Гладуваме за мъдрост, автентичност,
преяли с информация и фалш.
Преяли с лицемерие, с отчужденост и себичност
на Егото си в самовлюбения марш...
Мечтаещи за нечий чужд живот и
завиждащи за чуждите успехи,
сами надяваме на вратовете си хомота
на сиви копия
в безсмислена Утопия
за рицари и бляскави доспехи.
Страхуваме се смело, да решаваме,
да бъдем себе си и да се отстояваме.
В Живота си, да бъдем главният герой.
Щом срещнем риск и свирим все "отбой".
Лелеем за успех, а бягаме от отговорност
и креем бавно в зоната си на комфорт, без капка гордост.
Говорим за достойнство и за чест,
уж в търсене на смисъл.
създали сме изкуствен интелект,
а се страхуваме, да изразим позиция
или да защитим критична лична мисъл.
И себе си изгубили във отражения
и в копия на чуждите животи,
живеем в пълно самозаблуждение,
отрекли се от привилегията по рождение,
за свобода на избора, да изградиме своя собствен!
Така, един ден уморени от препускане
след чуждото, достигнали до края
разбираме, че да живеем всъщност сме пропуснали
и собствена черта, да начертаем.
Ивайло Апостолов
01.03.2024
Вдъхновено от Пламен Димитров
Няма коментари:
Публикуване на коментар