ПРОБЛЯСЪЦИ

С живота си, често хазарт си играем! 

Забравяме лесно, че дар е, назаем!

Препускаме бясно напред и нагоре

изгубвайки себе си. Губим опора. 

( И много най-близки обичани хора...) 

Живота е пъстър, пастелен, прекрасен.

Свой замисъл има си, как да израстнем.

Подлага ни крак и дава ни шанс, 

да намерим свой смисъл. Своя баланс.

И своя мечта. И звезда пътеводна.

И дом в който никога, да не бъдем безродни.

И нейде дълбоко, своя вътрешен мир... 

Във този тук миг. Не преди и подир. 

Разкъсва ни сякаш неведнъж на парчета, 

момичета малки и малки момчета. 

И дава ни избори нови и нови,

За да разкъсаме вътрешно свойте окови.

Да погледнем далеч, с по широк кръгозор,

по любящо-човечни. Да не пеем в хор. 

Да пораснем отвътре. Да намерим посока. 

Да укрепват крилата ни. Да летим по-високо... 

Понякога сякаш си играе с нас, 

за да се в слушаме ясно, в своя вътрешен глас. 

Преподреждайки вътрешно своя атлас

и сверявайки своя морален компас...

И сънувам градини сред пустинния пясък. 

Отвъд камък и тиня, виждам утринен бласък. 

Сред жаравата тлееща, виждам скрития огън. 

И във раната зееща, виждам своето "Аз мога"! 

В пропастта виждам вятъра и скрития полет. 

Онзи порив в крилете и устрем нагоре, 

и в зимния мраз, пъпка дъхава пролет. 

Лъчът на усмивката, след дълбоката горест. 

Осъзнавам, че нищо не е каквото изглежда. 

И дори в пътя без изход има зрънце надежда. 

Има капчица вяра и много любов. 

Всяко утро е ново начало и аз съм готов, 

да го срещна, изцяло! 

© Ивайло Апостолов 

    01.10.2026