( Романът на собственият ни живот и по-вълшебен и вълнуващ, дори от най красивата книга, написана от друг!
Изпишете го с цялото си сърце! 💛 )
Затвори тази книга!Нека думите спят.
Вън светът ни намига,в своя тих кръговрат...
Няма нужда от думи.Любовта ни е храм,
в който пишем безшумни с устни своя роман
и с изгарящи пръсти, по пламтящата кожа...
Виж светът се изпъстри и главица положи
сгушен в наща прегръдка, приласкан, безметежен,
и съвсем безтревожен, споделено-безбрежен.
Даже времето сепна се, от галопа си бесен
и до нас поприседна с тиха люлчина песен.
Затвори тази книга! В този миг помежду ни
любовта ни ни стига! Без фанфари, без думи!
Да не будим света и заспалото време...
В пухкава облак луната пърха с клепки и дреме.
Над заспали дървета, птици, къщи и хора,
миг сърцата ни нека, за любов, да говорят.
Своят танц, да танцуват и света да даряват.
От тъга да лекуват с обич, нежност и вяра.
Затвори си очите! Приласкай ме сърдечно!
Да потънем в мечтите си, в този миг като вечност.
Ивайло Апостолов
19.02.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар