КОГАТО...

КОГАТО интересите станат по-важни от човешкият живот...

КОГАТО личната изгода стане по-значима от морала...

Очакванията на тълпата, щом превърнат се в хомот

и лицемерието тиранията възвеличава...

КОГАТО личният комфорт стане по-ценен от справедливостта...

Лъжецът, щом почтеността ти поругава...

КОГАТО всяка личност се обезличава...

КОГАТО нечия слава задуши гласа на съвестта ...

КОГАТО заглушена е от арогантността,

и очевидецът гласът си на безценица продава...

КОГАТО Егото ти, смачка доблестта,

а добродетелта върви с наведена глава.

Успехът стане ли от щастието по-значим,

а популярността ти, от достойнството по-важна...

Доброто почне ли, да се разсейва яко дим 

а пък негодникът , да си придава важност...

Изтлее ли в душата ни човечността

и станем ли, към чужда болка безразлични...

Развихрят ли се подлостта и користта,

безчувствени, безлични и цинични...

Вземат ли връх гнева и завистта...

Останем ли пред злото безучастни

знай, вече сме прекрачили ръба на пропастта,

преврънали се в негов съучастник.

Тогава друже мой, бъди нащрек,

защото любовта е вече мъртва и непоправими грешките.

Тогава и обикновеният човек

загубил е в душата си човешкото.

© Ивайло Апостолов 

   28.10.3025