- Защо хората са станали толкова безсърдечни!? - Алиса почти простена, а видът и излъчваше истинско страдание.

- Мило дете, хората не са безсърдечни!Просто понякога трудно учим уроците си и повтаряме едни и същи грешки! Често не разбираме от първият път смисъла на страданието и сърцата ни остават слепи, за истинските причини, които са го предшествали. Така не можем, да извървим пътя през болката от загубите до край и да осъзнаем и приемем истината, като поемем отговорност, за собствените си постъпки. Това, често превръща грешките и търсенето на вина извън нас в навик, който заедно с рутината и всичкото останало напрежение от прекалено забързания, тревожен и несигурен живот, който водим, обгръща сърцата ни в дебела патина. А тази патина задушава божествената искра вътре в нас. 

Така говореше Лудият Шапкар, докато приближи и сложи нежно ръце върху раменете на девойката, заставайки плътно зад гърба й, за да й даде опора и сигурност.

- Когато човек остане по-дълго подвластен на болката и силни негативни чувства като обидата, страха, разочарованието и гнева, лесно започва, да се отчуждава от другите и да се затваря в саркофага на собственото си Его. Така постепенно забравя истинската си същност и започва, да действа първоинстинктно, като ранено животно.

Тогава забравя, че дори, да има силата, да нарани и влоши чуждото здраве; дори, да може, да отнеме чуждото щастие, чуждата любов, чуждият успех и слава, чуждото достойнство и дори чуждият живот, няма сила на света, която да може, да ги даде на него. Още по-малко, той самия, да ги присвои, за себе си. - продължи бащински Шапкаря.

- Не може! Забравяме, че истинският дар, който ни е даден с висше е, свободният избор, какво да правим с това, което вече имаме или онова, което ни се предлага! И че истинската сила е, да даряваш - утеха и радост на тъжния; надежда на болния; вяра на падналия духом. Да дадеш опора, сила и подкрепа, на изпадналия в беда или нужда; цел, посока и дори причина, на изгубилия посоката. Забравяме,че истинската сила е и в изкуството, да приемем себе си и другите такива - тленни и несъвършени, каквито сме и да простим, за пропуснатите шансове, за грешните избори, за миговете, в които сме оставили силните емоции, да вземат връх над нас и да ни управляват!

   За да върнем отново човечността си и обичта помежду си, трябва просто, да разчупим черупката на рутината и страданието, да преоткрием детето в себе си и да се завърнем към искрата на божествената си същност.

Трябва, да си припомним, че истинският смисъл на нашето съществуване е, да наситим всеки миг от живота си с нежност и любов, и да го изживеем споделен... и с благодарност, Алиса.

    Тогава нашият живот, ще бъде благословен. Тогава, намерили смисъл, ще получим удовлетворение ! 

Защото на този свят има толкова много неща, които си струват! Просто, докато от деца сме се превръщали във възрасни, постепено сме ослепели за тях❗

За това сме тук, скъпа моя. За това ни има... Не за да имаме! А за да бъдем❗

Из 🎩 "Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤