![]() |
Луис Карол и Алис Лидъл сн. svetovnizagadki.com |
Роден е преди 193 години, на 27 януари 1832 в Деърсбъри, графство Чешър, Англия. Истинското му име е Чарлс Латуидж Доджсън, по-познат като един от най-любимите детски автори Луис Карол,
Неговите най-известни творби „Алиса в Страната на чудесата“ и „Алиса в Огледалния свят“, са изпълнени с магични светове, чудати герои и грабващи запомнящи се реплики.
Рожденият му ден е идеален повод да научим нещо повече за този уникален човек и разказвач.
За това днес, ще ви запозная с 16 малко известни, но интересни факта за него и творчеството му:
- Доджсън е третото от 11 деца и тъй като бил изключително близък с братята и сестрите си, често ги забавлявал като измислял приказки и игри. Всичко това в последствие му е послужило за вдъхновение в творбите му.
- Първите си литературни стъпки Доджсън прави в семейното списание „Миш-маш“, което издава от 1855 до 1862 г. за забавление на близките си. Един от шедьоврите му, който е издаден и на български език е „На лов за Снарк“ (1876) - ексцентрична поема, в която странен екипаж от осмина джентълмени, един бобър и един ботуш тръгват на лов за нечуван, но много страшен, подозрително вкусен и крайно коварен звяр. Поемата се счита за едно от върховите постижения на английския стихотворен „нонсенс“. Освен като писател и поет Доджсън се изявява и в областта на философията и е прекрасен фотограф.
- Доджсън е бил надарен математик и логик, заради което известно време е преподавал в университета Оксфорд.
- Творческият си псевдоним Луис Карол започва, да използва, когато започва да пише и за разлика от много други автори, той използва само него през целия си живот.
- Героинята Алиса от "Алиса в Страната на чудесата" (1865) и "Алиса в Огледалния свят" (1871) е била вдъхновена от истинско момиченце на име Алис Лидъл, дъщерята на колега на Чарлс, с чието семейство се сприятелява през 1855г., като първо става близък с най-голямото от децата – Хари. Тъй като бащата на Алис – Хенри, работел в Християнската църква на Оксфорд, Доджсън често водел десетте му деца на пикник, където им разказвал фантастични истории и им правел изключителни снимки, тъй като хобито му било фотографията. Алис, която тогава е на почти четири и е любимка на Чарлс е обикновено била главен герой, в тези истории. Така по-късно се родили и книгите Алиса. Приятелството между Чарлс и семейство Лидъл приключва внезапно през юни 1863 година по незнайни причини.
- Не само Алиса, а и много от героите в историите за Алиса имат реални прототипи от живота и обкръжението на Луис Карол - образът на Чешърският котарак е вдъхновен от истинска котка, която автора често виждал лежаща, да си почива на едно дърво и е свързан с родното му място - графство Чешър. Прототип на образът на Лудият Шапкар е популярен шапкар от обкръжението на автора, с ексцентричен стил и поведение, а птицата Додо всъщност, е карикатура, с която автора самоиронизира своето заекване, което го е карало понякога да се представя като "До-до-доджсън".
- Ако винаги сте се питали какво е накарало "Лудият шапкар“, който никога няма време, винаги бърза и всеки път има къде да отиде, да полудее, има един вероятен отговор на този въпрос. Един поглед към историята и магически Оксфордски речник, създаден за допълнително обяснение на „толкова сложния английски език“ показва, че терминът „луд като шапкар“ е публикуван през 1829 г.(книгата „Алиса в страната на чудесата“ излиза през 1865 г.) За съжаление няма оригинален източник за произхода, но професорите издали речника, са се постарали да открият най-ранният възможен и допускат много точно каква е причината. А тя е може би малко изненадваща днес – натравяне с живак, който дълго време се използвал, при обработката на заешките и други кожи. Обикновено натравянето с живак се изразява в мускулни спазми и рязка промяна на настроението, а Шапкарят има точно такова поведение, което изненадващо неговите приятели го приемат изключително нормално. Към това трябва да добавим лош сън, депресия, халюцинации, лесно раздразнение и други, които не са налични или поне не са разпознаваеми. Интересен факт в книгата е, че шапкарят разказва за щедрото дарение на краля, който раздал всички свои шапки на подчинените си и по тази причина не останала нито една за него, освен короната.
- Доджсън е написал 11 книги по математика. Работата на Доджсън в областта на линейната алгебра, геометрията и създаването на пъзели е забележителна. Той написва почти дузина книги, вариращи от "Елементарен трактат за детерминантите" с приложението им към едновременни линейни уравнения и алгебрични уравнения до "Играта на логиката", включваща теория на изборите. на правителството.
- Освен точните науки, той е имал и точно око за фотографията. Заснемал е портрети на хората в обкръжението си, включително и Алис Лидъл, която е вдъхновила героинята му Алиса. В рамките на повече от две десетилетия Доджсън създава над 3000 фотографски изображения, включително портрети на приятели и забележителни фигури, пейзажи и снимки на предмети като скелети, кукли, статуи и картини.
- Става дякон, но никога свещеник.Това е още един факт от живота на Доджсън, който предизвиква спекулации. Отказът му да стане свещеник е в разрез с правилата на Христовата Църква. Той е ръкоположен за дякон на 22 декември 1861 г., но по-късно подава молба, чрез която да избегне да стане свещеник. За пореден път заекването му изглежда е едно от възможните обяснения, но няма доказателства, че това може да е пречило на способността му да проповядва. Другите възможни причини са любовта му към театъра (срещу която се обявява архиепископа на Оксфорд обявил), хладното му отношение към англиканската църква и вниманието му към други религии. Авторът е бил религиозен християнин и имал голям интерес към теологията, за често това преплита темата за религията в историите си. Но ражда и редица книги по темата
- Доджсън заеквал, което сам определя като "колебание" и за него е било трудно да говори пред публика. Доджсън има нелеко детство и ранната си възраст и не успява да преодолее заекването придобито още в ранна детска възраст, до края на живота си, като това става част и от легендите около личността му. Твърди се (без доказателства), че той заеква само около възрастни, но говори без проблеми с децата. Което е логично, поради променливата същност на това разстройство на речта. След боледуване едното му ухо е увредено, а пристъп на магарешка кашлица на 17-годишна възраст отслабва гърдите му.