С невежите никога не спори...

С невежите никога не спори! 

Трудно ще ги надприказваш. 

За това, просто им дай шанс, 

да се справят по-добре от теб! 

Всеки от нас, като част от социума неизменно малко или много се влияе от мнението на околните, особено ако са значими за него хора или са болшинство от групата. Изказването и размяната на мнения е нещо съвсем естествено, което ни себеутвърждава и влияе на нашата самооценка и самочувствие. При всеки различно,... но неизбежно. (Дори да не си го признаваме и пред себе си.) 

Критиката е изкуство, което може да ни възвиси, да ни мотивира или да ни срине.

Умението да оценяваме конструктивно и да обективизираме другия и неговите начини да се себеизрази, без да се да се бъркаме прекомерно в неговият път и развитие, а давайки му основа и перспектива, за разгръщане на вътрешният му заряд и потенциал е възможност и той (като творец) и ние (като странични наблюдатели) да се развием и израстнем като личности. 

Такава критика започва с мисълта: “Какво мога да направя, за да помогна? (изразявайки своето мнението и оценка.)”

Както казва великолепният Робин Уйлямс: "Всеки,когото срещаш,води битка,за която не знаеш нищо.Бъди мил.Винаги." За да сме конструктивни при една градивна критика обаче, трябва още, да сме уважителни, умерени и добре аргументирани. 

                         🖼️🎨🖼️🎨🖼️

В Индия живеел един особено известен художник. Казвал се Ранга Гуру. Хората казвали, че творбите му са олицетворение на самото съвършенство.

Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си, му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.

– Раджичи, ти вече си художник. Народът ще оцени твоята картина – казал му Ранга Гуру.

След това поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват. Раджичи послушал учителя си.

Какво било учудването му като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина почти била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно.

Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.

Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.

Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не харесват.

След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив, защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани.

Тичешком отишъл при учителя си и споделил своята радост, а Ранга Гуру му казал:

– Скъпи Раджичи при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували дойдоха и надраскаха картината ти.

Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание никой не посмя да поправи картината. Скъпи Раджичи, в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания.

Тези, които нямат понятие за твоята работа не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоят труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!

                            🖼️   🖼️   🖼️

Тук не говорим обаче само за изкуство, или за наука и спорт. Става въпрос, за всяки аспект на човешката дейност и себеизява. 

Какти и друг път съм споделял, невежеството, само по себе си, не е порок. Стига да не парадираш с него и да искаш, да се учиш. 

Преди да съдим прибързано, е изключително важно, да знаем С КАКВО СРАВНЯВАМЕ. И за това, може би не е зле, да си отговорим на някои от следните въпроси.... 

- Знаем ли, от къде е тръгнал този човек?... 

-Знаем ли, през какво е минал и какви жертви е направил?... 

- Ние бихме ли, направили същите жертви?... 

- Ние, можем ли, да се справим по-добре?... (А, на негово място? ) ... 

(Източник на притчата: chetilischte.com) 

Размисли в навечерието между октомври и ноември

Обикновено всяка година, в навечерието межди двата есенни месеца се развихря постоянният дебат за празнуването на чуждите и родните ни празници - дебат за "чуждопоклонничеството" и "патриотизма" ... 

Скъпи приятели, 

погледнете тази история от друга гледна точка!

Остават все по-малко неща, които да ни радват, в живота ни!

Неща, които да радват най-вече децата ни! Особено, през последните години!(Да не говорим, за сегашната!...) 

А те (децата ни) заслужават, да бъдат щастливи, независимо от това, какво ги прави щастливи (ако това не вреди на някого.) 

Те (за разлика от нас, възрастните) не са загубили онази благословена способност, да бъдат дори безпричинно щастливи и не се нуждаят от поводи! Но трябва ли, да им отнемане поводите за радост, заради някакви свои "културни" предразсъдъци !?.... Децата ни имат нужда от цвят и празничност в живота си! И имат още по-голяма нужда, да ги споделят с нас! 

Аз вярвам, че ВСЕКИ повод, който кара някого, да се чувства значим, оценен и щастлив, да се чувства Център на Внимание, не бива да бъде пропускан!

Аз лично, не съм особен фен, на чуждите празници, но всеки от тях, който кара очите на децата ми или любимите ми хора, да блестят, а сърцата, да бият лудо, се старая, да не го пропускам! Дори и да няма повод!💖

Важно е обаче, когато има такъв, освен Щастието и видимата Празничност, да обясним на децата си и значението на празника! Неговият Смисъл и Дух! 

Проблемът не е, че някои празнуват, празници, които са чужди, а че повечето от нас, познават бегло родните ни празници, обичаи и традиции, за да ги празнуват подобаващо! 💖

Превърнали сме ги, масово в една "вакханалия на софрата", или куртоазно подражание, но сме изгубили истинският им смисъл. Честваме ги "ритуално", заради другите, но не ги преживяваме наистина, в сърцето си! Изгубили сме духовността и връзката с корените си!.. 

Страшното е, че пред църквата по Великден, повечето от нас се събират, за да се видят с познати, които отдавна не са намерили друг повод, да видят!.. Блъскат се "със зъби и лакти", да вземат първи огънче от свещеника, а не знаят, защо палят тази свещ и какво, трябва, да направят с нея!?...  

Страшното е, че не знаем, кои са лицата на светците, изобразени по иконите и поне част от техните житиета или защо са канонизирани!? Нито КАК и ЗАЩО, да направи точно кръстният знак, като източнино православни!?...  

Страшното е, че сме започнали, да забравяме, кои са ни Просветителите и с какво са допринесли, за съхраняването и развитието на българската и славянската Духивност! ... А всичко това е, част от нея, от Националната ни Идентичност и Самосъзнание! 

Защото човек, чието Национално Самосъзнание е живо и изпълнено със смисъл, а Националното му Самочувствие е подобаващо, няма от какво да се бои от влиянието на "чуждото", а може само да се обогати!

Защото ако корените на Дървото на духовността ни са здрави и силни, ако са изпълнени с жизнени сокове, няма да го изплашат няколко гъсеници! 

А да отглеждаме и да се грижим това дърво, да е силно и здраво, е отговорност на всеки един от нас, като родители! Не само, към децата ни, но и към децата на децата ни! ...

Страшното е, че дори и много от тези които познават и извършват обредите и тайнствата, същите тези, които трябва да ни учат, какъв е техният смисъл, не ги извършват със сърце, а просто, като работа! 

Страшното е, НЕ че един ден сме били маскирани, а че в 99% от времето, повечето от нас, са надянали маските на лицемерието и социално желателното конформно поведение, за да се харесат или да получат изгода!...

Страшното е, НЕ че някои щели да празнуват на 31.10, а че повечето от народа спи, на 01.11!.. И ще продължава, да спи! 

Защото дори и да има Будители, за да ги забележат, оценят и последват трябва, да има и пробудени, а не клакьори!... 

А това, че децата щели, да си намерят повод, да се маскират, да поиграят и да изядат няколко бонбона... Или че ще намерим още един повод, да припомним на любимият си човек, че го обичаме и че е наистина ВАЖЕН, за нас... и защо! То не ни променя, ако не плуваме по-повърхността, а познаваме смисъла и значението на това, което случваме в живота си!

Желая на всички ви, да имате повече прекрасни и споделени мигове в живота си, с хората, които наистина цените и обичате, без значение на повода! 💖

Най-тежката орис

 

                      сн.thebutterflymother.com

Най-тежката орис - да бъдеш длъжник на детето си.

Пропусната нежност не можеш да върнеш назад.

Когато очаква да сложиш небе до небето му,

ти вечно забързан прелиташ над жадния свят.

Отлагаш за после. Забравяш за думите чакани.

Да стоплиш със поглед, челцето със длан да допреш.

Живот си му дал. Не това... не това е достатъчно!

Когато се буди, те чака до него да спреш.

Недей да спестяваш. Изсипвай му щедро: Обичам те!

Душата му цвят е. Поливай я с ласки до вик. 

Спестената нежност към рожбата лесно изтича.

И после оставаш с най-тежката участ – длъжник...

Людмила Билярска

За Цената и ИСТИНСКАТА СТОЙНОСТ на нещата! 💖

 

Сн. Mona Mony 

    И тъй! Каня ви още веднъж, да завием по прашният път на темата за "Разликата между ЦЕНАТА и СТОЙНОСТТА на Различнато и Различното отношение към него"! С един малък разказ, с МНОГО смисъл, за истинското  разбиране и приемане! И за истинското значение на думите Съ-причастие и Съ-принадлежност, който заслужава много повече от това, просто да бъде прочетен!

Защото ВСЕКИ носи своите видими и невидими за несъвършените възприятия на околните, белези! Но само онзи, който наистина ги е приел, като част от собственото си несъвършенство, можи да приеме и несъвършенствата на околните! Защото е разбрал, че е много повече от това, с което те, го определят!♡

                               🧒🐕🙍🦮👨‍🦱

Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан". Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.

— По колко продавате кученцата? — попитало то.

Собственикът на магазина отговорил:

— Зависи, от тридесет до петдесет долара...

Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.

— Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. — Може ли да ги погледна?

Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:

— Какво му е?

Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.

— Искам да купя това мъничко кученце.

А собственикът на магазина казал:

— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.

Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:

— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.

Собственикът на магазина възразил:

— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...

При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:

— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...

~ . ~ . ~

Автор - Дан Кларк

Из "Пилешка супа за душата"

Любовта е тогава, когато си познал своето вътрешно небе!

Попитали Ошо:

- А кой може да бъде любов?

"Ако не осъзнаваш себе си, определено не можеш да бъдеш любов. Ще бъдеш страх. Страхът е точно противоположен на любовта. Помнете, омразата не е противоположното на любовта, както мислят хората. Омразата е любов, застанала надолу с главата, а не противоположното на любовта. Истинската противоположност на любовта е страхът.

В любовта човек се разширява, а в страха се свива. В страха човек се затваря, а в любовта се отваря. В страха човек се съмнява, а в любовта се уповава. В страха човек остава сам. В любовта човек изчезва, поради което изобщо не може да става въпрос за самота.

Когато изчезнеш, как можеш да бъдеш сам? Тогава и дърветата, и птиците, и облаците, и слънцето, и звездите са всички вътре в теб. Любовта е тогава, когато си познал своето вътрешно небе.

Малкото дете е свободно от страх; децата се раждат без никакъв страх. Ако обществото може да им помогне и да ги подкрепи да останат без страх, ако може да им съдейства да се катерят по дърветата и по планините и да плуват в океаните и реките - ако обществото може да ги подкрепи по всякакъв възможен начин да се впуснат в приключения, да станат авантюристи на непознатото, и ако може да им даде силен импулс да търсят, наместо да им дава мъртви вярвания - тогава децата ще станат велики влюбени, влюбени в живота.

А това е истинската религия. Няма по-висша религия от любовта!", отговорил Мислителя. 

Ошо

 

Живял някога един Широк Кръгозор...

рисунка. "Малкият принц" 

Живял някога един Широк Кръгозор.

Големите му любопитни очи, били широко отворени за Света. Особено за всичко Различно, Ново и Непознато.

Сърцето и помислите му били чисти, а умът му - жаден за знания.

Дали за това, Широкият Кръгозор бил изпълнен със Щастие и Любов, или защото бил изпълнен с Щастие и Любов, бил толкова Приемащ и отворен за Света, историята не казва.

Факт е обаче, че той бил такъв какъвто Е и приемал Всичко и Всички, по същия начин.

И бил Щастлив, точно такъв! 

Родителите му обаче, постоянно му повтаряли:

- Не прави това!(ДОБРИТЕ ДЕЦА, НЕ ПРАВЯТ ТАКА.) ... Онова, не се прави по този начин!.. 

- Не бъди такъв! Прави това по правилният начин,... Защото, АЗ КАЗВАМ ! (Въпреки, че занели ясно, че последното въобще, не е аргумент. )

"Не бъди вятърничав", казвали те. (ТИ НЕ СИ ТАКЪВ.) 

- Слез на земята! Стига си летял в облаците! (Защото, АЗ ЗНАМ НАЙ-ДОБРЕ, КОЕ Е НАЙ-ДОБРО ЗА ТЕБ!) 

В училище също му повтаряли: „Учи това, което е написано! И точно, както е написано!” Кажи това, което си прочел! И САМО и ЕДИНСТВЕНО това, което си прочел. (Добрите ученици знаят, че Истинското знание, е в учебниците. Там е скрита Единствената Истина. Не го мисли! (Няма нужда, да откриваш отново колелото и топлата вода. ) 

Кръгозорът бил послушен и добре възпитан, и изпълнявал ТОЧНО това, което му казвали. Затворил се и запазил мислите си, за себе си! Казвал това, което Другите искат да чуят. Правел това, което очаквали от него, за да го приемат! За да не го мислят за "Различен" или лош и зле възпитан. За да се чувства "добър"!...

И така, нашият Широк Кръгозор започнал, да вижда Света като Другите. Бил "нормален"! Но не бил Себе си! 

Започнал, да се свива... и свива,... докато накрая се превърнал в малка точка...  

Гледна Точка.

Макар че в Гледните точки, само по себе си, няма нищо лошо. Стига само да им позволим, да приемат и други гледни точки!

Те са добра "разменна минета", когато се уважават взаимно. И добра предпоставка, да помогнем на онзи свит и наплашен Кръгозор, да порастне отново! 🤔

Дървото

 

сн. Photo-forum. net

    "Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказват заедно из пътя, докато стигнат морето.

Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.

Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.

Дървото не се разсърди. Те си бъбриха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.

Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.

Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!

Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка." 

                                     Йордан Радичков

                               ***

И при дърветата е като при хората - трудно живеят и оцеляват в самота! Имат нужда от приятели. И ако са Истински, няма значение, ДАЛИ и КОЛКО, те са Различни. Дърветата имат нужда, от други дървета, за да не ги пречупи бурята, но ако гората е прекалено гъста, трудно могат да достигнат пълният си потенциал. 

Всяка история обаче, има и друга страна. 

Всеки който срещамем по пътя си, може да ни даде много повече, отколкото предполагаме, независимо как ни изглежда, може да ни прислони под "сянката си" или да ни сгрее със вътрешната си светлина... 

За това, ВСЕКИ заслужава уважение и шанс.