Показват се публикациите с етикет Стихове. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Стихове. Показване на всички публикации

събота, 19 юни 2021 г.

16 юни - Световен ден на бащата❗👨‍👧‍👧










На 16 юни отбелязваме Световният ден на бащата. 

Много е изписано за влиянието на майката върху развитието на детето. И това е съвсем естествено, защото нейната роля е определяща, в много отношения още от мига в който за първи път изпълваме дробове и проплакваме. Способността й, да дава обич, грижа и подкрепа, е жизнено важна, за всеки от нас! Но както много пъти съм казвал - докато майката дава корени, РОЛЯТА НА БАЩАТА Е, ДА ДАВА КРИЛЕ❗

Отговорност най-вече на бащата е:

- Да помогне на детето, да се научи, да се себеизразява и себеутвърждава, като уважава правото на другите, да правят същото❗

- Да даде на детето самочувствие❗

- Да му даде подкрепа и да му помогне, да изгради увереност в себе си и в собствените си сили, ЧЕ МОЖЕ ❗

- И определя до голяма степен предсттавите му, за себе си❗

- Добрият личен пример на бащата показва на детето, правилните модели, за решаваме на проблемни ситуации

-  Изгражда у него самостоятелност и вътрешна нагласа към предстоящите предизвикателства в живота и преследването на поставените цели

- Изгражда у детето самокритичност

- И способност, да се самоусъвършенства

 - Повлиява неговите ценности, отношението му към околните и особено, ако е момче, към жените

Детето интегрира тези модели у себе си и те оказват сериозно влияние върху поведението му, дори дълго след като, бащинскатафигура, вече я няма, до него❗



                      💞. 💞. 💞

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ТАТКОВЦИ❗💙 

И дано, заедно с децата си, всички да имаме много поводи за радост, гордост и удовлетворение❗💞


А ако все още търсите смисъла на Живота, можете да спрете да се лутате! Защото вече, сте го намерили❗💗👨‍👧‍👧💞


💞💞💞


НА МОИТЕ СИНОВЕ❗💞


На мястото си няма, да тежиш,

с нос вечно ако облаците пориш.

В подвижни пясъци не ще се задържиш,

По-бързо те поглъщат, щом се бориш.


С влечуги, не дружи и с паразити

и казвай смело, туй което мислиш.

Докато все в калта са ти очите,

С клюкарите, "живота, ако бистриш",

не ще погледнеш никога звездите. 


Единствено под огъня, пълзи.

На смерч в "окото", там е най-спокойно.

С приятел на половин' са в скръб сълзите,

а радостите ти, се умножават двойно.


С подлец и със безчестник, щом мълчиш,

във техен съучастник се превръщаш.

Вината им, по равно с тях делиш...

Домът е чувство. Не е просто къща.


Не давай не поискани съвети!

За помощ давай винаги десница.

Следа след теб са дом, дете и цвете.

(И няколко овошки, във редица.)


От другите, не чакай благодарност! 

Прави добро, за собствена наслада!

Отгледай куче, ако търсиш вярност.

Не гледай, през комшийската ограда.


Благодари за туй, което имаш.

Не бой се, щом е нужно, да решаваш.

На време връщай туй, което взимаш.

И давай от сърце, което даваш.


Прави нещата с плам и вдъхновение.

Не те ли радват, не са ТВОИТЕ неща.

Обичай всяко твое си творение...

(Умът най-бистър е след 4 през нощта.) 


Не се срамувай и си знай цената...

И не разменяй коня, за кокошка.

Страхът се крие в сенки, но расте в главата.

Най-смел си, щом поискаш прошка.


Прашинка сме в часовника на времето.

ала помни, дали сме го живели... или тичали

е "за лудо", ако докато още сме на стремето,

не сме запалили искра у тез', които сме обичали.


Иваило Апостолов

07 юни 2021



петък, 21 май 2021 г.

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО


Когато си на дъното

на своя собствен Ад.

Дълбоко втънал в тъмното,

на тоз' бездушен свят.


Когато мрак и огън

е твоя кръгозор

и молиш страстно Бога,

за път пред своя взор,... 


Безмилостна Съдбата

към тебе носи сметката,

а блъска се душата ти

на страховете в клетката.... 


Когато голи истини,

за грешните решения,

безмилостни и искрени

ти търсят изкупление, 

за стари изкушения...


Жадуваш за прозрение,

а давиш се в съмнения...


Най-черните си демони

впрегни във колесницата

на своето спасение.


И здраво свий в десницата

на силите си сбруята!


Не чакай, за Спасители! 

На раните, след бурята

сме най-добри лечители.


Камшик сплети от жилото

на свойте страхове

и препусни към билото

на нови върхове!


Докато вярваш в митове...

Докато се тревижиш...

Докато не опиташ,

НЕ ЗНАЕШ, КОЛКО МОЖЕШ❗


Ивайло Апостолов 

22.05.2021

четвъртък, 20 май 2021 г.

Свято причастие! 💙


 (Всяка прилика, с действителни лица и събития, съвсем НЕ Е неволна и случайна!) 


Това е история Стара

като София стара и тя.

Момче в количка, нейде по "Царя" 

рисуваше пролерни свежи цветя.


Минувачи забързани мимоходом край                                                                            него 

преминаваха, сякаш невидимо бе,

заслепени от своето безчувствено Его.

Сякаш в техният свят такива деца не                                                                           живеят.

Сякаш птички,

                  за всички

                                   еднакво, не пеят. 

И за тях няма слънце, звезди и небе... 


Други, дърпаха рязко децата поспрели,

да погледнат момчето, с очи любопитни.

Старци правеха кръст и коси посивели

поклащаха тъжно, отминавайки в свойте костюми пипитени.

Тайно плювайки в пазва...

                                 видели 

                                сякаш чума,... проказа... 

"Да пази Бог, да не стига!" 

(И завихря с клюка!...И плете се интрига.) 

"Нямат срам!" ... "Виж, извели го, горкото                                                            недъгаво!"..

"Ще разпръсне зараза!..", друг приглася                                                               зад ъгъла...                                                   


А момчето, вглъбено във свойта картина

тъй щастливо - невинно и приветливо бе,

сякаш грее отвътре, а очите му сини

отразяваха светлото ясно небе.


Това е история стара,

като София стара е тя.

Момче в количка, нейде по "Царя",

рисуваше пролетни свежи цветя.


И макар цветята да бяха не тъй прекрасни

и малко плах, непохватен разкривеният щрих.

Очите му бяха, тъй дълбоки и ясни,

че пробождаха право гърдите във дясно,

сякаш сам станал си част от божествен триптих.


Но нещеш ли, пастела пречупи се някак

и художника върна се пак в Сивият свят.

И небето в очите му помрачи своя блясък.

Сякаш сам избледня и потъна във мрак.


Но от нейде дотича вироглаво игриво

малко рижо момиченце с буйни коси,

вдигна всички пастели и изпъстриха сивото

с най-прекрасните свежи и топли бои

на споделеното Щастие.

И се стреснаха някак в своя унес слепците!

Сякаш за всички туй беше, като Свято Причастие! 💙



Ивайло Апостолов

20.05.2021

сряда, 19 май 2021 г.

НОСТАЛГИЯ - Животът си искам, обратно! 💖

(Посветено на децата ни, които през последната година и половина всеки ден, губят безвъзвратно 24 часа безценно неповторимо детство и на всички родители, които имахме истинско такова!  💞)


Къде ми са детските книжки,

Учебници, цял легион?

На клик със безжичните мишки,

сме "в час". (По наредба на МОН.) 


Къде ми е класната стая?

Къде е коравият чин?

Как мач да поритам мечтая!

И клубче с Иван и Мартин.


Къде ли се водят войните,

за свестен учебен процес!?

Във ZOOM по пижама минават ми дните.

Във къщи е стрес! (И няма прогрес!) 


Не искам "чат руум", да ни свързва!

Жадувам на живо контакт.

Животът ни сякаш замръзва,

в един безконечен антракт.


Учебните стаи проплакват

потънали в мухъл и прах.

Не зная какво ме очаква.

Светът ми е в истински крах.


Не искам живот през екрани.

От него, сърцето били.

А живот с море и балкани... 

с деца и игри... и бели. 😉


Споделено е всичко приятно.

Споделената скръб или смях.

Животът си искам обратно.

Животът реален, без страх.


Ивайло Апостолов 

19.05.2021

вторник, 18 май 2021 г.

НЕ ПОСЯГАЙТЕ С МРЪСНИ РЪЦЕ!

Има само един начин да ходиш,

но десетки начини, да "летиш" 

Не посягайте с мръсни ръце,

Към мечтите с криле снежно бели!

Че родено е всяко дете,

с дух и устрем, не знаещ предели!


Не зацапвайте нежният диск

на сърцето невинно и чисто!

С думи злъчни не драскайте листа

с дъх на морски вълни и на лято,

и с вярата в него най-свята.

Че светът им - пастелно богат е

с непорочните все още истини.

(Най-спонтанно изказани искрено.)


Не настъпвайте с кален ботуш,

Връз наивният блян за вълшебство.

На предразсъдъкът черният туш,

слага кръст на невиното детство.


С пръсти призрачни Страх и Съмнение,

стисват здраво мечтата за гърлото.

И сънят пълен с бяла магия

и пророчески светли прозрения,

се превръща в един от ония,

с кошмари и ужас от тъмното.


Не пречупвайте тези криле! Този хъс,

за небе, висини и простори.

Не превръщайте в кал плодотворната пръст.

Че остана Светът без Човеци,

в тази Земя пренаселена с хора.


Не остана живец! Не остана сърце.

Всичко смята се в кодът двоичен.

Закон, без морал... Кукловод, без лице...

Свят бездушен, нищожно себичен.


Лицемерно - безсрамен е театъра,

с костеливи мъртвешки студени ръце

с шепа прах, разпиляван от бурята...

и разтворен в калта на халтурата... 

С криле и порив се ражда всяко детско сърце.

Ала нашата вяра в него, е вятъра!



Ивайло Апостолов 

18.05.2021

сряда, 10 март 2021 г.

❗"ЧОВЕШКО, ТВЪРДЕ ЧОВЕШКО"❗ (Ф. Ницше)

 



Делим се по възраст, по пол и по раса.

На морала ни често се обърква компаса.

ПРИБЪРЗАНО правиме изводи разни

по белези външни, често грешни и празни!


Прибързано съдим едните и "Другите".

Недостатъци търсим.(Не броиме заслугите.)

И бъркаме често Очевидното, с Фактите.

Мимолетно видяно, мимоходом, в антрактите.... 


Не мислим. Не търсиме лиогика, пластове.

Етикета лепиме и слагаме в касите.

Заключения правим от пръв поглед, в аванс.

Без да даваме време. Без да даваме шанс.


Не ни пука въобще за Душата Човешка.

Постепено, в Система превръщаме Грешката.

Мирогледа си свиваме, до гледната точка.

Щом ни съдят, се сриваме. Но, не правим отсрочка

и не даваме шанс, нито време за Другия.

(Че "Светът е баланс, зачеркни го, бе! Чу ли я!?" ) 


И делим, раздробяваме по най-дребните признаци.

Слепи от предразсъдъци, вечно гониме призраци.

Вместо Чудото, виждаме вечно само Чудовища.

И Страхът ни премазва със свойто грозно туловище.


Не мислим. Не търсиме доводи,... Логока...

Страхът превръщаме в Догма,... Верую... Педагогика.

Егоизмът превръща Душата в пустиня.

Сътворени от кал, се превръщаме, в тиня.


Нехаем безчувствени за ничии нужди.

Бездуховни и кухи. Дори на себе си чужди.

То - сърцето е мускъл. В него няма емоции.

Но не търсиме плюсове в Другия. Търсим само пороци.


Търсим нов жертвен агнец и го сочиме с пръста.

Грехове,... гузна съвест,... да изкупи на Кръста.

Присвояваме правото, да определяме формата

- Кое е "Болно" и "Здраво" , кое "Различно" и "в Нормата" .


И градиме стени... И строим барикади...

Гоним вещици зли... И горим ги на клади... 


ЗАБРАВИХМЕ ВАЖНОТО, ЦЕННОТО НЕЩО.

ЧЕ КОНСТАНТА ЗА ВСИЧКИ Е САМО ЧОВЕШКОТО

В НАС❗❗❗💖


Ивайло Апостолов 

07. 03.2021

петък, 29 януари 2021 г.

ТРИ НЕЩА

 ТРИ НЕЩА


В живота ТРИ неща, не ни се връщат...

(възможност, дума, отлетяло време) 

ТРИ - без да изпускаш, здраво ти прегръщай...

(надежда, чест, спокойно вдъхновение)

Най-ценни ТРИ са, за които да се трудим...

(доверие, любов и убеждения) 

и още ТРИ (най-преходните), лесно губим...

(късмета, многото пари 💵, властта над другите.) ...


ТРИ сочат, що е за човек човека,

по неговата жизнена пътека..

(труд, честност и житейски достижения) 

.. а други ТРИ - рушават и ум и плът...

(пороци, гордост, хищно озлобление) 

и те съсипват нашият живот...


Най-трудно, гласно ТЕЗИ ТРИ изречаме-

"Обичам те! ", "Прости!" и "Помогни ми!"

Научим ли се(даже да ги сричаме) ,... 

Научим ли се, силно да ОБИЧАМЕ,... 

Научим ли се, да БЛАГОДАРИМЕ,... 

ще са щастливи нашите години! 💖 

🍀 


Ивайло Апостолов

(по мотиви от Омар Хайам)

понеделник, 25 януари 2021 г.

💗⚡Какво е силата!? ⚡💗

 

Очите на Деян, след поредният стречинг

Това, което изглеждат нещата отстрани няма нищо общо с това, което СА всъщност!

И хората често са склонни, да реагират първосигнално, без да се замислят!

Когато Деян беше по-малък, сме се наслушали на изказвания от рода на "Лесно ти е на теб, Деян не ти търчи като изоглавен и не ти надува цял ден главата с безспирното си бърборене!"...

Разбирам ги, напълно! "Всеки плаче за онова, което няма"! Всички имаме нужда от миг спокойствие. От време за едно дълбоко вдишване,... за една цигара или едно кафе, с приятел, в това стремглаво и неумолимо препускащо време! Поне миг, САМО ЗА СЕБЕ СИ, за да превключим! 💖 

Но ние хората обикновено сме свикнали, да се фокусираме, върху това, което не ни достига. Не сме свикнали, да мислим за това, което ни е дадено по рождение.

Не го ценим! 

Просто сме го приели, за даденост!

Повечето от нас, дори за миг не допускат, че някой може да мечтае за него! 💞

Повечето от нас не допускат, че за някой то може да струва много, много системни и продължителни усилия, труд и болка!... Истинска болка!


А никой, не иска да страда! Или да вижда, как страдат любимите му хора!💞 

Наслушали сме се и на другата крайност: "Горкичките, колко ли ви е трудно!!!"

Не, хора! На нас не ни е трудно!

Да. Струва допълнителни усилия, ангажименти и дискомфорт, но ние живеем нормално и пълноценно. Обичаме, работим, забавляваме се. Грижим се за себе си и за хората, които обичаме! 💖

Истински трудното, стресиращото и болезненото е за децата! 💓

Когато имаш ясното съзнание и чувствителност, а тялото ти не се подчинява, на твоите желания!!!... 

Когато знаеш какво искаш и какво чувстваш, а не можеш, да го споделиш!... 


Рехабилитацията е комплексен системен, ежедневен и безкраен процес!...

Тя НЕ е пожелание!

Тя НЕ е лечение! 

Тя НЕ е и "спорт, за здраве"! Нито, за удоволствие.

Тя е необходимост за деца като Деян, за да могат да наваксат онова, което на повечето от нас, е дадено по рождение. За да станат по-самостоятелни и независими, и за да имат повече шанс, за по-пълноценен живот,   който повечето от нас, са приели, за нещо дадено и "разбиращо се, от самосебе си".

Тя е, необхидимост, за Живот! 💞


Необходимост, която е свързана с много усилия и ежедневен труд. И често, (особено при по-тежките случаи, като Деян) с много болка!💗

И за това, за напредъка, се изисква много сила. Най-вече вътрешна! Сила и мотивация, на които много от нас, не биха били способни, защото се проявават само, при екстремни обстоятелства! 


Сетих се за това стихотворение, от преди няколко години, докато гледах Деян, на вчерашният стречинг!💞


И аз(както повечето от вас) не обичам никак снимки на страдащи хора!

Особено, на деца! 💔

Сега обаче, ще поместя две снимки.

Най-щадящите!!! 💖 

Защото само онзи(родител или специалист), който го е видял с очите си и съпреживял със сърцето си знае, колко искрена, неподправена радост, от едната крачка или друга малка моментна победа и колко усилия и истинско страдание, са видели и чули стените на залите за рехабилитация!

Пиша това, защото сме се наслушали и на упреци и скандали, как синът ни крещял и се чувало из целият блок (когато му правим жизненоважната за него рехабилитация, вкъщи!) 


                💖 💖💖


💗⚡Какво е СИЛАТА⚡💗

(За сълзите в очите ти, сине! 💖 )


Спънат ли те, Сила е да ставаш,

без да търсиш мъст със злъч и псуване...

Спрат ли те, напред да продължаваш

към целта на своето пътуване.


Силата е не да вземаш, а да даваш,

в грозното, да търсиш красотата...

Сила е докрай да се раздаваш, 

без да дириш никаква отплата.

Да разменяш конят, за кокошка, сила е...

любов да подаряваш...

Сила е и да поискаш прошка, 

Сила е при грешка, да прощаваш.


Сила е, не тежката плесница...

Силата е, да докосваш с нежност...

В трудността, да подадеш десница...

Сила е да подариш безбрежност...


Силата е, не стени да сриваш,

Сила е, мостове да изграждаш

Сила е, не в ужас да убиваш...

Истинската Сила е, да РАЖДАШ. 


Сила е, не да 'дариш букети 

от стотици най-прекрасни рози...

Силата е, да отгледаш цвете...

Сила е, да пазиш от угрози.


Силата, не спира да мечтае,

но мечтите си превръща в цели...

Сила е дори да поридаеш...

да знаеш, че и губиш, щом печелиш.


Силата преодолява граници,

триж' по-силна, винаги се връща...

знае тя от срещаните странници,...

без сърце, домът е просто ... къща.


Силата съвсем не е безстрашна,

но "държи страхът си за юздите".

Може битка да изгуби днешна,

но печели винаги войните.


Ивайло Апостолов 

25.03.2013


петък, 1 януари 2021 г.

Наздравица✨🥂🍾 ✨

 


✨НАЗДРАВЕ, ЗА НОВАТА 2019-та, ПРИЯТЕЛИ !✨🥂

Дерзайте!💞

✨🥂🍾✨


🥂 Наздраве, за натрупаните спомени 

и за житейските уроци, също!...

Успехите ни скромни!... И нескромни, 

назад които с гордост ни обръщат!


🥂Наздраве! За научените истини! 

За споделените моменти, също! 

Наздраве! За моментите най-искрени,

когато сме се чувствали най-вкъщи!


За шанса, за мечтите и надеждите, предизвикателствата бъдни и пътеките, 

За слънчевите дни и .... за нелеките!


За всичко подарено и ... отнето,...

сълзите за "Привет! " и на сбогуване

За дадената прошка! ... За.... невзетата(😥),...

за Любовта💞, която е ... пътуване!...


За днешните и минали приятелства, наздраве🥂! За Доброто и Човешкото!

Дори и за горчивите предателства!...

Наздраве!✨🥂✨

За Надеждите и... грешките!💖


01.01.2019

Ивайло Апостолов 

Благоевград

ДЕТЕТО Е НЕВИННО МАЛКО ПТИЧЕ...

Детето е невинно малко птиче, ала не се страхува от високото. Знам колко много, много го обичаш! Попътен вятър ти в крилете му бъди! Задай п...