш защита.

И тази защита – това съм аз. Можеш да ми позвъниш във всеки момент, да ми разкажеш всичко, каквото искаш. И аз ще ти помогна да решиш всяка трудна ситуация. Като Карлсон и Батман. До теб съм.

автор: Корнелия Гълъбова

Източник:Vita Eqvilibrium

...

А вие, пропуснахте ли , да кажете нещо на децата си!?...