Търкулна се поредната година,
като кристална топка под елхата.
Пак ден след ден, превръщат се в минало,
а бъдещето е все тъй необятно.
И някак си, не ми е много празнично.
Обзела ме е лека меланхолия.
Живота се усмихва все по-арогантно и цинично.
И все по-често ме измъчват главоболия.
Срещам по-често празни
погледи у хората.
Все по-озлобени, мрачни и раздразнени
Все повече обсебва ги умората,
омразата и завистта, гнева и злобата.
Отгръщам страницата. Пиша датата на чисто,
загледан в бъдещето със искра във взора.
Ала уроците ми от изписаните листи,
ще ми дадат надежда, сила и опора,
да продължа напред.
© Ивайло Апостолов
02.01.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар