„Островът на вдъхновението на Морган”ви приветства с Добре Дошли, или приключение във вълшебният свят на една сбъдната приказка за децата със специални потребнности

 Островът на вдъхновението на Morgan преобразява едно рибарското езерце с плащ 8 акра, в увеселителния тематичен парк. Фокусната точка е седем етажен фар с въртящ се семафор на върха, който лесно може да се види от половин миля. 17-милионния островен рай, реализиран от Хартман съдържа шест основни елемента и също както и „Страната на чудесата” е вдъхновен от 23-годишната дъщеря на жена му – Морган, която е със специални потребности. "Решихме да го наречем" Остров на вдъхновението на Морган”, защото Морган наистина беше катализаторът на всеки проект, който сме преследвали, за да помогнем на общността със специални нужди", каза Хартман. 

Пет водни площи - Hang 10, Rainbow Reef, Shipwreck Island, Harvey's Hideaway Bay и Calypso Cove - предлагат разнообразие от опияняващи елементи като raintrees, падания, басейни, гейзери, джетове, водни оръдия и др., а атракциона River Boat Adventure включва пет минутно приключение, през време на което посетителят се върти и обръща за под звуците на птичи и животински звуци от джунглата.

 Също както в случая с Morgan's Wonderland, всеки елемент на Morph's Inspiration Island е достъпен за инвалидни колички, а водонепроницаеми каишки с RFID технология, които са на разположение, така че родителите могат да отидат без проблем до всяко желано място, както и лесно да установят местонахождението на своите деца. Други специални функции поддържат водата подходяща температура, така че гостите с чувствителност към студа все още могат да се пръскат и да играят.

Видео:

 "Освен това наскоро представихме революционните нови инвалидни колички на Университета в Питсбърг, задвижвани от сгъстен въздух", за да могат и гостите , управляващи скъпи инвалидни колички на батерии да получат възможност да се насладят на водните атракции, споделя Хартман.

Освен просторните самостоятелни помещения, където гостите могат да преместят от инвалидните си колички в водонепроницаеми инвалидни колички на "Морган", парка включва заведения за храна, закуски и напитки, бистро Rusty Anchor Galley Grub и Little Italy Bistro; както и Surf Shack Gifts and Gear Sundries магазини, предлагащ предмети като слънце защитни продукти и сувенири; панорамна палуба за наблюдение; заседателна зала и др.

Но освен невероятните условия за забавление обаче и практическото интегриране и приобщаване на децата със специални потребности, фондацията на семейство Хартмън, организира и съвсем сериозни  информационни , мотовационни и други събития по въпросите на правата на хората с увреждания и тяхното приобщаването.

Видео :

Фондацията на Семейство Хартмън откри в Сан Антонио нов увеселителен парк - Morgans Inspiration Island

снимка: morganswonderland.com

Няколко години след като Фондацията на Семейство Хартмън построи първият увеселителен парк, за деца и хора със специални потребности и той се превърна в хит, ентусиастите откриха втори подобен атракцион на включването. 
 "Подобно на страната на чудесата на Морган”„Островът на вдъхновението на Морган”не е специален парк; това е парк на включването .... Първият в света ултра-достъпен парк, в който гостите на всички възрасти и способности могат да се намокрят и да се забавляват заедно ", казва Гордън Хартман. 

Достъпът на деца със специални потребности и до двете атракции е безплатен, осигурен от Фондацията на семейство Хартмън безвъзмездно. "Нашата цел е да осигурим страхотно преживяване за гостите ни в приятна, безопасна, комфортна,  и не прекалено претъпкана среда", добави Хартман. "Когато „Morgan’s Wonderland отвори врати през пролетта на 2010 г., ние наистина не знаехме какво да очакваме, но популярността на парка нарасна толкова много, че ни насърчи да добавим и „Острова на вдъхновението на Морган”.

 Сега фондацията предлага две уникални независими атракции коренно различни една от друга, на които всеки - независимо от способностите или възрастта си , може да се наслади. „Островът на вдъхновението на Морган”обещава да даде на хората с физически или когнитивни специални нужди място, където те могат да се отпуснат и да играят без бариери.

снимка:http://www.wday.com

снимка: ww4.hdnux.com

„Приказният магичен свят на Морган” или докъде може да стигне един баща в любовта към детето си и стремежа си , да го направи щастливо

  През далечната 2010 година един американски баща на дете в аутистичният спектър мечтае като всеки любящ и грижовен баща, да види искрите на щастие в очите на своето дете. Дъщеря му Морган повече от всичко на света обича водата и водните збавления , и баща й Гордън прави всичко възможно , да сбъдне мечтата й . Уви, безуспешно. 

След като всичките му опити да заведе детето си в аквапарк завършват с провал, американецът от Тексас Гордън Хартмън прави невъзможното и построява увеселителен парк за дъщеря си.  
Морган е истинско вдъхновение за баща си в начинанието и за това парка носи нейното име. 

Така преди седем години в Тексас отваря врати първото в света място за забавления за хора с увреждания Morgan’s Wonderland . 

Всъщност, както казва самият Гордън Хартмън, това не е специален парк, а първият в света ултра-достъпен парк, в който гости от всички възрасти и без разлика на специфичните си способности могат да се намокрят и да се забавляват заедно. Когато общността отказва да приобщи  неговото "специално дете", Гордън, успява да "доведе планината при Мохамед" и приобщава Общността, към хората със специални потребности, без да има предразъдъци.
Това е един наистина прекрасен и вдъхновяващ пример, докъде може да стигне един решен на всичко за щастието на детето си родител. 
Тогава, защо се съмнявате, в собствените си сили и способности, да промените света?!....

Ето как се случва вълшвбната приказна история на Морган и нейният баща:  

Снимки:www.morganswonderland.com

Българин предлага Революционен експеримент с изобретеното от него устройство в помощ на деца аутистичния спектър

снимка:educatinglifestyle

Липсата на ориентация за време и място е един от типичните симптоми, характерни за децата в аутистичният спектър. Това създава доста притеснения на родителите, тъй като е силно възможно децата им да се изгубят, а това от своя страна да доведе до влошаване на психо-емоционалното им състояние. 

През 2014 г. една новина шокира цяла Америка. 11-годишно момченце, страдащо от аутизъм, бяга от училището си в Ню Йорк и потъва в неизвестност.

"След 3-4 месеца търсене го откриват удавено в реката. Моето дете също е аутист и ходи на училище. Тогава осъзнах, че и то може един ден просто да избяга”, разказва Драгослав. Той отказва да живее в постоянен страх и взима нещата в свои ръце, като разработва първия по рода си електронен дневник за деца от аутистичният спектър. 
Революционното устройство изобретено от младият българин, който също е баща на дете от спектъра, включва таблет, навигация и специална жилетка, които позволяват местонахождението. Таблета е оборудван с различни софтуер приложения, които дават информация за други подробности за моментното състояние на детето, които могат да бъдат проследявани в реално време.

30 българчета ще участват в първото експериментално тестване на устройството, което следи в реално време освен местонахождението на детето така и емоционалното му състояние, като при регистриране на проблем сигнализира на родителите му. 
Първите резултати се очакват през ноември, а анализът им ще даде ценна информация не само за децата, участвали в теста, но и за поведението на всички над 70 милиона аутисти по света. 

https://www.vbox7.com/play:1975dbaf00

www.vbox7.com/play:c0fc72cb2c

Малка лятна приказка с мирис на море, предразсъдъци и Ксенофобия-ЧАСТ 2

снимка:giphy.com                     

                                                                                "Нещата не са само това, което се вижда "
                                                                                                                                            "Шрек"
Всички добре познаваме любимата на децата анимация "Шрек".
В нейната основана е заложена идеята за погрешността на стереотипните нагласи и противоречието между вътрешно и външно. Между визия и и същност.

Цялата фабула на филма е забавна поредица от траги-комични ситуации противопоставящи Силата на Страха от видяното Плашещо Непознато „Чудо-вище”от една страна и истинската вътрешна сила и заряд на Добротата, противопоставени на прикритото зад бляскавата фасада Демонично, от друга.

Страхът основан на погрешни стереотипни нагласи е в основата на деструктивни социални явления като ксенофобията, дискриминацията и други.

Ксенофобията е изключително опасно социално явление означаващо постоянна, подчертана ненавист, страх или враждебност спрямо чужди неща, обикновено хора, но също така и приемани за чужди културни единици – артефакти, идеи и др. Някои диктаторски режими използват Ксенофобията като инструмент, за сплотяване на общността, отклонявайки вниманието от проблемите вътре в нея, посочвайки и външен враг, за тези проблеми, около борбата с който я обединяват. Думата произлиза от гръцки: ξένος – „непознат“, „чужденец“ и φόβος – „боязън“, „страх“ и е подбрана от голямата онлайн платформа Dictionary.com. за дума на изминалата година. "Въпреки че е избрана като Дума на годината за 2016, "ксенофобия" не е дума, която трябва да се празнува. По-скоро е дума, която дълбоко отразява събитията през последните месеци", отбелязват създателите на сайта. Според статистиките на специалистите, търсенето на думата в интернет пространството е нарастнало драстично през последната година във връзка със събитията около всички събития в Европа, свързани с масовата миграция на хора от Сирия, Иран и други мюсюлмански държави. Изборът на Доналд Тръмп за президент и поредицата атентати в много от европейските страни. България също не остана настрани от тази негативна тенденция и настроения. Израз на които бяха така наречените граждански патрули. Формално са си поставили за цел да противодействат на престъпността. Де факто обаче са насочени срещу чуждите емигранти. Техен организатор е "Съюз на българите – Национално единство" на националиста Боян Расате и "Форум Обединение" (ФО); „доброволческите отряди”, ловящи нелегално влезли в страната; вълненията в с.Розово, Самоков и други населени места срещу имигрантите. Случаят, който обаче бе повод за цялото настоящо словоизлияние е призивът на учителката от Христина Шиндова за спиране на приобщаващото образование и „въдворяването” „зверски опасните” деца със СОП в специални градини, училища и пансиони, взривил социалните мрежи през последните дни и възмутил дълбоко родителите на „специални деца”. Държа да отбележа, че случаят, повод за въпросният коментар е изключително трагичен и покъртителен и да изкажа искрените си съболезнования на засегнатите, защото няма по-голяма трагедия за един родител от тази, да изпратиш собственото си обичано дете, в последният му път. Детето е основна ценност във всяко уважаващо себе си съвременно общество, наричащо себе си цивилизовано, а какво друго, ако не изграждането на едно по-добро бъдеще за децата ни би осмислило по-добре живота ни, въпреки вековечните спорове на философите по темата?. Детето е основна ценност за всеки обичащ и заангажиран родител без значение специфичните особености на детето и без професионалната квалификация и реализация на родителя. Децата са една подобрена наша версия, ако сме били наистина добри родители и чрез тях изживяваме своето безсмъртие... Всяко дете, е уникално само по себе си и заслужава внимание, обич, подкрепа и грижа, без значение на специфичните си особености. Ето защо, липсата на толерантност и дискриминиращото отношение, към което и да било дете. Неговото дискредитиране и внушаването на негативни нагласи към, което и да било дете или група деца са изключително сериозен и тревожен сигнал, за наличието на криза в ценностната система, в подреждането на социалните норми и приоритети и дисфункция в социалните взаимоотношения на общността. Още повече, ако подобни изказвания не са прецедент, а просто един конкретен случай на изразяване на съществуващи социални нагласи и е излязло от устата на млад, образован човек, който е завършил наскоро и е запознат със съвременните тенденции и методики в образованието, обучението и възпитанието на подрастващите и работи именно в интегрирана детска градина. Човек, на който нашите деца трябва да могат да разчитат! Като родител на дете едно дете със специални потребности, не по-малко прекрасно и лъчезарно от така наречените „деца в норма” и като специалист, който работи с деца със специални образователни потребности не съм изненадан, но съм изключително притеснен от подобен род публични изказвания и то от хора, на които децата ни трябва да разчитат и за пореден път се убеждавам, че с Приобщаващото образование, „слагаме каруцата пред коня.” От коментарите, които сме имали с родители на други деца със специални потребности и с колеги, както и от дебатите около въпросният казус, както и около още един, който мина по-незабелязано, се убеждавам, че : - Въпреки, че изразената от госпожа Шиндова нагласа не е изолирано явление и не са малко преподавателите, които я споделят, има и доста педагози, които са искрено отдадени на своята работа, за които децата се ценност и искат да работят в техен интерес. - Въпреки това предстои още много чисто просветна работа относно образоването на обществото и общо образователните учители, като негови представители, по въпросите засягащи децата и хората със специални потребности и възпитанието им в дух на приемане, толерантност и подкрепа. Защото,
              НЕВЕЖЕСТВОТО води до > СТРАХ > страхът > до > ОМРАЗА > омразата до > ОТХВЪРЛЯНЕ и АГРЕСИЯ

 Вярно, Невежеството не е порок. Никой не е съвършен и не знае всичко, но Леността и нежеланието да се научиш, са един от седемте смъртни гряха. - Все още съществуват твърде много неясноти и пукнатини относно самият процес на интеграция и Приобщаване - Нужно е още много обучение за общообразователните педагози в чисто практическа насоченост, относно спецификата на изготвяне на индивидуален подход, план и подходящи методики за (ако не беше така, нямаше да има нужда от специалности, като специална педагогика, етопедия и др, ) - Все още в педагогическите среди, а и не само там, все още цари неразбиране , относно че същността на ролята, която трябва всеки от специалистите , участващи в образование и възпитание и техните задължения и ангажименти в Образователния процес. - Все още има неразбиране и от страна на родителите, и от тази , на педагозите и ангажираните специалистите, че процесът на образование и възпитание е комплексен, бавен и продължителен. и за него трябва екипна работа, всички за ангажирани специалисти , педагозите и родителите.

 Ето защо е изключително важно, винаги при важни избори, да приемаме, че реалността е сложна и комплексна и че няма една единствена истина.
Важно е да сме наясно със съществуването на стереотипите и предразсъдъците и да успяваме да ги идентифицираме. Да ги отделяме от рационалното, възможно на-обективно анализиране на ситуацията. Да се образоваме да развиваме непрекъснато полезрението си и критичното си мислене, както и социалните и емоционалните си компетенции, за да сме по адекватни в изборите и постъпките си.

                                            "Явно не бива да съдиш хората, пред да ги опознаеш".                                                                                                                                                   "Шрек"

снимка:youtube.com

Да Мразиш или да не мразиш-Малка лятна приказка с мирис на море, предразсъдъци и Ксенофобия-ЧАСТ 1

снимки: giphy.com

„ Вечерта, Хубавка отишла в трапезарията и видяла чудовището да я чака там. – Мога ли да те погледам като вечеряш? – запитало чудовището.

– Разбира се – отговорила тя, – ти си господарят тук.

– Не – отвърнало чудовището, – тука има само един господар и това си ти. Стига да ми кажеш да си отида, ако те отегчавам, и аз ще изляза на часа. Кажи ми, нали ме намираш отвратителен?

– Това е вярно – казала Хубавка, – защото аз не умея да лъжа. Но вярвам, че ти си добър.

– Имаш право – рекло чудовището. – Но освен, че съм отвратителен, аз нямам и разум. Зная само, че съм звяр.

– Не може да си звяр – отвърнала Хубавка, – щом съзнаваш, че нямаш разум. Глупакът е винаги самодоволен.

– Храни се, Хубавке – й рекло чудовището, – и дано не се отегчаваш в своята къща. Защото всичко тук е твое и ще ми бъде много мъчно, ако не си доволна."

Из„Красавицата и звяра”

Всеки ден всеки от нас ежеминутно придобива толкова много впечатления. 
Създава си мнения, въз основа на които прави своите избори и взема своите решения.  

Колко често обаче тези мнения и нагласи са правилни и реалистични?...

Колко от тях са плод на наистина лично осъзнати и логически умозаключения, на критична оценка на ситуацията и причинно-следствените връзки между отделните фактори в нея?...

Обикновено, не.

Обикновено мненията , които си създаваме, са подчинени на широко разпространи и приети от значимите за всеки от нас авторитети и групи стереотипни нагласи, предубеждения и предразсъдъци.

Стереотипни нагласи, предубеждения и предразсъдъци.Какво представляват те? ... Как работят? .. Какви капани крият?.. Трябва ли и как можем да избягваме тези капани?

Стереотипите са”преки пътища” в равнината 
Стресор > Реакция. 

Те ни помагат, възможно най-бързо да определим даден външен стимул от средата , като опасност и да реагираме в отговор, който може да бъде агресия или бягство, ако преценим, че справянето с опасността не е по силите ни.Приказката за Красавицата и звярът е един прекрасен пример, онагледяващ начина по който действат стереотипите . 
(В случая  - Грозен (страшен) = зъл (опасен) ), т.е . една-две външн характеристики , се приемат за вътрешно присъщи.Във анимационната интерпретация на приказката направена от Дисни пък, прекрасно е уловен и илюстриран целият процес

Стресор>Предразсъдък(Стереотип)>Ксенофобия> Агресия

Физическите Отговори на външен за човек стимул възприет като застрашаващ живота, винаги са два, бягство или аграсия......

Стереотипи

Стереотипите са представи и мнения, които са широко споделяни от дадена общност, култура или субкултура, към други такива, или отделни техни представители. Например: „Жените са слабият пол.”; „ Ромите са мързеливи.”(Когнитивен компонент)  Харесваме или не харесваме хора, защото те са част от определен етнос, раса, или друга социална категория, която ние харесваме или не. (Емоционален компонент) .Стереотипите се базират на класифициране и обобщаване, често твърде опростено, на един или няколко основни отличителни белези характерни за дадена група.    Те от една страна са полезни, тъй като ни помагат да скъсим времето от момента на възприятие на даден външен обект, до нашата ответна реакция. Това е важно, тъй като в условията на дефицит на време и информация или понякога може да е жизнено важно своевремената категоризация на обекта като животозастрашаващ или, не и задействане на инстинкта за самосъхранение.
Вече виждам недоверчивият , въпросителен поглед и готовността за възражение на някои от вас...„Днес, в океана от информация, които ни залива..стереотипи, заради дефицит от информация ”?!
Всъщност, именно прекалено голямото количество разнородна и много често противоречаща , дори взаимно изключваща се информация е не по-малко дезориентираща и объркваща от информационната депривация.  Следователно, сработването на стереотип е не по-малко обосновано.Стереотипите са готови когнитивни схеми, подобни на своеобразни „тамплейти”  и като такива те имат силата да влияят систематично върху нашите възприятия, памет и поведение. Въпреки,  че могат да бъдат полезни или неутрални стереотипите започват да вредят сериозно, когато внушават страх и се налагат прекалено драстично за отделни хора и се използват като мотив за по-различно дискриминативно отношение и поведение . 

Например: 
„ Имигрантите са атентатори.” 
или „Децата със СОП, са „зверски опасни.”

Стереотипите могат да бъдат повтарящи се еднакви поведенчески модели, като отговор, на сходни ситуации.  (Напр: Приближава ром, прибираме си чантата или портмонето-Поведенчески компонент.)

Като груби обобщения обаче, стереотипите няма как да бъдат верни за всеки отделен случай.Стереотипът, подобно предубеждението, категоризира дадена група и обобщава възгледите за нея. Така предпоставя критерии, по които да бъде включен или изключен даден индивид или група.

Предразсъдъци

Предразсъдъкът е вид стереотип, който съдържа елемент на оценка или преценка, но както говори и самата етимология на думата, той изключва подробен анализ на даден обект, субект или ситуация . Понякога те могат да имат и своето логично обяснение. Например: „13 е фатално число.”  (Според нумеролозите числото 13 „страда“ заради неговата позиция след 12. Има 12 месеца в година, 12 богове на Олимп, 12 племена на Израел,  Тринадесетият от апостолите на Ийсус е предател Още в древен Рим магьосниците се събирали на групи от 12. вярвайки, че 13-ият в групата е самият е дявол.) Понякога корените на предразсъдъците датират още древностт, когато образованите са били малцина и останалите просто е трябвало да проемат твърденията на чиста вяра, основана на авторитета. Дори когато стереотипите или предразсъдъците изглеждат позитивни, те почти винаги имат и негативна страна. Например: 
Акцента само върху една характеристика, изключва несъзнателно всички останали положителни характеристики на човека. Или , ако дадено твърдение е положително и се използва за основа отличителна характеристика само за една определена група, с която се идентифицираме, може да е основа  дискриминативно отношение спрямо всички останали.  По този механизъм национализмът и патриотизмът, които изглеждат позитивни по природа, лесно могат да прераснат в расизъм и сегрегация. Мъжкото самочувствие, гордост и достойнство, в сексизъм и т.н.

Предразсъдъците се усвояват в хода на личния опит, който се формира и влияе от семейната среда, образованието и преживяванията на индивида.

Предразсъдъците ни позволяват да категоризираме групи и да обобщаваме преценката си за всяка от тях. След което по-лесно да включваме или изключваме всеки индивид или група на тази основа.

Могат ли да се променят стереотипите и предразсъдъците?

Предразсъдъците могат да се променят въз основа на придобиването на нов опит и особено чрез получаването или търсенето на повече информация от физическо лице.С какво са полезни и как вредят стереотипите и предразсъдъците?Както  вече споменах стереотипите и предразсъдъците могат да бъдат положителни или отрицателни. Те са функция на нашето възпитание, образование и лични преживявания, но също така и все повече на информацията и посланията, които ни отправят масмедиите и социалните мрежи.Стереотипите улесняват комуникацията, тъй като са разпознаваеми от големи групи хора по целия свят и да се идентифицираме. Помагат ни да разбираме другите и света и опознаваме самите себе и да определяме мястото си в заобикалящата ни реалност. В същото време обаче, могат да бъдат много опасни, ако се основават на погрешна преценка и/или подценяват или надценяват даден индивид, група или проблем и ги поставят в неравностойно положение. Ако насаждат страх и омраза и са база за нетолерантно и дискриминативно отношение.Стереотипите и предразсъдъците са инертни и ригидни и много трудно се променят, тъй като са „удобни", спестяват редица въпроси и време и ангажиране  на вниманието и интелектуална работа .Много често, те устояват на нова информация, която им противоречи, тъй като са удобна алтернатива на собственото мнение, когато не познаваме някого или нещо и правим предположения по това, което си мислим, че знаем. В такива случаи, ако реалността не съвпада с нашите представи или възгледи за нещата е по-лесно да я „променим" или да създадем нова, основана на съществуващите стереотипи и предразсъдъци, за да не се налага да променяме собствените си представи. Този процес осигурява известна сигурност и избягва поставянето под въпрос на индивидуалните ни възгледи за света, но често може да бъде много опасно, тъй като  е генерализация на решение без доказателства, което може да доведе до изключително опасни социални явления като ксенофобията, дискриминацията, сегрeгацията и др.
Някои предразсъдъци относно хората с увреждания са например:   Щом е с увреждане, значи е лош.(Лошите са "белязани".)   Щом е с увреждане, значи е "грешник" или родителите му са такива.(тук действат теориите     за изкупването на личната и родовата карма.)   Щом е с увреждане, вероятно родителите му са прости и необразовани или безотговорни.(Всъщност статистиката показва, че по-често родителите на деца с увреждания, особено онези, които са поели отговорността да ги отглеждат, са добре образовани, отговорни и всеотдайни.)
Да си създаваш мнение въз основа на стереотипи и предразсъдъци, е като да правиш заключения за пълнометражен филм, въз основа на една-две снимки от него....или за роман , по илюстрацията на корицата.....
Всеки от нас е много повече от това...

Приказка за малката гъсеничка с чипото носле

Снимка: zerochan

Автор: Ивайло Апостолов

Посвещавам на моето малко Слънце 
и на всеки,който поне веднъж в живота си 
се е чувствал самотен, неразбран и неприет...

          На една слънчева полянака във вълшебната гора, живееше една малка гъсеничка с чипо носле и огромни любопитни очи.

Всяка сутрин малката гъсеничка отваряше огромните си любопитни очи и изпърхваше няколко пъти с мигли. Това пърхане беше нейният весел поздрав към Слънцето, което толково много обичаше . Слънцето пък,  беше толкова влюбено в усмивката на малката гъсеничка с чипото носле, че всяка сутрин й подаряваше по една малка искрица от себе си.

Получила слънчевата искра, малката гъсеничка с чипото носле се втурваше с една огромна лъчезарна усмивка и сърце, изпълнено с жажда да отпие на големи глъдки от живота, за да изживее приключението на поредният слънчев ден, който той и беше поднесъл.

Така, устремена през глава в приключението, нашата малка героиня щедро раздаваше от искрицата топлина и любов, която й беше подарило Слънцето.

Както всяка друга малка гъсеничка, така и нашата, жадуваше безкрайно за вниманието на родителите си и всеки миг прекаран с тях караше сърцето й да прелива от щастие.

Тя също така, безкрайно обичаше игрите и забавленията в компанията на своите връстници. И като всяка друга малка гъсеничка,  повече от всичко на света мечтаеше да се превърне в красива пъстра пеперуда и да полети високо, високо над полянката, за да я види в цялата й приказна красота...

 Мечтаеше,  да може да отлети до всяко малко красиво цвете, за да го разгледа отблизо и да го направи свой приятел...  
И истински силно  мечтаеше, да изучи  Красивото Непознато, което се криеше отвъд границите на нейната слънчева полянка. 

С две думи, малката гъсеничка с чипото носле беше точно толкова уникална, колкото всяка друга малка гъсеничка и точно толкова, не се различаваше от своите връстници.

Въпреки това, когато излизаше навън и тръгваше към другите с широката си усмивка и изпълнено с любов сърце , те я гледаха малко странно. А възрастните гъсеници, често дърпаха децата си настрани... Просто така. За всеки случай...

 Защото нашата малка героиня имаше една малка особеност. Имаше болни крачета и не можеше да ходи сама и .... малко трудно й се разбираше като говори... 

И всеки път, когато някой се отнасяше с нея по такъв начин, открадваше по малко от слънчевата искра в сърцето й. Всеки път, тъгата я парваше с малкото си острото жило, защото сърцето на малката чъсеничка с чипото носле преливаше от  любов, която копнееше да раздаде на всички!..

Въпреки всичко тя не се обезкуражаваше и не преставаше да раздава от слънчевата искра на щастието, изпълваща сърцето й. Понякога дори с риск, да я изчерпа докрай. 

Често  се случваше, другите малки гъсенички да й обръщат гръб или пък, да я сочат с пръст и да я наричат „голямо бебе”..  Това също малко я обиждаше, защото макар и малка, тя вече ходеше на училище.

Малката гъсеничка с чипото носле не се сърдеше, когато някоя друга любопитна малка гъсеничка се приближаваше и питеше родителите й, защо не ходи!? .. Защото малките гъсенички, са точно като малките деца. Те просто искат да си изяснят нещо, което не разбират...

Не се сърдеше защото знаеше, че всичко това е просто, защото нямаше кой да им обясни.

Нямаше кой да им обясни разбираемо, че има и такива малки гъсенички, които не могат да ходят, не могат да говорят или да виждат и чуват...  И че това е съвсем в реда на нещата. Защото  всички са еновремено различни и еднакви, въпреки своите странности. Да им обясни, че точно тези техни странности ги правят уникални ...

Че Светът е Голям, красив и пъстър!.. И в него няма дори две съвсем еднакви малки гъсеничка! И слава Богу, че е така! Защото ако всички малки гъсенички приличаха една, на друга, Света би бил безкрайно тъжен, сив и скучен! 

Защото именно "страностите" които има всеки от нас, му даряват цялот пъстро разнообразие, което го прави още по-прекрасен и по-забавен! 

И точно тези, на пръв поглед необясними странности, често помагат на малките гъсенички, да станат големи красиви и пъстри пеперуди. Всяка от които, да има своя собствена неповторима украса! 

Не бяха виновни и техните родители, които понякога недоверчиво ги дърпаха от малката чъсеничка с чипото носле, когато децата им искаха да си играят с нея. Тъй като децата са без предубеждения, но много лесно възприемат предубежденията на своите родители.

 Родителите им пък постъпваха така, просто защото не знаеха какво да очакват и как да се държат с малко по-специални малки гъсенички с чипи нослета и болни крачета, очички или главички и понякога малко чудато поведение.

Да, те не бяха виновни! Защото незнанието не е престъпление, но бяха отговорни.

Бяха отговорни към себе си и към толкова обичаните си деца, които ги боготворяха като Супергерои и попиваха всяка тяхна дума, жест и поведение.

Бяха отговорни, защото липсата на знание, дава криле на страха. А страхът е баща на омразата. А няма нищо, което да е толкова смъртоносно и пагубно за Щастието и Любовта, колкото Страха и Омразата.

За това, всеки любящ и грижовен родител дължи на себе си и на децата си това малко усилие. Да прогонва малко, по малко незнанието от съзнанието си... А след това и от тяхното съзнание.

 Защото най-голямото неизвестно в Живота ни е Бъдещето и никой от нас не знае какви изненади и предизвикателства му е подготвило то.

 За това, Бъдещето не трябва да ни сварва неподготвени.

 Защото нашите думи, но на-вече нашите постъпки днес, правят нас и нашите деца  Хората, които ще бъдем утре. 

Точно за това, всяка възрастна гъсеничка трябва, да насърчава малките гъсеничка, да бъдат мили и смели, за да опознаят „различния“ си! Особено, ако има някой малко по-специален или чудноват техен съученик!... И да ги окуражи, че няма проблем, да задават въпроси на по-мъдрите възрастни гъсеници. 

За да знаят! 

Защото ако малките чипонси гъсеничка с любопитни очи  разбират повече за онези "другите" гъсенички, които не са съвсем като тях, тогава е много по-вероятно да разберат по-добре здрасти, как те се чувстват и да са по-приятелски настроени. 

Тогава тези, уж "различните" гъсенички, ще бъдат по-щастливи и по-успешни. А това, че са им помогнали и са направили това заедно, ще направи по-щастливи и успешни и ВСИЧКИ ТЯХ❗ЗАЕДНО ❗ 

Защото малките гъсеничка са, точно както малките дечица. Ако разберат, защо едно дете се смее на неща, които не изглеждат толкова смешни, биха могли да приемат с усмивка неговта искрена радост. Ако разберат по-добре, защо някои съученик по-бързо се преуморява, може би ще го подкрепят, когато той се нуждае от това. Ако знаят, че някоя малка гъсеничка с леко странно поведение, просто иска да им е приятел, но не знае как да бъде такъв, може би ще й покажат, как... Ако знаят, че тя също обича всички гъсеничка и пеперуди, но не винаги може да изрази обичта си, може би ще я приемат такъв, какъвто е!... 

За сега обаче, само Слънцето оценяваше безкрайната щедрост и доброта на сърцето на малката гъсеничка с чипото носле и не пропускаше всяка сутрин като един истински приятел, да й подарява по една от своите малки искри в замяна на поздрава на пърхащите й мигли.  

Макар че дори и на Слънцето, което огрява еднакво всички със своята благодат, без предразсъдаци и разлика на техните уникални особености, му се случваше понякога да помръкне.   Дори и на него се случваше, някой свъсен, сив, гневен или още по-страшното - безразличен облак, да засенчи челото му.

И получила слънчевия дар, малката гъсеничка с чипото носле преливаше от щастие, че има поне един истински приятел. 
И не се поколебаваше нито за миг, да дарява света със своята щастлива усмивка и любовта, преливаща от сърцето й.

А родителите й пък, осъзнавайки, колко жизненоважно за всяка малка гъсеничка е да бъде част от другите, не се уморяваха , да обясняват на всички отново и отново... Че на света има и такива малки гъсенички, които имат болни крачета, ръчички, очички и главички, или малко чудато поведение и че те също трябва да бъдат приети. Защото това е съсвем естествено и прави света по-богат, пъстър и разнообразен.

 Защото и при гъсеничките е точно както при хората ... Имат нужда, да са сред други гъсенички и никоя не заслужава да живее в изолация и самота...

Дали нашата малка гъсеничка с чипото насле станала красива пеперуда и осъществила мачтата си, ще ме попитате!? .... 
Може би да, а може би не!....

И това не е важното, важното е 
да не забравяме, че приемането, вниманието, обичта и подкрепата на околните, дават сили и криле на всеки от нас, да постигне невъзможното без значение на неговите уникални особености. 
А и понякога, е по-добре някои мечти да останат неосъществени, защото мечтите ни дават цел и мотивация да се развиваме и да ставаме все по-добри.

Сигурен съм само в едно!.... В сърцето си,  малката гъсеничка с чипото носле нито за миг не престанала да лети!... 

.........

Вярвам, че на всеки от нас се случвало понякога да се чувства самотен, неоценен или неприет. Понякога сами избираме самотата си, друг път, просто не успяваме да се впишем.

Никой обаче, не заслужава да бъде осъден на изолация, 

защото човек не е роден да живее в самота...