И стана Ден трети, от декември❗
Ден за размисъл ❗
Ден в който според едно решение на ООН си спомняме, за онези, които гласно или негласно, понякога с думи, друг път с действия, на най-често с бездействие и игнориране, в душите си етикиране като не-валидни❗ Спомняме си, че и те също са хора ❗💞 А дали си даваме сметка през останалите 364дни от годината, че стигмата към другите, оставя най-тежкото клеймо в собствените ни души!?...
Ден в който всъщност трябва, да си спомним, че ВСИЧКИ СМЕ ХОРА и като такива, всички сме несъвършени. Че всички носим в душите си едно и също и копнеем, за едно и също през ВСЕКИ ЕДИН ДЕН ОТ ЖИВОТА СИ❗ И заслужаваме, да бъдем приети и подкрепени такива, каквито СМЕ❗... ВСИЧКИ, без изключение ❗💞
Ден в който трябва, да се припомним, че вярата, надеждата и любовта, крепят всички ни. Държат ни заедно и ни движат напред. Но че майка и на трите е мъдростта❗💞
Днес не е празник, а ден за равносметка❗
И може би, за промяна към по-добро ❗💞
👫💞🧑🦽
НАДЕЖДА, ВЯРА И ЛЮБОВ
Не мога, да направя средата по-достъпна.
Не мога чужда болка, да облекча, като с вълшебна пръчица.
Но мога ясно, да покажа безотговорността престъпна,
която често води душите до безпътица.
Не мога, да изцеля телата и душите ви.
Не мога, да ви вдигна на крака.
Но мога, да отнема малко от болката в дните ви.
Да ви изслушам мога и да летя с вас в мечтите ви.
И в бездната на самотата, да ви подам ръка.
Не мога, да направя хората по-съпричастни и човечни,
отколкото им позволява предразсъдъка.
Но мога, да опитам, да постопля душите им премръзнали и грешни.
И малко светлина, да хвърля към здравото в разсъдъка им.
Да им разкажа вашите тегоби и победи
с различното... За всичко, което те приели са за даденост .
Не мога аз, да давам на никого съвети.
Но мога, да покажа вашата сила и отдаденост.
Да съживя не мога душите, вече мъртви,
изгнили вътре и отекващи на кухо.
Ала от вярата, ръждата се надявам, да изкъртя,
и да разпаля искрицата човечност, със силният ви дух!
А всеки носи сам глава, на раменете си.
И може сам, да носи отговорността за избора.
За да намери онази Искра човечна в сърцето си.
И да се потопи отново на любовта в извора.
Аз твърде силно вярвам още, в любовта у хората,
защото са по Негово подобие създадени.
Под пластовете страх и гняв, под смъртната умора
ще бъде тя излъскана и на повърхността извадена.
И се надявам искрено, дълбоко в сърцето си,
че някога, ще стане! И дано!
С една искра в гърдите си и слънце в небето си
бе стигмите, ще бъдем всички наистина едно!
Защото любовта множи се,
а всяко сторено добро се връща!
И само заедно израстваме! А най-дълбоко в душите си,
копнеем за едно и също❗💞
© Ивайло Апостолов
02.12.2025
