Защо нарушенията в детското развитие трябва да бъдат идентифицирани навреме?

 

        В някои случаи, проблемите в развитието на децата са видими още от раждането, при други обстоятелства се изисква по-дълго време, за да се установи, че детето не се развива адекватно за възрастта си. За това, е наистина важно, да се наблюдава развитието на детето в отделните свери, през периода на ранното детство и при някакви съмнения, да се консултирате със специалист. За това, днес ще ви предложа една статия за това защо за важно навременото идентифициране на нличието наевентуални проблеми в тази наока и кои са индикаторите, които могат, да ни ориентират, за наличието на проблем.

👥👥👥

              Няма универсално решение, което да помага при всички деца със затруднения в развитието. Причината за това е, че всяко дете е уникално, то се учи, расте и се развива по свой начин, със свое собствено темпо, с характерните единствено за него силни и слаби страни. Всеки терапевтичен план трябва да взима под внимание тази уникалност и да се фокусира върху индивидуалните нужди на детето.

Когато детето расте и се развива, то усвоява различни умения, например да ходи, да се усмихва или да маха с ръка за довиждане. Съществуват вариации на възрастта, в която е обичайно да бъде усвоено дадено умение и това е съвсем нормално, понеже развитието на всяко дете следва свой собствен ход. Нарушенията в развитието се наблюдават при деца, които не успяват да усвоят конкретното умение в нормалния възрастов диапазон. Понякога, поне първоначално, е много трудно да се определи дали забавянето е маркер за дълготрайно нарушение (увреждане) или детето ще успее да навакса забавянето и да настигне своите връстници.

В първите години от живота на детето най-общо могат да се обособят пет групи умения, които определят областите на развитие. Нарушенията в развитието могат да се наблюдават в една или в повече от тези области:

• Обща моторика: използват се големите мускулни групи и е свързана с умения за сядане, стоене, ходене, бягане, поддържане на баланс, промяна в позицията на тялото и др.
• Фина моторика: свързана е с движенията на ръцете и пръстите и с умения като хранене, рисуване, писане и много други.
• Речево развитие: свързано е с речта, езика на тялото и жестовете, разбиране за вербалната и невербалната комуникация на другите.
• Когнитивно развитие: включва познавателни умения например за учене, мислене, решаване на проблеми, разсъждение, запаметяване и др.
• Социално и емоционално развитие: свързано е с взаимоотношенията с другите, взимодействие с тях и разбиране за емоционалните състояния.

Обикновено има възрастов диапазон от няколко месеца, в който се очаква детето да усвои дадено ново умение. Пример за това е нормалният диапазон за прохождане между 9 и 15 месеца. Ако детето на възраст от 20 месеца все още не ходи, това може да се счита за забавяне в развитието. Нарушението в една от областите на развитието е вероятно да бъде съпътствано и от нарушения в други. Например, ако детето има затруднения в речевото развитие, може да се наблюдават и затруднения при социалното и познавателното развитие.

Как се диагностицират нарушенията в развитието?

Нарушенията в развитието могат да бъдат трудни за диагностициране. Има два типа тестове, които могат да бъдат използвани – за скрининг на развитието и за оценка на развитието.

Скринингът на детското развитие може да бъде приложен от различни специалисти – педиатър, детски психолог, логопед или специален педагог. Той има за цел да идентифицира дали детето е усвоило специфичните за възрастта основни умения или има индикации за проблеми в развитието. В най-общи линии специалистът задава въпроси на родителите за развитието на тяхното дете, влиза в контакт  и играе с него, за да изследва как то комуникира, как се държи, как се движи и т.н. На базата на тестовете за скрининг на детското развитие не може да се постави диагноза. Ако резултатът от теста предполага, че детето има някакво нарушение, то трябва да бъде насочено към по-детайлна оценка.

Оценката на развитието изследва в дълбочина уменията на детето и може да бъде администрирана единствено от квалифицирани специалисти. Ако нарушението се наблюдава само в една област, детето се насочва към съответния специалист. Това може да бъде логопед, ако се наблюдават затруднения в речевото развитие. Понякога е необходимо с детето и семейството да работи екип от специалисти, а резултатите от изследването подпомагат изготвянето на терапевтичния план.

Терапевтичните програми имат най-голям успех, когато се прилагат в по-ранна възраст. Родителите на деца, които имат притеснения за развитието на своето дете би било добре да потърсят специалист своевременно.

Какво се случва, когато се идентифицира нарушение в развитието на детето?

Прогресът в усвояването на умения зависи до голяма степен от правилното идентифициране на причините, които водят до нарушенията в развитието, както и от специфичното съчетание на силни страни и предизвикателства пред детето. Някои деца може да настигнат връстниците си, докато при други уврежданията могат да засегнат и живота им като възрастни. Дори и при тежки състояния, подходящата подкрепа може да допринесе за по-добро функциониране и независимост.

В някои случаи, проблемите в развитието на децата са видими още от раждането, при други обстоятелства се изисква по-дълго време, за да се установи, че детето не се развива адекватно за възрастта си. Услугите за ранна интервенция са насочени към деца в първите етапи на тяхното развитие, обичайно от раждането до около три годишна възраст. Подходящата терапия е изключително важна в тези ранни етапи, понеже детето учи и се развива с най-голям размах и има най-висок потенциал да превъзмогне затрудненията именно през тези първи няколко години.

Услугите за ранна интервенция третират специфичните затруднения в развитието и могат да бъдат насочени към:

• Психотерапия;
• Поведенческа терапия;
• Терапия на речевите умения;
• Адаптиране на средата и развитие на практически умения за самостоятелен живот;
• Семейно консултиране и развитие на родителски умения;
• Физиотерапия и рехабилитация;
• Медицинско лечение;

Интервенцията може да се изразява в предписването на очила на две годишно дете със зрителни затруднения или пък изготвяне на комплексен план за физикална терапия за дете с церебрална парализа. Целта винаги е да се помогне на детето да постигне максимума на своите възможности за функциониране в семейството и в обществото.

Източник: https://hestiabg.com/

По материали от: My Child Withut Limits

Някога замисляли ли сте се, дали оглеждате и възпитавате детето си правилно?

сн:ProProfs

Някога замисляли ли сте се, дали оглеждате и възпитавате детето си правилно?

"И аз се замислих за това.

Често чувам от родителите, че изпитват вина и страх, докато отглеждат децата си. Виновни, защото не прекарват достатъчно време с децата си или не могат да им осигурят всичко, от което се нуждаят; страхуват се, защото казват или правят нещо лошо.

И знаеш ли какво? И аз се чувствам така.

Ето защо се чувствам по-добре, когато видях Daniel Siegel и Tina Payne-Bryson резултати от изследвания *.

Как ще свършат децата ни, зависи дали са имали надеждна обич към поне един човек в детството.

Значи за това става въпрос! Надеждна обич.

Не сумата и мащаба на това, в което участват децата. Не семейно социално положение. Не училището, в което са отишли. Не броят на часовете, които родителите са прекарали с тях.

Според Даниел и Тина, за да създадеш надеждна обич с дете, трябва да се появиш в живота им, да бъдеш замесен и отзивчив.

Вероятно ще попитате какво означава ′′ появяване

Последните проучвания показват, че за установяване на надеждна привързаност към дете:

Да бъдат забелязани.

Важно е някой да възприема детето като личност и да вижда вътрешния му свят. Чувства ли се детето ви, че се опитвате да го опознаете по-добре и да го разберете?

Чувствайте се спокойни физически и психически. Предоставяте ли на детето условия, в които то спокойно може да изразява мислите, емоциите, мнението си, без да се страхува да бъде осъдено и отхвърлено?

Да се утешава, когато е депресиран от нещо.

Може ли детето ви да дойде при вас за подкрепа, когато е разстроено или разтърсено?

Когато предишните три точки са в живота на едно дете, то се чувства в безопасност.

Да се появиш в живота на детето, означава да го забележиш, да можеш да го утешиш, да му дадеш спокойствие и безопасност. Това спомага за развитието на надеждна привързаност.

Така че сега всички можем да дишаме с облекчение, за да спрем да мислим, че трябва да станем идеалният родител за детето си. Идеалните родители не съществуват, затова не е нужно да се стремите да бъдете такива.

Автор: Кира Мерковски (социален обучител и консултант за развитието на деца от Америка; майка на три деца.)

* Даниел Сийгъл - доктор на медицинските науки, детски психиатър.

* Тина Пейн-Брайсън е терапевт и основател на общността на Комуникационния център, чиято цел е да помогне на хората и семействата да намерят радостта и смисъла на живота чрез комуникация с другите.

Даниел и Тина съоторизираха книги, станали бестселъри според New York Times, дисциплина No-Drama: Целият мозъчен начин да успокоиш хаоса и да възпиташ развиващия се ум на детето си и цялото мозъчно дете: 12 Революционер Стратегии за възпитаване на развития ум на детето ви ". За съжаление книгите все още не са преведени на руски език.

Как сензорната интеграция може да промени работата на мозъка на детето при аутизъм?

    Какво представлява ерготерапията със сензорна интеграция и как може да помогне на деца с аутизъм

    Неотдавна учени от Филаделфийския институт по неврология публикуваха революционно проучване в списанието "Аутизъм и развитие". Това проучване е едно от първите прецизни клинични проучвания, за оценка на ефективността на ерготерапията със сензорна интеграция за подобряване на способността на децата с аутизъм да участват в различни ежедневни ситуации.

Това ново проучване е много значимо, тъй като е свързано с рандомизирани и контролирани клинични изпитания на терапията със сензорна интеграция, която едновременно отговаря на всички критерии на този метод.

Проучването показа, че децата, получили сензорни интеграционни сесии в допълнение към други видове корекция на аутизъм, са постигнали повече подобрения в способността си да функционират в ежедневието, отколкото децата, получили същото лечение без сензорна интеграция.

Както всички семейства и близки на деца с аутизъм знаят, много от тях изпитват затруднения във възприемането и обработката на сензорна информация.

Повишената чувствителност към сензорния стимул може да създаде огромни бариери пред ежедневието за децата с аутизъм и техните семейства. В резултат на това, сред много от родителите на деца аутисти,се търси в голяма степен корекция, свързана със сензорните проблеми

За съжаление, сензорната интеграционна ерготерапия, която може да промени мозъчното функциониране, често се бърка с други сензорни видове помощ, които помагат на хората да се успокоят, но нямат дългосрочен ефект. Примери за такава помощ са тежките завивки и компресионните жилетки.

Сензорната интеграция остава малко неясен подход и ми се струва, че частично се дължи на факта, че прилича на игра повече от лечение. Може да не е лесно за неизвестен наблюдател да види сериозна неврологична работа зад играта. Използвам класически сценарий за илюстриране.

Когато погледнете през прозореца на клиниката за сензорна интеграция, можете да видите нещо подобно: момченце седи в басейн с балони, а специалист сяда до басейна в скута му. Когато сочи надолу, момчето копае в басейна и вади плюшената играчка. Жена държи друга играчка, а момче boy помага на играчката. да целуне '' играчката.. Жена се усмихва и кърпи момче на гърба. Друга жена седи до мен и гледа.

Ако не сте знаели, че това е терапевтична клиника, може би си мислите, че гледате през прозореца, да речем, детската градина по време на играта. Може би никоя от тази сцена не прилича на '' терапия ".

Но след като научите малко повече, ще разберете, че това четиригодишно момче има аутизъм. Работи с ерготерапевт, който използва принципите на сензорна интеграция. Майка му гледа сесията, за да може да използва тези техники вкъщи.

Момчето е изпратено на ерготерапевт заради сериозни проблеми с къпането, обличането, храната и социалното взаимодействие с членовете на семейството му. Майка му се надява синът й да я целуне някой ден.

Момчето има проблеми в училище, където има пристъпи на истерия, както разсейващо самостимулиращо поведение, като например махане с

ръце.

Ерготерапевтът провежда диагностика и разбира, че екстремната чувствителност към сетивен стимул е ключовата причина за проблемите на момчето. Той има повишена чувствителност не само към докосване, ярко осветление, силни звуци и движение, но и към тихи звуци на заден план, които повечето хора не забелязват. Момченцето реагирало дори на усещането за конците на чорапите му. Той е подложен на постоянен стрес от прекалената сензорна информация. В резултат на това всяка дреболия може да му причини паник атака.

Познавайки тази информация, вече можете да погледнете на горната сцена от различна гледна точка. Ерготерапията използва играта (едно от най-важните дейности в детството), за да помогне за промяна на начина, по който мозъкът на момчето реагира на докосване, звук, визуални изображения и движение. През последните няколко месеца терапевтът го запознава с нови тактилни усещания и презживявания чрез сензорните му системи с редица внимателно подбрани игри.

Терапевтката следва интересите му и му позволява да избира игри, но винаги коригира дейностите, за да гарантира напредъка му към целите. Тя се грижи играта да отговаря на неговите умения. Без да е твърде лесно да се отегчи, нито твърде трудн, за да се справиш със задачите.Тя се грижи за него отблизо, за да не усети вълнението и винаги има начин да го успокои.

Ако погледнете внимателно, ще видите, че той върши добра работа в басейна, въпреки че сензорната стимулиране е твърде висока. Тези топки за басейн се възприемат странно в началото. Но той свиква с това чувство и силния шум, който вдигат, когато се движи. Днес дори седи в басейна с топки на гърдите. Трябва и да наклони глава, за да получи нещо, което иска.Така се тества и стимулира внимателно от неговия вестибуларен апарат (усещане за баланс и движение, което помага на малък орган във вътрешното ухо). Включва се всеки път, когато се движи напред, назад, нагоре, надолу, рамо до рамо или кръг.

За да намери плюшена играчка, той дори разчиства топките с голи ръце. Това вдигна много шум, а топките създават странни усещания. Но той успява, да се справи, докато е фокусиран върху инструкциите на терапевта.

Тя посочва с ръката си като визуален "съвет", за да му помогне да разбере произнесените инструкции, или успокояващо докосване с погалване, когато се изнерви или ако усети, че му е трудно да движи ръцете си сред топките. Тези техники. помагат да научи това момче, че бавното и уверено докосване е важен начин за самоуспокояване ако, когато изпитва вълнение.

Ерготерапията използва сензорен подход за интеграция, за да промени начина, по който мозъкът на момчето преработва сензорната информация. Така вече, ще бъде много по-лесно родителите му да го носят, защото дрехите му вече не го притесняват. По-лесно ще е,да измие главата си, защото може да наклони глава без паника. Играе си и с нови продукти, запознавайки се с тактилните усещания, които дават преди да отхапи от тях.

Неговата нарастваща способност да пренебрегва външни хора, звуци и тактилни усещания ще му помогнат да остане по-фокусиран, докато учи. Освен това ерготерапевтът му работи с учителя си, за да му предложи социално приемливи начини за самоуспокоявне, които ще заменят самостимулиращото се поведение, което го е накарало да бъде неспокоен в час.

И да,той се учи да свиква с идеята за целуване,(дори и само с плюшени играчки).

Бих казал, че има надежда за истински целувки с майка му в не много далечно бъдеще.

Автор: Алисън Уелънд / Алисън Уиланд, ерготерапевт, университет в Южна Калифорния, САЩ

Източник: МАСТЕРСКАЯ СОЦИОИГРА 

Нещастните събития в детството могат да причинят здравословни проблеми в по-късен етап от живота

        

        Нещастните преживявания в детството - като смърт на родител, израстване в бедност, физическо или сексуално насилие, или съжителстване с близък, страдащ от психиатрично заболяване, са свързани с физически и психически проблеми в по-късен етап от живота. Това показват задълбочени изследвания на учени от университета на Вашингтон.

Многобройните тежки преживявания в ранното детство значително увеличават риска от депресия и физически здравословни проблеми при деца на възраст от 9 до 15 години. Освен това, изследователите са идентифицирали и потенциална пътека в мозъка, която може да обясни как стресовите преживявания вредят на детското здраве.

Учените установяват, че ключовата мозъчна структура, която е свързана с регулирането на емоциите и вземането на решения, е с по-малки размери при децата, които са преживели три или повече нещастни събития преди 8-годишна възраст, в сравнение с децата, чийто живот е бил по-стабилен. При малките деца, които са изправени пред многобройни тежки преживявания, рискът да развият тежка депресия по време на пубертета е 15%, докато опасността от здравословни проблеми като астма и стомашно-чревни нарушения е 25 процента.

Новите данни са публикувани в списание JAMA Pediatrics.

"Определено не очаквахме да видим подобни здравословни проблеми при толкова малки деца", коментира ръководителят на изследването и детски психиатър в университета на Вашингтон Джоан Луби.

"Нашите открития демонстрират колко силна е психосоциалната среда. Мозъкът на детето не се развива само на базата на своята генетична инфраструктура, а е повлиян от бедността, насилието, стреса, загубата на родител и други нещастни преживявания, които могат да имат сериозни последици за здравето още в годините на пубертета", допълва Луби.

В проучването са участвали 119 деца, които в началото на проекта са били на възраст между 3 и 6 години. Изследователите проследяват неблагоприятните преживявания в живота на децата - които включват и такива като природни бедствия, арест на родителите или близък със сериозно заболяване, изискващо хоспитализация. По-голямата част от децата, наблюдавани в проекта, са имали средно по 5 подобни преживявания преди навършване на 8 години.

Изследователите са направили и множество скенерни снимки на мозъчната дейност на малчуганите. Резултатите от тях показват, че при децата, преживели повече нещастни събития преди навършване на 8 години, долният ляв фронтален гирус е значително по-малък.

"При децата, преживели различни нещастни събития в началото на живота си, се наблюдават промени в обема на долния ляв фронтален гирус, което ги прави по-уязвими към поведенчески проблеми", коментира още проф. Джоан Луби. По думите й подобни промени в мозъчната среда са свързани и с проблеми като лоши хранителни навици, склонност към рисково поведение, недобра грижа за себе си, което води до проблеми и с физическото, и с психичното здраве.

Въпреки че и по-ранни изследвания са откривали връзка между нещастните събития в детството и развитието на сериозни заболявания (онкологични, сърдечносъдови и психични), това е първото по рода си, което проучва връзката между стресовите преживявания в първите години от живота и здравословните проблеми на подрастващите.

До момента изследователите не бяха в състояние да обяснят как подобни преживявания могат да навредят на здравето по време на пубертета.

Учените са категорични, че три и повече нещастни събития в ранното детство са достатъчни, за да предизвикат промени в обема на мозъка, което на свой ред да доведе и до недобро умение за изразяване на емоциите – това от своя страна се свързва с повишен риск от депресия и проблеми в общуването. При тези деца се наблюдава и по-голяма податливост към различни заболявания по време на пубертета.

Родителите съобщават, че децата, преживели повече нещастни събития преди навършване на 8 години, имат значително повече здравословни проблеми като подрастващи, заради които и често отсъстват от училище.

В предишни изследвания проф. Луби открива, че децата могат да бъдат устойчиви и да преодолеят индивидуални стресови фактори като бедност или загуба на родител. В това ново изследване обаче тя установява, че натрупването на множество стресиращи събития в ранното детство може да доведе до сериозни здравословни проблеми по време на пубертета.

Точно поради тази причина проф. Луби апелира родителите да осъзнаят мощното влияние на тези психосоциални рискове и да осигурят навременна професионална помощ на децата си.

По статията работи: Ина Фенерова

Източник: psychology.framar.bg

Главният мозък и речта

 

        Свикнали сме да мислим, че главния мозък е мозъчната структура отговаряща за координирането на движенията. Но има все повече доказателства за участието на най-младата му част - neocerebellum в контрола на висшите умствени функции, включително речта! Аз това участие в контрола и координацията на висшите умствени функции не е нищо по-малко от осигуряването на ловкост на движенията.

Концепцията за влиянието на мозъка върху когнитивните процеси се формира сравнително наскоро. През 1997 година в САЩ е публикувана първата в света монография ′′ Мозък и когниция В допълнение към обобщаването на всички знания на мозъка по това време, беше описано още, че различни мозъчни патологии водят до широк спектър от нарушения психични функции под формата на нарушения на планиране, абстрактно мислене, работна памет, недостиг на пространствени функции, реч , емоционално-лични промени.

Когато главния мозък се обезсмисли, речта се разрушава (става трудно да се свържат звуци в срички и думи), намаляването на мускулатурата на гласовия апарат се извършва неправилно (речта се скандира, нарушават се гладкостта и темпото) Не мога да повярвам.

Всичко това ни води до необходимостта да работим върху развитието на мозъчните функции в комплексна терапия, насочена към развитието на речта.

Какво могат да направят родителите за развитието на мозъка?

Всъщност вие сте добре известни с класове, които ще помогнат за стимулиране на мозъка:

Отбийте се

Батут

Пързалки

Велосипед

ролери и скейтбордове

Пръстени и трапец

Балансиращи дъски

Има и специални класове за стимулиране на мозъка, които са съвкупност от упражнения върху различни черупки.

обичайте мозъка и той ще ви помогне да развиете нови способности!

Източник: Neuroland

СЛЕПИЯ УЧЕНИК

        Днес ще ви представя една прекрасна история, разказана от Борис Ганаго. Това е история за приемането, човещината, вроденото чувството за съпричастност към чуждата болка и загуба, и за подкрепата. Една история, за "очите на доброто", които са характерни за децата, докато не научат друго от нас - възрастните...

👦👧👨😎👨👧👦

        Едно момче престанало да посещава своето училище. Не отишло там седмица, две... Льова нямал телефон и съучениците му, по съвет на тяхната класна преподавателка, решили да го посетят у дома. Майката на Льова отворила вратата. Лицето ѝ било много натъжено. Децата я поздравили и попитали направо:

    - Защо Льова не идва на училище?

Майката едвам изговорила:

    - Той повече няма да учи с вас, направиха му операция - неуспешна. Льова ослепя и не може да се придвижва сам.

        Децата помълчали, помислили, погледнали се едно друго и едно от тях предложило:

    - Ние ще го водим на училище - всеки ден ще се редуваме.

    - И обратно - до вкъщи ще го изпращаме.

    - И уроците можем да му помагаме да си подготви - добавяли един през друг съучениците на Льова.

        Очите на майката се напълнили със сълзи. Тя поканила децата в стаята. Опипвайки внимателно пътя пред себе си, към тях бавно пристъпил Льова - с превръзка на очите. Всички притихнали. Едва сега, учениците разбрали какво нещастие се е случило с техния другар. Льова, с голямо усилие, казал: "Привет!". От всички страни децата се надпреварвали да споделят:

    - Утре аз ще те заведа на училище!

    - А аз ще ти кажа какво учихме по алгебра!

    - Аз пък по история ...

        Льова не знаел кого по-напред да слуша и само развълнувано кимал с глава. По лицето на майка му се стичали сълзи. След като си тръгнали, децата направили план - кой ще води Льова на училище, как ще му помагат за пропуснатите уроци и новите домашни, кога ще излизат на разходка с него. В училище, момчето което стояло до Льова, тихичко му казвало какво пишел учителят в час. А как само онемявал целият клас, когато Льова отговарял на зададените въпроси! Колко много се радвали всички на неговите високи оценки - дори повече, отколкото на своите!

        Льова се учил се прекрасно. Целият негов клас започнал да става все по-добър в учението. За да могат да обяснят понятно уроците на Льова, самите деца трябвало да знаят отлично целият материал. И децата се стараели много. През зимата те водели Льова на пързалката. Момчето много обичало класическа музика и съучениците му го водили на симфонични концерти. Льова завършил училище със златен медал. После го приели в университет. И там отново намерил приятели, които се превърнали в "негови очи". След като се дипломирал, Льова продължил да учи и станал един от най-видните математици на ХХ век - академик Лев Семенович Понтрягин.

        А историята е за децата, вярата и очите на доброто. Нека го виждаме!

Автор: Борис Ганаго, "Прозрение"

От книгата "Детям о вере"

Разбиране на околния свят при деца от 0 до 7 години

        Умението за самостоятелно учене, като целенасочен и мотивиран волеви процес е компетентност, която се формира в процеса на обучение в училище. Той обаче, изисква определено ниво на развитие на определени знания, умения и навици, които започват да се формират още от в кърмаческа възраст. И продължават, през целият период на ранното детство и предучилищнатата възраст. 
        Това е един изключително динамичен и комплексен процес, който започва със самото формиране на понятиен апарат, за нещата от най-близкото за детето обкръжение, който непрекъснато се надгражда и обогатява и без който съзнателното опознаване на света около нас, би било невъзможно... 

        В този комплексен процес на учене, детето развивайки своята сетивност, постепенно опознава освен света около себе си, така също и собственото си тяло. Започва да се ориенрира, относно мястото си в този свят. Научава се, да осъществява волеви контрол и да координира действията си, а също и как да функционира в него. 
        Всичко това, детето осъществява, чрез играта. 
        Игарата в ранната детска възраст е доминиращата и водеща дейност, която създава условия при които детето, използвайки своята психическа и физическа енергия, да решава различни казуси от ежедневието и най-вече, все по-добре да разбира сложните взаимоотношения, които възникват по време на игра, а от там и в неговото ежеднявие. Така датето се доближава до реалния живот на възрастните и става все по осъзната и активна част от него.
        Така, опознавайки все по-добре околният свят и себе си, своите емоциите и емоциите преживявани от околните, децата се научават да изразяват все по-добре своите мисли и чувства. 

        Научават се, да правят връзка между причина и следствие и да осъзнават, полседствията ото своите действия. 

        Обогатявайки познанията си за социалните взаимоотношения и норми, те постепенно придобиват умения, да ги управляват, в зависимост от компетенциите натрупани за възрастта им.  За да могат все по-добре, да оценяват и съпреживяват истински ценните неща в живота. 

        За да могат, да оценяват и да се радват на красивото във всичките му форми.

        За да планират и вземат решения, да търсят верния път за постигане на желанията си, да се борят, да откриват и да съграждат. 

        В този сложен процес, те развиват не само своите усещания и възприятия, и стават по-прецизни и издържливи физически, те се научават все по-добре да контролират целенасочено и дълготрайно своето внимание; развават способността си, да мислят логически и своето творческо въображение и памет.  

        Това става възможно именно В и ЧРЕЗ играта, която с възрастта, постепенно се обогатява и разнообразява. Започвайки от елементарната имитация и достигайки до все по-сложни ролеви и ситуационни игри, в които децата се учат, докато съпреживяват и се забавляват. 

        Да се познават характеристиките на разлините видое игри, характерни за всяка определена възраст, е изключително важно, защото те могат да ни дадат изключително ценна информация, за атуалната степен на развитие на детето, във всяка възраст и дали и доколко има готавността, да преима предизвикателствата на училищните занимания.         Но също така, чрез тази информация, може да се определи и дали и каква най-адекватна и полезна интервенция трябва да се приложи, ако е необходимо, за да може то да компенсира, ако има налични някакви дефицити.

        

        За това, днес искам да ви запозная с една интересна публикация по темата на колегата Станислав Пандин:

        Дидактическите занимания помагат на едногодишните и двугодишните деца да разбират по-добре света около тях, както и специфичната предметна среда. Когато играе, детето започва по-точно да различава, назовава и впоследствие да описва предметите по размер, цвят, форма. Дидактическият подход в тази възраст спомага за подобряване координацията и фините двигателни умения, както и ориентацията на детето към външния свят.

        Малкото дете е в състояние да задържи вниманието си за кратко време. Това означава, че от възпитателна и образователна гледна точка се изисква постоянство в посока дидактически игри, за изграждането на способност за концентрация. В тях съществен момент е съчетаването на образователните задачи с активни движения и действия. За целта първо родителят, като личен пример, може да започне с имитирането на движенията и звуците, които издава едно или друго животно, а впоследствие, заедно с детето, да се разпознават обектите по звук.

        Играейки с различни предмети, детето се запознава с техния размер, форма и цвят, научава се да ги поставя един в друг, да сглобява проста мозайка, да подрежда картинки по двойки. То заучава даден обект с помощта и на усещанията и възприятията, което е важен фактор за сетивното развитие (зрение, слух, докосване). Първо, то се научава да прави разлика между разглежданите и сравняваните обекти (например по размер, цвят), а по-късно запознаването с обектите може да бъде усложнено чрез намирането на обща връзка между тях. Като пример за това, родителят може да насърчава детето да търси и намира сферични предмети около него и с обща помощ да бъдат назовавани някакви действия с тях. За целта са подходящи игри като „Хайде да намерим същото!“ Родителят може също така да обяснява на детето, че различните обекти могат да имат един и същи цвят, като след това му поставя задачата да намира колкото се може повече предмети с един цвят в помещението.

        В словесните дидактически игри малките деца трябва да се насърчават да говорят за предмети и играчки, за техните свойства и качества. Отначало в детските игри, картинките трябва изобразяват един или максимум два предмета (играчки, животни, цветя), а по-късно броят на детайлите в рисунките да се увеличава (трицветни предмети и картинки, или такива, състоящи се от три или четири части). Когато е необходимо, родителят показва как да се играе. Игрите трябва да се повтарят постоянно, тъй като уменията за игра на децата трябва да бъдат фиксирани и задълбочени. От голяма важност е игрите да бъдат допълвани системно с нови дейности и тренировъчни задачи.

        При четири/пет годишните, благодарение на дидактическите задачи, детето развива познавателните процеси (мислене, реч), развива своето наблюдение и способността да следва правилата на играта. Вниманието на децата става по-стабилно, а от друга страна възприятията и вниманието се разпределят по-добре между различните действия. Обогатява се детският опит в играта, което е съпътствано от натрупването на конкретни знания. На този етап се формира и способността да се правят прости обобщения. Речта на детето се развива по-добре и то не само назовава и описва предметите и явленията с прости думи, но и започва да говори за техните свойства. Детето се научава да описва и говори не само за пряко възприемани обекти, но и за такива, които не са пред очите му, благодарение на паметта. Децата се запознават с нови дидактически игри и се научават да играят водещи роли в играта. Правилата на играта могат да бъдат сложни. Играчът се опитва да наблюдава себе си в играта и сравнява поведението си с поведението на другите деца. Малчуганите се запознават с все повече нови предмети и явления, като същевременно ги сравняват, описват, изброяват и подреждат в дадена последователност.

        Дидактическата игра при 5/6 годишните включва също техните обоняние, слух, зрение. Тук са подходящи различни игри с кукли и свързани с тях предмети, например с кукленски принадлежности (дрешки, мебели). Подходящи са и музикалните дидактически игри, при които детето се научава да прави разлика между високи и ниски тонове, различните звуци и т.н.

По отношение на развитието на речта, различните версии на „Игра на магазин“ са много продуктивни. Когато „пазаруват в магазина“, децата трябва да назоват и описват продукта или да изброяват това, което са си купили. Игрите с думи, в които те трябва да отгатват (търсенето на предмети и играчки, игри на асоциации, съобразени с календарната и умствена възраст на децата), също са част от дидактическия арсенал.

        Във възрастта между шестата и седмата година детето се интересува живо от заобикалящата го природа и местообитание. При запознаването му с тях е важно да се изясняват и затвърждават знанията, придобити чрез практически дейности, именно с помощта на дидактически игри. Децата се научават сами да организират игрите и да се обединяват в игрови групи от двама до четирима участници, като през цялото време играят заедно в този екип. Благодарение на всичко това те съумяват самостоятелно да си поставят цели и да ги довеждат до края, като на първо място вече стои въпроса за точността на хода на играта и честното спазване на правилата. Детето става по-наблюдателно и забелязва все по-малки видими разлики (детайли), започвайки да сравнява видимите обекти с обектите от паметта си.         Също така то започва да вижда взаимовръзките и позиционирането на тези обекти, осъзнава тяхното многообразие в околния свят и е в състояние да прави обобщения.

В словесните дидактически игри децата се учат да създават кратки истории за обектите, включени в играта, което само по себе си е чудесен помощник на училищната готовност.