Волфганг Амадеус Моцарт е роден на 27 януари 1756 година в Залцбург и още като дете влиза в музикалната история като виртуозен музикант на няколко инструмента.
Смятан за Детето-чудо Моцарт е виртуозен музикант и гениален композитор, който проявява изключителния си музикален талант още на 3-годишна възраст. Пет годишен, вече композира, а когато е на 6 г., свири пред австрийската императрица. Дарбата му да създава и изпълнява музикални творби е уникална – за не много дългият си живот Волфганг Амадеус Моцарт създава над 600 произведения и във всяка музикална форма постига съвършенството. А съвременниците му твърдят, че свири не по-малко виртуозно на няколко инструмента. Притежава уникален музикален слух и способността да запомня всяка музика, както и неповторим импровизаторски талант. Нерядко, оставя произведенията си недовършени, като краят "съществува само в главата му".
Основната заслуга за това, че Моцарт става известен в цяла Европа, е на амбициозния му баща Леополд Моцарт, композитор и учител по цигулка, който организира из цяла Германия концерти на Моцарт и на неговата сестра Анна-Мария, пред богатата аристократична публика.
Волфганг Амадеус Моцарт
Снимка: United Archives/IMAGO
Баща му го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган. В Англия малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а духовенството вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса. Моцарт е надарен с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение, след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици. Но въпреки уникалният си музикален талант и творчески гений, Моцарт имал огромни проблеми със задържането си на работа.
Нравът на младежа обаче е бил доста необуздан, а езикът доста "остър" и "пиперлив". Писмата до любимата му Мария Анна Текла са необуздани еротични избухвания, които дълго време бяха крити от обществеността. Моцарт пише: ” Мръсотия! О, мръсотия! О, сладка дума! Мръсотия! Вкусотия! Също е хубаво! Мръсотия, вкусотия! Мръсотия! Петънце! О, чаровно! Това ме радва! Мръсотия, вкусотия и петънце…”
Тези и други пасажи бяха разкрити на германската общественост едва преди 40 години. Днес те са свидетелство, че Моцарт най-вероятно е страдал от синдрома на Турет – психическо заболяване, придружено с тикове, гримаси, повишена заядливост и маниакална употреба на мръсни думи. Отдавна е доказано, че тази болест се открива при даровити хора. Според други хипотези обаче един от гениалните музиканти на всички времена е имал високофункционален аутизъм и дислексия.
Всичко това може, да обясни твърденията на негови съвременници, че Моцарт не почитал твърде висшестоящите и това затруднявало опитите му, да се се установи за по-дълго на работа. Като юноша той първоначално е назначен без заплащане за концертмайстор на дворцовата капела в Залцбург, която решава да напусне през август 1777 година.
Поведението му затруднява опитите му, да получи постоянно място като дворцов музикант – той напразно полага усилия да се сдобие с работа в Мюнхен и в Манхайм. Не успява да се установи и в Париж, след което през 1778 година се връща в Залцбург, където го назначават за дворцов органист. Покрай всичко това Моцарт става, по-скоро против волята си, един от първите независими от двора композитори.
През 1782 година Моцарт се жени за певицата Констанце Вебер против волята на баща си. Семейството живее във Виена, а Моцарт го издържа с композиране и уроци по пиано. По поръчка на император Йозеф Втори пише операта си „Отвличане от сарая“. Пак благодарение на подкрепата на императора е написана и операта „Сватбата на Фигаро“. И двете опери имат голям успех пред публиката.
Интересно е, д се отбележи , че в музикално отношение „Отвличане от сарая“ е изключително сложна опера. Моцарт не се придържа към утвърдените композиционни форми. Той работи с необичайни звуци и мотиви и извежда женските роли на по-преден план, отколкото дотогава е било обществено прието.
Именно във връзка с тази опера е известният цитат на император Йозеф Втори: „Твърде хубава за нашите уши и изключително много ноти, мили Моцарт“. Моцарт отговаря незабавно: „Точно толкова ноти, колкото са необходими, Ваше Величество“.
През 1787 година Моцарт все пак е обявен за композитор на императора, но заплатата му не е висока. През 1791 година е премиерата на неговата опера „Вълшебната флейта“ - един от последните успехи на Моцарт. Той умира само на 35 години, докато пише реквием. Точната причина за смъртта му не е известна, поради което съществуват различни спекулации за отравяне или заболяване от сифилис.
Волфганг Амадеус Моцарт създава над 600 произведения за краткия си 35-годишен живот. Умира на 5 декември 1791 - в бедност и без признание. След смъртта му го честват като един от музикалните гении на всички времена.
****
🎼🎵🎶 🎵 Творчество - композиране и музициране
🎼 Въпросът как Моцарт създава музикалните си произведения е изучаван и обсъждан от дълго време, а интересът и дискусията около него продължава и до днес. През XIX век вижданията за това са по-скоро забулени в романтика и митология. Днес изследванията са много по-задълбочени и се основават на действителни документи, писма и много по-задълбочени анализи. Обяснението със сигурност е в не малка степен свързани спецификата на психоемоционални му състояние и функционирането на неговият мозък, свързана с тези състояния.
🎼 Съхранено писмо на Моцарт до неговия баща Леополд от 31 юли 1778 г. показва, че композирането за него е активна и съзидателна дейност, продукт на неговия интелект. Това противоречи на популярното вярване, че творците очакват „вдъхновението“. Поне в случая на Волфганг това изглежда не е истина.
🎼 Моцарт често използва чернови, но огромна част от тях са унищожени от неговата вдовица Констанца,около 320 са запазени, но това представлява само 10% от всичките му композиции.
Улрих Конрад в своята книга разкрива системата на Моцарт за писане на музикални произведения, изучавайки неговите чернови и други запазени документи. Моцарт запълва линиите най-напред на мелодията, понякога и на баса, като оставя празни линии, които да се запълнят по-късно. След като според неговите преценки творбата е завършена (практика, която ползва след 1784 г.), той я вписва в собствения си каталог Verzeichnüss aller meiner Werke („Каталог от мои творби“). Въпреки че този етап може да се нарече „последен проект“, той не е окончателен. Окончателният вариант е, когато написва всичко на чисто с четлив почерк и включва бележки и забележки към творбата.
🎼 Това се потвърждава от друго писмо до баща му (30 декември 1780 г.), в което описва работата си в Мюнхен над операта Идоменей, където Моцарт прави разлика между композирана и написана музика. Според Конрад в този момент Моцарт е имал „последния проект“, но не и окончателния пълен и завършен вариант.
🎼 Около 150 от запазените творби на Моцарт са незавършени. Това представлява около 25% от всички негови запазени произведения.Не се знае защо толкова много от тях са останали незавършени. Сред възможните причини е, че вероятността и надеждата за продажба или представление са изчезвали по време на композирането. Моцарт често пише по поръчка и самият той заявява, че не би писал нещо без повод.
🎼 Импровизация
Както по всичко личи, Волфганг Амадеус Моцарт има гениалната способност да композира на място т.е. да импровизира почти моментално при зададена тема. Тази си дарба той притежава още като дете. Едва 6-годишен, той изпълнява сложни пиеси за пиано, като импровизира на местата, където малките му ръце не могат да се разтворят достатъчно, за да достигнат необходимия клавиш. Той променя пасажи, добавя странни вариации и импровизира в продължение на часове с необикновена фантазия.
🎼 Като юноша, Моцарт дава концерт във Венеция, Италия на 5 март 1771 г. Според очевидци много известен и опитен композитор му задава музикална тема за фуга, върху която той работи в продължение на 1 час с такъв научен подход, умелост, хармония и точен ритъм, че дори и най-добрите познавачи в тази област остават удивени.
🎼 Моцарт продължава да импровизира и като по-възрастен. Така например на концерта си в Прага през 1787 г. при изпълнението на симфония номер 38 („Пражката симфония“) той завършва с половин час импровизации.
🎼 Понякога, не успявайки да довърши дадена симфония или концерт преди деня на представлението, той импровизира края пред самата аудитория. Такъв случай е с концерта за пиано № 26, чиято премиера е на 24 февруари 1788 г.
🎼 Музикална памет
Моцарт притежава уникална и невероятна музикална памет, но все пак не такава, каквато се разпространява като легенда за него. Споменатите по-горе чернови и употребата на клавиши не биха били необходими, ако композиторът притежаваше свръхчовешки възможности.
Все пак той притежава изключителна памет и способност за възпроизвеждане на музиката. Отново в писмо до баща си (от 8 април 1781 г.) той споменава, че е успял да напише частта на цигулката от дадена соната за цигулка само за 1 час в нощта преди изпълнението.
Подобна история се случва и с друга соната за цигулка, изпълнена на 29 април 1784 г.
🎼 Именно поради паметливостта си и импровизаторските си качества Волфганг често преди концерт не записва отделни части на произведенията си, а ги оставя да съществуват само в главата му. Друга проява на неговата забележителна музикална памет е, че може да изсвири дадено музикално произведение или да напише нотите за него, след като го е чул само веднъж. Той запомня и транскрибира „Miserere“ едва 14-годишен.
Въпреки, че известността на Моцарт идва чак след смъртта му, все пак е признат за един от най-великите композитори и творци на всички времена.
Той оставя след себе си уникално по обем и съдържание творчество. Амадеус е автор на няколко опери. Някои от най-известните от които са „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Така правят всички“ и „Вълшебната флейта“, на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади и други.
Припомняме ви някои от неговите мисли:
🎼 „Нито висока интелигентност, нито въображение, дори и двете заедно не правят гения. Любов, любов и любов – това е душата на гения.“
🎼„Работата е моето първо наслаждение.“
🎼„Един човек с обикновен талант винаги ще бъде обикновен, без значение дали пътува или не. Но човек с изключителен талант ще се погуби, ако винаги стои на едно и също място.“
🎼„Не обръщам внимание на ничии хвалби или обвинения. Просто следвам собствените си чувства.“
🎼„Аз не чувам във въображението си отделните части на музиката последователно, чувам я нацяло. И в това е насладата.“
🎼„Да говориш красноречиво е голямо изкуство, но трябва да усещаш и момента, когато следва да спреш.“
🎼„За да изтръгнеш аплодисменти, трябва да пишеш или толкова прости неща, че да са по слуха на всеки кочияш, или толкова неразбираеми, че да се харесват само защото нито един нормален човек не е в състояние да ги разбере.“
🎼„След Бога на второ място идва баща ми.“
🎼„Трябва да покажете на целия свят, че не се страхувате. Замълчете, ако решите. Но когато е необходимо, говорете и говорете по такъв начин, че хората да ви запомнят.“
„Мелодията е същността на музиката.“
Източници: DW, artDay.bg &Wikipedia
