четвъртък, 27 март 2025 г.

ТИ БЛАГ БЪДИ ❗ (по Вонегът)



Ти благ бъди! Не позволявай на света,

да те направи коравосърдечен!

Дори в студената му сива суета,

ти остани любящ, усмихнат и човечен!


Не позволявай болката у теб,

във броня, да обгърне всички рани

и да превърне в къс скала сърцето ти.

Безволев роб на рой самоизмами.


И миг не позволявай на скръбта

и огорчението, даже на вината,

да ти отнемат на живота сладостта!

И да намразиш себе си и свойте братя.


Не позволявай на съмнението ти

в душата ти отрова, да пропие !

Ни на страхът ума ти, да гнети

и пътя към мечтите, да изтрие!


Съмнението и страхът ти са естествени,

когато правиш крачка в непознатото.

Ала помни, с кал само сме замесени.

Любов е истинското ни начало, вярвай братко !


Тя - любовта е майка на куража и на вярата.

Безстрашието не е твоето решение.

Куражът е, да действаш мъдро, въпреки страха, срещу покварата.

И да рискуваш, въпреки съмнението.


Живей със чест ! В доброто вярвай и люби!

Дори и всички други, да оспорват

и вярата ти всякак, да оборват!

Светът добър е, пъстър и красив!


Тук няма нужда от доказване и спорове.

Просто сърцето си широко отвори.

И знай, ще срещнеш повече Човеци между хората !

ТИ БЛАГ БЪДИ❗


© Ивайло Апостолов 

     27.03.2025

ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ Е ИСТИНСКО ИЗКУСТВО , Имайте смелостта, да го овладеете, като уважавате чуждото достоинство❗💞

 


Аз често сблъсквам се с неодобрение,

когато със тълпата не крещя.

И имам свое виждане и мнение,

дори за дребните неща.


И често зад гърба ми се шушука.

Подхвърлят злобни забележки, пак във гръб.

Но аз си свиркам и изобщо не ми пука.

Защото само жалките в гръб кълват.


Да гледаш във очите е достойно.

От правдата с чест, да не пестиш.

Със съвест чиста се върви спокойно.

Дори и срещу всички, да вървиш.


Аз мразя лицемерните преструвки

и костеливата ръка на стигмата!

И за това съм често "камъче в обувката".

Не казвам истината, до половината.

 

Аз ненавиждам клевети, сплетни и клюки,

герои на софрата, до камината,

политкоректни сиви мижитурки,

които мерят всичко с два аршина.

За туй, магарето си не оставям дълго в тинята.


И въпреки, че е предизвикателство,

животът извън принципите на тълпата.

Аз предпочитам истината, пред ласкателството.

Нагледах се на патетични псевдо братя!


И по-добре живот срещу течението,

но без веригите на хорските очаквания.

Или във непрестанен страх, от мненията 

в нечия мазна "Книга, за оплаквания".


Не следвам моден тренд или тенденции

и мразя двойните стереотипи.

Мразя себични сноби със претенции

и още повече, двулични типове.


Но важно е, да се постави ясна граница,

между аутсайдера ... и свободата,

да бъдеш себе си... И да отгръщаш нова страница.

Да пускаш, щом изтръпне ти ръката.


Че рядко твоят свят ще разберат,

бъди готов! Ще се опитват, да те променят.

Да бъдеш себе си е истинско изкуство.

Да бъдеш себе си със мисъл, дух и чувство.


Помни, светът стреми се към баланс!

Честта, респекта и Достойнството са важни.

Всички различия, да имат толеранс.

И никой от себе си, да не се откаже.


© Ивайло Апостолов 

    28.03.2025

В ИГРАТА НА ЛЮБОВ НЯМА ПЕЧЕЛИВШИ ИГРАЧИ



В играта на любов няма печеливши играчи.

Защото Любовта не е игра. Няма аматьори и професионалисти. Няма надпревара, нито трофеи...

Ако има дори едно от тези неща, просто не е любов!

Любовта няма нужда от условности. 

Ако има такива, значи любовта вече си е тръгнала.

А често и изобщо не е идвала!

Единственото от което има нужда е, да се себеосъществи!

Ние хората имаме едно много погрешно схващане, че любовта и щастието са съществителни! Всъщност в живота, те са глаголи, защото постоянно се себеосъществяват!


Изрази като "преследвам любовта" и "преследвам щастието", създават нагласи, които са напълно погрешни!


Защото "преследването" автоматично превръща целта в "обект" , в мишена и в потенциална "жертва" !...


За това, любовта и щастието могат единствено да се себеизразяват и изживяват! Могат единствено, да се приласкаят!


Вие как мислите?


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Казват, че е прекрасно, да живееш в облаците...

 


Казват, че е прекрасно, да живееш в облаците, защото ти дава възможност, да срещаш само хора, които могат да летят!


Така е!

Тайната обаче е в парадокса, че

за да живееш в облаците, освен силни криле и добра навигация са нужни здрави корени и трябва, да си "тежиш на мястото"❗💞


Ценете тези, които ви дават криле и корени, защото благодарение на тях ставате това, което сте❗


Безоблачно утро, приятели❗


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

вторник, 25 март 2025 г.

НЕ БЪДИ КАТО ДНЕШНИТЕ МЪЖКАРИ, СИНЕ❗


(На любимият ни малък архангел)

Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Не мачкай, за да бъдеш уважаван!

Тъй подигравката спокоен подмини !

Пред клеветата, остани изправен!


Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Само страхливец падналият унижава.

Не позволявай на обезверените, да се предават.

Кураж им дай, докато трудното отмине.


С достойнство защитавай правотата.

Безчестното посочвай във очите.

Грижи се, за човечността в душата си.

Бъди искра, щом мрак изпълни дните!


Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Цени жената и я уважавай!

Помни, градят се в трудност чест и име.

Грешиме всички. Грешките прощавай!


Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Само несмелите крещят и унижават.

Такъв подарък, ако с вдигната глава подминеш,

цял непокътнат, за дарителят остава.


Всеки глупец нищожен може, да крещи

и в гняв безсилен, да размахва пръст и хули.

С достойнство само силният, ще замълчи,

когато само с дума, може другият да смаже. Ти си силен, чу ли!?


Не ставаш малък, вярвай, ставаш по-голям,

когато на афекта не отвърнеш!

Когато Егото си, си преглътнал сам

и болката на другия прегърнеш❗


Прическа, дрехи, мускули, помни 

Мъжкар от мижитурката не правят!

За туй на себе си, ти верен остани,

на обичта, доброто, съвестта и правдата! И силна имай вяра❗💞


Ти като днешните мъжкари не бъди!

Цената знай си и не се предавай!

Достойният, такъв ще те цени!

А другите, не те и заслужават❗


© Ивайло Апостолов 

     26.03.2025


понеделник, 24 март 2025 г.

ОБИЧАЙТЕ, ДОРДЕ СТЕ ЖИВИ

 


Със някой хора ни сближава разстоянието.

Със други ни разделя близостта.

Към Него ни въздига разкаянието.

А мерзостта, проваля в пропастта.


Любов и блага дума, ето пътя

прехвърлящ мостове един към друг.

А подлостта основите им мъти

Предателството ги разбива, като с чук.


Ръцете са спасителни въжета,

които хвърляме към падналият в кал.

когато грее истински сърцето

нетърсещо ни благодарност, ни похвала.


Раздаваш ли се, не дири изгода,

защото любовта е безвъзмездна.

Макар човека, да е хищник по природа,

без любовта безследно ще изчезне.


Защото тя е тази крехка нишка,

която спомня, че сме по подобие на Бога.

Без любовта, ще се стопим като въздишка

безследно и без смисъл в епилога.


За туй, обичайте дорде сте живи 

човека и живота, и доброто.

Само с любов, ще бъдете щастливи

и смислени, дори в праха по пътя към  Голгота.


Ивайло Апостолов 

25.03.2025

петък, 14 март 2025 г.

СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН С ВЪЛШЕБСТВА, ПРИЯТЕЛЮ



 "Светът е пълен с магични неща, които търпеливо чакат сетивата ни да се изострят.“

Уйлям Бътлър Йейтс


Светът е пълен с вълшебства, приятелю!

Вълшебства търпеливо чакащи сетивата ни да станат достатъчно силни.

Душите ни, да си спомнят, че по рождение сме мечтатели.

И детето в себе си, да прегърнем с обич, нежно и мило.


Светът е пълен с вълшебства, приятелю.

Великолепни неща, будещи изумление.

Тъй величествено очарователни

и изпълващи ни с благоговение!


Светът е пълен с вълшебства, приятелю.

Просто отвори за чудо душата си!

Родени сме, да летим. Разпери крилата си!

И полети отново след мечтата си!


Прегърни детето в себе си, то е самотно!

Накарай го с днешното ти аз, да се гордее!

А то, ще ти припомни, че смисълът на живота

е ТУК и СЕГА просто, да го живееш!

...И как над дребните проблеми, да се рееш.


И може би, ще ти припомни отново,

как и на ефирното, да се възхищаваш!

Безпричинно как, да се радваш.

Да благодариш, да споделяш и да се раздаваш!


Светът е пълен с вълшебства, приятелю,

търпеливо чакащи, да се пробудиш.

И в свят на езичници, алчност и предателство,

ти да сбъднеш своето чудо!


Светът е пълен с вълшебства, приятелю!✨


Ивайло Апостолов 

15.03.2025

понеделник, 10 март 2025 г.



Както казва Франческо Петрарка: "Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете…"

Това обаче е само едно от лицата на истината. 

Не е ли още по-жестоко, да съдим прибързано по очевидното! 

Някои бурени в същността си са целебни, а някои цветя, са смъртоносни!

Така че, винаги е добре, да дадем ВРЕМЕ и ШАНС на себе си и на това, което преценяваме, без значение, дали е то цвете, животно или човек преди, да отсъдим. Да надникнем отвъд очевидното!

Защото едно прибързано заключение, обикновено е основано на неосъзнатите ни страхове и предразсъдъци, и може да ни погуби, когато е можело, да ни спаси и обратно!

Незнанието не е оправдание!

СъЗнанието, е подхождането към Света и себе си със-Знание.

А мъдрост е, да използваме знанието с достоинство и уважение, за израстване и за добро.

 


Трябва, да научим децата си, че е ВАЖНО:


   👉  НЕ, да не падат, а да могат да се изправят ❗


   👉  НЕ какъв старт, ще ти дадат, а как са те научили, да развиваш и използваш потенциала, който имаш❗


   👉  Че предварителната подготовка е винаги важна, но още по-важно е, как ще успееш, да се мобилизираш, когато трябва, да използваш наученото ❗


   👉  Че победителите се броят на финалната, а не на стартовата линия❗


   👉  Че най - много успехи и победи имат не най-силните, нито най-бързите,... а най-упоритите и последователни. Тези които не се отказват❗

   👉 Че успехът може да определи до голяма степен статусът ни в социалната йерархия. Но най-точно и пълно ни определя това, което правим с него. И доколко успехът и неуспехът повлияват на качеството ни, като Хора.

петък, 7 март 2025 г.

ОБЛЕЧИ ЛЮБИМАТА ЖЕНА С ЛЮБОВ❗💓



Облечи любимата жена с любов.
С дантелата на утринна роса,
извезана с безмълвен благослов
и вплела на сърцето ти гласа.

В пролетният ден я облечи
с наметка пъстра дъхави цветя
и блясъка на слънчеви лъчи.
За да усети твойта топлина.

Привечер залезът й украси
с прегръдката на своите ръце
и с устните си, нейните стопли!
Че няма по желано, може би

от песента на твоето сърце,
която всеки неин миг, да огласи.
Тогава, може би, ще разбере
това, което чувстваш! Може би!
И само може би, ще ти прости!

© Ивайло Апостолов 
08.03.2025



неделя, 2 март 2025 г.

" BIG WORLD 🌍 " - история, за борбата на един младеж с двигателни ограничения с предразсъдъците и предизвикателствата на големият свят


Нямах търпение, да споделя с вас впечатленията си от една кино находка от Азия, на която попаднахме с Таня съвсем случайно преди около две-три седмици. Тя ни впечатли дълбоко и я усетихме безкрайно близка, защото е разказ, за живот и проблеми, които са ни до болка познати.

 " Big world " "Големия свят" е един наистина много емоционален филм на брилянтния японски режисьор на игрални/документални филми Янг Лина. Филм, който наистина, ще ви разтърси и не се препоръчва на хора, които не са подготвени, за тежки драми.

Филмът, който описва едно лято на упорит млад мъж с увреждане и повдига много въпроси свързани с приемането, значението на подкрепящата среда, предизвикателствата и други проблеми, свързани с живота на семействата на хората със специфични потребности.

Премиера през декември 2024 г.

Филмът проследява живота на Лиу Чунхе, млад мъж с церебрална парализа, който смело преодолява редица житейски предизвикателствата, за да изпълни мечтата на баба си - да живеят нормален живот и да го види, като останалите младежи, да учи в колеж.

Лиу Чунхе (в ролята Джаксън Йи), е млад мъж, живеещ с церебрална парализа, който триумфира над физическите ограничения свързани с неговото състояние и редица емоционални, социални и житейски предизвикателства, докато работи за осъществяването на мечтата на баба си ( Диана Лин ), стремейки се, да намери своя път в живота.

Това е едно пътуване, което му помага да разкрие истинската си цел в живота, което води до забележителна трансформация и ново начало.

Лиу Чунхе е момче с диагноза 
церебрална парализа

Баба му Чен Сукун възприема Чунхе не като болен човек, а като обикновено дете. За нея Чунхе е идеално дете и грижата й за него не е просто проява на любов, а дълбоко разбиране на неговите духовни нужди. Тя го насърчава да учи, да опитва нови неща, дори и да е трудно, защото иска да изпита всичко, което е достъпно за обикновените деца.

Докато баба му, която е изключителното привързана към своя Чунхе се грижи сама за него и полага всички усилия той, да напредне двигателно, говорно и образователно, и се опитва да го въвлече в обществото, цялото семейство има огромни съпротиви в приемането на неговото състояние и се опитва, да живее отделно своя автономен живот, за който порасналият Лиу е тежест. 

Борбата на Чунхе и баба му с тази нагласа на семейството и непрестанните тревоги на майка му, са още едно огромно предизвикателство, наред с всички други, с които трябва, да опитат, да преодолеят.

Чунхе който с всички сили се опитва, да преодолее предразсъдъците на обществото, към "различните" хора като него, както и на групата, която баба му ръководи, както и ограниченията на собственото си тяло, и да се научи, да свири на барабани, за да помогне на баба си, в подготовката на предстоящо музикално представяне. Тя от своя страна, освен ежедневните грижи за него му помага, да учи и да се подготвя за изпит в колеж. Постепено музикалната група на баба му, която първоначално го отхвърля изобщо като присъствие започва, да го приема, докато възрастният барабанист, му предава пръчките и отговорността, да бие барабана в групата.

Отношенията на Чен Сукун със собствената й дъщеря Чен Лу обаче остават обтегнати. Сбъдвайки мечтата на баба си за сцената, Чунхе се стреми да се свърже отново с майка си, така че след като оцелява през това съдбовно лято, най-накрая да може да тръгне на ново пътешествие в колежа.

 Междувременно на репетициите Лиу, който е на почти 28г. се запознава с доста по-младо от него момиче и изживява трепетите на първата си любов, която обаче остава неосъществена. Семейството му пък спира, да плаща, за неговата рехабилитация, защото (както по-късно се разбира) очаква бебе. Въпреки, че преживява поредните моменти на отхвърляне, Чунхе се мобилизира. Започва да прави рехабилитация сам, в къщи и успява, да си намери работа въпреки трудностите. Най-накрая, въпреки настояванията на майка му, да се откаже, Лиу успява, да се подготви и е приет в колеж, по специална програма стимулираща хора с "увреждания" и сбъдва мечтата на баба си, като става първият и за сега единствен гастролиращ музикант със специфични потребности в Япония.


Ролята на бабата на Чунхе е поверена на Даяна Лин от The Farewell, а Jiang Qinqin от Dwelling by the West Lake играе неговата майка.

Музиката на филма е на Кобаяши Такеши

 


 📖 Интересни факти

 - На 6 ноември 2024 г. филмът получи наградата на публиката на 37-ия Международен филмов фестивал в Токио.

 - през януари 2025 г. информационна агенция Синхуа, заедно с екипа на филма, инициира обществена кампания, наречена „Не ме наричайте церебрална парализа“. 


Зад кадър - работа с младежи с Церебрална Парализа

 Инициативата предлага да се замени терминът „церебрална парализа“ със „синдром на пет изостаналости“ (термин, предложен в работата на Джан Лу (известен лекар от късната династия Мин), публикувана в 11-та глава на книгата „Общи медицински познания на семейство Джан“ в епохата Цин: „Петте изостаналости са изостаналост в стоене, ходене, никнене на зъби, растеж на косата и говорене“). Този призив е насочен към предотвратяване на асоциирането на церебралната парализа с интелектуалните затруднения.


🎬

Джаксън Ий 

рожден ден: 28.11.2000 (24 години)

 Име: Yi Yangqianxi / Yi Yang Qian Xi / Yi Yangqianxi / 易烊千玺

 Английско име: Jackson Yi

 Професия: певец, танцьор, актьор

 Музика  група: TFBOYS

 Позиция в групата: вокалист, водещ танцьор

 Агенция:  Entertainment, Beijing Jimude Cultural Media Center (2018 до момента)

 Място на раждане: Хуайхуа, провинция Хунан, Китай.

 Образование: Централна театрална академия (обучава се от 2018 г.)

 Езици: кит ден, английски

 Умения: калиграфия

Джаксън Йи е завладян от восъчната си фигура с два персонажа на Мадам Тюсо
сн. Facebook 

 Джексън се появява за първи път по телевизията през 2005 г. като участник в различни развлекателни предавания, като печели победи в някои от тях.  Един от агентите за таланти се заинтересува от Джаксън И през 2009 г. в шоуто за таланти на Hunan Television и го кани, да се присъедини към групата „Fei Xuan Junior“, в която той е член около две години.

 

Интервю


Актьорският дебют на талантливия Ян Ян е през 2010 г. в телевизионния сериал "Желязна круша".

 През пролетта на 2012 г. Джаксън Ий участва в риалити шоуто за таланти Up Young на Hunan TV и влиза в топ 100. Въпреки факта, че не успява, да стигне до финала, той е забелязан и поканен на прослушване в агенцията TF Entertainment.

Преди официалния си дебют той издава първия си самостоятелен сингъл, озаглавен "Dream Skyscraper" и участва в няколко късометражни филма.



Зад кадър

Най-дълбоко от целият филм обаче ни впечатли уникалното превъплъщение на Джексън Ий в ролята на главният герой Лиу Чунхе.

Джаксън Ий известен още като Янг Янг, е един от най-популярните млади актьори и певци в Япония днес. Той постигна слава с Better Days и прави изключиелно превъплъщение в образа на Chunhu, за който се подготвя шест месеца, работейки с няколко  с Церебрална Парализа, за да усвои характерните за тях говор, движения и мимики. И наистина изгражда изключително достоверен и въздействащ образ.

Филм



събота, 1 март 2025 г.

ИЗГУБИХМЕ СТРАСТТА СИ, ДА ЛЕТЕМ

сн. Анна Йончева 


Изгубихме страстта си, да летим.

Детето в нас ден подир ден умира.

Внушават ни, че трябва, да пълзим,

за да успеем. Всъщност, просто вегетираме.


Внушават ни, че за да сме добри

е нужно, да сме тихи и послушни.

Че чакат ни щастливи светли дни.

щом сме лакеи лицемерни и бездушни.


И стиска ни железният юмрук,

на нечии амбиции и рамки.

Посредствеността ни смазва като с чук,

в мъртво вълнение удавници, без сламки.


Пречупи някой нашите криле

и връз гръдта ни стъпил е с коляно.

Потомци на воеводи и царе

пресътворихме Рая, в Адска яма.


От кал създадени, до шията сме в кал

и някой тъпче връз искрата ни божествена.

И смуче сок от корените ни без жал,

вменявайки ни, че това е тъй естествено .


Някой уби в нас мечтата, да летим

и я зарови нейде, в гроб без име.

Душевно окова ни, до един.

Живота ни реши, от наше име.


Но до кога, доволни ще търпим

като обречени овце, пред гилотината?

И ако някой все пак полети,

ще го завръщаме със завист пак във тинята.


Ще се събудим ли от жалкия кошмар

и блудкавата патетична мелодрама.

Със истината ударете ми шамар,

за да погледна през самоизмамата!


Защото времето бездушно си тече

и бъдещето бавно се променя.

А свлачището бавно ни влече,

докато глухо мрънкаме и стенем.


© Ивайло Апостолов 

    02.03.2025

 


- Не се страхувай от неравностите и препятствията по пътя си, Алиса! - каза Лудият Шапкар.

Всяка неравност по житейския ни път идва, за да ни събуди от летаргията! Защото рутината на ежедневието е като шофирането по магистрала - притъпява сетивата и емоциите ни, и приспива разума ни!


Всяко препятствие ни предизвиква, да излезем извън зоната си на комфорт и да мобилизираме вътрешните си сили, за да надскочим себе си!

 То е подарък. Защото независимо дали успеем, са го преодолеем или не, трупаме нови сили, мъдрост и опит. А те са богатството, което никой не може, да ни отнеме.

С тях израстваме истински!


В рутината губим реална представа за времето, пространството, скоростта и собствените си възможности! Тя прави нещата, да изглеждат по-лесни и по-прости,  но това често е причина, да започмем, да се надценяваме! 

Летаргията на рутината, ни отпуска чисто физически и ни дезориентира. Забравяме от къде сме тръгнали и на къде отиваме!


За това, цени всека неравност по пътя си и извлечи от нея най-доброто за себе си❗


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

  Като говорим за много фермите технологии в проектирането и производството на помощи средства, адаптирани към нуждите на различните групи х...