И бавно, бавно, някак с нежелание,
с тъга усмихна се и тръгна Лятото.
А Есента с пастелите си и букет благоухания,
пак разпиля къдриците си над Земята.
Вълните някак меланхолно, сякаш като, за последно
погалиха брега и се оттеглиха назад.
Луната с куката си драматично дръпна облаците бледни
и зад завесата им скри редиците на звездния парад.
Дърветата с пастелни пъстри пелерини
направиха шпалир на Есента.
А тя, танцуваща, като изящна балерина,
рисуваше край мен с пастели, аромати и цветя.
Но някак, цветовете й, не могат, да ме стоплят.
Вдигнах яка, потръпнал изведнъж.
Как бих могъл, без страх да се намокря,
да потанцувам както правя в летен дъжд.
© Ивайло Апостолов
22.08.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар