Тази жизнерадостна дама е известен психотерапевт. Тя доживява до 103 години и почти до последно продължава, да приема пациенти, които просто я обожават, и то със съвсем основателна причина!
В края на краищата тази жена е напълно пропита с положителна енергия и толкова любов към живота, че те се предават на другите, като вирус.
Старостта е радост
"Старостта е свобода!"
Винаги усмихната Хеда Болгар постоянно се шегува, като се сравнява с продавач, който умело продава не най-добрата стока.
Но Болгар "продаваше" дълголетие. (При това, щастливо. ) !
Дълголетницата твърдо вярва, че с възрастта идва свободата, опитността и изключителната увереност, че можем да направим абсолютно всичко. Доктор Болгар толкова умело описва предимствата на старостта, че възрастни хора и стари жени на тълпи се уговарят с нея. „Струва ми се, че те виждат в напреднала възраст само загуби, болести или някои други недостатъци.
Но те не виждат, че в напреднала възраст има много позитиви”, каза Хеда.
Между другото, самата Болгар, едва през 101-ата година от живота си, открива всички прелести на йога и я прави с голямо удоволствие!
„Живях щастлив живот ...“
„Открих много неща след 65 г.“, каза Хеда. Но това е чудесна причина да не падате духом и с радост да срещнете старостта, което ви отваря много възможности. Мнозина на 40 вече вярват, че животът е свършил и е безсмислено да чакаме промени. Но така ли е?
Хеда Болгар показа със собствения си пример, че старостта е страхотна!
„Живях щастлив живот. Но последните 10 години бяха най-щастливите.", споделя тя.
Има ли смисъл да се пенсионирате?
Тайната на дългия и щастлив живот на Хеда Болгар се крие в неуморната дейност. Тя доживява до 103 години и приема пациенти до последния ден от живота си. Жената просто не разбираше защо трябва да се пенсионира. Толкова е хубаво да се събудиш с мисълта, че има толкова много полезни и приятни неща пред теб!
„Обичам да разбирам хората“
Хеда обича да работи с хора, обича да ги слуша и разбира. „Най-интересното нещо в света е да наблюдаваме как хората се променят, как животът им се подобрява, как те започват да се чувстват свободни“, каза д-р Болгар. Всъщност единственото съжаление на жената, свързано със стареенето е невъзможността, да си назначи срещи за нови пациенти, с изключение може би за кратка терапия.
Хеда Болгар винаги се е опитвала да помогне на пациентите да приемат и обичат възрастта си.
Ето съветите на тази мъдра дама.
Как да посрещнем старостта с усмивка?
💫 Не забравяйте, че повечето ви кошмари са във вашето въображение.
💫Работете, доколкото здравето ви позволява. Не бързайте да се пенсионирате.
💫Търсете радост в ежедневните неща.
След петдесет получаваме невероятна независимост от преценките на други хора. Използвайте го по-често и се притеснявайте за мнението на други хора възможно най-малко.
🌼Не мрънкайте на младите хора, а се опитайте да се сприятелявате с тях!
🌼 Спи добре и не преяждай.
🌼 Не се спирайте на миналото, то унищожава настоящето ви.
🌼Не се притеснявайте за бъдещето, то със сигурност ще донесе приятни изненади!
🌼Проявявайте интерес и състрадание към другите.
🌼Приемете случващото се такова, каквото е, и не се притеснявайте от трудностите.
🌼Благодаря ви за всеки ден, в който живеете! Бъдете благодарни и вие!
Никога не знаете какво ще ви се случи в бъдеще. И така, защо просто да не се наслаждавате на всеки ден?
Ще видите, че с възрастта животът носи само много удоволствия и приятни изненади!
-Oбщyвaйтe eдинcтвeнo и caмo c пpиятни на вас cимпaтични xopa – caмo тaĸa щe cи дocтaвятe paдocт!"
Xeдa Бoлгap
" Не си създавайте никакви очаквания и не се привързвайте към каквото и да е, след като навършите 50 години. Toвa oблeĸчaвa нeимoвepнo живoта Bи, въпpeĸи чe e изĸлючитeлнo тpyднo!
Eтo пpи мeн нaпpимep пpoмeнитe нacтъпиxa тoчнo cлeд 50. Cлeд тaзи възpacт ocъзнax, чe живoтът e aбcoлютнo нeпpeдcĸaзyeм – нитo знaeш ĸaĸвo щe ce cлyчи cъc здpaвeтo ти, нитo пъĸ ĸoй oт пpиятeлитe ти щe cи oтидe пpъв oт тoзи cвят. Aз caмa ce нayчиx дa живeя eдинcтвeнo c тoвa, ĸoeтo caмият живoт ми пpeдлaгa, тъй ĸaтo нитo eдин чoвeĸ нe мoжe дa e cигypeн в yтpeшния дeн и дaли тoвa „yтpe“ нямa дa пpeoбъpнe вcичĸитe нeгoви плaнoвe.
Именно след 50 научаваш, че е важно как самият ти се отнасяш към хората, а не как те към теб!
Слeд мoитe 50, аз личнo ce yвepиx, чe cтpaxoвeтe ни ниĸoгa нe ce peaлизиpaт в дeйcтвитeлнocт.
Toвa, ĸoeтo мoжeтe дa cтopитe и Bиe e дa ce нacлaждaвaтe нa ocтaтъĸa oт живoтa cи, бeз и нaй-мaлĸoтo пpитecнeниe, чe нeщo yжacнo мoжe дa Bи ce cлyчи.
B живoтa ниĸoй нe знae бъдeщeтo cи, вcичĸo тeчe и ce пpoмeня – твъpдя гo aз, ĸoятo cъм нa 103. B тaзи вpъзĸa, c възpacттa пoглeдът ĸъм минaлoтo ни e cъвceм нoв.
Oт ĸaмбaнapиятa нa мoитe гoдини вeчe ce нayчиx дa възпpиeмaм ĸaтo eднa цялocтнa иcтopия живoтa. Koгaтo нoщeм нe мe xвaщa cън, cи миcля в тъмнoтo зa гoдинитe зaд мeн. Зa тoвa ĸaĸ вcичĸo e cвъpзaнo и ĸaĸ eдни cъбития ca дoвeли дo дpyги. Paзгoвapям миcлeнo c пoĸoйния ми cъпpyг, ĸoйтo oт 40 гoдини нe e дo мeн. Moгa дa cи пpeдcтaвя ĸaĸ тoй би oтвъpнaл нa вcяĸa eднa мoя дyмa, зaщoтo бяxмe изĸлючитeлнo близĸи.
Зaгyбaтa – тoвa e ocнoвният пpoблeм нa гoдинитe cлeд 50. Πepиoд oт живoтa ни, в ĸoйтo ce нaлaгa дa ce cбoгyвaмe зaвинaги c мнoгo любими нaм xopa..."
Понякога празника не се измерва в стойността на подаръците 🎀 🎁, категорията на ресторантите и префиненото меню или броя на гостите...
Понякога е достатъчно едно изненададващо посещение, малко скромна, лично приготвена с много любов домашна храна 🥡, една малка торта🥧 и споделените мигове на щастие, с най-ценните ни и любими хора!...💝
Понякога празник е, да подариш на човека, който обичаш малко време за себе си, малко спокойствие и почивка, като се нагърбиш, да поемеш върху плещите си ангажимента за двете деца, давайки им всичко необходимо, което обикновено им осигурявате двамата!
Понякога Празника и Щастието, се измерват в благодарността, към любимия човек, за търпението, подкрепата и всичко сторено през годините ви заедно, с чувството на споделеност, уют и Дом, без значение, на колко километри е домът, и с обещанието всичко това, да продължи 🔛, въпреки обстятелства, предизвикателствата и промените около и вътре в нас! 💖
Защото Любовта превръща делника, в празник! А всеки празник, е тържествено на Любовта❗💝
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН 🎂, ОБИЧ МОЯ❗💝🎈
Благодаря ти, че за пореден път се нагърби, да се грижиш и за двете деца❗💯
БЛАГОДАРЯ ТИ, ЗА ВСИЧКО❗💗🌷🎀
ОБИЧАМ ТЕ, МНОГО❗💝💯
Бъди здрава и все така обичаща, всеотдайна, темпераментна и подкрепяща ❗💞🤗
БЪДИ, ТИ❗💯☀️🎀💐
А делник, празник... Рехабилитацията си продължава!
Както обичаше, да казва един виден наш другар от миналото : " Нема лабаво!" 😉🥰
Доц. д-р Иван Чавдаров е директор на Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Света София“. Завършва Медицинска академия в София, а по-късно следва и в Университета за национално и световно стопанство със специалност „Здравен мениджмънт“.
Национален координатор е на Европейската академия по детска инвалидност.
- Доц. Чавдаров, бихте ли обяснили какво представлява детската церебрална парализа?
Детската церебрална парализа представлява настъпило пренатално, интранатално или през първите 28 дни след раждането увреждане на централната нервна система. То засяга организацията на движението и придвижването в пространството, като обикновено е придружено от други заболявания и отклонения, свързани с говора, перцепцията, поведението, слуха, зрението и емоциите.
Много често церебралната парализа е съпроводена и от епилепсия. В една или друга степен тези странични реакции променят или нарушават още повече както двигателното, така и общото развитие на детето.
- В какви вариации се изразява заболяването?
Има няколко форми в зависимост от мускулния тонус и засегнатите крайници. Според мускулния тонус различаваме четири вида церебрална парализа: спастична, при която мускулният тонус е повишен. При него се нарушава възможността за правилно извършване на волеви движения. Атетоидна - когато тонусът се променя и са налице неволеви движения. Атаксична, която се характеризира с намален мускулен тонус и със загуба на дълбочинното възприятие и баланс. И смесена форма, когато се увреждат само левите или само десните крайници или да е засегната повече долната част на тялото, повече горната или и четирите крайника.
- Какво причинява появата на церебрална парализа и можем ли да говорим за рискови групи?
Битува схващането, че това заболяване се появява по време на родилния процес, поради увита пъпна връв, раждане чрез форцепс или грешно движение или издърпване на бебето от страна на акушер-гинеколозите.
Все повече проучвания обаче показват, че едва между 10 и 15% от децата са увредени при раждането. В тези случаи родилният екип би имал вина, но такова нещо няма как да се докаже. При останалите 80-85% причина за заболяването са различни структурни увреждания – мозъчни дефекти, малформации, вирусни заболявания по време на бременността, както и преждевременното раждане.
Рискова група са недоносените деца, които не са имали възможността да съзреят нормално вътреутробно. Това е свързано с по-ниско тегло, неготовност на мускулния апарат да „поеме“ гравитацията, с незрeли вестибуларен апарат и кардиопулмонална система, както и вътремозъчни кръвоизливи, които могат да бъдат най-различен тип.
Повишена опасност се наблюдава и при близнаците. Напоследък покрай асистираната репродукция зачестиха ражданията на близнаци, като при тях и честотата на церебрална парализа нараства.
- Можем ли да приемаме попаденето в рискова група като свършен факт?
Не. Трябва да се знае, че когато говорим за рискови групи, това не означава непременно, че детето ще развие церебрална парализа. Рисковата група на първо място индикира необходимостта от повишено внимание. В стандартната група от хиляда новородени се раждат около 2-3 бебета с такъв проблем, докато в рисковата група броят им е между 100 до 400 на хиляда.
Опасенията са сериозни при тежки структурни отклонения, когато вероятността едно дете да страда от церебрална парализа достига дори до 100%.
Подчертавам, че рискът не е причина за нищо. В медицината 2+2 невинаги прави 4. Случва се да наблюдаваме мозък с големи структурни отклонения, но поради високите пластични възможности за възстановяване на органа, заболяването не се появява. Нервната система на кърмачето още не е развита и търпи всякакви промени, така че има голяма възможност заболяването да бъде избегнато. Милиардите мозъчни клетки още не са свързани помежду си напълно, като това става чак след 18-тата година, мозъкът е с широки пластични възможности и би могъл да се спаси дори и от сериозни дефекти. Така детето се развива в общоприетите норми на пълно развитие. При възрастния човек например не е така, защото след инсулт неговият мозък никога не би могъл да се възстанови напълно.
Именно тук се намесва важността от ранната диагностика и навременното лечение. Решението кога да се започнат различните видови терапии принадлежи на специалистите-лекари по детска неврология и физикална медицина, които имат най-богат опит при неврологичните заболявания при най-малките.
- Съществува ли статистика за смъртните случаи, пряко свързани с детската церебрална парализа?
Няма статистика за смъртността в България. Известно е, че хората с това заболяване са с по-ниска продължителност на живота, като тя зависи от степентта на увреждане.
- Кога се поставя такава диагноза?
Това се случва най-рано на възраст година и половина. До тази възраст се говори за "рискови за церебрална парализа" новородени и кърмачета. Ползват се различни термини, които показват преходния характер на това състояние, като "преходен дистоничен синдром", "централно координационно смущение" или "централни моторни разстройства". В зависимост от тежестта на моторно-координационните нарушения и неврологичния статус заплашеността за развитие на церебралната парализа при рисковия контингент новородени и кърмачета варира от 5 до 90% при тежките форми.
През първите 18 месеца след раждането си детето има шанс да догони на 100% моторните, говорните и психичните показатели на развитието. След това патологичните форми на движение, координация и равновесие се фиксират в моториката на детето, като я деформират малко, много или напълно я блокират и тогава вече картината на заболяването се развива.
Понякога диагнозата се поставя след втората или след петата година, защото симптомите често се менят или се появяват и нови отклонения, които я променят.
Родителите обаче трябва да бъдат постепенно подготвяни за това, тъй като психическият стрес за тях е голям. Има случаи, при които, след като кажем на семейството, че детето им е с церебрална парализа, те отиват при други лекари с надеждата да чуят нещо различно. Понякога попадат на такива, които ги лъжат, било то заради пари или поради некомпетентност. От това губи детето, защото то не получава адекватни грижи и дори да е имало потенциал за облекчаване на състоянието му, той се загубва във времето. После родителите се връщат, но вече е късно. „Дръвчето на проблема“ е расло твърде дълго настрани, за да можем да го оправим.
През първите месеци на бебето използваме една преходна диагноза – „специфично разстройство на развитието на двигателните функции“, като отдолу в скоби се пише „централно координационно смущение“. Термините са включени в Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето.
При по-тежките степени на координационно смущение започваме рехабилитацията и обучаваме родителите, тъй като те също са част от терапевтичния кръг.
- Кои са първите симптоми, за които родителите трябва да са нащрек и кога е време за посещение при специалист?
Всяко дете има етапи на двигателно развитие, които би трябвало да се познават от всеки един родител. Ако детето е недоносено, на първо място трябва да се “коригира” неговата възраст и спрямо нея да се вземат нужните мерки. Ако детето е на пет месеца, а е недоносено два месеца, неговата коригирана възраст е три месеца и трябва да има стабилна симетрична лакътна опора от позиция по корем.
Не е хубаво да се чака с оправданието, че при недоносеното дете нещата се случват по-бавно и трябва да се проверява дали има стандартните за възрастта умения.
Всеки родител би могъл да посети сайта на Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа и да открие там стандартите на двигателните умения за възраст до 12 месеца.
Ако например родителят забележи асиметрични движения, веднага трябва да реагира. Също така, ако повдигне детето за ръчичките след 3-месечна възраст и главата му се увисне, значи имаме проблем. Това са неща, за които трябва да се следи.
- По-специални грижи ли изискват децата с церебрална парализа, освен рехабилитацията?
Не, дори често пъти родителите вредят на детето си с прекалени грижи. Това се отнася особено за недоносените деца с незрял вестибуларен апарат. Да се люлее детето или да му правят непрофесионални масажи на крайниците е напълно противопоказно, защото така се стимулират различни примитивни рефлекси, които после трудно се заличават.
Това не бива да се допуска в „двигателното образование“ на детето, защото може не само да забави неговото развитие, но и много да го затрудни. Така че родителите трябва много да внимават с игрите и грижите за прохождането на детето, тъй като всяка непрофесионална намеса може да се окаже фатална.
- Има ли достатъчно квалифицирани специалисти за лечението на пациентите с церебрална парализа?
Не, няма достатъчно квалифицирани специалисти, защото университетите у нас не обучават лекарите и терапевтите по детска неврорехабилитация. Провеждат се различни квалификационни курсове по 2-3 дни с лекции по церебрална парализа, но на лекар или терапевт, който работи с такъв контингент, са му нужни поне 2 години обучение и практика.
Освен това курсовете не са свързани с практика и тези специалисти не знаят какво конкретно да правят с пациента. Навсякъде в чужбина преди да си получиш дипломата, трябва много да практикуваш. И когато започнеш работа, си готов, а не се учиш в движение. У нас обучението протича по различен начин и само затвърждава обществената тайна за влошаващото се качество на българското образование.
В болницата обучаваме своите лекари и терапевти на място и то по методики, които в България още не се преподават.
Подготвяме по няколко специалиста годишно, например в Дома за медико-социални грижи във Варна при д-р Стефка Джанкова, в Пловдив при д-р Елена Илиева в Русе при д-р Панайотов, както и в редица други градове, така че се получава нещо като мрежа за помощ на децата и родителите от всички краища на страната, а не само за тези, които са в София.
Нашите лекари и терапевти от своя страна обучават родителите, защото децата им са при нас 2-3 часа, но и през останалото време някой трябва да се грижи адекватно за тях. Ако родителите не знаят какво да правят вкъщи, то нашият труд отива на вятъра. Много е опасен моментът, в който бабите започнат да се грижат за детето, да го люлеят непрекъснато и да му подават разни неща, вместо да го оставят да си ги взима само. Детето с церебрална парализа е дете като всички останали и трябва да се учи да се самообслужва и е особено важно да го възпитаме така, че то да върви напред само.
В болниците зад граница бихте могли да видите как малките пациенти с церебрална парализа съвсем сами се придвижват по коридорите и преминават от кабинет в кабинет уверено и самостоятелно.
- Скъпоструваща ли е рехабилитацията и покрива ли се тя от Националната здравноосигурителна каса?
Здравната каса поема по 10-дневни курсове всеки месец до навършването на 18 години. В тях влизат по три процедури на ден, което е оптималното. Някои родители искат по повече процедури, но това няма да промени състоянието на пациента съществено, а и детето има нужда от неговото детство и не е редно непрекъснато да бъде подлагано на терапии, защото това го затормозява. Не може от него да се искат невъзможни неща, защото детска церебрална парализа си е детска церебрална парализа и тя още е нелечима в общоприетия смисъл.
Специално за софийските деца Столичната община заплаща още 10 дни и на практика при тях рехабилитацията е непрекъсната.
- Продължават ли все така много семейства да заминават за лечение в чужбина?
Може би, но това не решава нещата. Детската церебрална парализа е диагноза за цял живот и терапията не е еднократен акт. Да, извършват се операции, правят се шини, но така или иначе отново налага децата да се лекуват тук, за да се надгражда постигнатото.
- В какво се изразява роботизираната рехабилитация?
Това е нов метод, който представлява робот-асистираното ходене по бягаща пътека и е една голяма и перспективна възможност във физикалната и рехабилитационна медицина. Методът дава различна, по-голяма и по-качествена възможност на пациентите за правилно изграждане и усвояване на координацията при ходене и овладяване на центъра на тежестта.
Прилагането на видео-игри по време на роботизираната терапия, покачва мотивацията на децата, което активира допълнително пластичността на нервната система. Участието на субективния фактор при обучението в ходене – терапевта, е сведено до минимум чрез автоматизирано и високо репродуктивно моторно обучение, компютъризиране и обективно контролиране на терапевтичната сесия, адаптирана към прогреса на детето.
Пациентът е фиксиран в устройството-робот, което го учи да движи краката си, многократно по нормалния физиологичен модел. Това дава възможност за много по-продължително стимулиране на ходенето по един стандартен и постоянен модел.
От скоро и в нашата болница се работи с тази технология. Това се случи благодарение на президентската кампания „Българската Коледа“ за 2013 г. Една процедура с робота в чужбина струва 200 евро, но за щастие убедихме Националната здравноосигурителна каса да поеме тези разходи, за да може роботът да се полза безплатно от пациентите.
- А какво е качеството на живот на децата с церебрална парализа изобщо?
За да се определя качеството на живот на децата и възрастните с това заболяване има редица специални тестове, но те, разбира се, липсват у нас. С това отговарям на въпроса.
Ние сме превели няколко моторни тестове и те са на разположение на сайта на болницата, но те не са достатъчни.
- Полагат ли се достатъчно грижи за тези пациенти от страна на държавата?
Не бих казал. Нито Министерството на здравеопазването, нито останалите здравни институции полагат необходимите грижи за благополучието на болните с церебрална парализа.
Последният пример е закупуването на роботите за рехабилитация от Президентството, за което наистина са благодарни, както лекарите, така и пациентите.
(Снимките са илюстртивни и са от личен архив. Нямат нищо общо с клиниката на Доц. Чавдаров и рехабилитацията в нея.)
Надявам се, че сте имали шанс да прочетете предишната статия и можете да осъзнаете, че саботирате собствения си напредък. Следващата стъпка е да вземете решение да преминете през ограниченията на ума си и да продължите с живота си. Ето няколко насоки, за да започнете.
Моля, не забравяйте: никой освен вас не може да ви накара да се движите по свой собствен начин. Целият процес лежи във вашите ръце.
1. Поставете под съмнение вашите предположения и убеждения.
Всеки път, когато изпитате някоя от самоналожените пътни блокади, споменати по-рано, спрете за минута и наблюдавайте мислите и състоянието си. Какво мислиш в този момент? Как се чувстваш?
Бъдете неподвижни за кратко, а след това поговорете приятелски с любимия човек. Поставете под въпрос преобладаващите мисли. Намерете доказателство, че те може да не са валидни, като си припомните положителния опит за овластяване.
Ако предпочитате да разпитвате мислите си в писмена форма, вижте „ Процесът на работа“ на Байрън Кейти .
Ние сме създания по навик. Подсъзнанието ни процъфтява при повторение. Ето как изобщо погребваме негативните неща там. Така че продължаваме да го правим, докато не заменим старите ограничителни вярвания с нови по-полезни.
Това е най-важното нещо, което можете да направите за вас! След като осъзнаете ограничаващите мисли и вярвания, процесът става по-лесен, но отнема време и повторение. Моля, не се опитвайте да правите преки пътища с подсъзнанието си. Няма да работи и старите неща ще се промъкнат обратно.
2. Фокусирайте се върху това, което искате.
Задайте си въпроса „какво би ме направило щастлив в момента в този момент?“ Запишете всичко, което ви хрумне. Продължавайте да правите това известно време. Отново ще видите няколко неща, които се появяват многократно.
Яснотата относно това, което ви прави щастливи, помага да го внесете в живота си. Ако сте неясни относно желанията си, няма да имате желание да следвате това, което искате. Бъдете възможно най-ясни.
Ако не сте сигурни, преследвайте това, което е точно пред вас в момента, и се доверете, че яснотата ще дойде своевременно. Вашата основна задача е да направите това, което работи в този момент.
Винаги, когато имате идея или две, продължете. Най-лошото, което може да се случи, е, че няма да работи. Поне можете да се потупате по гърба, за да опитате.
С времето ще се запознаете по-добре с това, което ви носи радост, вместо с това, което ви прави нещастни - повечето от нас са експерти в последното, почти инстинктивно.
3. Излекувайте сърцето си.
Ако ви боли и сте закъсали емоционално, трябва да се справите с това. Говорете с някого, напишете безплатно или потърсете професионална помощ. Каквото и да работи за вас. Не можеш да водиш пътя си с разбито сърце.
Част от изцелението на сърцето ви е да освободите задушаващи емоции като вина и негодувание. Освободете се и се научете да прощавате на себе си и на другите.
4. Направете нещо.
Решете днес и сега, без значение какво ви спира, да направите нещо. Пишете, четете, излизайте на разходка, говорете с приятел, пускайте музика, обадете се на тази сладка жена / мъж. Просто направете нещо със себе си, което не включва бягство или избягване.
Действието е най-ефективният инструмент, за да започнете да усещате, че напредвате. Когато се запознаете по-добре с това, което искате, ще започнете да работите върху това. Нали?
Освен това действието ви дава възможност да разберете дали това, което смятате, че искате, е това, което наистина искате. Нещата могат да бъдат по-романтични и привлекателни в съзнанието ни, отколкото реалността. Опитът с нещо е най-добрият начин да отпуснете някои от нещата, които остават в съзнанието и сърцето ви.
От друга страна, радостта от работата върху това, което наистина желаете, е най-доброто лекарство за всички ограничения, които поставяте по пътя си. Животът ви ще бъде подравнен отвътре и отвън. Истинската радост е пътят към изпълнението и мира.
5. Кажете благодаря.
Всички обичаме да ни оценяват, включително Вселената. Правете едно от следните поне веднъж на ден:
Напишете за какво сте благодарни днес. Опитайте се да бъдете благодарни за различни неща всеки ден.
Затворете очи, поемете дълбоко въздух и преминете през ума си през всички неща, за които сте благодарни днес. Затворете, като си спомните нещо, което наистина ви направи щастливи, и се усмихнете.
Не забравяйте да благодарите на близките си, колегите и хората около вас. Нищо не може да се сравни с истинско благодарност при свързването с другите.
6. Пуснете привързаността.
Научете се да бъдете в неутрално състояние. Най-хубавите неща, които идват в живота, са тези, които нямат никакви връзки - никакви очаквания или резерви.
Иска ми се да мога да формулирам по-добре тази концепция и да ви кажа как да го направите. Трябва да опитате. Поискайте нещо с отворено сърце и забравете за това. Слушайте и действайте според това, което ви вдъхновява сега . След това се доверете и пуснете.
За да бъдете в състояние на непривързаност, можете да измислите план Б, така че ако сегашните ви усилия не се изплатят, няма да се чувствате смазани - имате алтернатива. Разбира се, това няма да работи с всичко. Но може да бъде полезно, за да свикнете с идеята.
7. Чувствайте и изразявайте любов.
Нищо не отваря сърцето и ума ви повече от изразяването на любовта ви към хората около вас, обкръжението ви и всичко в живота ви. Любовта издига благодарността на съвсем ново ниво.
Обичайте партньора си, семейството си, работата си, дивана, колата си, дома и живота си - без привързаност, просто любов. Това е най-добрата свобода от всички самозаразени заболявания. Докато сте в това, не забравяйте да обичате себе си.
Необходимо е осъзнаване, за да се отдръпнем от нашите обусловени тенденции да търсим какво не е наред във всичко във Вселената. Каква полза ни носи? Защо не намерите нещо положително? Тук не става дума за позитивно мислене, а за търсене на по-дълбоко, за да открием истината зад външния вид.
Ние вътрешно създаваме свои собствени ограничения и позволяваме на програмирането да работи безспорно. Така че не е изненада, че повечето от стъпките, споменати по-горе, изискват вътрешна работа - от поставяне под съмнение на убежденията ви до чувство на любов.
Най-важното нещо, когато се съмняваме в себе си и не можем да преминем през определени препятствия, е да осъзнаем нашите умствени и емоционални пречки, да се справим с тях и да продължим.
Ще ви оставя с един от любимите ми цитати на W. Wattles: „Желанието е възможност за търсене на израз“. Ако желаете нещо, имате в себе си всичко необходимо, за да го направите. Всичко, което трябва да направите, е да се махнете от собствения си път и да започнете да се движите.
Да отглеждаме децата в модерната среда може да бъде стресиращо и да бъде трудно. Но наистина смятам, че трябва да се счита за чест и удоволствие от всички възрастни, които биха могли да повлияят на децата по някакъв начин, независимо дали сте чичо, родител или само приятел на семейството, вашата собствена енергия и как я проектирате върху децата ще има дълготраен ефект върху тях.
Аз по никакъв начин не казвам, че всички възрастни трябва да следват определен лист от правила за да имат позитивно влияние върху децата, но съм сигурна, че много от тези подточки ще резонират с вас и се надявам, че това ще е просто като внимателно подсещане, че нашите деца са нашето бъдеще и бъдещето на планетата е също в техни ръце.
👪1.Извинявайте се на децата, когато сте сбъркали.
👪2.Не приемайте автоматично, че сте по-умни от едно дете просто защото сте по-големи на години.
👪3.Кажете благодаря на децата, когато те направят нещо за вас или другите.
👪4.Приемете, че сте направили грешка и кажете че сте я направили пред детето
👪5.Слушайте децата. Никога не ги игнорирайте.
👪6.Със сигурност поставете граници на приемливо поведение.
👪7.Водете с пример.
👪8.Учете и практикувайте състрадателност, доброта и любов.
👪9.Обяснете им, че действията имат последствия, добри или лоши.
👪10.Радвайте се да ги гледате и да се грижите за тях. Радвайте се на удоволствието в привилегията и отговорността да имате възможност да ги напътствате и да ги оформяте в това да бъдат отговорни и добре балансирани възрастни.
Сега нека отново да затвърдя, че този лист от правила трябва да бъде възприеман по-лековато и в никакъв случай не е направен да съди родителите или да подставя под въпрос вашите умения като пример за децата. Надявам се да харесате подточките и да се съгласите с тях. Ако това е така, моля споделяйте ги с надежда, че те ще бъдат като напомняне за другите.
Интеграцията е един от най-често обсъжданите въпроси в специалната психология и специалната педагогика.
Интегрираното обучение трябва да бъде осигурено от три основни източника:
– законодателни текстове;
– образователни и културни институции;
– терапевтични и образователни практики.
Интеграцията е въпрос на обсъждане в България през последните две десетилетия. Известно е, че децата с нарушения в психичното и физическото развитие се нуждаят от алтернативна програма за обучение и развитие.
Това е дало основание в много страни, включително и в България, да се формира отделна, паралелна система за образование на тези деца, структурирана в т. нар. специални училища. Осигуряването на алтернативна програма в тези училища обаче маргинализира, етикетира, изолира тези деца от връстниците им, което променя тяхното функциониране.
Тази изолация е най-силния аргумент по посока въвеждането на интегрирано и по-точно на включващо обучение.
Веднага обаче възниква въпрос. Имаме ли ние, т. нар."здрави", право да вземем решението за интеграцията на тези деца? Това решение, както и в много други случаи, не може да бъде взето от самите деца. Искайки да ги приобщим към нас, не налагаме ли отново своето мнение, точно така, както сме го наложили по отношение на сепарираното обучение?
По данни на Съюза на Българските фондации и сдружения около 250 000 деца у нас са с нарушения във физическото и/или психичното развитие и като следствие от това – в неравностойно социално положение.
Идеята за интеграция е принципно нова стратегия. Интегрираното и включващото обучение се възприемат като един от начините за преодоляването на социалната депривация при децата с нарушения в развитието.
Интегрираното обучение не трябва да се приема само като възможност тези деца да се обучават в т. нар. масови училища, а преди всичко като начин те да бъдат равностойни и активни участници в своето собствено развитие.
Много важна част от осъществяването на интегрираното обучение е промяната на обществените нагласи към личностите "с проблеми".
В последните години много се спори по въпроса дали интегрираното обучение има неоспорими предимства и дали наистина дава възможност на децата да се развиват или това е поредното предизвикателство и търсене на равенство там, където то не може да съществува?
Еднозначен отговор на този въпрос няма.
Няма, защото интеграцията неминуемо е свързана с асимилация и необходимост от адаптация към нуждите и потребностите на другите.
Освен това няма еднозначен и категоричен отговор на въпроса дали тези деца се чувстват по-добре извън групата на себеподобните и дали това не създава допълнителни проблеми за тях и семействата им.
Идеята за интеграция предполага кардинална промяна на стандартните идеи за обучение, изискваща преди всичко създаване на позитивна нагласа към тях и противопоставяне на съществуващата години наред сегрегация.
Интеграцията е труден и неограничен във времето процес.
Неговото начало е свързано с приемането и толерирането на различността, на разбирането, че "патологичното" е просто "продължение на стандартното", форма на „нормалното“, че никой не е застрахован от появата му в собствения му живот, че не е срамно и обидно, ако такова нещо се случи, а срамното е когато си затваряш очите, когато не подкрепяш слабия, или още по-лошо, ако го подкрепяш демонстративно и извличаш дивиденти от тази подкрепа. За съжаление у нас интеграцията все още не е вътрешно убеждение, а е наложена отвън норма.
По данни на ЮНЕСКО от 1994 г. 70% от държавите в света са приели специални законодателни текстове за въвеждане на интегрирано обучение, но смеем да твърдим, че на малко места се осъществява пълноценна функционална и социална интеграция. Например,
според финландските закони основното образование включва интеграцията като избор при образователните услуги за деца със специални педагогически потребности. На практика такива деца се обучават в отделни групи или класове в масовите училища, което всъщност е само локална интеграция. Подобна е ситуацията и в Швеция.
В много страни интегрираното обучение се осъществява паралелно с обучението в специални училища.
Според изследвания, правени във Финландия (1998 г.), обществото има различна нагласа към отделните групи деца с нарушения в развитието, което означава, че определени групи се възприемат подобре от други. Според същото изследване съществуват и различия в нагласите на учителите от масовите училища и родителите. Тези различия са най-вече по отношение на въпроса, кое е по-доброто място за обучение на тези деца.
Успешната интеграция е възможна единствено и само ако е базирана на социалния модел, според който причините за затрудненията във функционирането са не толкова в биологичното качество, колкото в обкръжението и социалните фактори. Характерът на социалния модел предполага промяна на социалния статус на индивидите с нарушения, чрез подобряване на качеството им на живот.
Този модел акцентира върху потребностите на личността и оптималното им задоволяване.
Това е нова парадигма, предполагаща наличието на интерактивна система, достатъчно флексибилна и вариативна.
У нас успешно интегрирани са децата с речеви и езикови нарушения, зрително затруднените и слухово увредените. Интегрирането на деца с умствена изостаналост и психично болните е нов елемент от образователната политика навсякъде по света. Публикувани са данни за успешна интеграция на деца с Даун синдром и с тежка степен на умствена изостаналост.
В тези случаи обаче става въпрос за частична интеграция, която се интерпретира като една от формите за преодоляването на сегрегацията.
Един от основните въпроси е кого и как да интегрираме?
Необходимо е въвеждане на интегрирано обучение, пропагандиращо, че всеки има право на по-добро качество на живот и че всеки има някаква област на психично и социално функциониране, която подлежи на развитие. Това предполага наистина скъсване с теорията за необучаемите деца, което пък предполага радикална промяна на програмите за обучение.
Интеграцията на децата с нарушения е опит те да се върнат в системата на общото образование от специалните училища.
Включващото образование, от своя страна, изразява идеята, че индивидуалността на всеки ученик трябва да бъде приета и неговото образование да се организира по такъв начин, че да се удовлетворят специалните потребности на всяко дете.
Смята се, че включващото образование предоставя възможност на учениците да усвояват учебния материал и да участват пълноценно в социални групи във и извън училищна среда.
Включващото образование активира ресурса, който стимулира равноправието на личността и създава възможности за участието й в различни аспекти на живота.
Според Британската организация за включващо образование(2007 г.), то се основава на следните принципи:
– ценността на човека не зависи от неговите способности и постижения;
– всеки човек е способен да чувства и да мисли;
– всеки човек има право да общува и да бъде изслушван;
– всички хора се нуждаят един от друг;
– истинското образование може да се реализира само в контекста на реалните взаимоотношения;
– всички хора се нуждаят от подкрепа и контакти с връстниците си;
– за всички, които учат, постигането на прогрес се изразява по-скоро в това какво могат да правят, отколкото в това, което не могат.
Всички изследователи на процесите на интегрираното и включващото образование подчертават факта, че те не са идентични. Включващото образование е по-широко, всеобхватно и полезно за децата с нарушения.
Според Stubbs (2002) най-трудно преодолимата преграда пред включващото образование е негативното отношение към него като процес. Негативното отношение, от своя страна, се основава на проблематизирането на ресурсите (потенциала, възможностите) на тези деца.
Това отношение може да се преодолее когато обществото, институциите, учителите, специалистите и родителите се освободят от страховете си, предразсъдъците си, негативните стереотипи и социалните представи за един или друг вид нарушение.
ИЗТОЧНИК :"РЪКОВОДСТВО за прилагане на методика за оценка на образователните потребности на децата и учениците", С. 2013г,
с автори Ваня Матанова . Екатерина Тодорова (ИНСТИТУТ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ И РАЗВИТИЕ)
Актуалните за всеки етап от ранното детско развитие играчки, са изключително важни (макар и не задължителни) за оптималното развитие на всяка свера от това развитие. За да може, да разгърне детето възможно най-добре своя потенциал в така наречените "сензитивни периоди" за развитието на Висшите корови функции - Гнозис, Праксис и Език, което определя цялостното му интелектуално (когнитивно, двигателно и говорно) развитие.
Предлагам ви една примерна подборка от подходящи развиващи игри и образователни материали, съобразно всеки от етапите на ранното развитие на детето, изготвен от руски колеги, който може да ви бъде полезен!
0-6 МЕСЕЦА
1. Подвижна музикална въртележка, монтирана над креватчето.
2. Камбанки
3. Дрънкалки („гири“, пръстени, топка с дръжка и др.).
4. Висящи дрънкалки - "мъниста", висулки.
5. Многоцветни балони.
6. Топки с различни размери.
7. Топка със звънче вътре.
8. Играчки за скърцане(пискане) .
9. Тумблер.
10. Забавни маски.
11. Играчка с подвижни части и фиксирана мелодия (музикална кутия и др.).
12. Записи с музика, адаптирана за деца (поредици „Честито бебе“, „Знаци на зодиака“, „Класика за деца“ и др.).
13. Бебешки стол с легнал гръб.
14. Килим (еластичен, миещ се, туристически тип).
6-12 МЕСЕЦА
1. Активен център.
2. Часовник механични играчки.
3. Парцалена (гъвкава) кукла.
4. Книги с картинки с дебели страници, по-добре - миещи се.
5. Комплект за игра с вода.
6. Фигури на животни (средни).
7. Играчки за дъвчене, хапане.
8. Пирамида с големи пръстени и дебел прът (за предпочитане едноцветен).
9. Мека играчка (може и музикална).
10. Пишеща машина средно голяма с въже.
11. Металофон (Ксилофон) .
12. Играчка телефон.
13. Кукли с подвижни части на тялото (малки и средни).
14. Кукла, която може да се носи на ръката (за предпочитане с голяма отваряща се уста).
15. Кошница, чанта.
16. Комплект пластмасови съдове.
17. Кутии с капаци.
18. Стол с маса.
19. Играчка, на която да седнете (кон и др.).
20. Люлка.
1-1,5 ГОДИНИ
1. Пастели, пастели, моливи, маркери.
2. "Конструктор с големи модули" Комплекти кубчета, "блокчета" за строителство (различни по цвят и размер).
3. Набор от формуляри, които се вмъкват един в друг.
4. Меки кукли със среден размер.
5. Меки играчки, животни.
6. Тамбурина.
7. Барабан.
8. Свирка, лула.
9. Книги с картинки.
10. Книги с кратки стихотворения за деца.
11. Голям камион.
12. Лек автомобил с шофьор.
13. "Пощенска кутия"(Кутия, куб или къщичка, за вграждане) , за предпочитане с прозрачни стени (кутия или кофа с капак с отвори с различни форми и съответни вложки).
14. Матрьошка.
15. Композитни играчки от 2-3 части (например „Лего“).
16. Скутер ("кола", "кон" и др.).
17. Подвижна играчка на колела („пеперуда“ и др.) На стълб или връв.
18. Играчки-модели на предмети, хора, животни.
1,5-2 ГОДИНИ
1. Сдвоени картинки, тото (прост пъзел от две части) .
2. Четки, бои (нетоксични).
3. Комплект за нанизване („мъниста“).
4. Мебели - играчки, за кукли
5. Пластилин и други материали за моделиране.
6. Пъзели (прости)
7. Изрежете картинки от 2-3 части.
8. Кегли
9. Приказки („Ряпа“, „Теремок“ и др.).
Разказвач за деца от 2 до 4 години.
10. Миниатюрни модели на битови предмети.
11. Комплект играчки "Семейство".
12. Комплекти за ролеви игри („Инструменти“, „Доктор“, „Кухня“, „Фризьор“ и др.).
13. Транспорт - играчки (влак, лодка, самолет и др.).
14. Комплект за игра с пясък.
2-3 ГОДИНИ
1. Модел на къщата.
2. Пъзели (за направа на цяло от части).
3. Фигури на животни с малки (лото: животни с малки "Намери мама").
