✨КОЛЕДНО ЧУДО✨

 

КОЛЕДНО ЧУДО

( На моя първороден син❗)

Ухае в кухнята на смирна и канела.

Блещука на елхата Витлеемската звезда.

Молитвите ни в себе си е вплела.

Надежда за вълшебство носи тя.

(Вижте целият блог, ТУК❗⬇️)

https://4astotmen.blogspot.com/2022/01/blog-post.html

С надежа, за прераждане и с вяра

изпълнено е всяко същество.

А огънят в камината догаря.

с вълшебните искри на Рождество.

Добрият Старец тръгва със шейната,

да сбъдне всяко искрено желание.

Но моето, не е за под елхата...

За моето, все имаш оправдание❗

Коледно вълшебство сътвори❗

Чуй молбата ми, не искам толкоз много❗

Две ръце - за да прегръщам❗... За игри❗

И крака, да тичам босоноги ❗...

Разбра ли❓Бях добър и тъй послушен❗...

Не искам друго ❗Както му е ред,

старах се, учих... Днес отново сгушен

те чакам... 14 Коледи подред❗

Все правиш се, че нещо не дочуваш❗

Не искам друго❗НЕ❗НЕ е каприз❗

Разбра ме, Знам❗И спри, да се преструваш❗

Дари ме, с най-желания сюрприз❗🎀

Плейстейшъни не искам,.. телефони и дронове дори, са суета ❗...

Със вятъра мечтая, да се гоним❗

И да прегърна най-любимите си на света❗

А огънят в камината догаря...

Снегът проблясва в лепкавия мрак...

Не губя вяра❗Не❗ Не губя вяра ❗ 

И търпеливо чакам своя знак

за сбъдване❗...

© Ивайло Апостолов

01.01.2021

                               ✨✨✨

Всеки от нас има нужда от своето чудо❗... И ако вярваме достатъчно силно, ако правим всичко възможно и ако имаме около себе си хора, които вярват в нас и ни подкрепят безрезервно, Чудесата са възможни,... не само по Коледа❗💞

Година изпълнена с чудеса попътен вятър и сбъднатости, ви пожелаваме ❗🎀💝🎀

💝Най-големите подаръци са в най-малките ежедневни жестове на доброта❗

💝Най-ценните - са неща, които не могат, да бъдат устойностени и купени - любов, внимание, грижа, доверие. Те са и най-значимите, защото ги даваме (и получаваме) безусловно и без никакви очаквания❗

💝Най-непреходните подаръци, са неочакваните безкористни жестове на разбиране и подкрепа, дошли в момент, в който са най-необходими❗

💝Най-красивите подаръци са, споделените мигове на щастие. Особено с хората, които обичаме. 

Често те не зависят нито от мястото, нито от времето, нито от съвместната дейност или грандиозността на самият момент. А единствено от човека, с който ги споделяме. 

Могат, да са изпълнени и само с тиха, споделена нежност. Но ако споделеното съпреживяване е свързано с нещо важно, за човека, който обичаме или за което той мечтае, това може, да засили изживяването многократно ❗

💝Най-скъпите подаръци всъщност, са безплатни (в материалният смисъл, в който сме свикнали стандартно, да измерваме живота си). Защото истинската им стойност е свързана с нашата дълбока духовна същност и се измерва с искреността, чистотата и силата на вложените в тях емоции❗ И с личното значение и смисъл, който имат, за човека, на който сме ги подарили. 

💝Обикновено най-съкровените подаръци, са толкова ценни, защото са свързани с лично наши неща като вложено време и усилия, с познаваме ценностите и съкровените желания на другия, и искрено желание, да го зарадваме❗Те са най-често свързани с най-основните ни потребности от сигурност и сЪпринадлежност. Като надарени, те ни Верифицират, осмислят ни и ни носят най-голямо чувство, за личностна ценност и значимост. Вяра, че сме доСтоини. И желание или чувство, за израстване.

(Всичко друго - очевидно и материално е опит, за търсене на заместител.)

Казвам всичко това, не защото не го знаем, а защото често го забравяме❗

🌿🤱🌿

🌟БОГ СЕ РОДИ,  КОЛЕДО❗🌟

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО НА ВСИЧКИ, ПРИЯТЕЛИ❗ 🌠

НЕКА ЛЮБОВТА, ВЯРАТА, ДОБРОТАТА И ЧОВЕЧНОСТТА И НАС, СЕ ПРЕРАЖДАТ ВСЕКИ ДЕН И ПРЕБЪДАТ❗

САМО ТОГАВА, ЩЕ ПРЕБЪДЕМ В БЛАГОДЕНСТВИЕ ❗ 💞 🙏 💞 

ЗДРАВЕЙТЕ, ДЕРЗАЙТЕ И СБЪДВАЙТЕ В БЛАГОДЕНСТВИЕ, НА МНОГАЯ ЛЕТА❗💝

Ивайло Апостолов 

25.12.2025

ЗА КОЛЕДА, КАКВО СИ ПОЖЕЛА

💓💓💓

За Коледа, какво си пожела

приятелю, когато за молитва свещ запали?...

Да бъдат повече, добрите ни дела.

Да не остава нищо, за което, да се жали.

На близките, любов да подаря,

и сила - с прошка аз врагът си, да даря.

За добрините, да благодаря...

( За всичко, със което съм богат - благословя!)

Разбиране аз на различните, да дам.

За да приемем всички, като равни.

Да не остава никой неразбран...

Смирение и в миговете славни.

На бедстващия в нужда - упование.

На колебливия - надежда и кураж.

Утеха - на човека със страдание.

Маяк - на заблудения в мираж.

Опора и подкрепа на другарите.

На себе си - спокойствие и мир.

В сърцето вяра - не за пред олтарите.

И на децата - пример, най-подир.

Приятелю, какво си пожела,

когато преклони се пред олтара,

със съсък щом свещта ти догоря?...

Човечността у нас, да не догаря❗💓

© Ивайло Апостолов 

    14.12.2025

ОБИЧАШ ЛИ, Е БЕЗУСЛОВНО ❗

Ти можеш ли безпрекословно, да обичаш.

Без скрити тайни и "едно на ум"?

Помни, че любовта не е в клетвите и вричанията,

Отдаване е, нежно и без шум.

Например, себе си обичаш ли, човече?

Без гузна съвест и неугнетен.

Приемаш ли се, без противоречия

такъв, какъвто си - несъвършен.

Приемаш ли се с гафовете, с грешките.

Прощаваш ли си бързо след това.

Или позорно свиваш в срам платна?...

И пазиш ли у себе си човешкото?

Харесваш ли човека в огледалото?

Или отвръщаш от ликът му взор

Завръщаш ли се често към началото?...

Към някой крах и публичен позор.

Приемаш ли лицето си и тялото

И своите емоции, желания...

И черното и себе си и бялото.

Или се давиш в разочарования?

Изправяш ли се бързо след падение?

И продължаваш ли напред, без колебание?

С отговорност взимаш ли решения?

Или разкъсваш се от угризения?

Как да решим житейските си ребуси?

У ближния, как демона, да любим и светеца?

Тъй както ни е учил младенеца .

"Обичай ближния, тъй както любиш себе си!"

© Ивайло Апостолов 

     18.12.2025

А ВЯРВАХМЕ С ТЕБ И В НЕВЪЗМОЖНОТО

И някак странно е, че често молим Бога,

да промени нещастното ни настояще.

И сякаш стигнали сме на живота епилога,

в него се вкопчваме молитвата шептящи.

И през главата ни, дори не се прокрадва мисъл, 

да вложим малко собствено усилие.

Или че в тази трудност има смисъл.

Че Бог я праща, да се променим самите ние.

Че всичко, през което преминаваме,

подготвя пътя ни напред, за да постигнем

най-желаното. Че като падаме и ставаме,

порастваме. Мечтите си поне с върхът на пръстите си, да достигнем.

Не е ли странно, ден след ден, да призоваваме Всевишния,

да ни дари със късче щастие от Рая!?

Пропускайки, мигът взаимност под разцъфналите вишни,

в който с ръцете си сами, да го изваем❗

Невярващи във нищо свръх естествено,

превръщаме се бавно във безбожници.

Забравихме магията на детството.

Когато сам сами откривахме вълшебството 

и вярвахме най-искрено и в невъзможното❗

© Ивайло Апостолов 

    15.12.2025

ЖИВЕЙ ПО СОБСТВЕНИЯТ СИ АРШИН ЖИВОТА СИ❗

Не се обиждай друже, не унивай

от чужди предразсъдъци и мнения.

Не се трови и при сърце не взимай!

Това не са към тебе обвинения.

Те плод са, от уроците и грешките,

на нечия недоизказана история,

която някой огорчен Андрешко, 

се мъчи да ти лепне на теория.

Тя нямат нищо общо с живота ти

и с твоите грешки, избори, решения.

Благодари и отмини си, без емоции.

"Подаръка" при "благодетеля" си остави, без угризения!

Към теб въобще той няма отношение❗

Живей по собственият си аршин живота си❗

© Ивайло Апостолов 

   14.12.2025

БЛЕСТИ❗

Не слагай край децата си решетки,

дори, да мислиш, че така ги пазиш от 

опасностите ти!

Дори и птицата, родената в Златна клетка,

е с дух пречупен и не иска, да лети.

Не знае тя, какво е свободата.

Решетката е неин кръгозор.

И закърнели са крилата и душата й...

Не пее соло. Грачи само в хор.

Не прави избори. Не носи отговорност.

И чака някой, да и подаде трохи

от своята софра. Тъй смазана позорно 

в затвора си живее, без мечти.

Не слагай край децата си решетка.

Макар от граници, да имат ясна нужда.

Роденият в затвор, е жалка гледка.

Отвътре празен. Без искра, не се пробужда.

Не слагай край децата си решетка

Те имат нужда от небе, а не стени.

Човек не е влечуго, в крайна сметка.

Не да мъждука е роден, а да блести.

© Ивайло Апостолов 

   12.12.2025

НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, ДА СГРЕШИШ ❗

Не се страхувай, да сгрешиш, човече!

Несъвършени всички сме, понякога грешим! 

С грешки израстваме, а хоризонта ни достига по-далече !

След тях, по-рядко изграденото рушим.

Понякога, смирено търсим опрощение.

Понякога завихряме скандал

и се заплитаме в кълбо от обвинения.

Кой повече получил! Кой по-много дал!

И струва ни се, сякаш всичко губим!

Но ако от една кавга градежът монолитен рухва,

човек започва мълчаливо, да се чуди,

дали е имало в него и едничка здрава тухла?

И въпреки това, върви напред!

Не спирай , да растеш и да изграждаш!

Повярвай в себе си, тъй както аз не спрях, да вярвам в теб!

От нас зависи всяко следващо Възраждане ❗

© Ивайло Апостолов 

    10.12.2025

СТАНИ❗💓

Стани, когато паднал си приятелю!

Не се страхувай и недей почервенява ти от срам!

Човешко е, да падаме понякога!

С паденията си порастваш по-голям.

И няма нищо срамно, в поражението!

Ако си паднал ти с достойнство и със чест.

И отговорността поел си, за решението си!...

Не станеш ли, тогава си злочест!

Стани спокойно! Запомни урока си!

И продължи нагоре и напред!

Как ще ценим победите в живота си,

ако във някой битка, не пречупим своя меч!

Стани! Живота пълен е с жестокости.

Не ни очаква с лаврови венци.

Светът без бъдеще е, ако няма Дон Кихотовци,

а само Арлекини на конци!

И запомни, че плъховете се самоизяждат

умирайки в агония от яд,

щом не потъне флагманът, от който бягат,

изплашени, треперещи от страх и глад.

И ако корабът остане невредим, а не на дъното,

 в страх от сенките, потъват те в своя Ад.

Но ние знаем,преди изгрев е най-тъмното!

Стани, да ги накараме от завист и от злоба, да пищят!

Стани, приятелю❗ 

До рамото ти съм и в крак❗

© Ивайло Апостолов 

  09.12.2025

И идва миг, когато се пробуждаш

като от сто годишен сън.

И всичко вън изглежда толкоз чуждо.

А вътре в теб, почти не тлее огън.

Край теб живота бавно се оттича.

А вътре в теб, безкрайна самота.

Ала до теб се гуши още къдрокосото момиче,

с което искахте, да преобърнете света.

Малко по-мъдри, малко посивели

И тук-там с поочукани души.

Но вярата един във друг е без предели

И любовта ви няма кой, да разруши.

Просто ми! Знам, че с мен не се живее леко!

Ръка в ръка вървим по труден път.

Грешихме, падахме, но стигнахме далеко.

Все още бих пребродил с теб света.

С теб, да споделям искам всяко малко чудо

и днес, и утре... и след 100лета!

Защото с теб се учих, да летя

и още те обичам, до полуда❗💞

© Ивайло Апостолов 

     08.12.2925

НАДЕЖДА, ВЯРА И ЛЮБОВ

И стана Ден трети, от декември❗

Ден за размисъл ❗

Ден в който според едно решение на ООН си спомняме, за онези, които гласно или негласно, понякога с думи, друг път с действия, на най-често с бездействие и игнориране, в душите си етикиране като не-валидни❗ Спомняме си, че и те също са хора ❗💞 А дали си даваме сметка през останалите 364дни от годината, че  стигмата към другите, оставя най-тежкото клеймо в собствените ни души!?...

Ден в който всъщност трябва, да си спомним, че ВСИЧКИ СМЕ ХОРА и като такива, всички сме несъвършени. Че всички носим в душите си едно и също и копнеем, за едно и също през ВСЕКИ ЕДИН ДЕН ОТ ЖИВОТА СИ❗ И заслужаваме, да бъдем приети и подкрепени такива, каквито СМЕ❗... ВСИЧКИ, без изключение ❗💞 

Ден в който трябва, да се припомним, че вярата, надеждата и любовта, крепят всички ни. Държат ни заедно и ни движат напред. Но че майка и на трите е мъдростта❗💞 

Днес не е празник, а ден за равносметка❗

И може би, за промяна към по-добро ❗💞

👫💞🧑‍🦽

НАДЕЖДА, ВЯРА И ЛЮБОВ 

Не мога, да направя средата по-достъпна.

Не мога чужда болка, да облекча, като с вълшебна пръчица.

Но мога ясно, да покажа безотговорността престъпна,

която често води душите до безпътица.

Не мога, да изцеля телата и душите ви.

Не мога, да ви вдигна на крака.

Но мога, да отнема малко от болката в дните ви.

Да ви изслушам мога и да летя с вас в мечтите ви.

И в бездната на самотата, да ви подам ръка.

Не мога, да направя хората по-съпричастни и човечни,

отколкото им позволява предразсъдъка.

Но мога, да опитам, да постопля душите им премръзнали и грешни.

И малко светлина, да хвърля към здравото в разсъдъка им.

Да им разкажа вашите тегоби и победи 

с различното... За всичко, което те приели са за даденост .

Не мога аз, да давам на никого съвети.

Но мога, да покажа вашата сила и отдаденост.

Да съживя не мога душите, вече мъртви,

изгнили вътре и отекващи на кухо.

Ала от вярата, ръждата се надявам, да изкъртя,

и да разпаля искрицата човечност, със силният ви дух!

А всеки носи сам глава, на раменете си.

И може сам, да носи отговорността за избора.

За да намери онази Искра човечна в сърцето си.

И да се потопи отново на любовта в извора.

Аз твърде силно вярвам още, в любовта у хората,

защото са по Негово подобие създадени.

Под пластовете страх и гняв, под смъртната умора

ще бъде тя излъскана и на повърхността извадена.

И се надявам искрено, дълбоко в сърцето си,

че някога, ще стане! И дано!

С една искра в гърдите си и слънце в небето си

бе стигмите, ще бъдем всички наистина едно!

Защото любовта множи се, 

а всяко сторено добро се връща!

И само заедно израстваме! А най-дълбоко в душите си,

копнеем за едно и също❗💞

© Ивайло Апостолов 

    02.12.2025