Копнеем по несбъднати желания
и често чуждия успех ни трови.
Ала намираме стотици оправдания.
На жертви никакви и на компромиси не сме готови.
Роптаем сгушени уютно в тинята,
бленувайки, да полетим високо в небесата сини.
По-лесно е уви, да гледаш огледално в локва лунната картина,
нежли да проправиш чак до там партина.
По-лесно е, да търсиш в друг вината.
И отговорност пак у другите да дириш.
Нежали, да си стъпиш на краката
и своя собствена мелодия, да свириш!
И тъй, стоим си, разпилявайки се в страх от риска.
Завиждаме, злословим срещу чуждите успехи,
изхранваме се с пошли клюки и огризки.
Кураж, достойнство, воля трябват, да си в рицарски доспехи!
Ех, робски дух, кога ще разберем,
Че тоз' живот е наш и е един.
Каквото сеем, него ще берем.
И ще живеем в туй, което съградим.
Ивайло Апостолов
29.11.2023
