🎩 Шапките, както и очилата срещу слънце, често предпазват не само от светлината идваща отвън, но и от мрака и хладната пустота, идващи отвътре❗...

 

Собствено, една шапка🎩 е прекрасна хрумка. - каза Лудият Шапкар и намигна закачливо.

Тя е един прекрасен аксесоар, който не просто придава естетика, изтънченост и елегантност, приковавайки вниманието към външно 👀чевидното❗

Тя може да прикрие еднакво успешно невчесани, палави и немирни къдрици и рошави неконвенционални мисли❗... 

Открито лицемерие или прикрита неискреност и недобронамереност... 

Стеснителност или кокетност...

Но най-добре, може да прикрие една прилежно пригладена липса на критична собствена преценка или обсолютно залиняла сива вътрешна пустота❗🕸️🕷️🧠🕸️

🎩 Шапките, както и очилата срещу слънце, често предпазват не само от светлината идваща отвън, но и от мрака и хладната пустота, идващи отвътре❗...

За това, е особено полезно човек, да се вгледа добре в погледа прикрит под периферията на една шапка❗🎩

Из🎩"Рошавите мисли на 

Лудия Шапкар"🧤

Можеш, да сложиш в краката на човека Целият Свят, но не можеш, да го накараш, да го оцени и да му подариш Щастие

“Не можеш наготово да получиш опит.

Дори да ти го пъхнат в шепата,

ще го обръщаш отсам-оттам,

без да разбереш за какво служи,

и ще го разсипеш през пръстите си.

Опитът е непредаваем.”

Блага Димитрова “Лавина”

 

🎩МОЖЕШ, ДА СЛОЖИШ В КРАКАТА НА ЧОВЕКА ЦЕЛИЯТ СВЯТ,🧣

НО НЕ МОЖЕШ, ДА ГО НАКАРАШ, ДА ГО ОЦЕНИ, ДА ГО ПРИЕМЕ

И ДА МУ ПОДАРИШ ЩАСТИЕ🧤❗

                            💔 💔 💔

Можеш, да подариш любов, но не можеш, да накараш човек, да обича и да се почувства обичан❗- каза Лудият Шапкар и нещо в сърцето на Алиса трепна. 

(Виж оригиналният блог, ТУК⬇️

https://4astotmen.blogspot.com/2022/05/blog-post_29.html) 

Можеш, да подариш грижа, но не можеш,

да накараш човек, да се почувства обгрижен и удовлетворен❗

Можеш, да подариш закрила и сигурност, но не можеш, да избавиш човек от собствените му страхове❗

Можеш, да подариш на човека шанс и възможност. Можеш дори, да му покажеш и да го научиш, да прави избори!...

Но, дори да вземеш решението вместо него, той отново, ще се върне там, където е, ако няма куража, да поеме отговорност, за последствията от своите действия❗...  

Можеш, да подариш подкрепа и дори можеш, да измъкнеш човека от пропастта и безизходицата, в която е попаднал.

Но ако той не иска да положи усилие,

да се задържи на повърхността, отново ще пропадне в бездната❗

Можеш, да подариш на човек време и внимание, но не можеш да го накараш,

да се почувства Значим, ако дълбоко в себе си, се чувства нищожен❗

Не можеш, да направиш ръкостискане, нито ръкопляскане, с една ръка, докато другият отсреща дърпа своята❗

И дори да разкъсаш сърцето си и да обгърнеш другия с Океан от Любов,

тя пак няма да достигне до неговото сърце и

той ще умре от жажда, ако вратата е подлостена отвътре❗

Можеш, да сложиш в краката на човека Целият Свят, но не можеш, да го накараш, да го оцени и да му подариш Щастие, ако самият той смята, че не го заслужава❗

Всичко можеш, да подариш на човек от сърцето си, но няма как да го накараш да го приеме, докато не е готов, да измине своята част от пътя си към теб и пътя си напред❗

Така разпалено говореше Лудият Шапкар изливайки душата си, а Алиса попиваше всяка негова дума! Цялото й същество излъчваше пълна концентрация и леко напрежение от размислите, които разпалваше у нея всяка негова дума! 

Из🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤

 

                            🎩  🧣  🧤

🕰️ЖИВЕЕМ ВЪВ ВРЕМЕТО НА МНОГОТО ВЕЩИ И МАЛКОТО ЦЕННОСТИ ❗... ⌛

🕰️

   ⏳Живеем във времето на многото вещи... 

и малкото ценности❗⌛

- Във времето, на огромните Егота... и дребните души...

Време, в което придобиването и трупането е по-важно от споделянето; Интересите, са по-важни от хората, а Личността, по-важна от Общността... 

   Живеем във времето когато, да си счупиш маникюр е драма, но да прегазиш нечие достойнство, е неосъзнат автоматизъм...

Да си счупиш телефона е трагедия, но когато унищожиш човек или семейство, дори не забелязваш ...

   Живеем във времето на големите претенции, но на малката готовност, за лични жертви и компромиси...

на големите амбиции, но на малкото Човещина...

на неутолимата жажда, за внимание и бедните емоции... 

   Живеем във времето на Необуздания стемеж към Успех и малкото Морал, в което важна е "крайната цел", а средствата са без значение...

- Времето когато измерваме Знанията в цифри, а пренебрегване вложените усилия, потенциал и качества..

- Времето, когато измерваме Личната си Значимост в лайкове, а не в усещането си за лична удовлетвореност и щастие...  Време, в което вярваме, че Щастието е в Успеха, а Успеха е обикновена популярност и пари. Не осъзнавайки, че всъщност Споделеното Щастие е най-големия Успех... 

 - Време, когато измерваме приятелите си в количество, а когато изпаднем в истинско затруднение, се оплакваме, че не са останали качествени такива...

   Живеем във време в което снимките, са по-важни от съпреживените истински спомени и "опаковката" е по-важна от чувствата и съдържанието... статусите, са по-важни знанията,... а красивите клишета и цитати, са по-важни от собствените разсъждения и критична мисъл...

   Живеем във времето на невъздржаните деца и младежи, и покорните и апатични възрастни... Време на афишираните права и премълчаната лична отговорност от последствията... На гръмкото деклариране на лични права и тоталното погазване, на чуждите такива... 

   Живеем във времето на Големите Надежди и нищожната лична инициатива. На Големите Очаквания към другите и липсата на готовност, за лични "жестове" и отношение... Време на големите АЗ-ове, но на малкото истински Лидери и Личности, и никаквия респект към авторитети... 

   Време, когато Личните Интереси, повече от всякога, са висш приоритет, а съдбата на Ближния и Човешкият живот са напълно обезценена "разменна стока"!... 

   Време, когато думи като Чест, Доблест и Достойнство, са напълно изпразнен от съдържание анахронизъм... 

   Време, в което виртуалния ни имидж и присъствие, са по-важни от истинските реални жититейски преживавания!... Когато Екраните, са по-важни от хората... А опосредствената комуникация, по-важна от истинската човешка близост!... 

   Време на претенции за разцвет на изкуството - времето на пърформънса, прет а портето и флаш мопа, когато живеем затънали и подвласни на кича...

   Живеем във време, когато се учим от блогари, влогари и други "виртуални кумири", а книгите низвергнати събират прах и плесен...     Време на "глинените виртуални колоси" и пълната липса на скромна Човещина и Почтеност, и на дребният естествен Ежедневен Героизъм, да постъпваме правилно и да предадем нататък стореното ни добро... 

   Време на големите обещания и малките реални действия. На силните рекламни внушения и слабата вяра... Време, в което няма дори силни идеологии, защото духовните ценности, са архаизъм...

   "Живеем" във време, когато не търсим философския камък, а обикновеното злато и не търсим СМИСЪЛА на Живота, а НАЧИНА, да преживеем...

Из "Рошавите мисли, на Лудия Шапкар" 

Психотерапевтът пише философски мини-истории за момиче, в което всяка жена разпознава себе си

 Както каза писателката Дороти Паркър: „Един мъж, дори и да можеше да разбере какво мисли една жена, пак няма да повярва.  Но психотерапевтът от Санкт Петербург Аглая Датешидзе успява, да вмести всичко, което мисли една жена, в няколко реда.

 Bright Side подбира няколко иронични мини-истории, които ще ви помогнат да разберете себе си.

1.

 Живееше някога едно момиче.  Тя мечтаеше да се научи да танцува, но твърде бавно вървеше към целта си, защото беше мързелива.  Ставаше в 7 сутринта, събуждаше децата, водеше ги на училище и в детската градина, зареждаше съдомиялната, пускаше пералнята. После простираше, тичаше до магазина, сготвяше вечеря, поработваше малко, слушаше съпруга си вечер , проверяваше уроците на децата, прз нощта четеше книга и бършете пода.  

И тогава тя пропълзяваше до леглото и се оплакваше, че никога не е танцувала... Мързелива, какво да ви кажа!

 2.

 Живееше някога едно момиче.  Тя имаше много беден вътрешен свят, с тесен вход, като слот за жетон в турникет на метрото.  Нови хора можеха, да влязат там само ако им отрежеха ръцете, краката, а понякога дори и главите.

 И така, момичето отрязваше най-интересните места на някой човек и ги вкарваше в картината на вътрешния си свят. След тива седеше отегчена, защото всички хора са еднакви и няма с кого да говори.

 3.

 Живееха някога две момичета.  Едната имаше хубава рокля, изработена "серийно производство" в най-близката плетачна фабрика.  Тя беше я купила от павилион близо до училището.  А другата имаше рокля по поръчка, ушита по личен дизайн.  Тя беше платила скъпо за това.

 Първото момиче вярваше, че роклята по личен дизайн изглежда твърде неприлично, защото прекалено много подчертава фигурата.

 А другото момиче стоеше на балкона, слушаше морето и гледаше луната.

 4.

 Живееше някога едно момиче.  Тя нямаше нито срам, нито вина, нито съвест.  А всичко останало имаше.

5.

 Живееше някога едно момиче. Тя се мъчеле, да се отърве от депресия през цялото време. От работа, пак на работа, после спорт,... учене.. , както правят мъжете. Но един ден, докато тичаше, тя се подхлъзна и изпадна в депресия за дълго време. Лежала тя, лежала, отдъхнала си - "и се завърнала обратно, като художник. Оттогава това момиче не е бягала за никъде, а седи спокойно у дома си, в мир със себе си и рисува маслени картини.

 6.

 Живееше някога едно момиче. Тя мислеше, че управлява целия свят. Но се оказа, че тя просто се напряга, опитвайки се да контролира нещо, което не зависи от нея.

 7.

 Живееше някога едно момиче. И никой не си играеше с това момиче. Момичето беше много разстроено, докато не разбра, че самата тя не си играе с никого. И започна да го прави.

 8.

 Живееше някога едно момиче. Един ден тя беше уморена. Седи и мисли какво да прави.

 А понякога просто не е нужно да правите нищо.

 9.

Живееше някога едно момиче. Тя мислеше, че бяга от мъжете, от цвета и пеперудите... И тогава се оказа, че тя просто бяга.

ОТКРОВЕНИЕ❗🕊️🙏🕊️

Църквата "Света троица" - Кръстова гора

Не проси от Бога злато,

щастие, пари и слава,

Не проси успех в делата,

Имаш ли талант, ги заслужаваш.

Всичко преходно и тленно е.

Една напразна суета..

Но трудиш ли се неизменно,

ще постигнеш всичко земно.

Тъй устроен е Света. 

Помоли за вяра и любов,

за взаимност и доверие!

Имаш ли ги, си готов,

да отвориш и Райските двери.

Духът, сърцето, да са здрави,

на себе си ако простиш,

ти с всяка трудност, ще се справиш,

пред всяко зло, ще се изправиш

и всяко зло, ще победиш. 

Кураж и бистър ум поискай!

Поискай прошка и живей,

не чакай нищо "до поискване"! 

Дерзай ти друже и Здравей!

Ивайло Апостолов 

22.05.2022

Happy anniversary, обич моя ❗ 🌻💛🥂🍾💛🌻

 

С годините бавно се трупа среброто в косите.

Живота гравира лицето ти ден, подир ден. 

В ситните бръчици записва мечти и страдания скрити.

А в сърцето записва уроците, за да не паднеш отново сразен!

И утре, да бъдеш по-силен,... по-мъдър,.. по-щедър...

По-човечен да бъдеш,... по смирен и малко по-терпелив.

И пътят ти утре, да стане идея по-ведър.

И дори все тъй стръмен, да бъде по-малко трънлив.

И ставаш така по - богат, но на спомени и на уроци.

На споделените радости с любимите хора

и виж,..

уж си мислиш, че щастие идва към теб, на потоци,

а то, идват тегоби, да отворят очите ти с Висше! 

По-богати ни прави живота,

по-богати, но не на жълтици.

Всеки миг е богатство, живей го със страст и финес.

Че неясно е Утре, а Вчера е минало - свий го в пестница.

И живей с главни букви, ЖИВЕЙ с пълни шепи ДНЕС❗

Ивайло Апостолов

 21.05.2022

Разпилени мисли, за съвременното възпитание

 НЯКОИ ПАРАДОКСИ 

НА СЪВРВМЕННОТО ВЪЗПИТАНИЕ

👨‍👩‍👦Искаме децата ни, да са послушни, а очакваме, да са спонтанни.

👨‍👩‍👦Не ги оставяме, да правят избори, а очакваме, да се научат да взимат решения.

👨‍👩‍👦Правим нещата вместо тях, а очакваме, да се научат, да проявяват самоинициатива

👨‍👩‍👦Отстраняваме всяко препятствие по пътя им, а очакваме, да нямат нереалистични очаквания за себе си и за живота

👨‍👩‍👦Защитаваме ги, дори когато виждаме, че са виновни и им създаваме чувство, за безнаказаност, а очакваме, да имат самосъзнание и лична отговорност

👨‍👩‍👦Бързаме, да задоволим абсолютно всяко тяхно желание, а очакваме, да се научат, на търпение и да оценяват истинската стойност на нещата.

👨‍👩‍👦Учим ги, на "здравословен Егоизъм", а очакваме, да съхранят у себе си, детската способност, за емпатия и алтруизъм

👨‍👩‍👦Учум ги, че имат права и лични граници, но забравяме, да им кажем, че и другите също имат такива и че обществото се "крепи" на баланса между едните, и другите. А след това очакваме, да уважават авторитети, да спазват правила и да носят отговорност, за последствията от решенията и действията си.

👨‍👩‍👦Учим ги единствено, да отстояват себе си, а очакваме, да се научат, да уважават другите.

👨‍👩‍👦Учим ги, да придобиват, а очакваме, да споделят.

👨‍👩‍👦Учим ги, да се конкурират, а очакваме, спортсменство и "честна игра"

👨‍👩‍👦Учим ги, колко важни са резултатите, но не поощряваме усилията. След това се чудим, защо за тях е важен само крайния резултат, но често не подбират "средствата", за постигането му.

👨‍👩‍👦Учум ги, че помощта е даденост, а очакваме, да проявяват съпричастност и подкрепа

👨‍👩‍👦Презадоволяваме ги с материалности, а очакваме, да са духовни

👨‍👩‍👦Учим ги, да се себе утвърждават, а очакваме, да са толерантни

👨‍👩‍👦Свръх обгрижваме ги, а очакваме, да се научат, да се грижат за другите.

👨‍👩‍👦Учим ги, колко е важно и КАК, да са успешни, а очакваме, да са щастливи.

👨‍👩‍👦Учим ги, коклко важно е, да са обичани, а очакваме, да се научат, да обичат.

ВСЯКА ПРОЛЕТ ПРИЛИЧА НА ТЕБ ❗ 🍀💝🍀

 

Всяка пролет мирише на теб.

На косите ти чисти и меки.

Всяка пролет живота по-лек е,

щом до мен си, на мойта пътека.

На челото с венец от върба,

с черешови листенца посипана...

Като маслена стара творба,

до детайла най-дребен изпипана.

Като лекия пролетен бриз

в седемструнния гриф на китара.

И дъгата над облака сив.

Като малък фриволен каприз...

Като свирка на локомотив

влизащ бавно в последната гара.

Всяка пролет прилича на теб -

Буйна, дива, фриволна, искряща...

Като стих,... като цвят,... като песен. 

Но живота трънлив и не лек,

В стена след стена ни запраща... 

В листопад ни превърна... Тъй есенен❗...

Ала вярвам, ще мине и зимата! 

Ще напъпят отново дърветата.

И парадно ще минем петимата-

две момичета и три момчета❗

Ивайло Апостолов 

06.05.2022