Чети етикета! 🔖 Но опознай съдържанието! 💗

 

ЗА 🔖 ЕТИКЕТИТЕ И ХОРАТА!...

Всички имаме навика
толкова лесно, да "лепим етикети"!..

Толкова отдавна, сме свикнали, да четем съдържанието на стоките в магазина, но не се инересуваме от хората!

Четем описанията и упътванията за употреба на продуктите и обикновено, се опитваме, да се съобразяваме с тях,

а за хората си позволяваме, да правим заключения от "пръв поглед" !...

Грижим се за вещите и колите си,
а занемаряваме душите си!

Стараем се, да постигнем съвършени тела,
а не забелязваме осакатените си морал и ценности !...

Отделяме все повече сили, време, енергия и нерви, за да спечелим повече пари, с които да осигурим щастие и благополучие на хората, които обичаме, без да осъзнаваме(или съзнателно принасяйки "в жертва" ) неща, които са много по-ценни и не можем, да купим с пари. Лишаваме себе си от време, за нещата, които ни правят щастливи, споделени с хората, които ни правят щастливи. И като отнемаме себе си и всичко това и от тях, правим и тях и себе си нещастни! ... 

Опитваме се, да се храним "екологично чисто" и приридо съобразно,

а задръстваме умовете и душите си с всякакъв боклук!...

Издигаме в култ онова, което нямаме,
докато губим това, което имаме!...

Опитваме се, да се харесаме на хора, които не са част от живота ни и често, дори не познаваме,
без да забелязваме, че губим онези, които ни обичат!...

Претендираме за Свобода и повече Права, а не искаме, да носим отговорност за последствията от решенията си... 

Колкото по-силни ставаме на думи, толкова по-рядко ги превръщаме, в дела... 

Претендираме, за Уважение и Достойнство, а мачкаме чуждото или просто подминаваме човека изпаднал в нужда...

Правим все по-съвършени машини, но ставаме все по-малко Хора... 

Все повече мислим, преди да действаме, и въпреки това, все по-често действаме, без да мислим... 

Ставаме все по информирани, но все по-рядко мислим критично, приемайки най-масово "тиражираното" мниние, за меродавно... 

Все повече притежаваме, а все по-малко споделяме... 

Откриваме все повече нови средства и начини за комуникация, а сме все по-самотни и отчуждени... 

Знаем все повече за Човешкото тяло и за Далечния Космос, а познаваме все по-малко себе си... 

Откриваме все по-Далечни Хоризонти, а все по-често оставаме подвластни на "късогледството" на предразсъдъците и свиваме Мирогледа си, до субекивната си гледна точка... 

Четем описанието, на етиката на Стоката, за да опознаем по-добре, съдържанието!...

А какво правим, с хората!?...
Лепим, готвия етикет, без да се интересуваме, дали същността изобщо му отговаря!...

Без да дадем шанс на себе си и на Другия, да го опознаем, се опитваме, да го напъхаме в тясната кутийка, на собствените си предстви, разчитайки на Очевидното!
Забравяме обаче, че очевидното твърде често е подвеждащо, за несъвършените ни възприятия!... И че света не е нито черно-бял, нито едноизмерен!...

Уж знаем, че Хората НЕ са Стока!..
И въпреки това, се опитваме да ги притежаваме.

Отделяме повече време и внимание, да опознаем новата придобита вещ, отколкото на човека, който срещаме!...

Въпреки всичко, все още си позволяваме да съдим за хората, без дори да се опитаме да надникнем отвъд етикетите, които самите ние или някой друг е поставил,
без да забелязваме, че сме подменили, Мирогледа, със субективната си или нечия чужда егостична гледна точка !?... 

А роптаем, ЗАЩО хората превят правят същото с нас!

Постянно повтаряме, че децата ни, са нашето по-добро бъдеще. 

Но твърде често забравяме или пренебрегваме факта, че за да са те нашето по-добро бъдеще, ние трябва да сме тяхното възможно най-добро настояще.