24.02.2016
26.02.2025
🤗🩷🩷🤗Всяка последна сряда от февруари (26 февруари) отбелязваме Световния ден за борба с тормоза в училище популярен още като "Ден на розовата фанелка" (Pink shirt day 🩷 )
За това, бих искал #всички, да си припомним отново ❗
⚠️Тормоза, насилието и дискриминацията са пряко свързани едно с друго. А всяка форма на неравнопоставено отношение и двоен стандарт, уронваща нечие достойнство е дискриминираща! Независимо на признака на който е основана.
И няма значение, дали се отнася за външни белези, поведение или степен на развитие. Без значение е и към колко човека се съотнася!
⚠️ Дискриминацията и тормоза, дори само към един единствен човек, си остават такива по своята същност. Независимо, дали човека излиза извън общоприетата "нормата" като някаква форма на лек дефицит или изпреварващо развитие!
Мили хора,
Себеутвърждаването и конкуренцията са естествени процеси от най-ранна детска възраст. И особено във възрастовият период около началото на 6та и продължава като варира до около 8та година, когато е първичното започва активното формиране на Социалния Аз, и в който социалната група и нейното мнение заемат по-осезателно място в живота на детето, те са изключително важни.
Наша отговорност като значими в живота им възрастни (родители и възпитатели обаче е, да им дадем правилните ориентири, ценности и модели на поведение, за това!
Позитивното Себеутвърждаване е от изключително значение❗
Повече старание за развитие на собственият потенциал, собствените лични качества, знания и умения, и по-вече уважение, към личното и чуждото до-стойнство, и възможно по-малко унижение, присмех и обиди към другите!
Унижението, социалната изолация, сегрегация и дискриминация могат, да оставят огромен отпечатък у всеки от нас. Но за неукрепналата детска психика, особено в тази възраст, те могат, да бъдат фатални и за цял живот!
Казвал съм го многократно и ще продължа, да го повтарям: Децата нямат предразсъдъци към другите, те нямат негативен жизнен опит, за това и поради тази причина са чисти, спонтанни, любопитни, съпричастни и непредубедени в отношенията си с другите. Но и приемат това, което чуват и виждат, за "чиста монета". Включително, ценностите и поведенческите модели. Особено, ако са от значим за тях възрастен авторитет какъвто сме ние - техните родители и възпитатели, които възприемат, за непогрешими!
За това, да им внушаване собствените си комплекси, подтиснати страхове, предразсъдъци, проектирани върху другите и собствените си огорчения, вътрешна неувереност и разочарования от несбъднати мечти и амбиции, е престъпление и към самите тях. Престъпление е и към всички онези, към които я насочваме сами или ги учим, да я насочват чрез игнориране или още по-лошо, чрез дискриминация и пряка агресия, без значение от вида!
( Традиционно дългата коса при мъжа например винаги, е била символ на мъжественост... Но за това, в друг пост!)
Преди, да ги поощрим за горното поведе обаче (или дори след като сме го направили) трябва, да си дадем сметка, носи ли ни вътрешно удовлетворение, да виждаме как децата ни, се опитват, да утвърждават себе си, обиждайки, мачкайки, подигравайки се и унижавайки другите!? И ако ДА, Защо?
Това ли е моделът, който искаме те, да възприемат и изградят като правилен за цял живот!?...
И наистина правилен ли е този модел!?
Защото всяка проява на двоен стандарт и различно отношение основани на определен признак или качество при равни други условия е свързана с дискриминация и насилие върху личността на другия! Независимо, дали този признак го прави, да изглежда в очите ни по-слаб или по-добър от нас или общоприетото за "средна норма"! Особено важно и особено болезнено може да бъде това, за подрастващите момченца!
И като баща искам, да се обърна към всички разумни и загрижени бащи...
Уважаеми мъже,
💖Мъжествеността НЕ се определя от дължината на косата, нито от мускулите, масата или ръста.
💖Мъжествеността НЕ се определя от невъздържаните емоции или демонстрирането й чрез агресивно, високомерно и арогантно поведение и демонстрация на сила. Точно обратното.
Последните показват вътрешна подтиснатост, неувереност, нереалистична самооценка, недостатъчна интелектуална, емоционална и социална зрялост и липса на възпитание.
✔️Уверения в себе си, качествата си и способностите си мъж е добронамерен и позитивен, умее да коригира себе си или тях, без да обижда и унижава, помага на другите, без да се самоизтъква и парадира и очаква нещо в замяна.
✔️Истинския мъж има ясна представа за добро и лошо, правилно и неправилно, стабилни морални ценности и силно развито чувството, за справедливост.
✔️Истинският мъж умее, да потърси помощ, да благодари или да се извини, ако е сгрешил и очаква това и от другите.
✔️Истинският мъж е любезен, социабилен и адаптивен, и не постига нищо със сила или принуда. Знае как да се кооперира, но не се страхува, да поема рискове и отговорност без, да са необмислени. Оценява и поздравява другите, за успеха или положените усилия.
✔️Истинският мъж, не търси слабостите на другите, за да им се присмива, да ги унижава или манипулира, а търси силните им страни. Поощрява ги и се опитва, да им помогне, да ги развият. Както и своите.
✔️Истинският мъж, притежава достатъчно себеосъзнатост и самокритичност, да оцени собствените си слабости и грешки, да приеме чужда критика и да работи върху тези слабости. Но за това трябва, да започнем, да го учим от малък, че:
👉Липсата на възпитание НЕ е мъжествена❗
👉Липсата култура и обноски НЕ е признак на сила❗
👉Липсата на образованост, НЕ е секси❗
👉 Липсата на толерантност и уважение, НЕ е нито едно от нито едно от гореизброените.
Както и, че:
✅Да наричаш някого гейче, защото е с дълга коса, има добри обноски (или защото помага на другите, оценява и ги поздравява за усилията им) НЕ те прави, да изглеждаш по-мъжествен!
✅Да се присмиваш на някой, че е "умник", "спортистче" или "танцьорче", оформя у детето трайни нагласи и поведенчески модели.
Ние като възрастни следва, да се запитаме, какви нагласи и отношение оформя у детето към знанието и образованието, или към спорта и изкуствата изобщо (или към към някой спорт или изкуство, конкретно).
Защото това, са базисни нагласи, които остават за цял живот!
Така, че много моля, нека научим синовете си (а защо не и дъщерите си), че да си по-едър и пълен, да обиждаш, да се присмиваш и унижаваш, да удряш, да пъ*диш, да се оригваш и да псуваш, не е проява на мъжественост, а на обикновена липса на възпитание...
Че не дължината на косата и стилът на обличаме, а поведението правят мъжа такъв, какъвто е! Защото външността е мода, която лесно се променя, но характерът се изгражда с години от най-ранна възраст!
Нека, да ги научим, че външният ни вид изразява вътрешната ни същност. Но не ни определя! Защото всеки от нас е много повече от очевидното ❗
И понеже говорим за Мъжество,
то има две прекрасни понятия, които според мен, определят мъжа като Мъж и на които бих се гордял, да успея, да науча синовете си - Чест и Достойнство.
Честта и до-стойнството са тясно взаимосвързани и формирането им е продължителен процес, който е важно, да започне от ранна възраст!
Честта е съвкупност от качества на Личността, свързани с придържането към чистотата и истината, като човеколюбие, емпатия, справедливост и съпричастност.
До-стойнството е свързано с доброто себепознание, самочувствие и самокритичност, които определят истинската Стойност на Личността, която се себеотстоява с достатъчно самоуважение, като едновременно с това, уважава това право у всеки друг и не го накърнява!
До-стойното поведение е основано на толерантността към всичко различно. Особено към различното мнение, гледна точка и поведение. И НЕтолерантност, към всяко неприемливо поведение.
Ако развием у подрастващото дете само първата част, ще отгледаме егоцентричен, изискващ от другите, арогантен егоист.
Ако не я развием, ще отгледаме малодушен нагаждам, който винаги, ще пренебрегва себе си и ще се превърне в жертва, стремяща се, да отговори на чуждите очаквания само, за да бъде харесан.
Въпросът е, какво искаме, за нашите порастващи момчета и как и доколко сме в състояние самите ние, да ги научим!?
Защото всеки от нас е много повече от очевидното ❗🤗🩷🩷🤗
