ОБИЧАШ ЛИ, Е БЕЗУСЛОВНО ❗

Ти можеш ли безпрекословно, да обичаш.

Без скрити тайни и "едно на ум"?

Помни, че любовта не е в клетвите и вричанията,

Отдаване е, нежно и без шум.

Например, себе си обичаш ли, човече?

Без гузна съвест и неугнетен.

Приемаш ли се, без противоречия

такъв, какъвто си - несъвършен.

Приемаш ли се с гафовете, с грешките.

Прощаваш ли си бързо след това.

Или позорно свиваш в срам платна?...

И пазиш ли у себе си човешкото?

Харесваш ли човека в огледалото?

Или отвръщаш от ликът му взор

Завръщаш ли се често към началото?...

Към някой крах и публичен позор.

Приемаш ли лицето си и тялото

И своите емоции, желания...

И черното и себе си и бялото.

Или се давиш в разочарования?

Изправяш ли се бързо след падение?

И продължаваш ли напред, без колебание?

С отговорност взимаш ли решения?

Или разкъсваш се от угризения?

Как да решим житейските си ребуси?

У ближния, как демона, да любим и светеца?

Тъй както ни е учил младенеца .

"Обичай ближния, тъй както любиш себе си!"

© Ивайло Апостолов 

     18.12.2025

А ВЯРВАХМЕ С ТЕБ И В НЕВЪЗМОЖНОТО

И някак странно е, че често молим Бога,

да промени нещастното ни настояще.

И сякаш стигнали сме на живота епилога,

в него се вкопчваме молитвата шептящи.

И през главата ни, дори не се прокрадва мисъл, 

да вложим малко собствено усилие.

Или че в тази трудност има смисъл.

Че Бог я праща, да се променим самите ние.

Че всичко, през което преминаваме,

подготвя пътя ни напред, за да постигнем

най-желаното. Че като падаме и ставаме,

порастваме. Мечтите си поне с върхът на пръстите си, да достигнем.

Не е ли странно, ден след ден, да призоваваме Всевишния,

да ни дари със късче щастие от Рая!?

Пропускайки, мигът взаимност под разцъфналите вишни,

в който с ръцете си сами, да го изваем❗

Невярващи във нищо свръх естествено,

превръщаме се бавно във безбожници.

Забравихме магията на детството.

Когато сам сами откривахме вълшебството 

и вярвахме най-искрено и в невъзможното❗

© Ивайло Апостолов 

    15.12.2025

ЖИВЕЙ ПО СОБСТВЕНИЯТ СИ АРШИН ЖИВОТА СИ❗

Не се обиждай друже, не унивай

от чужди предразсъдъци и мнения.

Не се трови и при сърце не взимай!

Това не са към тебе обвинения.

Те плод са, от уроците и грешките,

на нечия недоизказана история,

която някой огорчен Андрешко, 

се мъчи да ти лепне на теория.

Тя нямат нищо общо с живота ти

и с твоите грешки, избори, решения.

Благодари и отмини си, без емоции.

"Подаръка" при "благодетеля" си остави, без угризения!

Към теб въобще той няма отношение❗

Живей по собственият си аршин живота си❗

© Ивайло Апостолов 

   14.12.2025

БЛЕСТИ❗

Не слагай край децата си решетки,

дори, да мислиш, че така ги пазиш от 

опасностите ти!

Дори и птицата, родената в Златна клетка,

е с дух пречупен и не иска, да лети.

Не знае тя, какво е свободата.

Решетката е неин кръгозор.

И закърнели са крилата и душата й...

Не пее соло. Грачи само в хор.

Не прави избори. Не носи отговорност.

И чака някой, да и подаде трохи

от своята софра. Тъй смазана позорно 

в затвора си живее, без мечти.

Не слагай край децата си решетка.

Макар от граници, да имат ясна нужда.

Роденият в затвор, е жалка гледка.

Отвътре празен. Без искра, не се пробужда.

Не слагай край децата си решетка

Те имат нужда от небе, а не стени.

Човек не е влечуго, в крайна сметка.

Не да мъждука е роден, а да блести.

© Ивайло Апостолов 

   12.12.2025

НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, ДА СГРЕШИШ ❗

Не се страхувай, да сгрешиш, човече!

Несъвършени всички сме, понякога грешим! 

С грешки израстваме, а хоризонта ни достига по-далече !

След тях, по-рядко изграденото рушим.

Понякога, смирено търсим опрощение.

Понякога завихряме скандал

и се заплитаме в кълбо от обвинения.

Кой повече получил! Кой по-много дал!

И струва ни се, сякаш всичко губим!

Но ако от една кавга градежът монолитен рухва,

човек започва мълчаливо, да се чуди,

дали е имало в него и едничка здрава тухла?

И въпреки това, върви напред!

Не спирай , да растеш и да изграждаш!

Повярвай в себе си, тъй както аз не спрях, да вярвам в теб!

От нас зависи всяко следващо Възраждане ❗

© Ивайло Апостолов 

    10.12.2025

СТАНИ❗💓

Стани, когато паднал си приятелю!

Не се страхувай и недей почервенява ти от срам!

Човешко е, да падаме понякога!

С паденията си порастваш по-голям.

И няма нищо срамно, в поражението!

Ако си паднал ти с достойнство и със чест.

И отговорността поел си, за решението си!...

Не станеш ли, тогава си злочест!

Стани спокойно! Запомни урока си!

И продължи нагоре и напред!

Как ще ценим победите в живота си,

ако във някой битка, не пречупим своя меч!

Стани! Живота пълен е с жестокости.

Не ни очаква с лаврови венци.

Светът без бъдеще е, ако няма Дон Кихотовци,

а само Арлекини на конци!

И запомни, че плъховете се самоизяждат

умирайки в агония от яд,

щом не потъне флагманът, от който бягат,

изплашени, треперещи от страх и глад.

И ако корабът остане невредим, а не на дъното,

 в страх от сенките, потъват те в своя Ад.

Но ние знаем,преди изгрев е най-тъмното!

Стани, да ги накараме от завист и от злоба, да пищят!

Стани, приятелю❗ 

До рамото ти съм и в крак❗

© Ивайло Апостолов 

  09.12.2025

И идва миг, когато се пробуждаш

като от сто годишен сън.

И всичко вън изглежда толкоз чуждо.

А вътре в теб, почти не тлее огън.

Край теб живота бавно се оттича.

А вътре в теб, безкрайна самота.

Ала до теб се гуши още къдрокосото момиче,

с което искахте, да преобърнете света.

Малко по-мъдри, малко посивели

И тук-там с поочукани души.

Но вярата един във друг е без предели

И любовта ви няма кой, да разруши.

Просто ми! Знам, че с мен не се живее леко!

Ръка в ръка вървим по труден път.

Грешихме, падахме, но стигнахме далеко.

Все още бих пребродил с теб света.

С теб, да споделям искам всяко малко чудо

и днес, и утре... и след 100лета!

Защото с теб се учих, да летя

и още те обичам, до полуда❗💞

© Ивайло Апостолов 

     08.12.2925