И не забравяйте,
Едно от нещата, които най-трудно се лекуват е ПРЕЧУПЕНАТА ЧОВЕЧНОСТ ❗💔
Човечността е красиво, но нежно цвете!
Нуждае се от грижи!
Не я ли поливаш редовно и достатъчно, изсъхва!
Човечността е част от връзката ни с Божествената искра у нас!
Рутината, апатията и негативизма я задушават и убиват! И тогава у хората взема връх човешкото!... А, сме създадени от кал!
Така че нека не забравяме, да се грижим за Човечността у нас❗🙏💞🙏
🎩"Рошавите мисли,
на Лудият Шапкар"🧤
Скъпи приятели,
Не забравяйте, моля ви, да напомняте на децата си, особено докато а още малки, да ценят Живота! ВСЕКИ ЖИВОТ!
Че цветята, ще ги радват по-дълго с красотата си, ако ги поливат и се грижат за тях! И най-вече, ако НЕ ГИ ОТКЪСНАТ!
Че Животните, НЕ са играчки! И могат, да им бъдат прекрасни приятели и другари в игрите, ако се грижат за тях!.... Но най-вече, ако се отнасят Уважително с тях и играят ЗАЕДНО С ТЯХ, а не с тях! Животните НЕ СА ПРЕДМЕТИ и ако не ги пазят, в играта си могат, да им причинят Страдание!
А Чуждото Страдание, докато ти се забавляваш, НЕ е редно, Не е нормално!
И Не е Човешко!
Нека не забравяме, да им напомняме, че Шега и Забавление, която е забавна САМО НА ТЕБ или на теб и още някой, но която НАРАНЯВА НЯКОГО, независимо дали е цвете, животно или по-различно дете, чиято уникалност не разбираме, НЕ Е ЗАБАВНА❗... НИЩО, КОЕТО НАРАНЯВА НЕ Е ЗАБАВНО❗...
Това е Лъки ❗Ветеринара каза, че е бебе само на два-три дни❗
Кръстихме го така, защото е имал късмета Габи, докато са се връщали с мака юу от детска градина, да види, че мърда и да чуе, че издава звуци, докато две момиченца, само на метър-два от пиещите кафето си майки са ги заравяли в пясъка, докато пищи ❗
И когато се е скарал с тях и го е взел, а Таня - с майките им, реакцията на последните е била " И к'во толкова ма, не'къв плъх!" и след като им е казала, че не е плъх, а бебе коте, реакцията е била абсолютно СЪЩАТА❗
Скъпи приятели,
Нека си припомняме и припомняме на децата си, че ВСЕКИ ЖИВОТ Е ЦЕНЕН и НИКОЕ СТРАДАНИЕ НЕ Е ОПРАВДАНО❗
И че причиняването на страдание на живо същество (дори на плъх!), е точно толкова пагубно и за насилника, колкото и за жертвата, особено в тази крехка възраст, когато детето още формира своята ценностна система, представите си, за Добро и Зло, Правилно и НЕправилно, Ценно и маловажно... Време, когато учи нормите на обществото!... Защото децата се учат най-вече от реакциите на нас - най-значимите за тях възрастни и копират собствениците ни модели на поведение!...
И дете, което дори несъзнателно наранява друго живо същество ДНЕС, пред безучастния ни поглед или види, че го правим ние, най-важните и непогрешими за тях авторитети!... Се учи, че Живота НЕ е ценност и приоритет!... Че чуждото страдание е допустимо, "нормално" и незначително.
И когато научи това ДНЕС, то Утре, автоматично ще започне постепенно, да приема, за "нормално", да подмине безучастно страдащ на улицата или акт на насилие, или дори (не дай си Боже ), да принесе "като приемлива косвена жертва" чуждият живот и болка, за лична изгода или удоволствие!... А Утре, тази жертва може, да бъде негов приятел,... брат или... Вие!... Защото апатията и анестезираната емоционалност е много по-страшна дори от Гнева и Страха!
Та тук въпроса не е толкова за Лъки!
Той е истински боец изпълнен с безкрайна воля, за живот! Скоро, ще укрепне и може и да има нужда, от Своя Човек и Дом, но не и преди, да укрепне достатъчно! 💞 Но това в друга тема!...
Въпросът тук е, ДАВАМЕ ЛИ СИ СМЕТКА, КАКВО ПОКОЛЕНИЕ ОТГЛЕЖДАМЕ ДНЕС, и че ТОЧНО НА ТОВА ПОКОЛЕНИЕ, ЩЕ РАЗИТАМЕ, ДА ГРАДИ ПО-ДОБРОТО БЪДЕЩЕ и ДА СЕ ГРИЖИ ЗА НАС, КОГАТО СТАРОСТТА НЕ Е ТОЛКОВА БЛАГОСКЛОННА КЪМ НАС!? 🤔
Така, че нека по-често си припомняме, че Живота следва своя логичен и неумолим кръговрат и слабостта се превръща в сила, а силата в немощ и зависимост!... А най-важното от което се нуждае Силата е Мъдрост и Човечност! 💞
И когато става въпрос, за Уважение към Чудото и ценността на Живота, моля оставяйте водичка, в купички или някакви съдинки, за бездомните животни❗
За разлика от нас, те често нямат достъп до вода❗🙏
Благодарим ви ❗ 💝
Живот като една човешка длан,
а толкова несбъднати желания.
Обичан до полуда и желан,
дори след толкоз разочарования!
Дори след толкова обиди и лъжи,
след толкова безмилостни предателства,
на мястото човекът си тежи,
когато даже паднал продължи
достойно, горд! Не възгордял се от ласкателства,
когато се изкачи на върха,
въпреки всички чути"Невъзможно е!"
Прекрачи ли във непознатото отвъд,
пречупвайки в сърцето си страхът,
дори анатемосан, за безбожник!
Когато си признае, че греши...
Когато наранил, поиска прошка...
Когато падналият утеши!
И пред по-силния, когато не пълзи
дори в душата с океан сълзи,
не се извива без гръбнак, като стоножка.
Животе, често остър като нож,
дори да ме пронижеш до сърдечната ми ядка,
ще вдигна пак глава! Дори в най-непрогледна нощ,
ще съм стърчащ пирон над масата от всички "гладки"!
Но пак, ще бъда себе си! Ще бъда Аз!
Не ще мълча! Не ще, да спра, да "шавам"!
Честта и Истината заслужават глас!
И колкото, да ме събарят! Пак, ще ставам!
(Черупката ми хлъзгава е и корава!)
Животе, често твърд като юмрук,
дори да ме разбиеш на парчета,
ще събера искрите си СЕГА и ТУК!
И даже в огъня по-ярко, ще засветя!
Ивайло Апостолов
18.07.2023
Един от основните проблеми на съвременната наука и образование е, че заменя вроденото детско любопитство със съмнението!
А съмнението, убива всичко градивно!...
И най-вече убива Вярата у децата!
Вярата в Чудеса!
В момента в който изгубим спонтанната си детска способност, да се О,Чуд(о)ваме и започнем, да се превръщаме в безстрастни събирачи на сухи логични аргументи, света ни и цялата ни жизнена нагласа се преобръща!
Основният въпрос е не, ДАЛИ има Чудеса, а КАК и ЗАЩО те се случват!?
Чудесета съществуват навсякъде около нас! Чудото на Живота!...
Чудото на Сътворението!
Чудото на Любовта, Състраданието и Човечността!...
А погрешно поставеният въпрос, няма как да ни доведе до правилните отговори!
Нито съмнението, до Сътворение, Съграждане и Добротворство!... Съмнението е "отровата", деструктивната сила! То е отричане, на вече известното!
О,Чудването е онова, което води към Откривателство и Съграждане! 💞 То търси, нова гледна точка и обяснение, "стъпвайки" върху известното и разширявайки мирогледа!
За това, нека поощряваме децата, да се О,Чудват, вместо да се съмняват ❗😯
Има дни в които душата ридае.
Чезне в жлъчна мъгла в непрогледният мрак.
Или огън от гнав, я до пепел изгаря,
в канонада от чувства, не намираща бряг!
Има дни, врим под дим и талази мълчание
и трасират ума ни неизказани многоточия!
А шрапнели от хиляди разочарования
се забиват в пулсиращите ни слепоочия!
Има дни в които треперим за Утре-то
или с нокти разкъсва ни вината от Вчера!
Дни в които на парчета посрещаме Утрото
и се чувстваме като ненужна скраб в килера!...
Знам и ти си се чувствал сякаш метри под дъното!
Изоставен, предаден, изгубен и ничий!...
Знам и ти си се лутал, търсещ себе си в тъмното!
И ръце си протягал, към свойто лично величие!...
В този миг здраво дръж на морала компаса
неотклонно, да сочи стрелката към правда!
И парче, по парче, ще слепиш пасианса,
щом успееш в душата си, да смириш океана.
Зная колко е трудно, но лепни си усмивка!
Наметни се с наметката в небрежно и бяло!
Изключи и си дай пет минути почивка,
да се върне душата ти отново във тялото!
Много трудно е, знам! Почти невъзможно!
Но заглуши във душата онзи вой на сирените,
дето 🆘 в паника вият тревожно!
Че страхът го надушват отдалече хиените!
Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!
И не ще се тревожиш, ще смириш в тебе, дивото!
Избледнява пред нас пелената на сивото, щом сърцето е в мир! Съвсем не е сложно!
В миг проглежда ума, щом постигнеш смирение!
Щом раненото Его прости и приеме
и душата се сгрява пак от Слънчево време!
Пак си връщаме вярата в Доброто, в Красивото!
Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!
Ивайло Апостолов
24.07.2023
При дете, което трудно или въобще не може, да се себеизрази чрез реч, възможно по-доброто разбиране и по-ефективната и пълноценна комуникация са от още по-голямо значение ❗💞
Защото колкото и богата, да е невербалната комуникация, именно за това е измислил езика.
Човек е социално общуващо същество.
Има непрестанна необходимост, да споделя и съпреживява! Иима нужда, да изрази, как преживяваното е отекнало в душата и разума му ❗Особено в наситения емоционално свят на децата. Най-вече, когато става въпрос, за взаимоотношенията им с хората, които са най-значими за тях и които най-много обичат❗💞
Именно за това, възпрепятстването на пълноценната комуникация е един от най-силно фрустриращите и стресиращи фактори, не само за датето, но и за неговите родители❗Споделяме го от личен опит❗💔
Това, зависи най-вече от ВСЕКИ от нас - хората без такива дефицити, при общуването ни с него ❗От нашето търпение, внимание и уважително подкрепящо отношение❗💙
Снимки Ани Йончева
Здравейте приятели,
Минаха около два месеца от както демонтираха повече строшените, отколкото амортизирани съоръжения на може би единствената площадка за деца с двигателни проблеми в Благоевград ❗
Площадка, за която преди 5-6 години няколко месеца събирахме подписи и около една година правиха,... за да дочакаме една единствена специализирана двойна люлка за нашите "специални" деца❗
Това обаче беше вероятно единствената специално обозначена, като "специализирана" такава площадка в града и през тези няколко години, беше прекрасно място и възможност така наречените "нормотипични" деца и техните семейства, да опознаят, да приемат и да се забавляват ЗАЕДНО с деца като Деян... Едно истинско място, на реално включване, чрез игра❗💞
От вчера сте Добре Дошли,
в обновената ни детска площадка...
за деца от 0-3 годинки❗🤯
М-да на цялата похвална масова офанзива за ремонт и обновяване на местата, където "ВСИЧКИ" ДЕЦА на Благоевград, да се забавляват "ЗАЕДНО", подета от Община Благоевград , ( която не можа, да намери дори пари, за превоза на дарената преди почти една година комбинирана люлка-везна, за деца СЪС и БЕЗ специфични особености ) тихом, мълком НАШТЕ ДЕЦА, децата като Деян бяха отново "избутани в ъгъла" ❗
Открийте разликите⚠️
Преди
Винаги ще помня, спонтанното възражение на един "държавен служител", от преди няколко години, във връзка с жалбата на гражданин с инвалидна количка, относно липсата на достъпност в един МОЛ.
"-Ма защо му е, на един инвалид МОЛ!? 🤔"
Защо му е и на едно "Различно" дете, детска площадка!?
Ето защо⚠️
Тази реплика, се превърна в нарицателна, защото ярко определя една все още широко разпространена масова социална нагласа към хората със специфични потребности! Нагласа, която бе многократно потвърдена с действията на разбиващи вече монтираните люлки вандали ❗...
Нагласа, която несъзнателно или пък съвсем съзнателно се материализира и потвърди за нас с Деян ТУК и СЕГА ❗🥺
Нагласа, чието негласно ( или полугласно) послание е:
Те не стават!... Те... нямат нужди!... Те не заслужават!... Те НЕ са като другите!...
Те не са достатъчно значими, за да се сетим и мислим, за тях и техните нужди
И за такива няма и не е нужно, да има място в социалната инфраструктура и на детската площадка❗🤐
Защото въпреки съвсем конкретните изисквания на няколко наредби за достъпност на средата и обществените сгради, на много места, където изобщо са монтирани рампи и подемни съоръжения, те или въобще не са въведени в експлоатация или по различни причини вече не работят!
Но думата тук, беше за децата, за техните еднакви и (не)еднакви потребности, и за местата предразполагащи към най-спонтанна взаимност и включване, каквито са местата за съвместното им забавление и игра❗... И за съзнателната или необмислена дискриминация на някоя група деца отличаваща се по независимо какъв признак... Макар, че дискриминацията не на група, а на едно единствено дете или възрастен, си остава дискриминация ❗
✔️Съвсем друг е въпросът, че в района има само няколко деца на възраст 0-3г, за която са съоръженията, а преброяването беше едва есента и беше доста подробно.
✔️Да не говорим също, че площадката беше любимо място през деня и за посещение на децата от няколкото детски градини в района...
✔️ Както и че макар и доста прилични на вид, сега монтираните люлки не изглеждат най-добре обмислени откъм безопасност за което и да било дете? Както и че започнаха, да скърцат още на сутринра след монтирамето
Така, че Много Моля, малко повече мисъл, малко по-широк мироглед и малко повече разбиране и толерантност, господа общинари ❗😒
