ЦЕНЕТЕ ХОРАТА, КОИТО СВЕТЯТ❗🌤️

 

Възхищавам се на хората, които светят, въпреки всичко❗💗🙏💗

Има хора, които светят ярко❗

Блестят толкова ярко, че с излъчваната енергия могат, да задвижват турбините на електроцентрала на мегаполис,... както и залинелите маси хора в него и далеч отвъд пределите му❗⚡⚡⚡💞⚡⚡⚡...

Такива хора са рядкост, но точно те разбиват рамките, клишетата и стереотипите на пух и прах и променя света, далеч отвъд ТУК и СЕГА❗💞

Такива хора могат, да запалят огън от божествената искра у стотици други, да вдъхновяват, да им дават крила и да ги поведат след себе си.

Много често обаче огън, който свети толкова ярко, не може, да гоеи дълго!... 

Но има и хора, които светят с мека, приглушена и топла светлина❗

Тяхната светлина не заслепява❗Тя нежно разтопява леда на бездушието около себе си❗... Кара те, да се почувстваш уютно, леко и топло,... като вкъщи❗... И да замислиш, за истински важните неща и собственото си място във Времето и Пространството ❗... И за следата след теб❗Тези хора не "разбиват" със замах, а разтапят с нежното погалване на Чивечността и Любовта, която ги изпълва, защото знаят КЪДЕ СА и КОИ СА и обичат и това, ковто СА и ВСИЧКО И ВСИЧКИ ОКОЛО СЕБЕ СИ❗💞...Те са повече от първите и е БЕЗЦЕННО, ДА ГИ ИМА В ЖИВОТА ТИ❗

БЛАГОДАРЕН СЪМ, че в моя ИМА ТАКИВА ХОРА❗❗❗💗🙏💗 За това, обичам и тях и Живота си❗

Пожелавам го от все сърце и на вас ❗ 💞

Ценете хората, които "светят", защото най-доброто което могат да постигнат всички останали е, да отразяват светлината им...

Както пише Тери Пратчет в "Крадец на време":

"Комуто е писано да свети, ще си проличи и през кал, дебела цяла педя. А комуто не е писано, няма да свети, ако ще по цял ден да го излъскваш". 

Светли, благословени и споделени празници ❗💗 🌿🎍🌿💗

ПОЖЕЛАНИЕ❗

Желая ви, искрицата Човечност

и мъничкото пламъче Любов,

да не угасват под вълните от "политкоректност"

и на апатията под бездушният покров❗

Желая ви, да имате опора,

когато сте с пречупени криле!

Най-важното помнете - че сме Хора❗

(Човекът, НЕ ДЕЛИ на "класове"

по всякакви различия и признаци

и ближните си не преследва като призраци

презрително посочвайки ги с пръст❗

Той гледа сам, да израсте на ръст❗

За туй, пазете личните си граниици,

от Егото на разни "лични" за'ници❗

Пазете си достойнството поне❗

Не падайте пред друг на колене❗

Придържайте се винаги към фактите❗

Когато трябва ползвайте си лактите❗

Но рамене не свеждайте унило❗

Пчелата носи мед, но има жило❗

Желая ви, да спрете, да се тровите

от хорска злост❗Да хвърлите оковите

и котвите на чуждите очаквания❗... 

(Където трябва, имат книги за оплаквания❗)

Желая ви, безброй мечти за сбъдване❗...

И сбъдвания нови, за мечти ❗

Защото, без мечти в живота няма мръдване❗

За туй, елате с нас❗... Ела И Ти❗💞

Ивайло Апостолов

09 април 2022

В ЖИВОТА НАУЧИХ...

 

В живота научих, че прошка се дава,

когато юзди на гнева си наденеш.

Че благодарност и обич, в Дар се даряват.

Насила не можеш от друг, да ги вземаш.

Разбрах, че в сълзите скръбта ни не гасне,

но носят смирение. Дават утеха.

Че малкото цвете, с любов ще порасне,

а в многото грешки, се ражда Успеха!

Научих, че Дом е, не скъпата къща,

а място, където със обич си чакан.

И място, където жадуваш завръщане,

апък на тръгване, тръгваш разплакан.

Научих, че времето не е лек, за раните.

Не е и учител, щом си лош ученик.

Че обич и страх растат, когато ги храните.

Че по-полезен си Жив, а не мъченик.

В живота научих, че ласката нежна

по-силно от огън разпален изгаря.

Че в болката, често се ражда Надежда,

а характерът в пепелта на пожара.

В живота научих, че истина трябва,

да се гледа в лицето. Очи, във очи.

Че струваш, колкото дал си. Че алчността, те ограбва. 

Че успехът "на всяка цена", ти горчи!

Че който те съди, не те заслужава, а

обичаш ли някой, го приемаш, каквто е. 

Че живеем за Чест и е преходна Славата. 

Че е по-добре, да си хищник, отколкото стръв. 

В живота научих, че децата са силни

щом дадем им криле. Но им трябват и корени.

Че сложните връзки, са нестабилни.

Но само Заедно няма, да бъдем преборени! 

Че в нас измерения са и Рая, и Ада. 

И входа и изхода, са наши решения. 

Че децата са най-голямата наша награда. 

И единствено истинско наше спасение... 

Ивайло Апостолов

 24.03.2022

ЖИВОТЪТ Е И РАДОСТ, И ТЪГА❗

 

Животът е и радост, и тъга.

Животът, казва истината стара,

е като дим от палната цигара

по вятъра,... и огънчето й, пробляснало в прахта.

Животът е мигът сърдечен гъдел

и пеперуден трепет под лъжичката.

Проблясък мимолетен, щом си лъгал,

след който, просто те забравят! Всички!

И може би, любов ако си давал,

Добро си посадил, за нечие щастие.

За нечия мечта, да си поставил

основи и криле, не ще угасне

и споменът за тебе, във сърцата

на хората, по пътя ти пресрещнати

с чиято мъка, по сълза изплакал си

или ръка подал си, в пътя грешен.

Защото всеки, някога живота

поставя "по очи" и "на колене".

И всеки губи някога посока...

И само твойта вяра във Доброто,

и в хората, отново го променя!

С една искрица топла във сърцето,

с един усмихнат спомен, в нечий мисли

оставаме след себе си, братлета!

Оставаме ❗ Неопетнено чисти.

Всуе е всичко друго❗ Суета и пепел❗

Ивайло Апостолов 

17. 03.2022

(Вдъхновено от приятелят ми Стефан Александров) 

МИТЪТ ЗА ГЕРОЯ❗🦸

 

Героите водят своите битки епични. 

На коляно приклякат, но не падат по гръб.

Но собствено образи те са трагични,

че никой не вярва във тяхната скръб.

Героят, разказва легендата стара, 

е бойна машина. Той няма сърце ❗

На всеки низвергнат, поема товара.

Спасява девиците, той на ръце❗

На помощ притичва се, щом е опасно.

И с вятърни мелници, води борба.

Няма нужда от помощ, това си е ясно,

от приказна всяка творба.

Подтиснати, слаби, пак той защитава.

И битките води с достойнство и чест.

Но с венецът от лаври и мимолетната слава

Героят е всъщност дълбоко злочест.

И всичките свикват, че той им помага. 

Че води техните битки, за равни права.

Че той им е длъжен. Защо пък, награда!?

Били го ранили!? Какво от това!?

Как, ти ли не можеш? Вярвам в теб! Ще се справиш❗

Потупват по рамото, пляскат с ръце...

Но никой ръка не подава! Не брани

Героя! Той няма нужда от помощ! Той няма сърце!

И пада Героя изтощен и премазан, 

от чуждите битки и свойте лични войни.

Със рани кървящи от всички зарязан,

Ревящи памфлети, но все отстрани❗

Във всяка балада умира Героя❗

Умира епично, но толкова сам❗

Тълпата реве, че напуснал е строя.

Не за него, за себе си❗Без капчица срам❗

Съдбата такава е, нечестна и          несправедлива❗

Сам страда героя❗Подтиска сълзите

и пак, сам умира❗

Всеки крах, сам преглъща❗Във всяка болка предаден и сам❗

От "AVE❗", до " Разпни го❗", тълпата крещи

от трибуните, с пуканки, с кенчета бира❗

Героя умира самотен❗Умира съвсем неразбран❗

Ивайло Апостолов 

16. 03. 2022

Пост празнично❗🤔

 

Поредният празник в място, което НЕ е за празнуване, но за нас е станало част от начина ни на живот❗

Големината на празника, не зависи от големината на повода, нито от времето, мястото, пространството или броя на хората❗...

Зависи от хората, от големината на чувствата и здравината на връзките помежду им ❗

Живота ви може да е пълен с хора❗Може, да наситен с екстремни предизвикателства и успехи, и "купона", винаги да е на 💯 %❗... И пак, да нямате усещане, за общност, празничност и щастие❗... 

А може и да е простичък и семпъл❗... С малките си радости и постижения. Споделен с няколко човека, които заемат голямо място в сърцето ви, а вие, в тяхното❗И да имате всичко, от което се нуждаете и радостта, че сте живи❗💖

Казват, че "кръвта, вода не става"❗

Но често се случва така, че живота променя понятието ти за семейство, за близост и грижа, хората от близкото ти обкръжение и качеството на връзките помежду ви ❗

Живота и взаимоотношенията ни с хората, са едни от най-динамичните променливи около нас, които често могат да се повлияят дори само от един от десетките ни ежедневни избори❗

Знам, че не ви казваме нищо ново❗

Просто в забързаността, припряността и суматохата, често го забравяме❗А в гълчавата, изнервеността и суетата, подтискаме вътрешният си глас❗

За това, Пожелаваме ви хора, които да са в живота ви константа, въпреки всичко❗

Пожелаваме ви от все сърце, да имате винаги около себе си точните хора в делниците и трудностите❗И празничността, ще съпътства живота ви, дори не винаги, да е лесно и забавно❗💞

ЗДРАВЕЙТЕ И ДЕРЗАЙТЕ ❗ 💖

А на мен, Честит ми половин век❗💗

И дано продължава все така, през годините ❗💞

Порицаван от някой, от други обичан.

Не искам на никого аз, да приличам.

Нерядко раняван, но и подкрепян в нужда.

Нерядко предаван, или "свой, между чужди".

Понякога сприхав! Друг път зъбите стискам.

Живота на друг да живея, не искам!

Опитвам, да грея! Не, да отразявам!

Понякога крея. Но падна ли, ставам!

И пак продължавам, през калта на зависници.

Сам пиша живота си. Не ме трогват "подлистници"!

Веднъж с влага в очите...

Друг път разкъсван в дилеми...

Но по чист от сълзите, надпреварвам се с времето.

50 ме пресреща и подава ми сметката.

Пардон! Мерси мадмозел! Не понасям решетките!

Не мразя. До колкото мога, прощавам. 

За помощ ръка, на който мога подавам.

От завист далеч, от сплетните и злобата.

С усмивка, за меч не досегнат от снобите. 

Аз уверено крача в свойта посока.

Не свеждам глава. Държа я високо.

През възходи, падения и самозаблуди,

с някои свои прозрения, но все още очуден.

Аз обичам живота си и го живея

с любимите хора, тъй както умея.

И дано продължава все така, през годините!

Все ръка, във ръка!... И на пук, на га**ните!

Ивайло Апостолов 

15. 03. 2022