Не се сърдете на дъжда. И той има нужда понякога да поплаче. Да излее тежките облаци, да освободи небето и да остави след себе си свежест, чистота и надежда. Защото след всеки дъжд светът става по-зелен, а слънцето грее още по-ярко. 

🌧️☀️🌧

Не съдете дъжда, че горчиво тъжи! 

И той навярно има нужда, да поплаче, 

небето щом от бури натежи

и хоризонта стане сив и тъжно-мрачен!

Не се сърдете на дъжда, ако тъжи! 

Сърцето му, ще да се облекчи навярно! 

Градушката се ражда от лъжи, 

предадено доверие и вярност!

Не винете дъжда, че пролива сълзи,

той не иска в деня ви сумрак, да коварства.

Просто мъка в гърдите му сиви пълзи, 

а за скръбта на небето ни, те са лекарство.

На потоци излива се тежък товар,

да разбие оковите, скрили лазура. 

Всяка капка е вик, но безценен е дар,

който ражда пречистване и дъга, скрити в бурята.

Той пречистване ражда и дъга подир бурята. 

Недейте съди бурята! И тя

изгубила е пътя си в мъглата. 

Погребала е някоя мечта.

Живяла твърде дълго в самота, 

лелеяла е обич и цветя... 

И лутайки се, търси светлината.

Изливат облаците своята тегоба,

без капка гняв, без жалба и без злоба.

И щом си тръгнат, всичко е по-чисто,

с надежда нова, свежо и лъчисто. 

Ще отмие дъжда страх и гняв, победени.

Светът отново ярко Слънце, ще прегърне. 

Ще се усмихне утрото, на идващият ден. 

По-свеж и чист, с любов, ще го обгърне.

Бъдете благочестно озарени! 

©Ивайло Апостолов 

23.06.2026