Днес утринта беше свежа, но по тревата почти нямаше роса, а на места, свежата й зеленина беше изгоряла. Но традицията беше спазена, макар и символично.
На Еньовден празнуват хора с имена Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Янко, Янка, Деян, Яни, Яна, Янчо, Янита.
🌾🌾🌾
Честит имен ден, наше вълшебно талисманче❗💞
Бъди винаги орисан със здраве!
Винаги, все така лъчезарен, влюбен в живота и хората, малък чародей!💞
🌸💐🍀💐🏵️
Еньовден е един най-големите ни народни празници, който съвпада с лятното слънцестоене и честваното от православната църква рождение на Св. Йоан Кръстител( за това и някъде го наричат "летния Ивановден". ) и често поверията обредите, традициите затова и обичаите се преплитат и са свързани с магичността, любовта и изцелението. И със силата и култа към небесното светило.🌞
Предците ни вярвали, че на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”.
Поверието гласи, че преди да “тръгне към зима”, слънцето🌅 се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” — за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.
Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. С еньовските билки, според народните вярвания, се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
🌸💐🍀💐🏵️
ЕДНА ЛЕГЕНДА ЗА ЕНЬОВДЕН РАЗКАЗВА,
ЗА ЛЮБОВ И ОТДАДЕНОСТ, ПО-СИЛНИ ОТ ЖИВОТА❗💞
“Старите хора разправят, че някога много,
много отдавна в едно село двама
луди - млади – Еньо и Стана,
много се искали.
Ката ден мислите на единия били при
другия, а хлябът им не се услаждал,
ако не успеят да се видят поне отдалеко.
Но бащата на момичето друго бил решил
и сгодил Стана на друго село. Вдигнали
тежка сватба, сватове дошли Стана да вземат.
Тръгнала девойката, че сватба се назад
не връща, а когато стигнала големия мост
над Тунджа, смъкнала булото
и се хвърлила в реката.
Поболял се любимият й Еньо от мъка …
цели девет години, девет постелки изгнили
под него. През това време капка дъжд
в селото не капнала. Реката пресъхнала
и настанал мор по хората и добитъка.
На десетата година Еньовата сестрица
взела от тъкачния стан кросното,
поставила на кръст точилката и с детски
повес ги обвила. После го облякла
с женски дрехи, с бяло го пребулила
и отишла при Еньо.
„Стани, Еньо, стани братко, рекла му тя,
да видиш твоята Стана е дошла, булка
да ти стане…“
Широко отворил очи клетият момък,
усмивка грейнала на измъченото му лице,
поизправил се с протегнати ръце и
отведнъж издъхнал.
Духнали силни ветрове, рукнали буйни
дъждове. Раззеленили се нивята, заблеяли
стадата, а момите песен запели За любов
и севда.
Та оттогава останал обичай
на Еньовден момите „булка“ да правят
и песни да пеят за венчило и голям берекет.
После „напяват“ пръстените,
за да видят
какъв момък ще ги залюби,
а свирните
и хората в този ден нямат край...”
via : Зазоряване & Нежна
(снимките обаче, не са от сега. 😉)
