Не се научих, да се примирявам.
Глава, да свеждам и да коленича.
Все още много трудно се смирявам...
Обичам ли, от все сърце обичам!
Не се научих, да продавам лесно
душата си, за три жълтици в шепата
Обичам съвестта ми, да е чиста,
достойнството си, да не крия по кьошетата.
Не се научих още, да предавам
честта си или нечие доверие,
Не се научих, да се доверявам
на чужди мнения и на поверия.
Не се научих, да се правя, че не виждам
изпаднал в нужда и да подминавам.
Не се научих слаби, да обиждам,
и раболепно силните, да благославям.
Не се научих лицемерно, да се мазня
и зад гърба лукаво, да плета интриги.
Избухвам лесно, ако се издразня.
Препънат ли ме, по-нахъсано се вдигам.
Не се научих, бързо да забравям.
Уроците от грешките си помня.
Предателства не се научих, да прощавам
и не лепя, щом счупят трета стомна.
Не се научих, да си правя,"тънки сметки",
да нямам мнение, не се научих.
Не се научих, да търпя решетки.
"Уши не свивам, като бито куче".
Не се научих, да търпя безгласно.
Не трая наглеци дебелокожи.
нито простаци, да се правят на велможи.
Щом мисля нещо, ще го кажа ясно.
Не се научих, да подлагам крак.
И нож в гърба не се научих, да забивам
за лични интереси. Но по мрак
спокойно, с чиста съвест аз заспивам.
Бездушие не се научих, да търпя.
Всеки живот и шанс си заслужава.
Дори цена висока, да платя,
"под масата" проблеми не решавам.
Не се научих, да оставам там,
където съм ненужен и излишен.
В най-шумата тълпа съм най-безкрайно сам.
Не се научих, да съм "жертва", нито "хищник".
За мене казват някои, че съм "трън в петата",
А други, че съм избухлив, но безобиден.
Не ме е грижа! Аз си знам цената.
Не ще живея чужд живот разтвотен сред тълпата.
Искам, да грея и да топля! Не да съм невидим.
Ивайло Апостолов
13.08.2023
( Вдъхновено Таня Манолова. )
Няма коментари:
Публикуване на коментар