ВСЕ ОЩЕ СЪМ ЖИВ

Все още съм жив! Живота ми подложи леко крак,

но се изправям и прекрачвам пак напред!

Измъквал съм се и от по-голям батак!

Животът знам, не е масло и мед!

Все още жив съм! Знам, изглеждам уморен!

Ала отново се засилвам срещу вятъра!

Не се страхува буревестника от силни ветрове

или мъртви вълнения, които го подмятат!

Понякога разтърсваше ме здраво съдбата!

Разбиваше ме друг път на парчета!

Зашивах раните си сам. Опъвах пак платната...

А друг път някой даваше ми вятър в крилете!

Понякога подавал съм ръка.

Понякога намирал съм закрила.

Животът ни влече като река,

ако в сърцето си не сме събрали сила.

Все още жив съм! Всеки белег, спомен е за битките!

А раните в душата, кой ли ги брои?

Но миналите белези, са мой пътеводител,

Съдбата ти кове от теб това, което си!

Ще мине и това, не се съмнявам!

Ако под тежестта на миналото си не се пречупим.

Щом вярваш в себе си, след крах, по-силен се изправяш.

Животът е един. Не можем втори, да си купим.

Гордей се с белезите! Усмихни се на живота!

Живей със цялото си същество тук и сега! Мечтай!

От теб изписаното прегърни с охота.

Принадлежи ти всяка дума от романа на живота ти, от първата, до край!

© Ивайло Апостолов 

     22.07.2025