(На моя Малък Габи)
Хвани ръката ми, дете
и я сложи върху гърдите ми.
Ще ти разкажат тихо те,
какво изпълва и осмисля дните ми.
Знам, мислиш, вече си голям
не слушаш, като ти говоря.
Искаш, да правиш всичко сам,
но имаш нужда от опора.
И знай, ще бъда аз до теб.
Макар и малко строг и рязък,
обичам те, а ти растеш.
Животът е като проблясък...
Ще бъда винаги до теб
гнездо, огнище и опора,
докато търсиш ти небе
и опознаваш кръгозора.
Дори, когато дойде ден,
когато ще съм само мисъл.
пулс ще съм в твоето сърце,
защото ти, с моят смисъл.
© Ивайло Апостолов
04.01.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар