Чудя се на хората, който всяка година надигат глас срещу това, че един ден в годината позволяваме на децата, да сложат маски, за да се забавляват, а цял живот се крият зад маските на лицемерието.

На онези, които удобно скрити за маската на псевдопатриотизма обвиняват, че почитаме чужди празници, а не познават нашите собствени. Същите, които роптаят, колко са зле нещата в България, но не спират, да изхвърлят боклука си от прозорците и фасовете си, където им падне.

Бих искал, да ви кажа следното:

🤍Човек, който познава и уважава собствената си история, празници и традиции, няма притеснения от нечии други.

💚Човек, който има собствено критично мислене, мнение и позиция, и не се страхува, да ги изрази свободно, има достатъчно достойнство и уважение към всяка, различна от тях.

💝Човек, който е запазил собствената си идентичност и не я крие и подтиска заради страх, интереси и изгода, не се страхува, че ще бъде обсебен от нечия чужда.

За народите, важи същото.

Така, че много ви моля!

Вместо, да нападайте "чуждите" и "различните"..., познавайте по-добре собствените си празници, традиции и герои!

И учете децата си, да ги познават и почитат по достойнство!

И не ги спирайте, да празнуват!

А ги учете как, да го правят най-добре ВСИЧКИ, ЗАЕДНО ❗💞

И без това, живота е достатъчно напрегнат и стресиращ за всички! И ограбва детството им от рано❗🍀

Защото важното е, не днес да откраднем радостта им от празнуването на 🎃 Halloween👻, а утре да отпразнуваме заедно подобаващо Денят на народните будители ❗🎉🤍💚💝🎉

🎩"Рошави мисли, на разсъмване"🧤

С Уважение, ваш: 🎩 Лудият Шапкар

ЗА МЪДРОСТТА БЛАГОДАРИ И ПРОДЪЛЖАВАЙ НАПРЕД ❗

 Доверие когато се пречупи

парченцата не можеш, да слепиш.

Лепило няма от къде, да купиш

и пъзелът му цял, да подредиш

тъй както си го дал...

(Но за предателя ти става някак жал!)

Пукнатини остават във сърцето

и се просмукват студ, съмнения и мрак.

И страх, че всичко в дар дарено и отнето

те правят вече друг. Ала по-страшно е, че пак

ще срещнеш друг "приятел" някой ден

и той ще те направи на глупак!

И пак, ще бъдеш смъртно наранен

разбрал, че в тази връзка между две души

приятелят си бил единствен ти...

Най-близките, най-смъртоносно те раняват,

Най-дълго раните кървят,

това го знам.

Предателство най-трудно се прощава.

Към другите най-трудно пак намираш път.

Ала успееш ли, да опитомиш гневът,

макар че болката в едно с горчилката остава, 

по-мъдър ти израстваш, по-голям!

За мъдростта благодари и продължавай

напред! И няма, да останеш сам!

Има достатъчно добро, приятелства и хора, които заслужават ❗💞

Ивайло Апостолов 

31.10.2024

КОЛИН ФАРЕЛ В ПОДКРЕПА на борбата с Булозна епидермолиза (ЕБ)

 

Актьора Колин Фарел(във видеото), финишира участието си в Дъблинския Маратон, с приятел ❗💞

Още едно емоционално видео, онагледяващо защо великите, са велики ❗💞🧑‍🦽🏃
Ема Фогърти и Колин Фарел са близки приятели от 16+ години.  Тя живее в постоянна, силна болка.

За тези, които се чудят, Булозна епидермолиза (ЕБ) е много болезнено, тежко кожно заболяване.  Тези, които го имат, имат средна продължителност на живота 30-35 години. 
Ема Фогърти е живяла най-дълго в Ирландия и в момента е на 40.

Повече от 20 000 бегачи излязоха по улиците на Дъблин в неделя сутринта за Дъблинския маратон.
Състезанието започна в 8.45 сутринта на Leeson Street Lower.

Колин Фарел и неговата дългогодишна приятелка Ема Фогърти са събрали досега над 775 000 евро в помощ на благотворителната организация Дебра след финала на маратона в Дъблин.

Г-жа Фогърти, която е най-дълго оцеляващият човек, живеещ с рядкото заболяване булозна епидермолиза (ЕБ) в Ирландия, се присъедини към холивудския актьор за последните 4 километра от състезанието – по един, който отбелязва всяко десетилетие от живота й.

Първоначалната им цел беше 400 000 евро, която те скоро надминаха след трогателна поява в Late Late Show.

Те си поставят нова цел от 1 милион евро и оттогава двамата са събрали 775 546 евро за Дебра, която осигурява грижи и жизненоважна подкрепа за 300-те души в Ирландия, живеещи с ЕБ.

Прочетете цялата история в Irish Independent

За онези, което не знаят, живота и борбата на хората със специфични потребности съвсем не са чужди❗

20-годишния си син на актьора Джеймс, който се роди през 2003 г., страда от невро-генетично заболяване, наречено Синдром на Ангелман.

#дъблинмаратон

#dublinmarathon

#colinfarrell

ВСЕКИ МИГ ТАМ, ДО МЕН БЕШЕ ТИ❗💞

В мигът, когато падах и ни ставах....

В мигът вина, съмнения и страх...

В мигът триумф и в онзи миг на крах,

когато ставах, въпреки... и продължавах

дори с пречупени криле, към своите мечти.

Всеки миг там, до мен беше ти.

В мигът, в който "ва банк" залагах всичко...

и на бръснача тръгвах по ръбът.

В мигът, в който дори сърцето ми едничко

в гняв и ярост чувствах, да гори,

но се изправях пак и пак срещу върхът.

Всеки миг там, до мен беше ти.

В мигът на най-свещените приятелства...

Във всеки блуден миг на кръстопът.

Във всеки миг на лицемерие и на предателства

и всеки миг на подъл удар с нож в гърба...

Във всеки миг, във всяка мрачна бездна...

Във всеки миг без брод, без мост и път...

В мигът пред съвсем, да съм изчезнал.

Почти, да съм изчезнал. Но ... почти.

Със свойта вяра в мен ми даваше надежда.

Всеки миг там, до мен беше ти.

Във всеки миг, когато имах нужда

В мигът, когато нямах нищичко съвсем

до мене бе, когато бивах свой, сред чужди.

И литвах пак от тебе окрилен.

И в онзи миг на щастие вълшебен,

когато нашето бъдеще роди

и чувствах се най-смислен и потребен.

И исках, да извикам "... миг поспри!"

Във всеки миг там, до мен беше ти.

И в този миг, когато имам всичко.

И по-богат се чувствам и от Крез.

Най съм щастлив и най-обичан, (без кавички)

Защото всеки миг от вчера, утре, днес

имах теб всяка нощ, всеки ден.

Беше ти всеки миг там, до мен.

Ивайло Апостолов 

28.10.2024

ЛЮБОВТА НИ Е, ВИНАГИ С ТЕБЕ

( На първородния ми син )

Наше порасло любимо момче,

тъй безкрайно с надежда те чакахме.

Сякаш вчера, за пръв път проплака.

Но живота, тъй бързо тече!...

И порасна така изведнъж,

между многото предизвикателства.

Живота сблъсква те не веднъж

с разочарования и предателства,

и превърна те в днешния мъж.

Зная, водиш неравна борба,

ден, след ден. Без покой, без почивка

всеки ден преминаваш ръба.

Всяка битка, как срещаш с усмивка?

Благодаря ти, за всеки урок,

за всяка крачка, всяка малка победа!

Знай, в живота суров и жесток,

Любовта ни е, винаги с тебе!

Ивайло Апостолов 

26.10.2024

"ЗАДАЙ ПОСОКА" или още веднъж за НЕдостъпността на средата и равното право на ВСИЧКИ хора, без ограничения на свободен достъп и придвижване

 

НЕдостъпността на средата и равното право на ВСИЧКИ хора, без ограничения на свободен достъп и придвижване, 

не еднократно са били тема на маши блогове.

Осигуряването на свободен достъп на придвижване е едно от важните условия, за по-самостоятелен и независим живот на хората с различни дефицити, чрез оптимално приспособяване на средата компенсиране на индивидуалните им ограничения.

Въпреки някои опити на "властта", да задължи, собствениците на частни и обществени сгради, да осигурят равен и безпроблемен достъп до своите обекти за ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ, вече години наред се работи "на парче", за отбиване на номера при предписания и за усвояване на едни евро субсидии.

Малко хора обаче знаят ( защото всъщност болшинството изобщо не се интересува, че има редица нормативни и под нормативни наредби, които съдържат конкретни параметри в предписанията, както за инфраструктурните съоръжения и условия, осигуряващи достъпността - от ъгъл на денивелацията, ширина на рампите и т.н. ширина на вратите и условия в специализираните тоалетни за ♿, и още много други.

Такива са например,

НАРЕДБА № 4 ОТ 1 ЮЛИ 2009 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СТРОЕЖИТЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

и 

НАРЕДБА № 6 от 26.11.2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии (отм.)

Кампанията "Задай посока" на Общност Мостове е една изключително полезна кампания, за повишаване на информираността, за достъпната среда в обществена полза❗За поощряване на общността, да помага на хората, които имат проблеми с придвижването❗💞 

#достъпнасреда

#задайпосока

 

Алиса стоеше приседнала на ръба на скалата. Вятърът правеше причудливи фантастични фигури от косата й, а погледът й привидно загледан в пропастта, всъщност се взираше някъде отвъд дълбините на бездънната бездна, образувала се след погрома в душата й.

 Външно, девойката не изглеждаше наранена. Видимо беше просто прекалено изтощена. Вътрешно обаче, Алиса беше направо опустошена от урагана от емоции, който все още се вихреше в душата й.

Лудият Шапкар приседна с неподозирана за външният му вид лекота до нея. Приглади с отигран до съвършенство несъзнателен  жест периферията на шапката си и каза:

- Чуй дете! В живота на всеки човек има преломни моменти, които преобръщат целият му свят, всички досегашни представи, ценности и намерения с главата надолу. Моменти толкова разтърсващи и драматични, че разделят живота му на "преди" и "след".

Въпреки раните и страданието такива моменти са особено важни и ценни, защото са катализатор за емоции и ни освобождават от всичко вече ненужно, което се е превърнало в тежест за нас - предразсъдъци, страхове или чувство на вина, за стари грешки...

Такива моменти са естествено "сито", за хората около нас. - продължи философски той. За това, че отварят очите ни, за истините, скрити зад много лицемерни маски, наивни идеали, илюзии и самозаблуди.

В такива моменти може би 80% от хората около нас се разбягват като хлебарки. А друга немалка част тихомълком, сякаш се стопяват в небитието и като че ли никога не ги е имало, само за да си спестят евентуален дискомфорт от нагнетената около нас атмосфера.

Безценното на такива моменти е, че тогава изпъкват ясно хората около нас, които остават като наши стожери и компас. Хората, благодарение на които не изгубваме представа кои сме и събираме осколките останали от разбитото ни Аз около вътрешният си център. И благодарение на които възвръщаме вярата в себе си. Благодарение на тази шепа хора, дори в такива моменти не губим своята посока и цел или ги преосмисляме напълно.

Най-тъжното и болезненото в тази история обаче е, че измежду хората около теб винаги, ще се намерят и дузина-две (дори и повече) такива, които не само ще те подминат и няма, да ти помогнат в нуждата! Но поради личен интерес и изгода, ще се опитат, да пречупят собственоръчно стълбата, която си изградил с последните си сили, за да се измъкнеш! Ще прережат, хвърлените ти спасителни въжета!... И някои от тях дори, със зле прикрито удоволствие, ще те настъпят обратно, в калта!... Някои от тях, дори ще са носили лицемерните маски на твои приятели... И тогава пред теб, ще се открие с грозното си лице драматичната истина, че някои от тези хора са просто безпринципни. Но други, са били до теб, не просто, за да се греят на огъня и светлината ти, а за да чакат този момент в който, да стъпчат и изгасят искрата ти❗

За това, когато паднат маските на лицемерието, добре запомни лицата на тези хора преди, да са ти обърнали гръб! За да не ги оставяш никога повече, зад своя❗

Именно от тях, Алиса се пази най-много❗

Въпреки, че точно тези същества са най-нищожни и нещастни. Защото няма нищо по-жалко, отблъскващо и нехуманно от това, да погалиш и да вдъхнеш искра живот на полуизсъхналото си невзрачно его, с моментното удоволствие и илюзорно чувство за "превъзходство", като се опитваш, да смачкаш някой по-добър от теб в момент, когато е паднал на колене.

Така завърши монолога си Лудият Шапкар. След което приглади нежно една вироглава руса къдрица зад ухото й. Прегърна я бащински през слабите рамене и впери поглед изпълнен с вяра и надежда в хоризонта, където някъде в далечината, Слънцето вече разрязваше мъглата и мрака със златната ножица на лъчите си.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 

- Няма как, да израснем като уверени в себе си възрасти, Алиса! - каза Лудият Шапкар. 

Ако като деца в живота ни не е имало някой, който да ни покаже, че нещо у нас има стойност и сме важни!... Ако не е имало някой който, да ни даде поне глътка любов, без условия... Някой който, да направи за нас поне малко добро без, да чака отплата... Ако в живота ни като деца не е имало някой който, да покаже към нас поне шепа нежност и грижа и да ни покаже, че сме ценни за него!... Няма как!...

Освен, ако нечии опити, да смачкат все още неукрепналото ни Его, не са натиснали "бутона" на инстинкта ни, за самосъхранение толкова силно, че да мобилизираме всичките си вътрешни сили и енергия, срещу тези опити, да ни пречупят и да докажем на себе си, че сме много повече от това, в което се мъчат, да ни превърнат или да ни внушат, че сме.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

сн. Pinterest 

ЗДРАВЕЙ МРАК, МОЙ СТАР ПРИЯТЕЛЮ❗... История за това, което може да постигне едно истинско приятелство ❗💞

 

„Здравей, мрак, стар мой приятелю…“

За този блог ме провокира един текст, на който попаднах съвсем случайно в интернет. Той е свързан историята стояща зад една от любимите ми песни " Звукът на тишината". Песен, която толкова харесвам, че преди време направих творчески превод.

Сигурно няма човек който, да не е чувал тази великолепна песен на Саймън и Гарфънкъл. Вероятно малко от вас знаят обаче удивителната история зад първия ред от „Звукът на тишината“? ( Всъщност целият текст е изпълнен с доста символика. )

Историята започва преди повече от 60 години, когато Артър „Арт“ Гарфънкъл - будно еврейско момче от Куинс, е приет за студент в Колумбийския университет. Още при въвеждането на новопостъпилите, Арт се запознава с младеж от Бъфало, който също е "новобранец". Двамата откриват,че споделят еднаква страст към литературата и музиката, и бързо се сприятеляват. Името на новият приятел на Арт е Санди Грийнбърг. 

Едва два месеца по-късно, през февруари 1961 г., хирург от Детройт каза на Санди шест думи, които ще преобърнат живота му изцяло. "Сине, утре ти ще ослепееш." Оказва се, че младежа има прогресивна скоротечна глаукома.

Санди е съсипан от сполетялата го трагедия и изпада в дълбока депресия. Отказва се от мечтите си, да стане адвокат и се връща в Бъфало, измъчван от мисълта, че ще бъде в тежест на семейството си, което и без това има финансови трудности. Санди се среща със социален работник, който му излага новите възможности: плетене на столове, сглобяване на пакети от отвертки за местна фабрика за инструменти или да стане селски мирови съдия. 

Смазан от срам и страх, Санди прекъсва контактите си с приятелите си и отказва да отговаря на техните писма и обаждания.

Един ден обаче, съвсем неочаквано Арт изненадва Санди като се появява на вратата му. Арт няма никакво намерение да остави най-добрия си приятел да се предаде и да се откаже от живота и мечтите си. Той успява, да го убеди, да се върне в университета и му обещава, че ще бъде плътно до него, за да не се чувства изгубен – както в преносен, така и в буквален смисъл.

Арт спазва обещанието си и всеотдайно придружава Санди в кампуса, като става „неговите очи“. За него е важно Санди, който е попаднал в света на вечния мрак, никога да не се почувства самотен. Арт дори започва да нарича себе си „мракът“, за да покаже своето съчувствие, съпричастност и подкрепа към приятеля си. Често той казва на Санди: „Сега мракът ще ти почете.“. Арт прави много повече от това. Той организира целия си живот така, че да бъде неотлъчно до приятеля си.

Благодарение на бъдещия автор на песни Грийнбърг открива, че може да се ориентира сам в Ню Йорк.

Един ден, двамата си провират през тълпата в центъра на Манхатън, за да може Грийнбърг, да стигне в Колумбия, където има среща. Гарфънкъл, който учи архитектура, каза, че не може да го придружи обратно по това време, защото има за задача, да скицира сградата Seagram. Грийнбърг решава сам да вземе метрото на обратно. Санди се препъва, блъска се в хората и пада, наранявайки крака си. Пътуването включва и някои други препъвания, като порязване на челото и сблъскване с боксьорско величие. Но в края на краищата, след два трудни часа завършва с успешното му завръщане в училище. Когато слиза на 116-а улица, изведнъж се блъсва в човек, който се извинява – и Санди разпознава гласа на Арт! Тогава разбира, че приятелят му го е следвал отблизо през целия път, за да се увери, че е в безопасност, но и да му даде безценния дар на свободата, да се справи сам и да бъде независим. 

По-късно Санди ще сподели да този случай: „В този миг почувствах искрата, която ме накара да заживея напълно различен живот – без страх и съмнения. Именно затова изпитвам огромна признателност към моя приятел.“

Така, за по-малко от шест години след ослепяването си, Санди надскача това, което в Бъфало изглежда неговата съдба, и се присъединява към класа на стипендиантите на Белия дом през 1966-67 г. Неговата история е забележителна.

Санди завършва Колумбийския университет, а след това получава научни степени от Харвард и Оксфорд. Създава семейство с любимата си от гимназията и става успешен предприемач и филантроп.

Докато учи в Оксфорд, Санди получава обаждане от Арт. В този момент Арт е човекът, който има нужда от помощ. Той е създал рок дует с приятеля си от гимназията Пол Саймън, и те спешно се нуждаят от 400 долара, за да запишат първия си албум. Санди и съпругата му Сю имат едва 404 долара в сметката си, но без колебание изпраща на Арт необходимата сума.

Първият албум на Саймън и Гарфънкъл не постига голям успех, но година по-късно песента „The Sound of Silence“ става №1 в класациите. Първият ред от песента, „Здравей, мрак, стар приятелю“, е вдъхновен от Санди и техните разговори. Саймън и Гарфънкъл стават едни от най-обичаните музиканти в историята.

Двамата приятели остават изключително близки и до днес. Арт дори е кръстник на децата на Санди. "Когато се сприятелих със Санди, започна моят истински живот. Издигнах се в собствените си очи и започнах да разбирам кой съм всъщност – човек, който държи на приятелите си.“ - споделя той. Санди от своя страна описва себе си като „най-големия късметлия на света“, благодарение на това приятелство.щп

Историята на Арт и Санди е вдъхновяваща история на безусловната приятелска обич и вяра в теб, приемането и подкрепата! И история, за чудеса като духовното прераждане и резилианс, които може да сътвори позитивната и силно подкрепяща близка за нас среда, особено в моменти на криза!💞

А историята на Грийнбърг е история на надеждата, смелостта и вярата, че дори най-мрачните моменти могат да се превърнат във възможност за успех.

---

Адаптирано от личната страница и мемоарите на Санди Грийнбърг "Hello Darkness, My Old Friend: How Daring Dreams and Unyielding Friendship Turned One Man’s Blindness into an Extraordinary Vision for Life"*

Казват ,че ако живота беше лесен, не би започвал с плач

 

- Казват ,че ако живота беше лесен, не би започвал с плач! - каза Алиса.

- В този ред на мисли, той нямаше и да завършва с въздишка! Но не това е важното! - отвърна Лудият Шапкар.

Важното е, че между двете има точно толкова място за щастие, колкото сами сме отделили в сърцето си!❤️ И защо плачът, да е задължително нещо лошо!?...

- Но дори и това не е цялата истина... - продължи той и я погледна загадъчно.

- Човек винаги е крачил по пътя си лъкатушейки от една страна тласкан напред от желанието и любопитството към новото и теглен назад от сигурният уют на "зоната си на комфорт" и страха, от друга.

Точно за това и толкова скоро след раждането си, бебето се научава, да разпознава лицето на майката и да отвръща  на усмивката й ,с усмивка!

Всъщност никой не ни е и обещавал лесен и весел живот. Защото как тогава щяхме, да се научим и да придобием сила да оцеляваме! 

Защото, Алиса, истинската сила и мъдрост, доброта и способността, да обичаме - всичко това учим главно чрез умението ни, да се справяме с трудностите страданието! Лесното и безпроблемното ни правят слаби. Не ни дават възможност, да израснем!

За това хората с открили и друга истина, че камъчетата, които днес разчистване от пътя пред децата си, утре се превръщат за тях в непреодолими канари.

Ако ти самата имаше възможност, да избираш, какво би избрала?...

Алиса се замисли дълбоко. Не беше поглеждала на въпроса от тази страна.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар "🧤

сн. Pinterest 

"Out of My Mind "("Извън ума ми") - бестселърът, който вдъхнови така очакваният едноименен филм и сбъдна мечтата на своята авторка, да го види "оживял на екран"❗⚠️

 

"Out of my mind"-корица

Out of My Mind е роман от 2010 г. на Шарън М. Дрейпър , автор на бестселъри на New York Times. Романа се преиздава вече за пети път в САЩ и може, да бъде намерен в Amazon и други онлайн платформи. Към последното издание според информацията има и приложено ръководство за читателската група.

Историята е написана от първо лице, от името на Мелъди Брукс - 11 годишно момиче с Церебрална Парализа( изиграна блестящо във филма от младата актриса Фийби-Рей Тейлър ). 

Мелъди е невербална шестокласничка с церебрална парализа, движеща се в училище с инвалидната си количка.

С помощта на технологии като ДАК и своите приятели и съюзници Мелъди показва, че това, което има да каже, е по-важно от начина, по който го казва в битката да бъде приета в обикновена класна стая на общообразователно училище.

„Тя е в сърцето ми от дълго време, от много време“, споделя Дрейпър за любимия си герой пред университетското издание на Университета в Маями. „Навремето, когато посещавах училище – знаете ли, това беше моят живот, всяка седмица беше различен град, различен щат, различно училище, така че опознавате децата – децата, които привличаха повечето бях в инвалидни колички."

През май 2022 г.  беше съобщено, че се разработва филмова адаптация на романа за Disney+ с Даниел Сипълман със сценарист, Амбър Сийли и режисьор. А главната роля е поверена на младата актриса с Церебрална парализа Фийби-Рей Тейлър.

Премиерата на филма беше на филмовия фестивал Сънданс през януари 2024 г.

сн. holiwood reporter

А премиерата на екран се очаква
на 22 ноември ❗⚠️

Дженифър Анистън, която участва с дикторски текст във филма похвали „Out of My Mind“ като „специален филм“.

„Толкова съм горда, да бъда част от „Out of My Mind“, споделя звездата от „Приятели“ в Instagram след световната премиера на фестивала. „Това е толкова специален филм.“ Критиците също се изказват за него доста позитивно.

" Out of My Mind на Амбър Сийли накара публиката на филмовия фестивал в Сънданс да изпита всички чувства в петък, когато заглавието на Disney+ имаше световната си премиера в театъра Library Center. " - пише списание Холивуд репортер.

 сн. Sharon draper.com

Авторката на книгата " Извън ума ми" Шарън Милс Дрейпър е американска детска писателка, професионален педагог и национален учител на годината за 1997 г. Тя е петкратен носител на наградата Корета Скот Кинг за книги за младите и юношите афро-американски преживявания. Като много от книгите й, са се превърнали в бестселъри.

Дрейпър също присъства на премиерата на филма на кинофестивала в Сънданс.

"Когато свърши, се разплаках“, каза тя. „Много добре е направено."

„Нямам никакви отговори, освен че знам, че е завършено и е добре“, казва Дрейпър, която живее със съпруга си, Лари Дрейпър '70, близо до Дейтона Бийч, Флорида. Двамата имат четири големи деца.

КОГАТО СИ ПРАВ, НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КОЛКО СИ ВИСОК...

- Когато си прав, няма значение колко си висок, когато всички други, са коленичили, Алиса! - каза Лудият Шапкар окуражаващо.

И тогава, няма значение под колко кръстове, ще вървиш с приведен гръб! 

И дори да се влачиш по корем, пак ще можеш, да вървиш с гордо вдигната глава, защото моралният ти компас не е отклонил стрелката си като стотици други към магнита на личният интерес, страха или към чувството за вина или малоценност!

Но винаги, когато се случи, да се изправиш пред подобен избор е добре, да се попиташ, дали искаш, да си права или искаш, ти и/ или любимите ти хора, да сте щастливи! И каква цена си готова, да платиш, за това!? 

За да можеш обаче, да направиш този избор е нужно, да знаеш, кое прави теб и тях щастливи!

Защото успехът и щастието рядко са спътници за дълго!

А пътищата на щастието и следването на правдата, също често се разминават!

За това, често ще се сблъскваш с подобни дилеми.

И всеки път везната вероятно, ще се накланя в различна посока! Защото такава е човешката природа! Променлива и люшкаща се между вълните и подводните течения на завладелите я в момента емоции и чувства, и лъкатушеща между маяка на правдата, моралните си ценности и моментни приоритети, и подводните камъни на скритите си нужди и страсти!...

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар "🧤 

💚 МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЦЕРЕБРАЛНАТА ПАРАЛИЗА - ОТНОВО Е НАЙ-ЗЕЛЕНИЯТ ДЕН НА ЕСЕНТА💚

 Световният ден на церебралната парализа е глобално движение, ми започнало през 2012 г. Миналата година то достигна до над 10 милиона души.  То има за цел да събере хора, живеещи с церебрална парализа, техните семейства, поддръжници и организации от над 100 страни с цел, да се осигури бъдеще, в което децата и възрастните с церебрална парализа имат същите права, достъп и възможности като всеки друг в нашето общество.

Церебралната парализа ( МКБ 11 - G80-G83

Детска церебрална парализа и други паралитични синдроми ) са група нарушения (дисфункции), които засягат движението и позата, координацията, познавателните процеси и други, като са специфични по вид и интензитет на проява при всеки конкретен синдром. Те най-общо се дължат на непрогресиращо поражение на развиващата се централна нервна система преди, по време, или малко след раждането. Причините могат, да са изключително широк спектър.

Постепенното развитие и узряване на главния мозък и неговите компенсаторни функции благоприятстват постепенното подобрение на състоянието. 

Постепенното развитие и узряване на главния мозък и неговите компенсаторни функции благоприятстват постепенното подобрение на състоянието. Особено ако подпомагащата процеса рехабилитация е добре организирана и дозирана, спрямо индивидуалните потребности на детето така, че оптимално да развива личният му потенциал. Дефицитите могат, да бъдат в голяма степен компенсирани, като се постигне достатъчно добра степен на приобщаване и интеграция в общността и достатъчна степен на автономност и пълноценно съществуване на страдащият от Церебрална Парализа като неин член.

За това обаче, е нужна системна комплексна рехабилитация, която за по-тежките случаи е жизненоважна!

 💚  Над 17 милиона души са засегнати от това заболяване. 

💚  Други 350 милиона души са тясно свързани с дете или възрастен с церебрална парализа.

💚  ДЦП е едно от най-разпространените физически увреждания, което засяга най-уязвимите сред нас - децата. Освен това се проявява в продължение на целия живот, без да се лекува.

  Много хора с церебрална парализа имат други свързани нужди от зрение, слух, комуникация и мобилност. въздействието му може да варира от слабост в едната ръка до почти пълна липса на доброволно движение.

💚 При 1 от 4 деца с церебрална парализа

това е комплексно увреждане:

💚  1 от 3 деца с церебрална парализа - не може да ходи

💚  1 от 4 деца с церебрална парализа

не може да говори

💚  3 от 4 изпитват болка

💚  1 от 4 има епилепсия

💚  1 от 4 може, да има някаква степен на интелектуално задържане

💚  1 от 4 има поведенческо разстройство

💚  1 от 5 има нарушение на съня

💚  1 от 5 има проблеми с контрола на слюнката

💚  1 от 4 има проблеми с контрола на пикочния мехур

💚  1 на 10 - има зрително увреждане

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА: РЕТРОСПЕКЦИЯ 

1810 г

Роден е д-р Уилям Джон Литъл - един от първите специалисти, започнали да проучват церебралната парализа.

1932 г

Изобретена е първата сгъваема инвалидна количка

Инженерът Хари Дженингс конструира първата съвременна сгъваема инвалидна количка, за да подобри живота на хората с двигателни увреждания.

1948 г

Основана е ключова организация за борба с церебралната парализа

Създадена е иновативната Обединена асоциация за церебрална парализа, с мисията да помогне на хората с ДЦП да получат по-добра диагностика, лечение и финансиране

2002 г

Първото мащабно проучване на ДЦП

Центровете за контрол и превенция на заболяванията провеждат първото в САЩ кръстосано проучване на разпространението и въздействието на церебралната парализа.

2012 г. 

Алиансът за церебрална парализа решава 6 октомври да бъде определен и отбелязван като Световен ден на церебралната парализа. 

Основната цел на деня е да обедини хората, живеещи с церебрална парализа, техните семейства, поддръжници и организации по целия свят.

💚  Всяка година 6 октомври е възможност световната общност, да се събере и да отпразнува издръжливостта, разнообразието и жизнеността на хората с Церебрална Парализа. 

Също така е момент за кампания за смислени, положителни промени в достъпността и включването в обществото и признаване на приноса на семейството, асистентите и всички съмишленици. 

Днешният ден е и чудесен повод, да БЛАГОДАРИМ на всички организации, педагози и специалисти, които ежедневно се трудят със сърце и експертност, за подобряване на състоянието на децата ни❗💕🙏💕

През 2024 г. глобалната тема на кампанията за Световния ден на Церебрална Парализа е #UniquelyCP .

Всеки член на общността на CP е уникален, със собствените си страсти, стремежи и идентичност отвъд тези на човек с увреждане. Церебралната Парализа често се разбира погрешно в по-широката общественост и призивът за действие на #UniquelyCP е като общество, да преодолеем тези стереотипи, като празнуваме индивидуалността и личността на страдащите от Церебрална Парализа, като уникална пълноправна част от общността.

Темата на кампанията за 2024 г. има за цел да даде възможност на хората с Церебрална Парализа, членове на семейството и поддръжници да споделят истории за своите постижения и страсти – как Церебрална Парализа прави всеки от член на общността уникален. Както е уникален ВСЕКИ ОТ НАС, като член на същата тази общност❗💞

Тази година Световният ден на Церебралната Парализа е в неделя.

Почивният ден дава възможност за много начини, да се отбележи Международния ден, в подкрепа на хората с Церебрална Парализа. На тематичният сайт са дадени десетки идеи. https://www.awarenessdays.com/awareness-days-calendar/world-cerebral-palsy-day-2024/

Но най-простичкото е, БЪДЕТЕ ЗЕЛЕНИ 💚

Облечете се в нещо зелено или сложете зелена панделка. 💚Цветът е избран, защото отразява младостта и новия растеж. Както надеждата за напредък в лечението.🍀

Зелен💚т💚 е цвета символизиращ приемането, солидарността и подкрепата към хората с Церебрална Парализа. Освен всичко друго, зеленото може, да бъде един добър повод, да се започне разговор по темата.

💕Но най-важното е, НЕ БЪДЕТЕ БЕЗУЧАСТНИ❗💞

НЕ ги отхвърляйте, НЕ ги избягвайте❗

НЕ ги подминавайте❗НЕ ги игнорирайте е не се правете, че не ги забелязвайте❗

УСМИХНЕТЕ ИМ СЕ❗😀

ПОЗДРАВЕТЕ ГИ❗

ГОВОРЕТЕ С ТЯХ❗( Дори, да видите, че говорят трудно, бавно или неясно!... Дори, да не могат, да ви отговорят!... Това, не значи, че не ви разбират! Не значи, че нямат нужда, да общуват! И че ще се зарадват по-малко на вашето внимание!)💞

Попитайте ги, дали имат нужда от помощ!?... Но не им я натрапвайте❗

Попитайте тях или родителите им как са и, как може, да играят децата ви с тях или просто оставете децата ви, да го направят ❗👫💞🧑‍🦽

УСМИВКАТА Е УНИВЕРСАЛЕН ЕЗИК❗❤️😀🍀💚🍀

А ИСКРЕНОТО ВНИМАНИЕ И ИНТЕРЕС СА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПОДАРЪК, КОЙТО МОЖЕТЕ, ДА ДАДЕТЕ НА ВСЕКИ, без да ви струва почти нищо ❗❤️

Бъдете добронамерени , сърдечни и креативни и подаръкът, ще бъде и за вас ❗💝

#UnicuelyCP

#6октомври

#международенденДЦП

#церебралнапарализа

#дабъдемхора

#worldcerebralpalsyday

#hopedeyan