ЗАВИНАГИ НЕЗАБРАВИМА

Ти пролет си разцъфваща в снега

в прегръдките на най-свирепа зима. 

Бих те нарекал с много имена,

но никога и незабележима.

Или човекът пръв да бях, когото

създаде Бог, бих дал си не реброто.

Сърцето си бих дал, без миг да се поколебая.

Защото ти за мен си и началото, и края!

Хаосът бурен, който всичко преподрежда

и нищичко не чака на готово..

Огнището ми с обич, вяра и надежда,

в което винаги се ражда нещо истинско и ново!

Коренът, който дава нова сила на крилете ми,...

И ме завръща към най-ценното и важното.

И огънят и пристана в сърцето ми, 

изпепелявано от хиляди продажници.

Не се променяй! Остани си същата!

Надграждай! Извисявай се нагоре!...

Напук на всички подлеци намръщени, 

ще устоим със теб и ще останем Хора!

Напук завистници, напук безскрупулни предатели,

Напук ножовете във гръб и изстрели от упор,

с теб ще останем същите мечтатели, 

и ще строшим зъба на всяка клевета и укор!

В сърцето ми си пролетна дъга, 

прогонваща най-злата люта зима. 

Най-нежен слънчев лъч, в най-тежката нега... 

Завинаги Незабравима❗💕

© Ивайло Апостолов 

29.02.2024