ЩЕ СЕ СЪБУДИМ ЛИ ?

Изпълни се света околовръст с притворство,

с фетиши, идоли фалшиви и лъжепророци

Превръщаме дори и любовта в единоборство.

А после, търсим друг, да плаща ненаучните ни уроци.

И интересът властва над морала,

а Азът се души в самозаблуди.

Уж хора сме, а давим се като чакали.

С кръвта на праведниците, по старому ликуват Юдите!

Човешкият живот, петак пробит не струва,

а алчността се пръска от пресищане.

Танатос със душите ни пирува

опиянен, сред глутница човешки хищници.

Мамон душите ни поглъща, като безконечна бездна.

Осмисляме се с вещи, вместо с обич, сбъднати мечти, идеи, споделени мигове.

Човечността у нас почти съвсем изчезна.

а доброта и съвест, се превръщат в архаични митове.

Ще се събудим ли, приятелю от Ада,

който създадохме, отдадени на страстите?

Да любим безусловно пак, без да очакваме награди.

Щастливи с малкото. Смирени, като след причастие.

Добро, да правим мълком, без фанфари.

И вярващи, да вдъхваме надежда.

Искри, да палим в другите. Макар и не веднъж опарени.

Макар и счупвани, да грижим с обич пак и с нежност.

И ще повярваме ли пак, чистосърдечно, без съмнения

в Доброто, в истината и в човека?

Ще спим ли пак, но без кошмари и без угризения,

делили щастие и скръб с любимите си днес и утре, и во всеки !?

© Ивайло Апостолов 

     24.01.2026

В Израел разработиха "Умно" биологично лепило, което запечатва външните рани

 През октомври 2025 г. изследователи от Технион - Израелския технологичен институт представиха „умно“ биологично лепило, което запечатва раните за Този удобен за тъканите хидрогел имитира естествените адхезивни свойства на мекотелите, за да се свърже ефективно с влажни и кървя

Пробивният материал, разработен с помощта на танинова киселина и естествени химикали, може да бъде приготвен само за десет секунди за незабавна употреба в аварийни Той се свързва с тъканта в рамките на пет до десет секунди, създавайки силен уплътнение, което позволява заздравяване без шевове и значително намалява

Този хидрогел е уникално проектиран за справяне с инфекциите чрез унищожаване на бактериални клетъчни стени, предотвратявайки образуването на опасни био Вградените му свойства на форма-памет позволяват да бъде 3D-принтиран и персонализиран, отговарящ на прецизни нужди на пациентите при минимално инвази

Успоредно с това FDA издава разрешение през юни 2025 г. за система за възстановяване на нерви без шевове, използваща течни полимери с активиране на светлина. Тази технология дава възможност на нервите да се прикрепят отново в биоресорбируема камера, постигайки 100% процедурен успех в ранните клинични проучвания на дигита

Освен това, растителен хемостатичен гел, наречен ТРАВМАГЕЛ, пуснат в цялата страна през януари 2025 г., за да се контроли Доставя се в предварително напълнени спринцовки, той установява механична бариера при контакт, помагаща на първа помощ да се справят с животозастрашаваща травма без

#SurgicalGlue #MedicalInnovation #BioTech2025 #SuturelessSurgery #Technion 

НАУЧИХ СЕ...

Научих се, да чакам и търпя.

На удари и думи в гръб, да устоявам.

По Вчера жал и гняв, да не тая.

И грешките си пак, да не повтарям.

Научих се, по-лесно, да решавам.

Да гледам истината право в очите

и повече във себе си, да вярвам,

когато се присягам към мечтите си.

Научих се, по-лесно, да прощавам

и да откривам щастието в малките неща.

По име мерзостта, да назовавам

и да посочвам сенките в нощта.

Да се харесвам, тъй - несъвършен.

Човечността, да търся, не изгодата.

Да вярвам повече, в доброто и в утрешният ден.

Да не превивам крак пред кукловодите.

Да съм разбран, а не да бъда прав.

И щом обичам, да е без условности.

Да оценявам, даже залъка корав.

На мястото си, да тежа. Да не изпадам в безтегловност.

Научих се, да бъда по-смирен.

И да ценя в противника си силата.

Да губя с чест. Вместо със приз, да съм. Обезчестен.

Че дар е, с чиста съвест, да заспивам.

Да търся смисъла и вътрешния си баланс.

Да си простя! И миналото, да отпусна, да си тръгне.

Да бъда благодарен и да давам втори шанс.

Почти прощавам на врага си. Но не го допускам, да се върне.

За чуждо, не завиждам. Не ламтя,

за много. Оценявам малкото, което имам. 

Над суетата, да се извися.

Да съм щастлив, вместо при спора връх, да взимам.

Не се опитвам винаги, да бъда пръв.

Ако скърбя, сълзите си не крия.

Ала не ще допусна, да съм жертва или стръв.

Просто ценя душата си. И ще я преоткрия❗

© Ивайло Апостолов

    19.01.2026

МЕЧТАЙ, НО НЕ ОЧАКВАЙ НИЩО❗💓

Мечтай, приятелю! Но не очаквай нищо

от Утре-то си предварително!

Съмнението се промъква, като хищник

и прави ни тъй колебливо-нерешителни.

Очакванията оставят мътна диря, 

когато не разлистят цвят в сбъдване.

Сърцето с полутонове вибрира,

а не тупти. Като в премръзване.

Не съжалявай ти, за своето Вчера,

Не се поддавай на разочарования.

Праха изтупай на мечтите от ревера.

И запретни ръце, за мироздание❗

И наслади се на моментите СЕГА, с любимия.

На малките искри на споделено щастие.

Това е смисъла. Незабравимо е!

И те преражда, като Феникс и причастие.

© Ивайло Апостолов 

    18.01.2026

" Посвещавам това национално постижение на всички, които вярваха в способностите ми и бяха подкрепени кариерата ми, и на всички, които всеки ден доказват, че силата на волята не се измерва с обстоятелства, а с решителност, да останат вдъхновение за всички, които се стремят да надежда. "

Abboud Al Nabulsi 

удостоен с най-високия приз на фестивала и званието "Легенда на колела" и званието най-добър спортист в света и в Йордания в Калистеника на инвалидни коли, на фестивала IDAFA Awards, проведен в Ливанската република и рекордьор на "Гинес".

IDAFA Awards е Първата и единствена глобална арабска международна церемония, посветена на почитането на силната воля и създателите на изключителни постижения. С участието на над 15 държави от цял свят и над 50 играчи - световни пара-шампиони.

Източник: личната страница шампиона Abboud Al Nabulsi 

И ЩЕ НАСТЪПИ ВРЕМЕ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ

В душата ти ако се вмъкват хлад и мрак .

Когато иска, да лети, ала не й достигат сили,

спомни си, че си сгрян от Божи знак.

И като него, си създаден, да твориш.

И си създаден, да разнасяш светлина,

да гледаш на света край теб, с любов.

Да продължиш, дори след болката от нечия злина,

в сърцето си с неговият благослов.

Защото силата не вее знамена.

Просто не чака нищо на готово.

Тя ражда се смирено, в тишина

и вярата във нещо по-добро и ново.

Когато си изгубил своя път

и не откриваш своята посока, 

заслушай се в гласа на съвестта,

и в туй, в което вярваш най-дълбоко!

На себе си, ти верен остани

и с обич продължавай, да съграждаш!..

Ако го сторим всички, аз и ти,

пред нас, ще рухнат всичките стени

и ще настъпи време, за възраждане.

© Ивайло Апостолов 

    08.01.2026

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ❗

Благодаря ти, Господи! Благодаря,

за всеки миг, за всяко малко чудо!

За поривът, да не преставам, да творя

и за искрата животворна лудост.

Че смогвам, да прегърна всеки страх,

да прилаская всякоя тревога,

да продължа напред, след всеки крах,

без да загубя вярата, че мога!

За силата, да мога, да простя.

Тъга, да не стаявам и обида.

Че дал си ми крила, за да летя.

Сърце - през мрака слънцето, да видя.

Че корени дълбоки си ми дал 

с достойнство, да вървя напред изправен.

Че принципи, любов, мечти не съм предал

и всеки с чест, приемам като равен.

Аз зная, че и мътната вода,

настъпва миг, когато се избистря.

Така в порядък своята душа

привеждам, всички "не" и "за" премислил.

А времето лети и отговорите ни носи...

Проблясват спомени и хора през света ни, мимоходом.

Така разбираме, кои са важните въпроси

и смисъла в живота си под небосвода.

Живота мачка ни, очуква ни и ни шлифова.

Като деца ни води за ръка през бурите напред.

Живота рядко дава нещо на готово,

крачка по крачка прави ни това, което сме.

Благодаря за всеки шанс, успех и всички грешки.

Като сукно от тях сме изтъкани.

Възел до възел е характерът човешки,

с всички уроци и зарасналите рани.

Както ковача мечът си калява

в огън и вода със своя млат,

така съдбата в нас характер изковава.

Полира ни от най-добрата сплав.

Благодаря за всеки спомен светъл,

за всеки миг с любими и приятел споделен.

И за събралите в сърцето ми светът

които, ще продължат граденото от мен.

© Ивайло Апостолов 

    11.01.2026