ПУСНЕТЕ ХОРАТА, КОИТО...

Пуснете хората, които са край вас

за туй, че път проправяте в тълпата.

За туй, че се нуждаят от компас 

или не им достига светлината.

Пуснете хората, които са край вас,

попаднали случайно, по погрешка.

Не крачат редом в крак, а с полуглас

кроят интриги и очакват ваша грешка.

Пуснете хората, които са товар,

и водите по навик в рутината.

Те се превръщат, за мечтите в катинар,

колкото по-близо е върхът на планината.

Живота се променя всеки миг,

и ние с всеки избор, се променяме.

И изведнъж, в гръб получаваме ритник,

а вместо рамо, пак излъгано доверие.

Пуснете хората, които шикалкавят,

когато пътя става каменист и труден.

Привеждащите се, когато всички се изправят

и впрягат мишци, в сбруята ви с плуга.

Пуснете хората, които крачат по привичка

от страх, по път различен, да поемат.

Ленивите безволеви душички

и "жертвите", които само вземат.

Посетете хората, които славословят

и лицемерничат  с усмивки мазни.

Псевдо героите на думи и позьорите.

Отвътре празните, суетните, тщеславните.

Менят се дните, крачките и пътя

по който заедно един за друг се грижим.

И някой, който чувствали сме като брат,

в един миг, се превръща в непознат,

с който вече няма как, да се сближим.

Дори и онзи, с който се разбирахте без думи, 

понякога превръща се в енигма.

И става котва в прашните ви друми

и роб на собствените си окови, предразсъдъци и стигми.

Дай свобода най-вече на най-важните в сърцето ти,

ако почувстваш, че сърцата им обръгнат,

тогава те едва ли, ще си тръгнат 

и ще останат слънцето в небето ти.

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

    09.09.2025