Седни до мен, когато в теб гневът
гори и сякаш стреля на посоки!
Ако вината те гризе или страхът
ти прожектира ужаси жестоки!
Ела, седни до мен, да помълчим!
Ще бъда твоят бряг, отвъд порока.
Ще бъда пристан в бурята, семафор ярко зрим
в мъглата, щом изгубил си посока.
Ако се чувстваш сам и уморен
или пък хаосът в тълпата те погубва,
ела, да срещнем утрешният ден
и сенките, ще видиш как се стопяват и в светлината се изгубват.
Ако душата ти е свита и тежи,
като грамада, като къс олово
от подлости, притворство и лъжи
Ще бъда чук, за твоите окови!
Ако не виждаш път, да продължиш.
ела при мен, ще бъда твой компас.
Ако безсилен искаш, да крещиш,
ела при мен, ще бъда твоят глас!
И после заедно с теб, ще открием брод
и път нагоре пак, към нов възход.
Ако пречупят твоите крила
гръб обърни и пак при мен ела.
От вярата си, устрем ще ти дам
и хоризонт далечен и голям.
Ще бъда твойта мъжка пещера
в която, да подвиеш ти крила,
когато има нужда, да си сам,
за да изключиш и прогледнеш, и да се въздигнеш по-голям.
Щом искаш, да си безусловно ти приет
потърсиш ли приятелски съвет,
ела и ще погледнем заедно напред.
И всеки път, когато ти решиш
кои мостове, да запазиш и кои, да изгориш.
Аз ще те чакам. Винаги, ще бъда тук
и сред тълпите от бездушни хора,
ще чакам тук, безмълвен и без звук.
Вятър в крилете ти, ще бъда, твое рамо и опора!
© Ивайло Апостолов
26.12.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар