ВЯРВАМ❗ВСИЧКО Е В НАШАТА ВЛАСТ❗🙏

 

Романтик съм и често това ми личи.

Но сърцето ми лека полека се свива

Търся розово, порив,.. търся лъчи❗... 

Но в живота ми сивото, бавно избива❗

В мрака лутам се, търся със своята свещ

Обич пламъче,... Търся искрица Човечност❗... 

Запъхтян е в тъмата дъхът ми горещ.❗... 

Търся щастие - миг, като вечност ❗

Търся перести облаци и висини,...

Търся слънце, безбрежни простори❗

Но отровен бръшлян и пълзящи лози,

в мрачен лес - хорска завист и злъч ме събори❗... 

Пак раскъсвам с криле тесногръдие, леност и похот, 

с устрем нов, да политна нагоре ❗

Но с единсъвен замах и ревящи мотори

предателство ново, в бездната срива ме с грохот❗

Изморен, ала с вяра изпълнен отново

се изправям, изтърсвам криле❗

Но човешките стигми, са тежко олово ❗

Предразсъдъците са тъй жестоки крале ❗

Приковават крилете ми в тясната клетка, 

на сакатият духом и сив мироглед ❗

Яхвам лъч светлина и разбивам

решетката❗

Изтощен, но с Наджда пак тръгвам напред❗... 

Романтик съм, все още ❗И макар все по-рядко,

понякога оптимизмът у мен си личи❗

Пепелта от крилете изтърсвам под якето, като Феникс, разпръсквам лъчи❗

И сърцето пробождано от десетки предателства,

още вярва в Доброто и в Любовта ❗

Пак подава десница, за ново приятелство

и ще тръгне с добро, да спасява света❗

И макар Алчността, Интересът и Егото

на десетки дребнави души,

да са тъпкали грубо с ботуши по него,

пак сълза ще избърше и ще утеши

нечий бедно сърже❗

Романтик съм и вярвам все още в хората ❗

Вярвам още във всеки от вас❗

Вярвам Утре по синьо безбрежен, ще бъде простора❗...

ВЯРВАМ❗ВСИЧКО Е В НАШАТА ВЛАСТ❗

Ивайло Апостолов 

27.01.2023