Беше време, когато телефоните бяха свързани, но душите ни бяха по-свободни, ( но и по-привързани една към друга )!
Беше време, когато телевизорите не бяха още LED, а сърцата ни бяха по-тополи!
Беше време, когато информацията не беше "на един клик разстояние" и бяхме много по-любознателни и четящи!
Беше време, когато все още нямаше толкова HR-и, мотиватори, блогъри, влогъри и всякакви други гурута, които да ни учат как, да живеем, но отделяхме много повече време един на друг и на това, да се радваме на живота!
Беше време, когато нямаше още толкова медии които, да ни казват какво, да мислим и се опитвахме, да мислим сами, и да формираме лично мнение, което отстоявахме!
Беше време, когато рекламите не ни казваха от какво имаме нужда и преследвахме собствените си цели и мечти, и когато обръщахме повече внимание, на нуждите на своите ближни!
Беше време, когато социалните медии, не ни дадоха възможност, да се представяме, за такива, каквото си поискаме, а се опитвахме с всички сили, да станем такива, каквито бихме искали, да бъдем, за да се харесваме сами и се борехме за това, в което вярваме!...
Днес, технологиите са все по-малки, а амбициите, очакванията ни към другите и Егото, все по-големи!
Днес, достъпа до информация е мигновен и неограничен, но хората сме все по-първосигнални и изгубени!
Днес телефоните са без кабел, но сме все по-оплетени в очакванията на околните!
Днес, претенциите са все по-високи, но интересите и моралът, все по-ниски!
Днес, компютрите са все по-тънки, но главите и обвивките на сърцата ни, все по-дебели!
Днес, изкуственият интелект е все по-съвършен и все повече замества човека, но естествената човечност е, все по-примитивна и правим все по-малко неща за другите, и за себе си!
Днес, човечеството открива и покорява все по-далечни хоризонти, но сме все по-слепи за нещата, които се случват под носа ни и в самите нас!
Днес, създаваме все повече изкуствени идоли и кумири, но имаме все по-малко вяра!
Днес, колкото повече претендираме за собствената си уникалност, толкова сме по-малко склонни, да толерираме нечия друга и опитваме, да я погазим!
Днес, колкото повече говорим, за промяна, толкова повече, се вкопчваме в добре познатото!
Днес, колкото повече афишираме претенциите си, за свобода и права, толкова повече, се крием зад сигурното!
Днес, колкото по-бързо можем, да се придвижим в пространството, толкова повече не ни достига време!
Днес, колкото по-бързо и по-лесно можем, да получим всичко, което искаме, толкова по-малко сме удовлетворени!
Днес, колкото повече имаме, толкова по-вече искаме и толкова по-малко ценим и по-малко се радваме !
Днес, колкото повече притежаваме, толкова повече губим ценности и смисъл!
Днес, колкото повече претенции имаме, за висота на идеите,толкова повече, губим дълбочината на мисълта си и естествената си човешка спонтанност!
Днес, света е все по-глобализиран, но сме все по-отчуждени и далечни един, за друг и за самите себе си!
Днес, колкото по-шумен, пъстър и богат на емоции е живота около нас, толкова сме по-самотни и празни!
Днес, Цивилизацията изживява своя разцвет, но Културата затъва все по-дълбоко в руините на своя крах!
А, Утре!?...
Не, не тъгувам по миналото, а се опасявам, за бъдещето! Защото все още искам, да мечтая!
А, вие?...
21.08.2024
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
