неделя, 27 септември 2020 г.

Проучване за оценка стреса на родителите на деца от аутистичния спектър

                                                                    сн:halza.com

        Аутизмът е крадец. Той отнема детето ти. Отнема надеждата и ограбва всичките ти мечти. Родителите на деца с аутизъм правят с децата си всичко, което и аз правя с моите. Притесняват се за нещата, които притесняват всички родители. Имат бебе със съвсем нормален бебешки живот. Но това бебе в един момент започва да се отдръпва от тях. Не говори, не отвръща когато го заговориш, не реагира на името си. Отблъсква опитите за близост и прегръдка. Не се храни добре и приема много ограничен набор от храни. Върти се в кръг докато му се завие свят…

Веднъж поставена диагнозата аутизъм променя живота на цялото семейство. Ежедневието се обсебва от мисълта за състоянието на детето, от постоянните опити то да се подобри. Заспивате с усещането, че сте могли, че е трябвало да направите повече.  Търсите възможни причини, притеснявате се, че не всичко възможно е направено за детето, че не всичко е проверено. Животът се превръща в непрекъсната надпревара с часовника в стремеж да правиш още и още, и още.

Реших да проверя до каква степен това води до по-високи нива на стреса при родителите на децата от аутистичния спектър в изследването си във връзка с разработка на магистърска теза по Приложна психология.

Технически параметри на изследването

Проведох изследването с онлайн въпросник в периода 31.03.2017 – 10.05.2017. Много се радвам, че в него решиха да взе мат участие 48 родители на деца с разстройство от аутистичния спектър на възраст до 12 години. Включиха са 43 майки и 5 бащи, като 23 от анкетираните живеят в гр. София, 5 във  Варна, 4 в Пловдив, 11 са от други градове на България, а 5 са българи, живеещи в чужбина.

Въпросникът включва 24 въпроса за самооценка, представящи както положителни, така и отрицателни аспекти на родителството. За всеки въпрос родителят трябваше да оцени степента, в която е съгласен със становището, изхождайки от обичайните отношения с децата си по пет-точкова ликертова скала.

При максимален възможен бал 120 и минимален бал 24, общото средно ниво на родителския стрес при родителите на деца с аутизъм беше 70.4 като резултатите варираха в широки граници със стандартно отклонение от 13.21.

Общото средно ниво на родителския стрес при родителите на типично развиващи се деца от контролната група беше 49.6, като и тук резултатите варираха макар и в не толкова широки граници със стандартно отклонение от 8.917.

Сравнение нивата на стрес при родителите

 

При родители на деца с РАС

 

При родители на невротипични деца

Проведеното от мен изследване потвърди, че родителите на деца с с разстройство от аутистичния спектър (РАС) преживяват по-високи нива на стреса в сравнение с родителите на невротипични деца, при това постоянно и за продължителен период от време.

Изводи – кои са основните източници на този стрес за родителите?

Основните притеснения на родителите са няколко:

  • Страх, че детето няма да може да се справя самостоятелно, когато стане възрастен, a родителите няма да бъдат около него. Най-големият страх на родителя на дете с аутизъм е несигурността от това какво ще стане, когато няма да бъдат до порасналите си деца.
  • Притеснение дали ще успеят навреме да намерят специалисти, които да работят с детето, дали ще имат достъп до всички необходими терапии в подкрепа на развитието му
  • Дали ще намерят подходящо училище, дали ще получат необходимата подкрепа и разбиране там; как ще се чувства и справя детето в тази нова и предизвикателна среда са въпроси, които в много голяма степен тревожат родителите на деца с разстройство от аутистичния спектър.
  • Голям източник на стрес за родителите е да виждат, че детето им не е прието добре, обиждано е, третирано е като човек втора ръка или пък напълно игнорирано. Те самите също се сблъскват с неразбиране и неодобрение от страна на околните, които в много ситуации прибързано приписват поведението на децата им на лошо възпитание.
  • Невъзможността на самия родител да балансира между отглеждането на дете със специални потребности и всички останали ежедневни дейности, работа, взаимоотношения с другите членове на семейството и т.н.

Имайки дете с разстройство от спектъра не означава автоматично високо ниво на родителския стрес. Много родители намират ефективни стратегии за справяне със стреса и успяват да се приспособят към ролята на родител на дете със специални потребности по един позитивен начин. Те намират за себе си по-голям смисъл в това което правят, а на някои от тях отглеждането на детето дава мотивация за развитие в нова посока, научаване на нови неща и развитие на нови умения.

Според мен е много важно изследванията на стреса при родители на деца от аутистичния спектър да продължават, за да се определят допълнителни стратегии за справяне в помощ на родителите, които не се отказват да се борят непрекъснато за най-ценното – своите деца.

Използвана литература:

1. Катерина Стоянова. Дипломна работа на тема "Оценка на стреса на родители на деца с разстройство от аутистичния спектър" – 2017 год.

2. Кристин Барнет. Искрата. Историята на една майка, отгледала гений.
Издателство Софтпрес. 2014 год.

3. Темпъл Грандин. През моите очи. Личният ми опит с аутизма.
Издателство Изток-Запад. 2016 год


Автор: Катерина Стоянова

Източник: homeokids.eu

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ЗА ДОСТЪПНОСТТА У НАС И НАВЪН

  Като говорим за свобода на придвижване и достъпна среда, тук в Кавала, на по-малко от 400 км от София нещата са правени с много повече мис...