Детето има нужда от нас, ТУК и СЕГА !

Децата притежават вродено любопитство, спонтанна способност да се учудват и стремеж да опознават, да изпробват и да се развиват... Те не нямат граници, карта и план. Те нямат предразсъдъци и задръжки. И дори чувството им за страх, все още не е достатъчно развито!.. Всичко това идва постепенно с опита и възпитанието! Децата са водени от вроденият си хедонизъм и егоизъм!.. Отговорност на нас - възрастните е, да поставяме постепенно техните граници, да ги запознае със стойността и значението на моралните ориентири за добро и недобро, за позволено и непозволено, за правилно и неправилно. Наша отговорност е, да ги напътстваме, в този им устрем, да ги наставляваме и подкрепяме в това тяхно Приключение за опознаване на света! Да им показваме и доказваме, най-вече с личният си пример, кое как и защо трябва или НЕ трябва... Като в същото време, не отнемаме напълно свободата им да изказват мнения, да правят избори и да вземат решения за нещата от живота им, които пряко ги касаят, в зависимост от способностите им на този етап от житейския им път.
Ако ние като родители сме прекалено "отсъстващи", независимо дали е физически или духовно( без занчение, дали сме свръх ангажирани с работа или друго)... Независимо, дали като възпитатели сме просто пасивни или сме привърженици на прекалено либералното възпитание... Или пък, изпадаме в другата крайност и сме прекалено контролиращи и авторитарни и ги товарим с личните си несъществени амбиции, с прекомерните си изисквания и очаквания или сме прекалено обгрижващи... Крайният резултат е един и същ - Неприспособими, непълноценни и не способни да се справят с живота си възрастни. Пасивни възрастни, които нямат смелостта, да правят свои лични избори и да изказват собствено мнение. Не могат да си поставят цели и да планират пътя, към тяхното осъществяване. Нямат волята, да вземат решения и да предприемат действия, нито енергията, упорио и последователно, да работят за тяхното реализиране.
Децата не са"интелектуални принтери".имат нужда от стимулираме на въображението и креативността!
Имат нужда, от поощряване на творческото и логическото им мислене! Децата, на се "интелектуални принтери", но са "емоционални огледала"! Те са отражение на начина по който реагираме спрямо тях, спрямо нашият партньор,.. спрямо всичко, което се случва с нас и около нас. За това ТРЯБВА, ДА БЪДЕМ ВНИМАТЕЛНИ!
Защото, често сме толково фокусирани върху това, което искаме детето ДА БЪДЕ, УТРЕ, че забравяме, че и ДНЕС, то Е човек, който има нужда от нашето време, внимание, обич и подкрепа , ТУК и СЕГА ! <3

Езикът - Мост през Самотата и път към Другите - (част 2)

Питали ли сте се, защо майката все пак, успява да разпознае различните видове плач на своето дете и да се ориентира безпогрешно в неговите нужди, въпреки че то не само е невернално, но и е неосъзнато относно собствените си нужди и желания, както и че няма развити представи и понатиен апарат, нито развита способност, за целенасочено себеизразяване, взаимодействие и общуване!?
Ами, защото детето й Е ПРИОРИТЕТ и е Фокусирана върху неговото опазване и отглеждане. Това я прави свръх сензитивна, към реакциите и начините за изразяванети на различнте му състояния, при конкретни обстоятелства и към причинно-следствените връзки между тях.Нещата са в голяма степен валидни и при порасналите вече "неврбални" деца, тъй като липсата на говор, обикновено е свързана и с различна степен на ограниченост във възможността, за самообслужване и задовоюяване на потребностите.
Огромната разлика е, че докато при новороденото нещата се свеждат до задоволяването на така наречените базисни потребности, свързани с оцеляването му и физическото му състояние, в процеса на израстване, осъзнаване и формиране на Аза и характера, нещата значително се усложняват! Съответно, усложнява се и нужната комуникация, защото инвариантите стават в пъти повече.
Въпреки това, в много отношения, има допирни точки.

Някои от основните причини за плача на новороденото, които са валидни и за порасналите вече деца са:
1. необходимост от физически контакт с майката;
2. желание да удовлетвори своя глад;
4. желание да заспи, чувство на умора или общ дискомфорт;
5. необходимост от уриниране или изпразване на червата;
7. неразположение на детето (повишено вътрешночерепно налягане, разстройства на нервната система, повишена възбуда, хипертонус, патология на развитието, начало на инфекциозно или простудно заболяване, кожни заболявания);
8. повишена чувствителност на кожата;
9. тревога или уплаха, страх за своята цялостност, неудотворение от качеството на контакта с майката
Родителите (а за отрасналите невербални деца, и ангажираниге с тях специалисти) винаги трябва да имат предвид, че плачът на детето ВИНАГИ е свързан с някакви сериозни причини, които трябва да се изяснят и отстранят, своевремвнно!
Това важи и за порасналите вече, невербали деца!
Лично на мен, най-тежко при отглеждането на сина ми (както и на децата, с които работя професионално) ми е, НЕ че трябва да съм техни ръце или крака, а че ми е трудно да проникна във техният вътрешен свят!
Представяте ли си, колко непоносимо тежко им е на тях, че не могат, ДА ПУСНАТ ВСИЧКИ СВОИ МИСЛИ, ЧУВСТВА И ЖЕЛАНИЯ НАВЪН!
Че НЕ МОГАТ, ДА СПОДЕЛЯТ!
Да споделят своите мечти, своите копнежи, своите желания, своите страхове, тъга и радости!
Защото, не случайно народът е казал:"Споделен грях, полвин грях, споделена радост, двойна радост!"
Защото смисълът на съ-Битието е, в СПОДЕЛЯНЕТО!
Споделянето ни Приобщава! Прави ни ЕДНО ЦЯЛО!
"Аз написах книгата на моя живот, за да могат хората да разберат, че и аз имам чувства! Като всички хора! Защото, като ме гледат, си мислят, че нищо не разбирам!", пише в своята книга Анжела Панчева - едно "невербално" отдавна пораснало момиче, което е получило лелеяната възможност, да общува!
Текстът е написан с помощтта на система, за алтернативна комуникация!

Тук говорим обаче, само за доциалната и емоционалната функция на комунккацята и езика, като средство (трансмитер), за пренос и обмен на информация. Той обаче, е много повече от това, зардно с гнозиса и праксиса, езика е един от трите "инстримента", за цялостното развитие на интелента.Но за това, друг път.
За щастие, вече и у нас има хора, които мислят и работят в насока, създаване на
алтернативи и възможности за комуникация, различна от конвенционалната. Докато обаче, те станат общодостъпни, не говофещирд хора, ще имат най-голяма нужда от нашата, на владеещите езика, подкрепа! Не струва толкова много!
Ще завърша с това, с което почнах, за да е последното което ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНИ:
Не е важно, колко е ПЕРФЕКТНА комуникацията с хора, които са определяни като "невербални"!...
НАИСТИНА ВАЖНОТО Е, че макар и несъваршена, тази комуникация СЪЩЕСТВУВА!
Че им дава възможност, да се СЕБЕИЗРАЗЯТ и ДА СА СОЦИАЛНО ЖИВИ ВКЛЮЧЕНИ И АКТИВНИ!

😷😷😷😷😷

Анжела Пенчева е българска писателка, артистка и поетеса. Автор е на автобиографичната книга „Моят живот. Да имаш ляв палец“, издадена през 2015 г. с подкрепата на издателство „Кибеа“. Книгата е написана само с един ляв палец в продължение на три години.

Анжела освен писател и поет е и актриса, играе в група за алтернативен театър в рамките на Общински театър „Възраждане“ заедно с хора, имащи сходни на нейните проблеми. Била е назначена за актриса с трудов договор към Нов български университет и театър „Възраждане“ по националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания. Работи с режисьора Кристиана Бояджиева с участието на актьори с физически увреждания.

А под ръководството на режисьора доц. Възкресия Вихърова работи с екип от артисти  върху реализирането на документален театрален спектакъл по автобиографичната й книга„Моят живот.Да имаш ляв палец“. Като основната цел на проекта е с помощта на иновативните технологии и сценичната форма Експериментален танц и театър да се покаже на целия свят как функционира и служи едно тяло, прието да се възприема като увредено. (Източник:wikipedia )

Езикът - мост през Самотата и път към Другите (Част 1)

Скъпи приятели, в началото на най-магичният месец - Декември-месецът на мечтите и сбъднатите коледни желания,
и в навечерието на Международният ден, с Хората с увреждания искам да споделя с вас нещо лично!

Хората са социални същества!
НЯМА ХОРА, КОИТО НЕ МОГАТ, ДА КОМУНИКИРАТ!
Има хора, чиито послания и начин на комуникация, НЕ РАЗБИРАМЕ!!!
Въпросът скъпи приятели е, не дали и доколко можем, да комуникираме едни, с други!? Не е, дори, колко ПЕРФЕКТНА е комуникацията помежду ни, особено с хора, които са определяни като "невербални"!...
НАИСТИНА ВАЖНОТО Е, че макар и несъваршена, тази комуникация СЪЩЕСТВУВА! Че им дава възможност, да се СЕБЕИЗРАЗЯТ, да разчупят рамките и да излязат от социалната изолация, в която ги поставя невъзможността, за комуникация! Че им дава възможност, да са СОЦИАЛНО ЖИВИ И АКТИВНИ, като всички останали!
Ние нямаме дори бегла представа, колко ВАЖНО е това! Защото на нас ни е дадено изначално и съвсем естествано! И сме го приели за даденост!
НИКОЙ ОБАЧЕ, НЕ Е ЗАСТРАХОВАН!..
Защото никой не знае, какво му е подготвил живота и дали в един миг, всичко няма да се преобърне!?... Например, от един инсулт!...
Давате ли си сметка, колко НЕ съваршена е комуникацията дори между нас-вербалните!?... И колко често самите ние сме "изгубени в превода". Било защото прекалено много бързаме, или сме прекалено претоварени, защото сме разфокусирани, понеже сме засипани с прекалино много стимули; или сме прекалено стресирани и изневени, за да се спрем, спокойно и целенасочено, да изслушаме, а после и да осмислим казаното от другия! За да му дадем адекватна обратна връзка!...
Защото именно това е наистина ефективата комуникация!
ВСИЧКИ допускаме тези грешки по-малко (Ако сме по-интуитивни, емпатични и социабилни, или сме се обучавали в тази насока) или повече. Може би десетки пъти, ВСЕКИ ДЕН!
Какво тогава, ни дава право, да бъдем съдници и да ониществяваме и игнорираме нечий опит, да общува с нас, само защото посланието му към нас, не съвпада с нашите собствени и общоприетите начини и форми на комуникация! И защото, за да го разберем трябва, да излезем от уютната си зона на комфорт и да положим малко усилия!
И не само това, още по-страшното, нехуманно и дискриминативно в поведението ни е, че игнорирайки опитите му, да осъществи контакт и да се себеизрази, ние директно ГО УБИВАМЕ социално и емоционално, защото игнорираме мислите му, чувствата му, потребностите и желанията му. Ониществяваме ги интелектуално и емоционално!
Представете си, цял живот да сте затворени в шумоизолирана и затъмнена отвън стая. Така, че останалите, дори най-значимите и обичани от вас хора, нито да Ви чуват, нито да Ви виждат! Има ли нещо по-стресиращо и по-фрустриращо от това!?

През първите 3 месеца от живота си всички деца плачат много. Плачът е единствената възможност на детето да “каже” на майката, че нещо с него НЕ е наред и да я "призове", да задоволи определена негова потребност, която то не миже да задоволи само. Малко по-късно, се научават да изразяват и чувството си на комфорт и удовлетвореност, посредством смеха.

Продължава >>>

Карантината - "Живот на Пауза" или възможност за "Рестарт"

                                          сн. Dama.bg 

Настоящата безпрецедентна ситуация преобърна живота ни наопаки, но ни даде втори шанс.

Накара ни, да отпуснем педала на газта и да се дистанцираме. Не само от хората, но и от Животът си, до сега.

Откъсна ни от стремително забързаното, претоварено и свръх ангажирано ежедневие и ни даде шанс, да забавим темпото. Да се огледаме и да започнем да забелязваме детайлите!

Онези, които досега в бързината и рутината на ежедневието бяхме сапочнали да пропускаме или да виждхаме размазано, от живота "на обороти"...

Карантината ни откъсна от Тълпата и ни даде възможност, да останем повече време с хората, които са най-важни за нас! Даде ни време, да им обърнем внимание и да започнем, да общоваме с тях, отново и по-пъпноценно!...

Деде ни възможност, да останем малко повече време, насаме със себе си и може би да се преоткрием!... Може би, да преосмислим онова, което сме (или НЕ сме) постигнали досега и което ще оставим след себе си! Даде ни възможност, да погледнем "отстрани" това, което се случва около нас,.. с нас, .. в нас!... Както и онова, коеото предстои и  което бихме искали, да се случи занапред!...

Социалната дистанцраност преподреди приоритетите ни и ни припомни истинското значение на понятията за „ГОЛЯМО“ и „малко“ . Срина ни от арогантният високомерен пиедестал на нашето Его и ни запрати, зад решетките на страха от нещо толкова малко и невидимо!...

Накара ни да осъзнаем смисъла на преходността и собствената си тленност... На истинското място на Човека в Глобалното, което продължи и ще продължи да същсетвува далеч, след като нас вече няма да ни има (И то, може би малко по-добре, без нашето вмешателство!)....

Даде ни шанс (дай Боже!), да осъзнаем и преосмислим значението и последствията от собствените си постъпки!...

За много от нас, карантината изигра роля на катализатор, за значението на стойностните и наистина значими хора в живота ни! И като ни отдели от тях, всъщност ни даде шанс, почувствали липсата им, да станем по-близки! Даде ни Време(и още един повод), да им се обаждаме по-често. Да говоим, по-дълго и да си припомним значението на думи като „Грижа“, „Подкрепа“, „Съпричастност“ и „Солодарност“.

Кризата – физическа, психоемоционална и чисто финансова засегна всички и като всяка криза, събуди в нас Доброто, но и немалко от нашите демони!... Но може би най-ценното е, че ни даде шанс, да си промним и да се фокусираме върху това, което ни Обединява, дори и да ни разделя физически. Че Аз, Ти, Ние сме Светът – Светът на Хората!

Ние - Хората, са еволюирали благодарение на способността си да Мислим, а не да Помним!

И за съжаление, често твърде бързо забравяме лошото, когато отмине!... А за де не забравим, трябва да променим нещата, докато още паметта ни е „Свежа“!

Дай Боже, когато това сега отмине, Промяната да започне да се Случва!  

Защото, това ще ни помогне при всяко друго Глобално предизвикателство, което ни предстои! А такива, неминуемо ще има!

Защото, да се случи Промяната, зависи от Всеки от нас!

Защо не обявяват извънредно положение и карантина в Япония?-ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗМИСЪЛ !

На една любопитна публикация, на руснак живеещ в Япония попаднах тези дни.
Тя е повод за размисъл не само по темата "Превенция на заразяването с covid 19 (или всеки друг вирусен щам). Въпреки че днес съобщиха, че и Япония въвежда частични предпазни мерки и ограничния във връзка с настоящата пандемия, си заслужава да се замислим и да направим своите изводи!
    
 "Защо не въвеждат извънредно положение в Япония? 
Нещо повече - напротив - в Япония беше отменена карантината от училищата, която беше обявена преди три седмици, а от 1 април (началото на учебната година в Япония) всички деца ще отидат да учат нормално?

 В цял свят сега има засилена хигиена.  Президенти на различни държави и кметове на столици учат своите граждани да мият ръцете си, да не пипат лица, да не се ръкуват и да не се прегръщат, призовават да правят по-често мокро почистване, да призовават за правилно хранене и умереност и т.н., и така нататък.

 В Япония всичко е някак различно.

 Нека посочваме по точки.

 1. Хората в Япония сигурно са забелязали, че японците или изобщо не миришат на нещо, или ако миришат на нещо, това е финият аромат на лек парфюм.  Причината е, че японците са ужасно спретнати и взимат душ три пъти на ден - това е норма (два пъти на ден - минимум).  Измиването на ръцете при всяка възможна възможност е норма.

 2. Японците често сменят дрехи, а бельото може да се сменя по няколко пъти на ден.  Това е норма.

 3. В Япония не е обичайно да се пипат хора.  Стискането на ръце, прегръдката и самото докосване са много интимни действия и са допустими само сред изключително близки хора.  Японски лък - за всички поводи.

 4. Разстоянието.  Японците винаги спазват дистанцията си.  Стоите на опашка в магазин или до банкомат или очаквате градски транспорт и т.н., никой няма да ви диша в задната част на главата.  Разстояние.  Ако условията позволяват, тогава повече от метър.

 5. Не само по време на сезонни епидемии, но всеки ден и през цялата година (както всички предишни пунктове) в цялата страна, в Япония се извършва саниране на всички обществени места и на целия обществен транспорт.  Между другото, много неща се случват автоматично денонощно.  Например лентата за перила на ескалатора се обработва дезинфекционно антибактериално решение денонощно, когато отива под пода (там има специална машина).  Ако някъде има натоварен поток от хора, тогава такива места се мият постоянно, а не по график.

 6. В цялата страна всички тоалетни са безплатни, невероятно чисти и изключително добре оборудвани и можете да миете ръцете си със сапун и вода по всяко време и като цяло подредете.  Често много тоалетни са оборудвани със специални лежащи платформи, където можете да сменяте бельо, чорапи или просто напълно да сменяте дрехи.

 7. Почти във всички хранителни магазини има специални мивки със сапунени дозатори.

 8. Цялата храна в магазините е опакована и херметически опакована.  Дори обикновените картофи са опаковани в найлонови торбички.  Не всички зеленчуци са пакетирани, но това е много рядко.  Например мнозина се изненадват, когато купуват местен шоколад и се опитват да го отворят, а той е в запечатана капсула, а не просто увит във фолио.

 9. Ако японец се разболее, тогава си слага маска, за да не зарази останалите.  Винаги.  Това не е срамно и никой няма да насочи пръст към него.

 10. Японците не обичат да пътуват извън собствената си страна.  Външният свят им изглежда агресивен, много странен и опасен.

 11. Япония има изключително висококачествен продукт с много кратък срок на годност.  Търсенето на качество на храната в Япония е най-тежкото в света, тъй като японците ядат много без термична обработка (яйца, морски дарове, зеленчуци, плодове и много други).  Храната в Япония е толкова прясна и невероятно чиста, че може да се яде сурова, без да се страхува от това, което правят японците.  Просто искам да обърна внимание, че върху такава храна трябва да се пише, че тя може да се яде сурова.  Тук често ям сурови яйца и риба и това е абсолютно безопасно.

 12. Японците са изключително мобилни.  Бягат много, играят активни игри, спортуват, което им позволява да останат нащрек и силни, докато не станат много стари.

 13. Японците са изключително умерени в храната.  Доста е трудно да срещна пълен японец, дори в напреднала възраст (особено жена), въпреки че съм виждал няколко пъти, но вече не помня къде и кога.

 С други думи, това, което сега се нарича карантина и специални временни мерки по света, които изискват изпълнение под страдание от сурови наказания, в ​​Япония естествената ежедневна хигиена на съвременния цивилизован човек и се учат на това от раждането си и след това го следват цял ​​живот всяка секунда.

 Послепис 

Забелязах още една любопитна функция.  Европейските жени, които са дошли в Япония и живеят тук сравнително дълго време, изглеждат много по-млади от годините си.  Искам да кажа, че младостта на японските жени не е само в гени.  Цялата атмосфера (климат, храна, начин на живот, козметика и т.н.) много влияе на човек, който живее в Япония."

С уважение,

 Владимир Белоусов

 Токио, 2020 

За живота в социална изолация - Размисли "под карантина"

сникка: spodeli.com

Скъпи приятели,

Днес, повече от всякога имаме време и уникалната възможност за размисъл върху собственият си живот и живота на хората около нас и да преосмислим отношението си, спрямо тях и взаимоотношенията помежду ни.

Дали и как ще го направим, зависи изцяло от нас!

Имайте малко търпение!

И след няколко седмици спазване на карантина с вашите деца, ще придобиете бегла представа, как живеят децата в аутистичния спектър или с ХАДВ и техните семействата, или децата с двигателни проблеми (поради недостъпността на средата). А за тях, това не е прецедент, а начин на живот! ❤ 

                        *

Споделено от Андрей Шевченко - логопед и дефектолог

# Винаги вкъщи

" Не отидох на обучение днес, училището въведе карантина.  Направих си чай к се заех с обчайните неща, чета, чета и пиша.  Не изпитвах никакъв стрес, нищо не ме изненада по този въпрос.  И тогава се замислих колко е познато на хората с увреждания и техните семейства да живеят в „карантинно“ състояние.

Повечето от моите приятели с увреждания също винаги седят вкъщи заради "непристъпната" среда.  Родителите на тези хора също гледат децата си у дома (въпреки че детето може да е на двадесет и четиридесет години).

Точно сега, като цяло светът може да се почувства в ситуация на хората с увреждане.

И бих искал да призова хората да се замислят и наистина да се постараят да поставят на мястото на онези хора, които поради физическите си ограничения не могат да напуснат домовете си.

Бих искал да си запишете услугите, които сега стават най-популярни (като доставка на храна или безплатно уеб кино), за хора с увреждания. 

В крайна сметка, те СА # Винаги вкъщи.

Искам също да насърча хората с увреждания да споделят своите тайни "лайфхакове" и истории за живота "между четири стени" под този хаштаг.

Сега е моментът, в който ще можем да предадем на хората позицията си.

Излязохме с тази акция заедно с Политехническия музей в Москва и съветите за достъпност в музея, чийто член съм.  Бих искал да бъда подкрепен от възможно най-много хора, тъй като това ще помогне да се използва информационният шум за доброто.

Ако сте човек с увреждане и сте изпитали изолация поради недостъпна среда и услуги, споделете вашите истории!  Ще бъде чудесно, ако говорите за това какъв вид хакове сте придобили като част от такава изолация - това вече може да бъде полезно, включително и за хора без увреждания."

                             *

Подобна инициатива, би била много полезна и у нас!!! ❤

За Успешните и Великите хора, които ни вдъхновяват - Джони Деп и болните деца

Успешните хора, са успешни, защото влагат сърце във всичко което правят, за да постигнат целите си.

Великите, го влагат и в това, което правят с постигнатото! <3

***

Да, НЕ Грешите!

Той е!

И едва ли, бихте го сбъркали! <3

А те, със сигурност ще запомнят срещата с любимият си герой, завинаги! <3

***

Джон Кристофър Деп II идва на"бял свят"през1963г и до 1970та, когато семейството му се установява във Флорида, сменя над 20 места, които нарича свой дом. Родителите му – Бети и Джон, пътуват постоянно с Джон Младши, брат му Даниел и двете му сестри Деби и Криси. И това създава големи проблеми със социализацията и успеха в училище.

Когато навършва 12 години, Джони получава китара като подарък и така се влюбва в музиката, че три години по-късно решава да напусне училище, за да преследва страстта си. Интересно е, че директорът на учебното заведение, което актьорът посещава, всъщност поощрява Деп да напусне училище и да се отдаде на музиката. Родителите му не са съгласни, но едва ли той взима предвид мнението им.

По-късно Бети и Джон се развеждат, а младият Деп приема тежко ситуацията. И до днес той пази белези от прорези по тялото си, които сам си прави в моментите на трудност и отчаяние, че това, което му се случва, е извън негов контрол. Джони казва за тялото си, че е един вид „дневник“, в който всеки белег и всяка татуировка имат специално значение.

След музиката идва и втората любов на Джони Деп – Лори Ан Алисън, първата съпруга на актьора, сестра на член на неговата музикална банда. Лори осъществява връзката между Деп и Никълъс Кейдж, който го съветва, да се захване с кино и Джони прави именно това. Останалото е история. История, толкова дълга и успешна, че днес актьорът си има дори собствена продуцентска компания!

И така – от музиката до киното Джони Деп извървява дълъг и осеян с премеждия, но щастлив път. Едно от които е например недоразумението между актьора и продуцентите на Дисни, които без малко не го уволнили още при снимките на първия епизод от „Карибски пирати“. Защо? Джони си позволил да интерпретира по свой особен начин характера на героя си, а това не се понравило на шефовете му. По щастливи стечения на обстоятелствата те все пак решават да не се разделят с този „нов“ Джак Спароу, който днес им носи най-много пари в целия им франчайз!

***

 И ОЩЕ ЕДНА ВАЖНА ПОДРОБНОСТ – ДЖОНИ ВИНАГИ НОСИ СЪС СЕБЕ СИ КОСТЮМ НА ТАКА ЛЮБИМИЯТ НА ВСИЧКИ ПИРАТ в случай, че му се наложи да изненада някого.

***

Например деца в болница или дом, където той чете по четири часа за малчуганите, облечен като известния фриволен пират-приключенец.

Джони Деп се захваща с благотворителност през 2007г. и оттогава дарява средства, време и внимание на болни деца. Той е вдъхновен да направи това, след като неговата дъщеря – Лили – се разболява сериозно заради бъбречна инфекция. Като споменахме дъщеря – нека да запълним празнотата след Лори Ан Алисън: след като се развежда с нея, Джони има връзки с Шерилин Фен, Дженифър Грей, Уинона Райдър, Кейт Мос, Ванеса Паради ( с която има две деца – Лили и Джон III) и на последно място – Амбър Хърд.

Не можем да съдим Джони Деп – все пак артистите са малко особено хора: колкото по-голям е талантът, толкова по-странна особа е артистът. Нали така? Веднага ще ви дадем пример: Деп играе във филма „Чарли и шоколадовата фабрика“, а е бил алергичен към шоколад в по-ранна възраст. Причинно –следствената връзка може би има нещо общо с наваксването със захарта, но дали и колко точно лудост има в актьора ние не можем да отсъдим. Знаем само, че със собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд и цял остров не могат да се похвалят много други „луди шапкари“. Интересен факт е, че Джони Деп наистина обича шапки. А пък ние – него! <3