И ЛЮБОВТА И ЗЛОБАТА СА СЪЩИТЕ...

Защо сме тъй дребнави и нищожни

Очите ни все завистливо гледат в чуждото.

Ще сториме дори и невъзможното,

за да съсипем радостта на другите.

За собственото щастие нехаем,

не мърдаме и пръст, за да успеем.

За жертвите на другите не знаем,

но техният живот копнеем, да живеем.

Със злоба дебнем чуждите победи,

и с алчност, чуждите награди.

на друг, за нас "мехлем" е, да навредим.

Как страдат те, гледаме с наслада.

Пилеем всуе нощите и дните си.

И правим се на "жертви", с жални вопли. 

Не виждаме гредите, във очите си,

а в чуждите, тресчицата все чоплим.

Очи, в очи сме вечно лицемерни,

а зад гърба клеветим и злословим.

Награда най-голяма е, да очерним

и нечия усмивка, да заровим.

Как щастието чуждо, да отровим

премисляме отново и отново.

За грешките ни, други са виновни,

а чакаме успеха наготово.

Че всичко във живота ни, се връща

не мислим, че застига ни обратно.

И любовта и злобата са същите,

които сме посели, но умножени многократно! 

И после, пак проклинаме съдбата

а злоба, завист, мъст и алчност процъфтяват. 

Пак брат, забива нож в гърба на брата, 

а Човечността ни, бавно се стопява! 

Завистта не знае празник и умора, 

в нищожните души на подлеците. 

Във тази грешна Земя пренаселена с хора,

със свещ, да търсиш истински Човеци❗

Ивайло Апостолов

11.05.2023

АКО МОЖЕХМЕ

 

сн. Internet 

Ако можехме в този изстрадан живот,

да си вземем поука от гешките.

Ако учехме всеки безценен урок, 

все царици, ще ставаха пешките.

Ако можехме всяка горчива вина,

да изкупиме и да простиме. 

Ако казвахме с теб друже "Благодаря"! 

Ако можехме, да се смириме!...

Ако можехме с тебе, да трупаме спомени,

вместо слава, пари и фетиши!

Да градим, без да падаме духом сломени!

Да останем Достойни, сред низшите!

Ако можехме, всички щом треперят от страх,

да запазим ний дух непреклонен!

Да градим с този дух, след поредния крах!

Да не става в успеха той наглец безпардонен!

На лукавата клюка ухо, да не давахме. 

И зад чуждия гръб, да не я умножавахме.

Предатели в трудност с лекота, да не ставахме,

и на подлеца предадени, да не отмъщавахме!

Ако бяхме смирени, без да се отчайваме. 

Търпеливи, да бяхме. Без да трупаме злоба !

Малодушни живота си, да не окайваме. 

Да не хулехме други, за нашта тегоба.

Ако нашите чувства и нашите мисли,

не се изкушаваха от лесен успех

и пред лична изгода, оставаха чисти... 

Ако пред слабите сдържахме арогантния присмех.

Ако пред силните, гордо отстоявахме себе си, 

без глава да сведем! Без да свием пестник.

Ако ставахме по-мъдри, след грешките-ребуси.

И по-святи, след раните от някой мръсник... 

Ако можехме с разум, с мишци, устрем и воля,

да заложиме всичко в живота "ва банк". 

Без да чакаме Утре и без да се молим,

да заложим чест, его, титла и ранг.

Ако запазехме в себе си жива мечтата,

дори, да сме смазани в гъста лепкава кал. 

Ако можехме пак, да градиме нещата

наше кредо от нула и след сетен провал... 

Да продължим с теб дори, да не виждаме начин. 

Дори живота, да ни е обърнал гръб

свръх силите си смело, да прекрачим,

преминали предела си, отвъд.

И впрегнали само гола воля и вяра,

за тез', що обичаме тъй "безобразно",

да сложим живота си цял на кантара! 

Не сме друже мой, с теб живели напразно!

Ивайло Апостолов

10.05.2023

За Обичта с Главна буква...

- А как разбираш, че някой те обича Истински, с онази Обич с Главна буква, която всички копнеят и възпяват поетите!? - каза Алиса, а лицето и цялото й същество излъчваха някакво вътрешно напрежение и трепетно очакване❗

- УСЕЩАНЕТО и Разбирането, че обичаме и че сме обичани, са две различни неща, Алиса❗- каза Лудият Шапкар. 

Казват, че жените обичат с ушите, а мъжете, с корема!...

Това е само шеговит поглед върху част от истината. 

Разбираме, че ни обичат, когато разсъждаваме върху отношението и думите на някой друг, към нас и върху личните усещания, които всичко това предизвиква у нас.

Но Усещането... чувството, че си обичан е водещо, с него се раждаме!... Дори новороденото усеща Любовта на майката и й се наслаждава! Без да има никаква нужда, да я разбира! 

Защото тази любов, го връща към онова изначално състояние на висше блаженство, комфорт, сигурност и спокойствие, в майчината утроба! Вероятно, именно към това състояние се стремим и търсим несъзнателно през целият си жовот!?... 

Разбирането идва, доста по-късно, с осъзнаването,обаче!... А при много хора, изобщо не идва! 

Усещането, за спокойствие и сигурност, усещането, че не сме сами, че сме приети, че сме значими и важни, които ни дават чуждото внимание и грижа, са в основата на Усещането, че сме обичани. Защото Обичта е в основата си Грижа❗

Истинското Усещане за любов идва, когато са "наситени" всичките ни сетива❗

Тогава и сърцето и разумът ни СА ПЪЛНИ и се чувстваме цели и завършени❗💛

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

САМО С ТЕБЕ СЪМ АЗ

 

сн. Internet 

Понякога с никой не ми се говори.

Понякога сам стоя в тишина.

Понякога пак сам със себе си споря.

Търся истина сам. Сам изкупвам вина!

Понякога сам, търся прошка от себе си!

Сам със Бог разговарям.Търся отговор сам.

И на своите чувства в лабиринта и ребуса,

търся път към смирение, но гневът е голям.

Търся път към спасение. Път към божия храм.

Търся път към прозрение, търся пак светлината, 

но ме гложди съмнение и се връща вината.

Търся път, да простя! Ще си простя ли, не знам!?

Пак се лутам самотен по прашните улички,

на неясните спомени и мъгляви мечти.

И тогава изплува лик познат с бледи лунички

Моя пристан и котва, си единствено ти!

Моя вятър в платната и звезда пътеводна ти си, мойта малка вълшебница с червена коса.

Моя истина, моя "лъжа благородна".

Ти си моя усмивка и сълзите в гласа.

Ти си моето слънце и мойта вечерница.

Ти си моята пролет след зимният мраз.

Ти си хаосът в мен и си моя довереница.

Само с тебе завършен и пълен съм. Само с тебе съм АЗ❗

Ивайло Апостолов

06.05.2023

НЕ БЪРКАЙ СМИРЕНИЕТО С ТЪРПЕНИЕ И ПРИМИРЕНИЕ

 

 -  Нима трябва, да се примирим с всичко това!? - прошепна тихо Алиса, която изглеждаше леко объркана, но по лицето й личеше, че е на гребена на вълната от силни емоции. 

 - Не бъркай смирението с търпение, мило дете! - каза наставнически Лудия Шапкар. Още по-малко, с примирението.

- Търпението е умение, да подтиснеш собствените си чувства и да отложиш собствените си потребности, нужди и желания!.. За известно време. Търпението може, да е рожба на Смирението, но по-често е рожба на Страха и на вътрешната ни потребност, да се впишем и да не бъдем отхвърлени. И границата между двете е, тънката червена линия между Искам(в смисъл на Съм) и Трябва.

В първият случай сме завършени и цели, ясно осъзнаваме и сме уверени в собствената си стойност, възможности и значение. Така никой и нищо не може, да ни извади от вътрешното ни равновесие и хармония. Защото не е нужно, да доказваме нищо нито на себе си, нито на когото и да било. - продължи той, тихо и спокойно. 

Във вторият случай, тази вътрешна увереност и спокойствие липсват и изпитваме постоянна вътрешна потребност, да ги демонстрираме и да се себе доказвам, но често нямаме куража, да направим! 

Защото Търпението изисква контрол. А когато липсва сигурност, контролът предизвиква вътрешни съпротиви и напрежение. Точно както във физиката, всяко външно въздействие, предизвиква вътрешно такова... Тук обаче времето оказва допълнително влияние и е нужен все по-голям външен натиск, за да удържи вътрешното напрежение...

Смирението е път, Алиса. Пътят към Умиротворението, чрез Приемане ! Приемане на истината, фактите и нещата такива, каквито Са, въпреки осъзнатата сила, да им се противопоставиш! 

Примирението е от другата страна. То е загуба на пътя и на желанието ни, да вървим! 

То е Отчаяние и отказ от действие, заради загуба на смисъл, перспектива и алтернативи!

Смирението е житейска нагласа. То е Мъдрост. 

Така че научи се, да си по-смирена❗🙏

🎩"Рошавите мисли, 

На Лудият Шапкар"🧤

МАГИЯТА ЛИ....

 

МАГИЯТА ЛИ?... 

  - Магията ли?.. Разбира се, че Тя съществува! - отговори Лудият Шапкар, на въпросителният поглед на Алиса. Наречи го вълшебство, магия, чудо или както искаш, но съществува! Няма обаче нищо общо с вълшебни пръчици, цилиндри, плащове, магьоснически шапки или други ефектни атрибути. И въпреки, че несъваршените ни сетива, често приемат, за магия обикновени фокуси, истинската магия съществува. - продължи загадъчно Шапкаря. Съществува на всякъде около нас, като се проявява в три основни измерения :

 - Магия на Живота, с която започва същесвуването си всичко живо

 - Магията на сърцето или на любовта. благодарение на която се полагат основите на живота и всичко градивно

 - Магията на разума или магия на въображението. Която ражда в представите ни нови светове и измерения, отвъд границите на познатото. И заедно с магията на любовта съгражда, преминава тези граници и откривателстава❗💖 

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

ЗА ДА ДОКОСНЕШ ЗВЕЗДИТЕ...

 

 сн. Internet 

 - За да докоснеш звездите са нужни две неща. - Каза Лудият Шапкар докато с Алиса гледаха нощният звездопад.

Нужно е:

✨Да си здраво стъпил на земята

✨ и Да можеш, да летиш в облаците

И ако сега си мислиш, че са взаимно изключващи се, НЕ СТЕ ПРАВА!

Допълват се!

И ти, притежаваш и двете. Макар все още, да не го осъзнаваш.

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар"🧤