ПОЗИТИВИЗМЪТ НЕ Е, ДА НЕ ВИЖДАШ ЧЕРНОТО...

 

Позитивизмът не е, да не виждаш черното!

А да съумееш, да съхраниш способността си, да откриваш малките пастелни петънца, в сивото❗🌸 А когато не успееш⁉️...  да драснеш няколко цветни щриха ❗...

Поне в света на тези, които обичаш❗

                           🌸🌼💮🏵️

Постоянният живот "в розово" е не само нереален. Рано или късно, то става не по-малко подтискащо от черното и сивото, както и от всеки друг цвят❗

Светът е красив, защото е единство от противоположности. Защото е пъстър и разнообразен❗

НАСЛАЖДАВАЙТЕ МУ СЕ И ГО СЪПРЕЖИВЯВАЙТЕ, ТАКЪВ ❗💞

22.06.2021

 

Скъпи приятели 👫,

във връзка с Международния ден на приятелството вчера искам,

да ви припомня отново❗❗❗

Децата в неравностойно положение са поставени в такова не поради спецификата на състоянието си , 

а от отношението на цялото общество , което все още робува на предразсъдъци и стереотипи, и не прилага към тях основните естествени единни социални и морални стандарти....

Децата имат жизнено важна нужда от внимание и приемане!

Наистина, никое дете не заслужава, да бъде игнорирано и изолирано!...

Приятелският ни кръг е онази плодотворна безусловно приемаща и подкрепяща среда, която удовлетворява всичките ни човешки потребности. Дава ни чувство за сигурност и личностна значимост!  Мотивира ни и ни дава смелост, да се развиваме и израстваме, както и увереност, че ще успеем❗💗

Скъпи приятели,

деня на приятелството, е поредният ден в годината, който НЕ е просто 24 часа на еуфория, фокусирани върху дадена тема или определено поведение и отношения!

ВСЕКИ от нас, но най-много ВСЯКО от децата ни, без изключение има нужда от приятели 365 дни в годината , цял живот...

Моля ви ,

не пропускайте да припомняте на децата си , че всеки заслужава шанс да бъде техен приятел! Защото обществото сме всички ние... Приемащи, Споделящи, Оценяващи се, Уважаващи се и Подкрепящи се ЗАЕДНО ❗ 💞

Люлките везни, за споделвно забавление на Проекта "Различните" деца на България, са символ на всичко написано и показват, до къде сме стигнали по този път на Приемане, Включване и Приобщаване , като общество❗💞... Отношението към голяма част от тях показват дългият път, който все оше ни предстои, да изминем❗👫

За това много ви моля,

Пазете ги и учете децата си, да ги пазят и ползват точно по предназначение ❗❗❗

Благодаря ви за това!❗💗

Обичаме ви❗💕

МИЛО МОЕ ДЕТЕ

На моите любими деца

Мило мое дете, не унивай!

Спи спокойно и утре е ден!

Всяка нощ благодарен заспивай!

Всяко утро срещни окрилен!

Вярвай в хората! Вярвай в Доброто!

Всяка буря предхожда дъга,

Да е пъстър и смислен живота ни

му е нужна и щипка тъга.

Мило мое дете, не унивай!

Бил живота суров и жесток.

Знай Различно е всичко красиво, 

Няма знай, "захаросан" урок! 

Мило мое дете, вярвай в себе си! 

Не робувай на чужди очаквания! 

Смелост трябва в житейските ребуси. 

Никой крах примирен не оплаквай! 

Усмихни се и гледай нагоре! 

Неуморно преследвай мечтите си! 

Но пази в тебе светъл простора 

и вълшебството - Детското в дните си!

Всяко сбъдване, има цена

и не дават "безплатни обяди", 

а честта ни е само една. 

Всеки сам твори Рая и Ада си! 

Мило мое дете, не забравяй ,

гледай истина само в очите

друг в беда и без хляб не оставяй! 

Fair play не очаквай от ситите!

На приятели, гръб не обръщай! 

Прошка дай, но урокът помни. 

Знай Доброто и Злото се връщат! 

Благодарен бъди и цени.

Само радост и обич не стигат.

Малко трудност ни трябва, за хъс.

Малко сол и горчилка, въздигат ни

по-високо на мъдрост и ръст.

Малко болка, духът ни разбужда

и ни бута по-живи нагоре.

Щом притисне ни някоя нужда,

търсим чисто небе и простори. 

Пропастта само сочи ни пътя

към върха. Пепелището - Рая

А искрата Човечност, ще скътаме

най-дълбоко, предвкусили края!

За успеха кураж, мощ и скорост не стигат.

До върха и триумфа с упорство достигаш, 

щом не спреш и почтено се бориш на ринга. 

Маратон е живота, не го бъркай със спринта.

Мило мое дете, не унивай,

в блян за светлото Утре с нега

нито миг свойто Днес не проспивай!

Дай си щастие ТУК и СЕГА❗

Ивайло Апостолов 

10.06.2023

Не спирай, да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си, но цени и се радвай на това, което имаш Днес.. Тук и Сега!

 

- Не спирай, да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си, Алиса! - каза Лудият Шапкар.

Но цени и се радвай на това, което имаш Днес.. Тук и Сега! Защото утре нещата може, да са други.

Често в търсене на щастието си, недооценяваме това, което имаме и попадаме в капана на "не ми е достатъчно"! Защото в представите ни, замъглени от различни идеалистични самозаблуди, то - щастието е нещо повече ❗

Желанието само по себе си е нещо много полезно. То ни подтиква, да излезем от зоната си на комфорт и да не спирме, да търсим. А в търсенето и промяната, човек израства. 

Но когато живеем повече в Утре-то, отколкото Днес. Когато сме фокусирани върху онова което нямаме и подминаваме това, което вече имаме с пренебрежение, приемайки го, за даденост...  Тогава Господ, Провидението, Съдбата или както искаш го наречи, дава отговор на копнежите ни! Но го дава така, че да ни разтърси толкова силно, че да може да отвори очите ни от тези самозаблуди и да разберем, че не от това сме имали нужда и сме държали щастието в ръцете си, но сме го подминали, омаяни от самозаблудите си. Като моряк, омагьосан от пагубната смъртоносна песен на сирена!

Така че скъпа моя приятелко, живей Днес! Сбъдвай Днес! Споделяй Днес! 

И по-доброто Утре, ще дойде само!

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

НЕ ПИТАЙ МЕН!...

 Не питай мен, не ще ти кажа що е дружба!

Словата са излишни - прах, на вятъра. 

Повикай ме, когато съм ти нужен!

Ще дойда аз, когато всеки друг напразно си очаквал!

Безмълвно ще ти дам ръка, когато

си паднал ничком и загубил си опора.

Щом нямаш твърда почва под краката си,

ще бъда твойта твърд, сред океан бездушни хора.

Ако сломен си и духът ти е прекършен,

без думи, пак до тебе ще приседна.

Душата ти крилата, ще превържа.

До рамото ти, ще остана, до последно!

Не питай мен, приятелство какво е!?

"Приятели на думи" имаш триста.

Но бурята, ще ти покаже кой достоен е.

Ще пръсне другите като мъниста...

За трудностите думите не стигат.

Не ги надвиват пламенни обети.

А две ръце, които да те вдигнат,

щом паднеш! Без фанфари и плакети...

Едно сърце, което бие в ритъм

със твоето, във радост и във нужда.

Такъв, какъвто си, да те почита,

когато всички други са ти чужди.

Едно сърце, което те приема

несъваршен. И грешен те обича

безпрекословно, без да те променя!

Да те разбира, без и дума да изричаш. 

С безмълвна клетва в теб, приятелят се врича❗💞

Ивайло Апостолов 

24.05.2023

17 май - Национален ден на спортиста и Световен ден на предизвикателството.

 

17 май - Национален ден на спортиста и 

Световен ден на предизвикателството.

Честит професионален празник на работещите в сферата на физическото възпитание и спорта, както и на доброволците, благодарение на които много от децата ни, не биха могли, да бъдат включени и да се почувстват истинска част от спортните мероприятия ❗💗

Със специална благодарност към всички онези, посветили енергията, знанията, опита и усилията си, на работата с деца в адаптираните спортове❗🙏

Проявите в Международния ден на предизвикателството нямат състезателен характер и не излъчват победители.

Идеята е в този ден за спорт и физическа активност всички, които желаят, да отделят 15 минути от времето си за някакво спортно занимание или физическа дейност.

Снимката е от участието на Деян в Wezzair Sofia маратон, благодарение на Daniela Sadikova и Para kids. И с безценната помощ на доброволците Даниел Иванов и Alexandrina Ivanova 👩‍🦽🏃 ❗💞

А на 27 май от 10:30 часа на НДК, ще се проведе едно от най-вълнуващите спортни събития в България. Това е Шестото издание на бягането с кауза Run2Gether България 2023, което прегръща важната кауза за промяна на нагласите към хората с различни възможности в България, като дава и гласност на проблемите с достъпността (инфраструктурна, образователна, спортна и информационна).  #БяганетоСКауза #Run2GetherBulgaria2023! 

Трасето е 5 км, като събитието ще стартира от НДК (срещу Билетен център).

Събитието е възможност за всеки един участник, да даде своя принос и подкрепа към хората със специфични потребности, чрез личен пример.

Можете, да се включите и вие❗👩‍🦽🏃

ЧЕСТО ДАВАМЕ НА ДРУГИТЕ ТОВА, ОТ КОЕТО САМИТЕ НИЕ ИМАМЕ НАЙ-МНОГО НУЖДА

сн. Internet

На вас правило ли ви е впечатление, че

Често Даваме на другите това, от което самите ние имаме най-много нужда!? 

Всеки има своите лични мотиви и те могат, да будат много различни или в различни комбинации, в зависимост от уникалността на неговите личност, възпитание, ценности, приоритети и цели:

📌Може би, защото най-добре осъзнаваме истинската му цена!?...

📌Може би, защото най-дълбоко усещаме "осезаемото му отсъствие"!?...

📌 Може би, защото лично преживявяното усещане за загуба, ни помага най-добре, да се поставим на мястото на другия!?... Особено, ако е преживял същата!

Да му емпатираме!... Да сме съпричастни!...

Да му симпатизираме!... 

📌 Може би, за да запълни вътрешната си липса и чувство за непълноценност?... И да се почувстваме малко по-добри Хора!?...

📌 А може би, заради дълбоко стаената вяра в истинността на "ефекта на пеперудата🦋" и "принципа на бумеранга"?.. И тайната надежда, 

природата се подчинява на принципа на баланса и че рано или късно то, ще се върне към нас❗...

Има много такива, социални експерименти и наблюдения, показващи същите резултати - например:просещи, които единствени връщат, уж загубен портфейл; бездомни деца, които дават собствената си храна или я поделят с бездомни живитни; просяци, които дават събраните си пари, на изпаднал в нужда! ...

Интересно е, да разберем личните си мотиви, в такава ситуация!?...

Но истински Важния Въпрос е, ЗАЩО НЕ ГО ПРАВИМ, когато не сме в нея⁉️🤔

Вие, как мислите!? 🤔

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤