Ела при мен

- Ела при мен и ме прегърни!...

Утеши ме и успокой страховете ми!...

Обичай ме и аз го заслужавам!...

Дай ми вяра, че всичко, ще се оправи 

и че винаги, ще бъдем заедно!...

- Който говори?

- Детето в теб!

Обичайте и се грижете добре за детето в себе си❗ Защото ако пораснете напълно и приспите детето в себе си, губите цялата магия в живота си❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЛУИС КАРОЛ - В МАГИЧНИЯТ ПРИКАЗЕН СВЯТ НА ЕДИН УЧЕН.

Луис Карол и Алис Лидъл
сн. svetovnizagadki.com

Роден е преди 193 години, на 27 януари 1832 в Деърсбъри, графство Чешър, Англия. Истинското му име е Чарлс Латуидж Доджсън, по-познат като един от най-любимите детски автори Луис Карол,

 Неговите най-известни творби „Алиса в Страната на чудесата“ и „Алиса в Огледалния свят“, са изпълнени с магични светове, чудати герои и грабващи запомнящи се реплики.

Рожденият му ден е идеален повод да научим нещо повече за този уникален човек и разказвач.

За това днес, ще ви запозная с 16 малко известни, но интересни факта за него и творчеството му:

1. Доджсън е третото от 11 деца и тъй като бил изключително близък с братята и сестрите си, често ги забавлявал като измислял приказки и игри. Всичко това в последствие му е послужило за вдъхновение в творбите му.
2. Първите си литературни стъпки Доджсън прави в семейното списание „Миш-маш“, което издава от 1855 до 1862 г. за забавление на близките си. Един от шедьоврите му, който е издаден и на български език е „На лов за Снарк“ (1876) - ексцентрична поема, в която странен екипаж от осмина джентълмени, един бобър и един ботуш тръгват на лов за нечуван, но много страшен, подозрително вкусен и крайно коварен звяр. Поемата се счита за едно от върховите постижения на английския стихотворен „нонсенс“. Освен като писател и поет Доджсън  се изявява и в областта на философията и е прекрасен фотограф.
3. Доджсън е бил надарен математик и логик, заради което известно време е преподавал в университета Оксфорд. 
4. Творческият си псевдоним Луис Карол започва, да използва, когато започва да пише и за разлика от много други автори, той използва само него през целия си живот.
5. Героинята Алиса от "Алиса в Страната на чудесата" (1865) и "Алиса в Огледалния свят" (1871) е била вдъхновена от истинско момиченце на име Алис Лидъл, дъщерята на колега на Чарлс, с чието семейство се сприятелява през 1855г., като първо става близък с най-голямото от децата – Хари. Тъй като бащата на Алис – Хенри, работел в Християнската църква на Оксфорд, Доджсън често водел десетте му деца на пикник, където им разказвал фантастични истории и им правел изключителни снимки, тъй като хобито му било фотографията. Алис, която тогава е на почти четири и е любимка на Чарлс е обикновено била главен герой, в тези истории. Така по-късно се родили и книгите Алиса. Приятелството между Чарлс и семейство Лидъл приключва внезапно през юни 1863 година по незнайни причини.
6. Не само Алиса, а и много от героите в историите за Алиса имат реални прототипи от живота и обкръжението на Луис Карол - образът на Чешърският котарак е вдъхновен от истинска котка, която автора често виждал лежаща, да си почива на едно дърво и е свързан с родното му място - графство Чешър. Прототип на образът на Лудият Шапкар е популярен шапкар от обкръжението на автора, с ексцентричен стил и поведение, а птицата Додо всъщност, е карикатура, с която автора самоиронизира своето заекване, което го е карало понякога да се представя като "До-до-доджсън".
7.  Ако винаги сте се питали какво е накарало "Лудият шапкар“, който никога няма време, винаги бърза и всеки път има къде да отиде, да полудее, има един вероятен отговор на този въпрос. Един поглед към историята и магически Оксфордски речник, създаден за допълнително обяснение на „толкова сложния английски език“ показва, че терминът „луд като шапкар“ е публикуван през 1829 г.(книгата „Алиса в страната на чудесата“ излиза през 1865 г.) За съжаление няма оригинален източник за произхода, но професорите издали речника, са се постарали да открият най-ранният възможен и допускат много точно каква е причината. А тя е може би малко изненадваща днес – натравяне с живак, който дълго време се използвал, при обработката на заешките и други кожи. Обикновено натравянето с живак се изразява в мускулни спазми и рязка промяна на настроението, а Шапкарят има точно такова поведение, което изненадващо неговите приятели го приемат изключително нормално. Към това трябва да добавим лош сън, депресия, халюцинации, лесно раздразнение и други, които не са налични или поне не са разпознаваеми. Интересен факт в книгата е, че шапкарят разказва за щедрото дарение на краля, който раздал всички свои шапки на подчинените си и по тази причина не останала нито една за него, освен короната.
8. Доджсън е написал 11 книги по математика. Работата на Доджсън в областта на линейната алгебра, геометрията и създаването на пъзели е забележителна. Той написва почти дузина книги, вариращи от "Елементарен трактат за детерминантите" с приложението им към едновременни линейни уравнения и алгебрични уравнения до "Играта на логиката", включваща теория на изборите. на правителството.
9. Освен точните науки, той е имал и точно око за фотографията. Заснемал е портрети на хората в обкръжението си, включително и Алис Лидъл, която е вдъхновила героинята му Алиса. В рамките на повече от две десетилетия Доджсън създава над 3000 фотографски изображения, включително портрети на приятели и забележителни фигури, пейзажи и снимки на предмети като скелети, кукли, статуи и картини.
10. Става дякон, но никога свещеник.Това е още един факт от живота на Доджсън, който предизвиква спекулации. Отказът му да стане свещеник е в разрез с правилата на Христовата Църква. Той е ръкоположен за дякон на 22 декември 1861 г., но по-късно подава молба, чрез която да избегне да стане свещеник. За пореден път заекването му изглежда е едно от възможните обяснения, но няма доказателства, че това може да е пречило на способността му да проповядва. Другите възможни причини са любовта му към театъра (срещу която се обявява архиепископа на Оксфорд обявил), хладното му отношение към англиканската църква и вниманието му към други религии. Авторът е бил религиозен християнин и имал голям интерес към теологията, за често това преплита темата за религията в историите си. Но ражда и редица книги по темата
11. Доджсън заеквал, което сам определя като "колебание" и за него е било трудно да говори пред публика. Доджсън има нелеко детство и ранната си възраст и не успява да преодолее заекването придобито още в ранна детска възраст, до края на живота си, като това става част и от легендите около личността му. Твърди се (без доказателства), че той заеква само около възрастни, но говори без проблеми с децата. Което е логично, поради променливата същност на това разстройство на речта. След боледуване едното му ухо е увредено, а пристъп на магарешка кашлица на 17-годишна възраст отслабва гърдите му.     

⚠️ 

🩺 Заекването е разстройството на речта, при което се нарушава плавността на речта от неволеви повторения и удължено изговаряне на звукове, срички, думи или фрази, както и неволеви мълчаливи паузи или блокиране на говора, като през тези периоди лицето, което заеква, не е в състояние да изговаря звукове, се означава като заекване. Терминът обхваща голям спектър от нарушения, вариращи от едва доловими дефекти, които до голяма степен са само козметични, до сериозни дефекти, които ефективно възпрепятстват устното общуване. Заекването може да окаже много тежко влияние върху функционалното и емоционалното състояние на даден индивид, като това може да включва: поява на страх, ако се наложи изговарянето на специфични гласни или съгласни;страх от заекване в ежедневните социални ситуации;тревожност;напрежение и други (особено при деца).

Среща се при около 2% от населението.

12. Въпреки проблемите с говора, Доджсън бил известен с бързината на ума си и чувството си за хумор, като често е включвал игра на думи и шеги в творбите си.

13. Измислил е начин да пише в тъмното

Подобно на много писатели, Доджсън е разочарован от загубата на отличните идеи, които неудобно идват посред нощ, така че през 1891 г. той изобретява никтографа. Устройството е карта с 16 квадратни дупки (два реда по осем), която предлага въвеждане на стенографски код с точки и тирета. Доджсън го смята също за полезен за незрящи.

14. Негов съвременник го обвинява, че е Джак Изкормвача

Списъкът на хората, за които се подозира, че са Джак Изкормвача, е дълъг и по някаква причина авторът на двете книги за Алиса е в него. Убийствата са извършени през 1888 г., когато Доджсън е в средата на 50-те си години. Авторът Ричард Уолъс смята, че Доджсън –след строго религиозно възпитание и тормоз по време на нещастните си училищни години – се е превърнал в сериен убиец след успешната си учителска и писателска кариера. 

15. Доджсън си е разменял писма с редица известни исторически фигури като Кралица Виктория и Флорънс Найтингейл.

16. Смята се, че ексцентризма му, както и богатото му въображение се дължат на честите му мигрени и здравословните му проблеми.

В зряла възраст си развива изтощителна мигрена и започва, да получава припадъци, които лекарите по това време диагностицират като епилепсия. Според други изследователи на бележития писател, той имал „особености на мисленето“, които съвпадат до много голяма степен с картината на симптомите на високофункционалния аутизъм. Въпреки, че една от характерните особености на синдрома на Аспергер е свръх фокусирането на интересите на личността в една определена област. Докато при Карол интересите и дарбите са твърде разностранни и се простират от точните науки, до философията и изкуствата, което предполага високофункционално развитие и на двете мозъчни полукълба.

⚠️

🩺Мигрената е неврологично разстройство, характеризиращо се с умерено или силно главоболие, включваща цяла група разнообразни синдроми. Обикновено състоянието се усеща като пулсираща болка от едната страна на главата, с ирадиация към челната и тилната област и продължава от 2 до 72 часа. Често главоболието е придружено от гадене и повръщане, повишена чувствителност към светлина, звук или миризми. Болката обикновено се влошава от физическата активност. До 33% от хората, страдащи от мигрена, изпитват аура - обикновено кратък период на зрителни нарушения, които сигнализират за настъпването на главоболието.

Мигрената е често срещано състояние, засягащо около 1 на всеки 5 жени и около 1 на всеки 15 мъже. Обикновено започва в ранна зряла възраст. Заболяването има пристъпен характер. Честотата на атаките е от една до няколко месечно.

Мигренозното главоболие е резултат от специфични физиологични промени, които настъпват в мозъка и водят до характерната болка и свързаните с нея симптоми на мигрена.

Други медицински състояния - депресията, тревожността, биполярното разстройство, нарушенията на съня и епилепсията могат да увеличат риска от мигрена или мигрената, да е част от техните симптоми.

⚠️

🩺 Според дефиницията на Международната лига срещу епилепсия (International League Against Epilepsy) епилепсията представлява хронично мозъчно разстройство, характеризиращо се с повтарящи се епилептични пристъпи и последващи невробиологични, когнитивни, психологически и социални последствия.

Епилепсията е едно от най-старите известни заболявания, с писмени данни, датиращи от 4000 г. пр.н.е.

Терминът "епилепсия" произлиза от древногръцката дума επιλαμβáνειν, което означава "нападам, атакувам".

Епилептични пристъпи представляват епизоди с различна продължителност и характеризиращи се внезапно настъпващо качествено и/или количествено нарушение на съзнанието, сетивната и двигателната функция

📖

Луис Карол умира на 14 януари 1898г.

 малко преди, да навърши 66 години. Той публикува над 15 книги преди смъртта си, но никоя от тях не достига славата и популярността на „Алиса в страната на чудесата“.

Погребан е в Гилдфорд, Съри, Англия и неговото наследство са едни от най-любимите детски книги за всички времена, а аз вярвам, че творбите, отразяват живота и душевността на своите автори. За това и ви го разказвам.

Историята на Алис, ще разкажем друг път.

Източници: Wikipedia;Момичетата от града; framarbg.com

ТРЯБВА НИ ПОВЕЧЕ ОТ ИСТИНСКОТО

 

Трябва ни повече от "истинското". Истински любов и приятелство. Истински чувства, думи и смях. Плач и гняв дори... но истински! Да се развикаме наистина! Да прегърнем от сърце! Да подарим без, да искаме нищо в замяна и да направим мъничка промяна. 

Истинските неща се побират в две шепи, не струват нищо и най-често ги пестим без да знаем защо. 

Трябва ни повече истина за повече щастие, още малко, да дадем от сърце... и вярвам, че така ще открием чудни, чудни светове. ❤❤️❤️

.. И най-вече повече искрена благодарност ни трябва! Повече от това, да ценим всички малки неща, които вече притежаваме, но най-често, сме приели за даденост. И да им се радваме, когато (и докато) ги имаме❗

Дай Боже❗ 🤗

05.01.2021

ЗАСЛУЖАВА ЛИ ВТОРИ ШАНС, ВТОРИЯТ ШАНС, СПОРЕД ВАС?🤔

 

„Ако можеш да обичаш всички, които са те предали, можеш да вкусиш сладост във всичко.“- казва Холи Пейн

Най-трудно заздравява пречупено доверие! 

Колко от нас имат силата, особено, ако е пречупено не еднократно... и ако трябва, да се лекуват сами!?... И колко сила трябва, да имаш, за да ти остане и да заобичаш онези, които са го пречупили!?...

А, когато успееш въпреки всичко, ще имаш ли сили, да им се довериш отново... и дали те, отново няма, да те подведат!?...

 

Според мен добронамереността, съпричастността и човечността, не бива, да се позволява, да се бъркат наивитет и глупост!

Според мен, ако човекът ти е прекалено скъп, въпреки болката и гнева от разочарованието, дори предателството не убива любовта, така че тя не се връща с Прошката, защото изобщо не си е отивала! Просто е била временно заглушена от нараненото Его, гнева и всички съпътстващи разочарованието силни емоции! А Прошката смирява Его-то. Освобождава ни от напрежението на нагнетените емоции и ни дава възможност по-обективно и трезво, да преценим ситуацията!

Тогава, понякога макар и рядко, дори вторият шанс, заслужава своя втори шанс, защото всички сме несъвършенни и не сме безгрешни!

Във всеки друг случай мисля, че става въпрос по-скоро, за това да простим и приемем, че и предалият ни е несъвършен и не достатъчно силен, като всички и да го оставим, да отмине по-пътя си, със собствената си съвест, без да спрем, да обичаме всички останали Човеци, заради грешката на единия!..

И най-вече, да простим и продължим, да обичаме себе си (което е мисля, най-трудното), като се постараем, да преценяваме по-добре хората и обстоятелствата ❗

Защото при един осъзнат и отговорен за постъпките и чувствата си човек според мен разочарованието, гнева и дори понякога вината, към себе си, от неправилната преценка са най-силни и прошката, най-трудна!

Заслужава ли, вторият шанс, втори шанс според вас!?... 🤔

Добро утро ❗🎩🥀☕🧤👗

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

28.01.2023

ДЕЦАТА НЕ ТЕ ОЦЕНЯВАТ ПО НЕЩАТА, С КОИТО СИ ГИ ОТРУПАЛ, А ПО ТОВА,.КОЕТО СИ ИМ ДАЛ ОТ ДУШАТА СИ И МИГОВЕТЕ ПРЕКАРАНИ ЗАЕДНО

 Децата не те оценяват по това колко пари имаш, в каква къща живееш или каква кола караш.

Оценяват те по това, как се чувстват в твое присъствие.

✔️Дали ги караш, да се смеят и дали се забавлявате заедно...

✔️Дали се смееш на това, което те смятат за забавно... 

✔️Дали успяваш, да се включиш в игрите им и да измислиш игри, които да ги забавляват, но и да ги научат на нещо ново... 

✔️Но и дали с теб могат, да се чувстват в безопасност, ако нещата нещо се объркат...

    Те едва ли, ще запомнят скъпите дрехи, които са отдавна износени или израстнати! Едва ли, ще си спомнят скъпите играчки, които са отдавна счупени!... Освен една-две, за които наистина са мечтали и наистина са обичали точно, защото са подарени от вас!...

🔹Но няма, да забравят вниманието, което сте им дали.

🔹Нито утехата и надеждата, когато

са преживявали някоя загуба.

🔹Няма, да забравят обичта и щастието в миговете, които сте преживели заедно, нито местата, където сте ги преживели.

🔹Ще запомнят споделените миговете на радост и гордост, от всеки техен успех...

🔹Те ще запомнят миговете на трудности, в които сте били до тях. Ще запомнят грижата. Ще запомнят подкрепата и вярата, която сте им дали... но няма, да забравят и онези мигове, в които не сте, а са имали нужда от вас...

   Естествено трудно можем, да им дадем всичко това наведнъж!...

   Но от това, не ни обичат по-малко ❗💕

🪅

   Добро утро ❗🍩☕☕🍩

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

сн.Deviant Atr

ЗА КОТКИТЕ и ХОРАТА

- Знай едно нещо за котките и хората, Алиса! - каза Чешърският котарак, докато бавно изчезваше. Изчезването и ненадейното появяване междувпрочем, бяха негова отличителна особеност и той много се забавляваше с нейното въздействие върху околните.

- Ако видиш някой, който се прави на лъв ♌, но се обгражда с мишки помни, че няма такава котка, която да обича мишки! 🐁

    При хората е същото!

Последните му думи, увиснаха самотни във въздуха известно време, след като него вече го нямаше и в пространството пред Алиса беше увиснала само широката му загадъчна усмивка. Но тези думи, се запечатаха в съзнанието на младото момиче.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЖИВОТА НИ Е КРАТЪК КАТО МИГ

Живота ни е кратък като миг.

Като потрепване крила на пеперуда 

до огъня. Като два удара сърдечни. Като вик...

Но миг дори помни, е най-велико Чудо.

За туй цени, не пропилявай този дар!

Сам изпиши сценария за главната си роля.

Защото, по-добре, да бъдеш негов господар,

и сам сгрешил, да искаш прошка, вместо, да се молиш.

И по-добре, за миг, да изгориш,

отколкото протяжно ти, да тлееш.

И от любов, да се изпепелиш,

отколкото самотен и нещастен, да изкрееш.

Защото пътя ни към себе си, е най-трънлив

и онзи път от "Може би", до "Ще опитам!"...

Ще се почувстваш ти най-истински и жив 

на моста от "Защо?", към следващото си "Защо, да не изпитам?"

Помни, че щастието ражда се по пътя към мечтата,

а не в животеца в боязън плах човешки.

Отвъд страха, се ражда свободата.

Царицата живее знай, във всяка пешка!

И по-добре, за ден, да си щастлив,

нежали в съжаление, да гаснеш

и в страх, да преживяваш пресметлив.

Без риск, да паднеш няма, да израснеш.

© Ивайло Апостолов 

29.01.2025

 

 

Скъпи приятели, 

във връзка с някой събития случили се напоследък бих искал, да споделя, някои неща, които е изключително важно, да си променяме от време, на време!

Всеки от нас има предразсъдъци. Макар и не всеки, да ги осъзнава. Но да проектираме собствените си страхове, комплекси и предразсъдъци върху другите е предпоставка, за проява на различно неравнопоставено отношение към другия, което може, да ескалира във външен натиск, който има точно определение и то е, дискриминация!

За съжаление, факт е, че посредствеността,  дори и да се опитва, да е по-широко скроена, често толерира и рационализира нечии повече или по-малко осъзнати опити, да наложи себе си като норма и да смачка или най-малко, да игнорира всичко, което излиза от рамките на нейните представи и очаквания. Без значение, в каква посока. Като хора, дори сме по-склонни, да проявим снизхождение, към човек "в нужда", отколкото към онзи, който "изпъква" над мнозинството.

Защото като казва ОШО "Лесно е да съчувстваш на този, който е сполетян от някакво нещастие; трудно е да се радваш заедно с онзи, който е получил някакъв щедър подарък от съдбата. В съчувствието има тъга, но има и скрито удоволствие, че нещастието не те е достигнало." 

Нараненото ни Его подсъзнателно ни подтиква, да "приземим" онзи който се опитва, да разпери криле и да полети.

И когато неговият Аз е все още неукрепнал, а използваме за оръжие подобни нему, това е особено грозно и нехуманно!

Защото потребността от сигурност и потребността, да бъдем приети са две от основните човешки потребности!

А нетолерантността към всеки опит, за проява на двоен стандарт и нетолерантно отношение е важна част от толерантността към уникалността на другия изобщо!

За това трябва, да не забравяме в отношенията си с другите нито собственото си нито тяхното до-стойнство.

Защото именно достойнството е онази личностна черта, която показва както собствената ни стойност, така и уважението към ценността на личността на хората около нас!

сн.Internet 🛜

 

- Винаги бъди автор и главен герой в собственият си живот, Алиса!

Ако нямаш куража, да изиграеш главната роля в своя живот, ще бъдеш статист или марионетка в живота на другите.

Ти си жив човек! Не си декор, нито фон! 

   Така говореше Лудият Шапкар, докато двамата с младата девойка гледаха към десетките стройни редици от пешки на Червената Царица.

- Виждаш ли, редиците срещу нас!

   Ти не си пешка! - продължи той.

   Не се опитвай, да бъдеш удобна и да се напаснеш към очакванията, ограничените рамки или личните и групови предразсъдъците на другите, ако те не правят същото за теб.

Не си нито дреха, нито обувка, нито ръкавица. И ти си жив човек, точно толкова, колкото и всеки друг.- продължи той.

- Всяко общуване е, двустранен процес, в който всеки трябва, да измине своята половина от пътя към другия, с уважение, чест и достойнство.

  И ако въпреки всичко, някой се опита, да се отнесе с теб като такава, бъди "шапката, която стяга" нечия празна или самозабравила се глава и "камъчето в обувката" на нечия задрямала съвест! Това така или иначе не пречи, да останеш себе си.

  Запомни, Алиса! ...Блести, не отразявай!

  Защото, по-добре е, да си малка звезда, със собствена светлина, отколкото голяма луна, отразяваща нечия друга.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

МОЦАРТ - ДЕТЕТО-ЧУДО МЕЖДУ ГЕНИЯТ И ДИАГНОЗАТА

Волфганг Амадеус Моцарт е роден на 27 януари 1756 година в Залцбург и още като дете влиза в музикалната история като виртуозен музикант на няколко инструмента.

Смятан за Детето-чудо Моцарт е виртуозен музикант и гениален композитор, който проявява изключителния си музикален талант още на 3-годишна възраст. Пет годишен, вече композира, а когато е на 6 г., свири пред австрийската императрица. Дарбата му да създава и изпълнява музикални творби е уникална – за не много дългият си живот Волфганг Амадеус Моцарт създава над 600 произведения и във всяка музикална форма постига съвършенството. А съвременниците му твърдят, че свири не по-малко виртуозно на няколко инструмента. Притежава уникален музикален слух и способността да запомня всяка музика, както и неповторим импровизаторски талант. Нерядко, оставя произведенията си недовършени, като краят "съществува само в главата му".

Основната заслуга за това, че Моцарт става известен в цяла Европа, е на амбициозния му баща Леополд Моцарт, композитор и учител по цигулка, който организира из цяла Германия концерти на Моцарт и на неговата сестра Анна-Мария, пред богатата аристократична публика.

Волфганг Амадеус Моцарт

Снимка: United Archives/IMAGO

Баща му го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган. В Англия малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а духовенството вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса. Моцарт е надарен с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение, след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици. Но въпреки уникалният си музикален талант и творчески гений, Моцарт имал огромни проблеми със задържането си на работа.

Нравът на младежа обаче е бил доста необуздан, а езикът доста "остър" и "пиперлив". Писмата до любимата му Мария Анна Текла са необуздани еротични избухвания, които дълго време бяха крити от обществеността. Моцарт пише: ” Мръсотия! О, мръсотия! О, сладка дума! Мръсотия! Вкусотия! Също е хубаво! Мръсотия, вкусотия! Мръсотия! Петънце! О, чаровно! Това ме радва! Мръсотия, вкусотия и петънце…”

Тези и други пасажи бяха разкрити на германската общественост едва преди 40 години. Днес те са свидетелство, че Моцарт най-вероятно е страдал от синдрома на Турет – психическо заболяване, придружено с тикове, гримаси, повишена заядливост и маниакална употреба на мръсни думи. Отдавна е доказано, че тази болест се открива при даровити хора. Според други хипотези обаче един от гениалните музиканти на всички времена е имал високофункционален аутизъм и дислексия. 

Всичко това може, да обясни твърденията на негови съвременници, че Моцарт не почитал твърде висшестоящите и това затруднявало опитите му, да се се установи за по-дълго на работа. Като юноша той първоначално е назначен без заплащане за концертмайстор на дворцовата капела в Залцбург, която решава да напусне през август 1777 година.

Поведението му затруднява опитите му, да получи постоянно място като дворцов музикант – той напразно полага усилия да се сдобие с работа в Мюнхен и в Манхайм. Не успява да се установи и в Париж, след което през 1778 година се връща в Залцбург, където го назначават за дворцов органист. Покрай всичко това Моцарт става, по-скоро против волята си, един от първите независими от двора композитори.

През 1782 година Моцарт се жени за певицата Констанце Вебер против волята на баща си. Семейството живее във Виена, а Моцарт го издържа с композиране и уроци по пиано. По поръчка на император Йозеф Втори пише операта си „Отвличане от сарая“. Пак благодарение на подкрепата на императора е написана и операта „Сватбата на Фигаро“. И двете опери имат голям успех пред публиката.

Интересно е, д се отбележи , че в музикално отношение „Отвличане от сарая“ е изключително сложна опера. Моцарт не се придържа към утвърдените композиционни форми. Той работи с необичайни звуци и мотиви и извежда женските роли на по-преден план, отколкото дотогава е било обществено прието.

Именно във връзка с тази опера е известният цитат на император Йозеф Втори: „Твърде хубава за нашите уши и изключително много ноти, мили Моцарт“. Моцарт отговаря незабавно: „Точно толкова ноти, колкото са необходими, Ваше Величество“.

През 1787 година Моцарт все пак е обявен за композитор на императора, но заплатата му не е висока. През 1791 година е премиерата на неговата опера „Вълшебната флейта“ - един от последните успехи на Моцарт. Той умира само на 35 години, докато пише реквием. Точната причина за смъртта му не е известна, поради което съществуват различни спекулации за отравяне или заболяване от сифилис.

Волфганг Амадеус Моцарт създава над 600 произведения за краткия си 35-годишен живот. Умира на 5 декември 1791 - в бедност и без признание. След смъртта му го честват като един от музикалните гении на всички времена.

****

🎼🎵🎶 🎵 Творчество - композиране и музициране

🎼  Въпросът как Моцарт създава музикалните си произведения е изучаван и обсъждан от дълго време, а интересът и дискусията около него продължава и до днес. През XIX век вижданията за това са по-скоро забулени в романтика и митология. Днес изследванията са много по-задълбочени и се основават на действителни документи, писма и много по-задълбочени анализи. Обяснението със сигурност е в не малка степен свързани спецификата на психоемоционални му състояние и функционирането на неговият мозък, свързана с тези състояния.

🎼 Съхранено писмо на Моцарт до неговия баща Леополд от 31 юли 1778 г. показва, че композирането за него е активна и съзидателна дейност, продукт на неговия интелект. Това противоречи на популярното вярване, че творците очакват „вдъхновението“. Поне в случая на Волфганг това изглежда не е истина.

🎼  Моцарт често използва чернови, но огромна част от тях са унищожени от неговата вдовица Констанца,около 320 са запазени, но това представлява само 10% от всичките му композиции.

Улрих Конрад в своята книга разкрива системата на Моцарт за писане на музикални произведения, изучавайки неговите чернови и други запазени документи. Моцарт запълва линиите най-напред на мелодията, понякога и на баса, като оставя празни линии, които да се запълнят по-късно. След като според неговите преценки творбата е завършена (практика, която ползва след 1784 г.), той я вписва в собствения си каталог Verzeichnüss aller meiner Werke („Каталог от мои творби“). Въпреки че този етап може да се нарече „последен проект“, той не е окончателен. Окончателният вариант е, когато написва всичко на чисто с четлив почерк и включва бележки и забележки към творбата.

🎼  Това се потвърждава от друго писмо до баща му (30 декември 1780 г.), в което описва работата си в Мюнхен над операта Идоменей, където Моцарт прави разлика между композирана и написана музика. Според Конрад в този момент Моцарт е имал „последния проект“, но не и окончателния пълен и завършен вариант.

🎼  Около 150 от запазените творби на Моцарт са незавършени. Това представлява около 25% от всички негови запазени произведения.Не се знае защо толкова много от тях са останали незавършени. Сред възможните причини е, че вероятността и надеждата за продажба или представление са изчезвали по време на композирането. Моцарт често пише по поръчка и самият той заявява, че не би писал нещо без повод.

🎼  Импровизация

Както по всичко личи, Волфганг Амадеус Моцарт има гениалната способност да композира на място т.е. да импровизира почти моментално при зададена тема. Тази си дарба той притежава още като дете. Едва 6-годишен, той изпълнява сложни пиеси за пиано, като импровизира на местата, където малките му ръце не могат да се разтворят достатъчно, за да достигнат необходимия клавиш. Той променя пасажи, добавя странни вариации и импровизира в продължение на часове с необикновена фантазия.

🎼  Като юноша, Моцарт дава концерт във Венеция, Италия на 5 март 1771 г. Според очевидци много известен и опитен композитор му задава музикална тема за фуга, върху която той работи в продължение на 1 час с такъв научен подход, умелост, хармония и точен ритъм, че дори и най-добрите познавачи в тази област остават удивени.

🎼  Моцарт продължава да импровизира и като по-възрастен. Така например на концерта си в Прага през 1787 г. при изпълнението на симфония номер 38 („Пражката симфония“) той завършва с половин час импровизации.

🎼  Понякога, не успявайки да довърши дадена симфония или концерт преди деня на представлението, той импровизира края пред самата аудитория. Такъв случай е с концерта за пиано № 26, чиято премиера е на 24 февруари 1788 г.

🎼  Музикална памет

Моцарт притежава уникална и невероятна музикална памет, но все пак не такава, каквато се разпространява като легенда за него. Споменатите по-горе чернови и употребата на клавиши не биха били необходими, ако композиторът притежаваше свръхчовешки възможности.

Все пак той притежава изключителна памет и способност за възпроизвеждане на музиката. Отново в писмо до баща си (от 8 април 1781 г.) той споменава, че е успял да напише частта на цигулката от дадена соната за цигулка само за 1 час в нощта преди изпълнението. 

Подобна история се случва и с друга соната за цигулка, изпълнена на 29 април 1784 г.

🎼 Именно поради паметливостта си и импровизаторските си качества Волфганг често преди концерт не записва отделни части на произведенията си, а ги оставя да съществуват само в главата му. Друга проява на неговата забележителна музикална памет е, че може да изсвири дадено музикално произведение или да напише нотите за него, след като го е чул само веднъж. Той запомня и транскрибира „Miserere“ едва 14-годишен.

Въпреки, че известността на Моцарт идва чак след смъртта му, все пак е признат за един от най-великите композитори и творци на всички времена.

Той оставя след себе си уникално по обем и съдържание творчество. Амадеус е автор на няколко опери. Някои от най-известните от които са „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Така правят всички“ и „Вълшебната флейта“, на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади и други.

Припомняме ви някои от неговите мисли: 

🎼 „Нито висока интелигентност, нито въображение, дори и двете заедно не правят гения. Любов, любов и любов – това е душата на гения.“

🎼„Работата е моето първо наслаждение.“

🎼„Един човек с обикновен талант винаги ще бъде обикновен, без значение дали пътува или не. Но човек с изключителен талант ще се погуби, ако винаги стои на едно и също място.“

🎼„Не обръщам внимание на ничии хвалби или обвинения. Просто следвам собствените си чувства.“

🎼„Аз не чувам във въображението си отделните части на музиката последователно, чувам я нацяло. И в това е насладата.“

🎼„Да говориш красноречиво е голямо изкуство, но трябва да усещаш и момента, когато следва да спреш.“

🎼„За да изтръгнеш аплодисменти, трябва да пишеш или толкова прости неща, че да са по слуха на всеки кочияш, или толкова неразбираеми, че да се харесват само защото нито един нормален човек не е в състояние да ги разбере.“

🎼„След Бога на второ място идва баща ми.“

🎼„Трябва да покажете на целия свят, че не се страхувате. Замълчете, ако решите. Но когато е необходимо, говорете и говорете по такъв начин, че хората да ви запомнят.“

„Мелодията е същността на музиката.“

Източници: DW, artDay.bg &Wikipedia 

ОТГЪРНАХ НОВА СТРАНИЦА

сн. Pinterest 

Отгърнах нова страница. Разчиствам

всичко ненужно, извехтяло във живота си 

- вина, любов несподелена, мрачни мисли, 

душащи спомени и изсивели стари фотоси.

Разчиствам. Разума си и сърцето си от болката

и съжалението ми за шансовете пропилени,...

костюми стари, вече не по модата

и отеснели възгледи - зацапани и запрашени.

Разчиствам принципи излишни и бездушни хора,

прозъбени на лактите сака и разочарования.

Разчиствам идеали опетнени. (Ех, да можех и умората...)

горчилката от все преглъщани мълчания.

Изтупах нараненото си Его. 

Пристегнах поразклатеното си доверие.

Ще мога, да разчитам пак на него.

Изхвърлих няколко прогнили суеверия...

След сблъсъка със хиляди препятствия 

разбрах, че може да боли дори от щастие.

Изхвърлих две-три захабени вратовръзки,

дузина омерзени от интриги връзки

за нечия изгода, увенчани от предателства,

дузина лицемерни и неискрени приятелства...

Ала и днес още вярвам - Живота е чудо!

Но лъжите са тежко пиянство.

Живяхме премного, прешумно, прелудо 

на скорост. Душата ми търси пространство.

Чужди очаквания чистя и натрапвани ми мнения

клишета хвърлям и измитам предразсъдъци,

налагани ми рамки и съмнения,

излишни страхове и притеснения. Разчиствам пътя си.

Изтривам хора от изписаните страници.

Цели глави откъсвам и захвърлям в пепелищата.

Отдавна трябваше, да сложа ясна граница,

разделяща значимото, от нищото!

Днес съм уверен, истински значимото

в живота ни е, да открием своя собствен смисъл!

И даже истината, да не е във виното,

След теб остава туй, което със сърце си ти изписал.

18.01.2025

Ивайло Апостолов 

МОЛИ СЕ ТИХО

 

"Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му."

Второзаконие 5:11

Бог не очаква кухи пустословия.

Не иска пищни химни, с патос, ала без душа.

Възлюбил ни е той, по детски - без условия.

и търси в нас от свойта светлина.

Не иска дитирамби и фанфари.

Ни френетични химни за възхвала.

А да възлюбим всички живи твари

и себе си. Искрата обич търси във гръдта ни 

преуморена, отчуждена и премръзнала.

Той безразличен е към очевидното,

към показното, външно и маските.

Цени дълбоко скътано и за очи невидимото,

Огнището и смисъла. В душата ни дълбоко, краските.

Високопарни гръмки думи не обича.

Престорени, фалшиво-лицемерни,

прикриващи лукаво безразличие,

коварство, гняв клокочещ и безверие.

Той търси миг притихнало спокойствие.

Смирена, искрена молба, дълбоко от душата.

Отвъд напрегнатото безпокойство,

но с вяра в бъдното и порив към мечтата.

Той чува ни, когато тихичко сме вслушани

в гласа му, търсещ мир, любов и храм.

И с чиста вяра шепнем, искрени и сгушени.

Съзнаващи, че сме прашинка от голямата

безкрайна й безвременна Вселена.

Нищожна част, тъй преходна и тленна.

Моли се тихо, шепнешком, с любов.

И нека чувствата ти са дълбоки и са искрени. 

И Той ще чуе твоя благослов.

Защото знае всички скрити истини

и само искрено изреченото слово,

ще бъде чуто и ще проправи пътят чист

помежду Неговата промисъл и светлото в душите ни.

Той не очаква коленопреклонните

и патетични невъзможни обещания.

А искрено изречените, с благодарност и любов,

зрънце съмнение и откровено разкаяние.

Защото дал ни е свободна воля, да решим

сами, за всеки избор, лично.

И след молитва знае, пак ще съгрешим.

И друга клетва, ще е пустословна и цинична.

Моли се тихо, с благодарност, прошка и любов!

20.01.2025

Ивайло Апостолов 

📖

Стихотворението е провокирано от впечатлението ми, за една нарастваща през последните години тенденция, за показно демонстрирана по групите в социалните мрежи виртуална, диванна псевдодуховност.

Колкото по студени, отчуждени и самотни ставаме в реалността. Колкото повече губим връзката си с духовността, с вътрешната си искра и своите корени. Колкото повече се капсулиране в собствената си самота и безнадеждност в "живия живот", толкова повече във виртуалният такъв ни заливат снимки на икони, мемета и други постове, с благословии и молитви, събиращи десетки и дори стотици лайкове и коментари. Това за съжаление, лично мен не ме одухотворява и вдъхновява, а ми навява тъга! Защото ми звучи по-скоро, като отчаян призив, за помощ с висше, отколкото на истинско откровение, с покаяние, благодарност и вяра. Защото единствения път към Бога, преминава през свързването със себе си. С божествената искра вътре в самите нас, като направени по Негов образ и подобие.

Останалото прилича на идолопоклонничество.

ФЕЛИКС СИЛА - Историята на един малък човек в света на голямата киноиндустрия

сн. latimes.com

 Феликс Антъни Сила (11 януари 1937 г. – 16 април 2021 г.), също кредитиран като Феликс Сила , е италиански персонажен актьор , цирков артист, озвучител и филмов каскадьор, известен с кариерата си в Холивуд.

Феличе Сила е роден на 11 януари 1937 г. в малкото селце Рокакасале , Абруцо , Италия . Той се обучава като цирков артист и през 1955 г., когато е едва 18 годишен пристига на турне в Америка с Ringling Bros. и Barnum & Bailey Circus.

Многобройните му таланти като ездач без седло, артист на трапец и барабанист го отвеждат в Холивуд , където става каскадьор, появявайки се за пръв път във филма A Ticklish Affair.

Най-известните му роли включват Литвак, маниакалния, миниатюрен Хитлер, който заплашва Джордж Сегал във филма Черната птица (любимата му роля). Той е отговорен и за физическото представяне на робота Туики в телевизионния сериал Бък Роджърс през 25-ти век - роля, за която гласът е осигурен от Мел Блан или Боб Елиеа.

Отчасти поради ниския си ръст от 1,19 м (3 фута 11 инча. Излишно е, да упоменавам, че Феликс е с нанизъм ), той често се дублира за деца във филми като The Towering Inferno , The Hindenburg и Battlestar Galactica , както и Meatballs 2 като извънземното. Между филмите той често се появява в Лас Вегас и Рино , Невада, нощни клубове със собственото си музикално комбо The Original Harmonica Band . 

Филмографията на Сила като актьор до 2018 година включва почти 50 филма и сериали. През 2021 година актьорът почива от рак на панкреаса на 88 години.

Зрителите от периода на бейби бума, го помнят най-вероятно с превъплъщението му в образа на братовчеда Ит, от "Семейство Адамс, който е само коса, брада и мустаци.

Първоначално този образ не е бил част от продукцията. „Продуцент го е сънувал в някакъв кошмар“, казва Сила.

"Инструкциите ми на снимачната площадка бяха прости: ходете с дълга до пода перука. (Бърборенето на братовчеда Ит беше озвучено и дублирано по-късно. б.а.) Но костюмът беше направен от истинска коса: „Беше горещ и тежък. Все едно да носиш тухла." споделя актьора в интервю пред в."Лос Анжелис Таймс".

Това е голям риск относно безопасността на снимачната площадка. 

„Всички момчета на снимачната площадка пушеха“, казва той. „Те просто хвърляха фасовете си и ги настъпиха. Продуцентите се притесняваха, че мога да настъпя тлееща цигара и да пламна. Дадоха ми синтетична коса, която беше трудно запалима.“ казва Сила в същото интервю.

Сила изиграва също и Туики, роботът-помощник в сериала „Бък Роджърс през 25-ти век“, участва с Хос Картрайт в епизод на „Бонанза“, наречен „Хос и Леприконите“, и изиграва човекоядно растение в „Шоуто на Джонатан Уинтърс“.

Сила има и няколко участия във филми на Спилбърг ”. В „Междузвездни войни: Завръщането на джедаите“ изиграва летящият с делтаплан еуок,  млада маймуна в „Планетата на маймуните“ и дублира малкият тогава Джонатан Се Куан в полята му на Short Round в „Индиана Джоунс и храмът на обречените“.

Fly ewok in Star Wars

Да играеш братовчед Ит, признава той, може да звучи „страховито и странно, мистериозно и призрачно и като цяло зловещо“. Но поглеждайки назад, той не би променил и косъм на главата си от дългата си кариера.

Тъй като често е бил скрит в костюми, Сила рядко е признат за ролите си. Брокерът на недвижими имоти Линда Барбадо го познава, защото му продава къща в Лос Анжелис, след като се пенсионира през 2004 г. Той почти изчезва в прегръдката й и гласът му изглежда частично изпълнен с хелий. В малките му ръце един смартфон на Samsung прилича повече на каменните плочи на Мойсей.

В същото интервю пред ЛА Таймс, което е и едно от последните, Кито дава Сила разказва историята за най-известната роля, която не е получил. Когато снимал филма за Индиана Джоунс, режисьорът Стивън Спилбърг се обърнал към него.

„Той постави десния си палец и показалец на един инч един от друг и казва: „Знаеш ли, Феликс, ако беше толкова по-малък, щях да те избера като ET в римейка.“ ”

Но, както винаги, братовчедът Ит се смее последен.

„Ха! Къде е този филм днес? казва той. „Ще ти кажа къде. Не успяха.”

Честит звезден рожден ден, Сила❗🙏

Източник текст и снимки: Wikipedia,latimes.com,ayrofamous.com

ДУМИТЕ, ЖЕСТОВЕТЕ И ВЕЩИТЕ СА ПРОСТО СИМВОЛ...

 - Един от най-големите уроци, които е важно, да научат всяко дете е, да вижда отвъд очевидното и да оценява отвъд материалното! Разбираш ли, Алиса!?

 - Думите и подарените вещи НЕ са самоцел и самостоятелно съществуващ обект.

Те са жест,... символ. Символ на нечие отношение към нас! Символ на нечие внимание! 

Знак, че ние сме за някого значими и ценни❗

Че сме оставили следа в сърцето му и желание той, да остави следа в нашето❗

Така говореше Лудият Шапкар, докато малкото момиче поемаше с грейнали очи, красиво опакованите пакет с блестяща алена панделка от мека копринена.

 - Важно е, децата да научат, че отношението им към подаръка, е отношение, веднъж към човека, който ни го е подарил и веднъж - отношение към самите нас, като негови собственици❗

Че вещите и думите, не са важни сами по себе си и не трябва, да променят човека, важно е Отношението и то е това, което може, да го промени❗... - продължи отново чудакът.

 - За да стане това възможно, ние самите трябва, да разберем, че истинската промяна, не може, да стане под натиск отвън. Истинската промяна, е възможна само, в резултат на осъзната нужда,  достатъчна мотивация и цел. Отвън можем само, да подготвим другия, за това приключение. Но пътя, той трябва, да измине сам. Ние можем, да бъдем само негови спътници.

Но може и да не го направи❗

И за това децата трябва, да се научат, да ценят и да се привързват,

но трябва, да се научат и да пускат нещата, които по време на пътя могат, да се превърнат и в тежест❗Могат и да спрат, да ни носят радост или нуждата от тях, да изчезне❗

Същото е и с хората❗

- И още нещо, което е важно, да запомниш, мило дете: често най-ценните и важни подаръци в живота ни, не идват със луксозна панделка и опаковка❗

За това трябва, да се отнасяме към всеки жест и знак на внимание и отношение към нас, с уважение и благодарност❗

Същото се отнася и за споделените и съпреживени мигове на радост, какъвто е приемането на нечие искрено внимание.

С тези думи Лудият Шапкар завърши поредният си житейски урок. Прегърна нежно своята любимка и я целуна топло по челото.

17.01.2025

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Уоруик Дейвис е номиниран за престижната награда Bafta - "Приемам тази стипендия в чест на всеки, живеещ с нанизъм или някаква форма на различие, като ни напомня, че нашата уникалност може да бъде най-големият ни актив."

Уоруик Дейвис се появява в Хари Потър и Междузвездни войни и представя игралното шоу Tenable

Актьорът и телевизионен водещ Уоруик Дейвис ще получи тазгодишната награда Bafta, най-високото отличие на Британската филмова академия, за цялостно творчество и принос.

 

Aнглийският актьор, телевизионен водещ и филантроп Уоруик Ашли Дейвис е роден на 3 февруари 1970 г. в Съри.

Дейвис е един от най-впечелившите поддържащи актьори на всички времена и има най-висок среден брутен доход за всички времена.

Дейвис е известен с участието си във филмовата серия Хари Потър и Междузвездни войни и представя шоуто за игри Tenable на ITV от 2016 г.

В изявление Дейвис описва наградата като „невероятна чест“ и благодари на Бафта „за това, че повярва в моето пътуване“.

„Приемам тази награда в чест на всеки, живеещ с нанизъм или някаква форма на различие, като ни напомня, че нашата уникалност може да бъде най-големият ни актив“, каза той.

54-годишният Дейвис има вродена спондилоепифизна дисплазия, рядка форма на нанизъм.

През цялата си кариера той се застъпва за по-приобщаваща екранна индустрия и е основател на Willow Management, агенция, посветена на представянето на актьори с ръст под 5 или над 7 фута.

Дейвис каза: „Стипендията за мен въплъщава духа на приобщаване, креативност и сътрудничество, които Bafta представлява.

„Това признание не е само за работата, с която съм допринесъл, но и за хората, които са до мен, и за публиката, която е направила това пътуване полезно.“

Той продължи: „Искам също така да поздравя прекрасните колеги и приятели, които са работили зад кулисите – костюмьори, гримьори, операторски екипи – които тихо и неуморно влагат сърцата си във всяка продукция.

„Очаквам с нетърпение да продължа да защитавам свежи перспективи, да се застъпвам за по-добро представяне и да вдъхновявам следващото поколение разказвачи с големи мечти.“ 

Наградата е признание, за фигури от филмовата индустрия, които са направили изключителен принос към киното, телевизията или игрите.

Предишни лауреати на престижната награда са хора като Алфред Хичкок, Стивън Спилбърг, дама Джуди Денч, дама Ванеса Редгрейв, Мартин Скорсезе, Сидни Поатие и дама Хелън Мирън.

Дейвис описа стипендията като „невероятна чест“

Звездата на Дейвис изгрява още на 11 години като Wicket the Ewok в Star Wars: Episode VI – Return of the Jedi от 1983 г.

Уоруик Дейвис с Марк Хамил и сина му Нейтън 

Той продължи да се появява във франчайза през следващите десетилетия, най-скоро във „Възходът на Скайуокър“ от 2019 г.

Другите му филмови роли включват Уилоу, Пътеводител на галактическия стопаджия и филмовия франчайз на комедията на ужасите Лепрекон.

Дейвис е може би най-познат на публиката с ролята си на професор Филиус Флитуик в поредицата от филми за Хари Потър, в която се появява между 2001 и 2011 г.

Той се появява в телевизионния сериал на BBC Life's Too Short, който създава с Рики Жерве и Стивън Мърчант.

Председателят на Bafta Сара Пут описа Дейвис като "талантлива, много обичана и наистина вдъхновяваща фигура, която пленяваше публиката в продължение на много десетилетия".

Миналата година съпругата на Дейвис Саманта, съосновател на благотворителната организация за борба за правата на джуджетата Little People UK, почина на 53 години.

Саманта Дейвис, съосновател на благотворителната организация за борба с джуджетата Little People UK и съпруга на звездата от Хари Потър Уоруик Дейвис, почина на 24 март миналата година на 53-годишна възраст.

Тогава в свое изявление актьорът отдава почит на своя „любим човек“, който почина на като казва: „Липсват ми нейните прегръдки“. Нейната смърт остави огромна празнина в живота ни като семейство“. 

Саманта Дейвис също е актьор. Участва в детския сериал Through the Dragon's Eye (1989). Играе гоблин и в последния филм за Хари Потър, където участва и съпругът й, както и в един от филмите на "Междузвездни войни".

Двойката, която живее близо до Питърбъро, се запознава на снимачната площадка на филма Уилоу през 1988 г., преди да се ожени три години по-късно.

Звездата от "Междузвездни войни" описва Сами, като своя "най-доверен човек и горещ поддръжник на всичко, което направих в кариерата си".

„Тя беше уникален характер, винаги виждаше слънчевата страна на живота, имаше лошо чувство за хумор и винаги се смееше на лошите ми шеги“, каза той.

Дейвис каза, че със съпругата си до него се е чувствал сигурен, че може да постигне всичко, добавяйки: „Беше като да имаш супер-сила.“

„Без Сами нямаше да има викторина Tenable, нито сериал Willow. Няма Серия 3 на Idiot Abroad.“

Той добави, че съпругата му е тази, която е убедила комика Рики Жерве да го изпрати с Карл Пилкингтън за сериала за пътешествия.

Уруик споделя за отдадеността на съпругата си в защита правата на "малките хора" :„Тя беше пристрастена, да помага на хората, без да ги осъжда. Имаше време за всички и искрено слушаше“, каза домакинът на Tenable.

Дейвис споделя, че през последните години мобилността на съпругата му е била нарушена, но въпреки това , тя е „решена това да не повлияе на качеството й на живот“.

Disney, мрежата, в която беше сериалът Уилоу, каза, че Саманта е „любим член на британската филмова и телевизионна общност“, добавяйки: „Нашите мисли са със семейство Дейвис в този труден момент“.

Уоруик и Саманта Дейвис са поредното доказателство, че ни определят външните ни ограничения, а вътрешните ни простори и това, как следваме мечтите си.

Децата на Уоруик и Саманта, Харисън и Анабел Дейвис също са актьори.

Наградите BAFTA

Номинациите за филмовите награди Bafta ще бъдат обявени в сряда, 15 януари, като се очаква Conclave, Emilia Pérez, Anora и The Brutalist да попаднат в краткия списък.

Източник текст и снимки: Wikipedia, bbc.uk