петък, 14 февруари 2025 г.

ТИХА ЛЮБОВ

 


Не идва тя с тържествени фанфари.

Не срива до основи. Не изпепелява.

Разцъфва тихо. Като нежна пъпка се разтваря.

И като пролет всичко в теб със нов живот дарява.


Не е тя див импулс и страст. Не е пожар.

Не удря като гръм. Не те завихря като ураган.

Понася тихо като прилив. И дарява с мир, като олтар.

И с безметежност, като океан.


Тя не разтърсва из основи и не те поглъща, като бездна,

а като прилив кара всяка болка, страх и гняв от тебе, да изчезнат.

Светът ти с ласка преобръща мълчешком.

Лекува раните ти и създава ти усещане за принадлежност, топлина и дом.


Тя като вик със устрем не политва.

Тя френетично не зове и не крещи,

а приласкава с шепот в теб, като молитва.

Или без думи, със прегръдка, ще те утеши.


Тя не изисква, не ограничава.

Но не мъждука в мрака, като свещ.

Тя нежно сгрява. Безусловно се раздава.

И тъй разпалва във сърцето ти копнеж.


Тя показност в тълпата не обича.

Но обезоръжава и привлича

като магнит, като магия не, като мистерия.

Напук на всяка светска глъчка и истерия.


И те разтапя в споделеното безвремие,

в което Аз и Ти, възкръсва в Ние.

И я жадуваш плах, като спасение,

в което, да се преоткриеш.


И ако някой ден я срещнеш и познаеш,

ще разбереш, че са ненужни думи.

Просто безмълвно, ще я приласкаеш

и в нея, ще изчезнете безшумно.

И в този миг, забравили за суетата на Света,

самите вие, ще сте любовта .


© Ивайло Апостолов 

    09.02.2025

сряда, 12 февруари 2025 г.

"БОГ НИ ЧУВА И ДАВА, НО НЕ ВКАРВА В КОШАРА",



"Бог ни чува и дава, но не вкарва в кошара",

тъй съм чел, да разказва притчата стара.

С първородният дар ни е дал свободата.

За да сме господари сами, на делата си.


Ако молим за слава, дава ни шанс.

Ако молим за сила, нова трудност пред нас.

Щом за смелост, го молим ни предлага опасност,

да каляваме воля и на дух, да пораснем.


Гордостта го помолих от мен, да отнеме 

чух - по собствена воля само търсим смирение.

Щом помолих, за щастие, той дари ме с прозрение. 

Мъдрост молих ли, даде ми болка и изкушения...

И страдание даде ми, да ценя с благодарност.

Куче каза, спаси, да те учи на вярност.


За човечност помолих, със страдалци ме срещна,

да се уча да давам, не да бъда безгрешен.

За любов го помолих, той ми даде отроче.

Да се уча, че грижа любовта е, ми сочи.


И замолих тогава, любимите хора,

да спаси от страдание.

Каза - само в бедата, само при изпитание

по-сплотени израстваме. Ти бъди им опора.


И помолих тогава, да накаже врага ми,

И да пази помолих, надеждно гърба ми.

Чух - съдба е, другар този враг, да ти стане, 

но в гърба от приятел, са най-тежките рани.


Със сърцето си чух, нищо даром не вземаш, 

имаш избор и дух, отговорност поемаш

и се учиш чрез тях. И се учиш от тях.

И вървейки напред, през добро и през грях,

ще израстваш по-мъдър, по-добър и без страх.


Благоденствие молих, той дари ме с мечта.

Благослов каза, дадох ти, свободата на избора, 

в твоя власт е, да стигнеш, на мечтата, до извора.

С воля, сила и дух, да запалиш искрата си

И с любов, да изпишеш най-красиво съдбата си.


И тогаз, ще решиш ти житейските ребуси.

Щом възлюбиш врага си! И възлюбих аз, себе си!


© Ивайло Апостолов 

13.02.2025



понеделник, 10 февруари 2025 г.



В свят пълен с кофти реплики и имитатори, на някой друг, които не знаят как, да живеят пълноценно собствения си живот и са нещастни, но ти дават съвети, как да живееш своя и изискват, да отговориш на очакванията им.

Имай смелостта, да бъдеш себе си!

В свят на изкуствено създадени псевдо идоли и съвременни Родоски колоси, 

не изневерявай на любовта.

В свят, където съдят прибързано по очевидното, 

дай си шанс и време, и потърси същността.

В свят, който хората се опитват, да ти налагат собствените си предразсъдъци, неосъзнати свръх компенсирани комплекси и подтиснати страхове, като истина...

опитай, да дадеш шанс на чуждите гледни точки, но търси своята и отстоявай своята.

В свят на отчуждение, апатия и абдикиране от отговорност,

запази искрата на човечността..

В свят на стремеж към унифициране и притискане, за конформизъм, и на жалки опити за парадиране, да изпъкнеш с нещо повърхностно,

не се страхувай, да бъдеш различен и не изневерявай на същността си.

В свят на лицемерие и клакьори, 

не оставяй, да бъде заглушен вътрешният ти глас и имай собствено мнение.

В свят на внушения и манипулации, на политкоректност, демагогия, пропаганда и цензура, на фейк новини и тролове, 

запази критичното си мислене и не спирай, да се учиш.

В свят на плагиати, говорещи с цитати напиши своя собствена автентична мисъл!

В свят с псевдо гурута, които ти дават готови сценарии, как да живееш и да си щастлив, 

напиши своя собствен сценарий за живота си и изиграй в него главната роля!


Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤


неделя, 9 февруари 2025 г.

УСМИХВАЙ СЕ, МАКАР И ДА БОЛИ



Усмихвай се. Макар и да боли,

когато други маските си свалят.

Усмихвай се. Макар и да гори,

предателството. Зная колко парят


раните живи от излъгано доверие,

съмненията и загубената вяра.

След толкова самозаблуди и поверия,

отново слагаш всичко на кантара.


Усмихвай се. Дори, да си на дъното.

Защото толкова завистници те чакат,

със маски лицемерни и души във тъмното,

да стъпиш грешно и пропаднеш в мрака.


И зад гърба ти съскат си злорадо,

пред теб умилквайки се мазно и лукаво

кроят интриги как да те изкалят.

Знам, няма и за миг, да те пожалят.



Усмихвай се! Кажи: "Добре съм. Всичко е по план."

Повярвай го! И ще пораснеш по-голям!

По-мъдър, по-добър ще избуиш.

Усмихвай се дори, като сгрешиш.


Завистниците остави, на завистта.

Щом с чест живееш и е чиста съвестта ти,

Усмихвай се напук на всички злобни хора!

Усмихвай се, за противоотрова.


© Ивайло Апостолов 

10.02.2025


Най-великият танцьор с ампутирани крака на всички времена

Сериозните почитатели на танците нямат нужда да им се казва кой е Клейтън „Peg-Leg“ Бейтс. Но никога нямаше да чуем за него, ако не беше лоялната читателка на Amplitude Лорън Пайн, която разказва за него чрез няколко публикации в Instagram. Защо Холивуд все още не е направил биографичен филм за този човек? 

С ампутация под коляното от 12-годишна възраст, Бейтс израства като чернокож с увреждания в южната част на Джим Кроу. Гастролира във водевилният бранш като тийнейджър през 20-те години на миналия век и в крайна сметка заема мястото си редом до най-великите танцьори на степ в Златната ера на танца.

 Еднакво почитан от публиката и колегите си артисти, той споделя сцената с икони като Бил „Bojangles” Робинсън, Фред Астер и Джийн Кели.

 Половин век по-късно Бейтс все още се работи с изпълнители от поколението на Грегъри Хайнс. 

Международната Зала на славата на степ танца (където той е сред най-ранните попълнения) нарече Бейтс „един от най-добрите ритмични танцьори в историята на степ танците“ – със и без увреждания.

Този кратък видеоклип от 30-те години на миналия век , най-старият, който може да се намери, ви дава представа за Peg-Leg в разцвета на силите му.



„Той посягаше към неща, опитваше неща и се напъваше отново“, казва Грегъри Хайнс в Танцуващият човек“ , документален филм на PBS от 1991 г. за Бейтс. „Той постигаше неща, така че да бъде уважаван на същото ниво като някой (танцьори - б.а.) като Бъни Бригс или Теди Хейл. И успяваше. Степ танцьорите се опитваха да изпълняват ритмите, които правеше Peg Leg. Той щеше да използва това колче по начин, по който го правеха барабанистите и [други танцьори] се опитваха да го чуят и да го изтанцуват с краката си. Той изразяваше себе си по начин, който другите степ танцьори не можеха.”

Ето как New Yorker,  описва изпълнение на Бейтс в шоу на USO по време на Втората световна война : „Видяхме Peg-Leg, когато той завършваше ангажимент в Capitol [Theatre] онзи ден и се готвеше да тръгне на турне. Едно от нещата, които правеше пет пъти на ден, беше да имитира пикиращ бомбардировач. Той направи това, като скача на пет и половина фута във въздуха, обърща се напълно и прави кацане в една точка на крака си с колче. След това, все още на крачка, той се връща към крилата, докато маха с ръце."


Роден точно до Грийнвил, Южна Каролина, през 1907 г., Бейтс губи крака си при инцидент във фабриката за памучни семена, където работи като дете. Един чичо му издълба дървена протеза и на нея Бейтс се научи да танцува. 

Получава се повече от обикновена новост. Тъй като кракът с колче подобрява качеството на танците на Бейтс, придавайки му уникален басов тон, който да се съчетава с металното щракане на почукванията на степ обувката му. Това също му дава голям  тласък, укрепвайки решимостта му, да бъде приет на сериозно като танцьор, вместо да бъде отхвърлен като любопитство.



Не исках ничие съчувствие“, каза Бейтс в Танцуващият човек . „Исках да танцувам на това колче и исках да направя няколко стъпки на това колче, които дори танцьорите с два крака не могат да направят. И не позволих на нищо да ме спре.”

Бейтс получава големия си пробив, когато е забелязан от продуцента на Бродуей Лю Лесли и е включен в състава на Blackbirds от 1928 г. 

Този забележителен спектакъл, е един от първите хитове на Бродуей с участието на изцяло чернокожи актьори и изстрелва Бейтс на върха в индустрията. Той става неизменен в театрите и нощните клубове на Ню Йорк. Обиколя Европа и Австралия. Танцува в Radio City Music Hall (вторият чернокож изпълнител, направил това) и се появява с легенди на биг-бенда като Луис Армстронг, Дюк Елингтън, Каунт Бейси, Джими Дорси и Каб Калоуей.



   По време на Втората световна война Бейтс развива специални отношения с ранени ветерани и посвещава по-голямата част от времето си на военните участия през 40-те години на миналия век, танцувайки както за активни войници, така и за ранени ветеринари. Неговите различни крайници му дават естествена връзка с ранените мъже, които той редовно поздравява лично в болничните отделения като де факто е техен наставник. „Просто говоря за ежедневна логика“, каза той пред New Yorker . „Казвам им, че [увреждането] може да се случи на всеки и няма такова нещо като увреждане.“ Когато болничната публика избухва в аплодисменти по време на шоуто му, той се шегува: „Всичко, което трябва да направите, е да ме насърчите и ще счупя и другия си крак!

В крайна сметка Бейтс се превъръща в неизменна част от Шоуто на Ед Съливан и дори танцува два пъти за кралица Елизабет. 

През 1951 г., когато движението за граждански права набира сила, той извоюва своята малка победа за интеграция, като отваря първия курорт, собственост на чернокожи в Катскилс – едно от само около дузина места за представления, притежавани от чернокожи в цялата страна по това време. За някой, който е започнал кариерата си с концерти в заведения, които отхвърлят черни посетители, това е дълбок акт на независимост. А Бейтс притежава и управлява клуба повече от 30 години.


През 2021 година Hudson West Productions пусна 30-то юбилейно издание на The Dancing Man . Последният път, когато се опитахме да влезем, получихме съобщение за грешка, но въпреки това предоставяме връзката с надеждата, че това е временна грешка в сървъра. Вместо това, ето няколко други кратки видеоклипа, които изтеглихме от YouTube:



Източник: livingwithamplitude.com


петък, 31 януари 2025 г.

Ела при мен


- Ела при мен и ме прегърни!...

Утеши ме и успокой страховете ми!...

Обичай ме и аз го заслужавам!...

Дай ми вяра, че всичко, ще се оправи 

и че винаги, ще бъдем заедно!...

- Който говори?

- Детето в теб!


Обичайте и се грижете добре за детето в себе си❗ Защото ако пораснете напълно и приспите детето в себе си, губите цялата магия в живота си❗


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЛУИС КАРОЛ - В МАГИЧНИЯТ ПРИКАЗЕН СВЯТ НА ЕДИН УЧЕН.

Луис Карол и Алис Лидъл
сн. svetovnizagadki.com

Роден е преди 193 години, на 27 януари 1832 в Деърсбъри, графство Чешър, Англия. Истинското му име е Чарлс Латуидж Доджсън, по-познат като един от най-любимите детски автори Луис Карол,

 Неговите най-известни творби „Алиса в Страната на чудесата“ и „Алиса в Огледалния свят“, са изпълнени с магични светове, чудати герои и грабващи запомнящи се реплики.

Рожденият му ден е идеален повод да научим нещо повече за този уникален човек и разказвач.

За това днес, ще ви запозная с 16 малко известни, но интересни факта за него и творчеството му:

  1. Доджсън е третото от 11 деца и тъй като бил изключително близък с братята и сестрите си, често ги забавлявал като измислял приказки и игри. Всичко това в последствие му е послужило за вдъхновение в творбите му.
  2. Първите си литературни стъпки Доджсън прави в семейното списание „Миш-маш“, което издава от 1855 до 1862 г. за забавление на близките си. Един от шедьоврите му, който е издаден и на български език е „На лов за Снарк“ (1876) - ексцентрична поема, в която странен екипаж от осмина джентълмени, един бобър и един ботуш тръгват на лов за нечуван, но много страшен, подозрително вкусен и крайно коварен звяр. Поемата се счита за едно от върховите постижения на английския стихотворен „нонсенс“. Освен като писател и поет Доджсън  се изявява и в областта на философията и е прекрасен фотограф.
  3. Доджсън е бил надарен математик и логик, заради което известно време е преподавал в университета Оксфорд. 
  4. Творческият си псевдоним Луис Карол започва, да използва, когато започва да пише и за разлика от много други автори, той използва само него през целия си живот.
  5. Героинята Алиса от "Алиса в Страната на чудесата" (1865) и "Алиса в Огледалния свят" (1871) е била вдъхновена от истинско момиченце на име Алис Лидъл, дъщерята на колега на Чарлс, с чието семейство се сприятелява през 1855г., като първо става близък с най-голямото от децата – Хари. Тъй като бащата на Алис – Хенри, работел в Християнската църква на Оксфорд, Доджсън често водел десетте му деца на пикник, където им разказвал фантастични истории и им правел изключителни снимки, тъй като хобито му било фотографията. Алис, която тогава е на почти четири и е любимка на Чарлс е обикновено била главен герой, в тези истории. Така по-късно се родили и книгите Алиса. Приятелството между Чарлс и семейство Лидъл приключва внезапно през юни 1863 година по незнайни причини.
  6. Не само Алиса, а и много от героите в историите за Алиса имат реални прототипи от живота и обкръжението на Луис Карол - образът на Чешърският котарак е вдъхновен от истинска котка, която автора често виждал лежаща, да си почива на едно дърво и е свързан с родното му място - графство Чешър. Прототип на образът на Лудият Шапкар е популярен шапкар от обкръжението на автора, с ексцентричен стил и поведение, а птицата Додо всъщност, е карикатура, с която автора самоиронизира своето заекване, което го е карало понякога да се представя като "До-до-доджсън".
  7.  Ако винаги сте се питали какво е накарало "Лудият шапкар“, който никога няма време, винаги бърза и всеки път има къде да отиде, да полудее, има един вероятен отговор на този въпрос. Един поглед към историята и магически Оксфордски речник, създаден за допълнително обяснение на „толкова сложния английски език“ показва, че терминът „луд като шапкар“ е публикуван през 1829 г.(книгата „Алиса в страната на чудесата“ излиза през 1865 г.) За съжаление няма оригинален източник за произхода, но професорите издали речника, са се постарали да открият най-ранният възможен и допускат много точно каква е причината. А тя е може би малко изненадваща днес – натравяне с живак, който дълго време се използвал, при обработката на заешките и други кожи. Обикновено натравянето с живак се изразява в мускулни спазми и рязка промяна на настроението, а Шапкарят има точно такова поведение, което изненадващо неговите приятели го приемат изключително нормално. Към това трябва да добавим лош сън, депресия, халюцинации, лесно раздразнение и други, които не са налични или поне не са разпознаваеми. Интересен факт в книгата е, че шапкарят разказва за щедрото дарение на краля, който раздал всички свои шапки на подчинените си и по тази причина не останала нито една за него, освен короната.
  8. Доджсън е написал 11 книги по математика. Работата на Доджсън в областта на линейната алгебра, геометрията и създаването на пъзели е забележителна. Той написва почти дузина книги, вариращи от "Елементарен трактат за детерминантите" с приложението им към едновременни линейни уравнения и алгебрични уравнения до "Играта на логиката", включваща теория на изборите. на правителството.
  9. Освен точните науки, той е имал и точно око за фотографията. Заснемал е портрети на хората в обкръжението си, включително и Алис Лидъл, която е вдъхновила героинята му Алиса. В рамките на повече от две десетилетия Доджсън създава над 3000 фотографски изображения, включително портрети на приятели и забележителни фигури, пейзажи и снимки на предмети като скелети, кукли, статуи и картини.
  10. Става дякон, но никога свещеник.Това е още един факт от живота на Доджсън, който предизвиква спекулации. Отказът му да стане свещеник е в разрез с правилата на Христовата Църква. Той е ръкоположен за дякон на 22 декември 1861 г., но по-късно подава молба, чрез която да избегне да стане свещеник. За пореден път заекването му изглежда е едно от възможните обяснения, но няма доказателства, че това може да е пречило на способността му да проповядва. Другите възможни причини са любовта му към театъра (срещу която се обявява архиепископа на Оксфорд обявил), хладното му отношение към англиканската църква и вниманието му към други религии. Авторът е бил религиозен християнин и имал голям интерес към теологията, за често това преплита темата за религията в историите си. Но ражда и редица книги по темата
  11. Доджсън заеквал, което сам определя като "колебание" и за него е било трудно да говори пред публика. Доджсън има нелеко детство и ранната си възраст и не успява да преодолее заекването придобито още в ранна детска възраст, до края на живота си, като това става част и от легендите около личността му. Твърди се (без доказателства), че той заеква само около възрастни, но говори без проблеми с децата. Което е логично, поради променливата същност на това разстройство на речта. След боледуване едното му ухо е увредено, а пристъп на магарешка кашлица на 17-годишна възраст отслабва гърдите му.     
⚠️ 
🩺 Заекването е разстройството на речта, при което се нарушава плавността на речта от неволеви повторения и удължено изговаряне на звукове, срички, думи или фрази, както и неволеви мълчаливи паузи или блокиране на говора, като през тези периоди лицето, което заеква, не е в състояние да изговаря звукове, се означава като заекване. Терминът обхваща голям спектър от нарушения, вариращи от едва доловими дефекти, които до голяма степен са само козметични, до сериозни дефекти, които ефективно възпрепятстват устното общуване. Заекването може да окаже много тежко влияние върху функционалното и емоционалното състояние на даден индивид, като това може да включва: поява на страх, ако се наложи изговарянето на специфични гласни или съгласни;страх от заекване в ежедневните социални ситуации;тревожност;напрежение и други (особено при деца).
Среща се при около 2% от населението.

12. Въпреки проблемите с говора, Доджсън бил известен с бързината на ума си и чувството си за хумор, като често е включвал игра на думи и шеги в творбите си.

13. Измислил е начин да пише в тъмното
Подобно на много писатели, Доджсън е разочарован от загубата на отличните идеи, които неудобно идват посред нощ, така че през 1891 г. той изобретява никтографа. Устройството е карта с 16 квадратни дупки (два реда по осем), която предлага въвеждане на стенографски код с точки и тирета. Доджсън го смята също за полезен за незрящи.

14. Негов съвременник го обвинява, че е Джак Изкормвача
Списъкът на хората, за които се подозира, че са Джак Изкормвача, е дълъг и по някаква причина авторът на двете книги за Алиса е в него. Убийствата са извършени през 1888 г., когато Доджсън е в средата на 50-те си години. Авторът Ричард Уолъс смята, че Доджсън –след строго религиозно възпитание и тормоз по време на нещастните си училищни години – се е превърнал в сериен убиец след успешната си учителска и писателска кариера. 

15. Доджсън си е разменял писма с редица известни исторически фигури като Кралица Виктория и Флорънс Найтингейл.

16. Смята се, че ексцентризма му, както и богатото му въображение се дължат на честите му мигрени и здравословните му проблеми.
В зряла възраст си развива изтощителна мигрена и започва, да получава припадъци, които лекарите по това време диагностицират като епилепсия. Според други изследователи на бележития писател, той имал „особености на мисленето“, които съвпадат до много голяма степен с картината на симптомите на високофункционалния аутизъм. Въпреки, че една от характерните особености на синдрома на Аспергер е свръх фокусирането на интересите на личността в една определена област. Докато при Карол интересите и дарбите са твърде разностранни и се простират от точните науки, до философията и изкуствата, което предполага високофункционално развитие и на двете мозъчни полукълба.

⚠️
🩺Мигрената е неврологично разстройство, характеризиращо се с умерено или силно главоболие, включваща цяла група разнообразни синдроми. Обикновено състоянието се усеща като пулсираща болка от едната страна на главата, с ирадиация към челната и тилната област и продължава от 2 до 72 часа. Често главоболието е придружено от гадене и повръщане, повишена чувствителност към светлина, звук или миризми. Болката обикновено се влошава от физическата активност. До 33% от хората, страдащи от мигрена, изпитват аура - обикновено кратък период на зрителни нарушения, които сигнализират за настъпването на главоболието.

Мигрената е често срещано състояние, засягащо около 1 на всеки 5 жени и около 1 на всеки 15 мъже. Обикновено започва в ранна зряла възраст. Заболяването има пристъпен характер. Честотата на атаките е от една до няколко месечно.

Мигренозното главоболие е резултат от специфични физиологични промени, които настъпват в мозъка и водят до характерната болка и свързаните с нея симптоми на мигрена.
Други медицински състояния - депресията, тревожността, биполярното разстройство, нарушенията на съня и епилепсията могат да увеличат риска от мигрена или мигрената, да е част от техните симптоми.
⚠️
🩺 Според дефиницията на Международната лига срещу епилепсия (International League Against Epilepsy) епилепсията представлява хронично мозъчно разстройство, характеризиращо се с повтарящи се епилептични пристъпи и последващи невробиологични, когнитивни, психологически и социални последствия.

Епилепсията е едно от най-старите известни заболявания, с писмени данни, датиращи от 4000 г. пр.н.е.
Терминът "епилепсия" произлиза от древногръцката дума επιλαμβáνειν, което означава "нападам, атакувам".

Епилептични пристъпи представляват епизоди с различна продължителност и характеризиращи се внезапно настъпващо качествено и/или количествено нарушение на съзнанието, сетивната и двигателната функция


📖
Луис Карол умира на 14 януари 1898г.
 малко преди, да навърши 66 години. Той публикува над 15 книги преди смъртта си, но никоя от тях не достига славата и популярността на „Алиса в страната на чудесата“.

Погребан е в Гилдфорд, Съри, Англия и неговото наследство са едни от най-любимите детски книги за всички времена, а аз вярвам, че творбите, отразяват живота и душевността на своите автори. За това и ви го разказвам.

Историята на Алис, ще разкажем друг път.

Източници: Wikipedia;Момичетата от града; framarbg.com

Не се страхувай, да сгрешиш, човече! Несъвършени всички сме, понякога грешим!  С грешки израстваме, а хоризонта ни достига по-далече ! След ...